Р Е Ш
Е Н И Е
№260363
гр. Пловдив, 12.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
в открито съдебно заседание
на пети
февруари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието
на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7069/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №20-1030-006996/20.07.2020 г., издадено
от ****към ОДМВР П., с-р Пътна Полиция с което на Г.М.М.
с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 3000 лева и ,,лишаване от право да
управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл.
104Б, т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния представител адв. П. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения,
че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че липсвала съставомерност на описаното в
АУАН деяние. Също така липсвала и преднамереност за извършване на деянието. Излага
съображения, че има допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
непосочването на пълна правна квалицикация на
нарушението в АУАН.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото
съдебно заседание, не изпрати представил, като депозира становище по съществото
на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за
това, че на 23.06.2020 г. около 10:45 часа в гр. П., на ул. ,,Л.‘‘ № ** в
посока юг, като водач на лек автомобил ,,Алфа Ромео‘‘
156 с рег. № ****/**негова собственост, управлява това МПС като не използва
пътното платно по предназначение за превоз на пътници и товари, умишлено
превърта гуми до загуба на сцепление и умишлена загуба на контрол, като създава
реална опасност за възникване на ПТП. За това деяние бил съставен АУАН с бл.
540340 от 23.06.2020 г., който бил връчен редовно на жалбоподателя, който
собственоръчно написал, че няма възражения.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят по акта – К.П. и свидетеля по него – Г.К.,
които заявиха, че се сещат за случая и поддържат отразеното в него. Добавиха,
че на процесния ден и място се намирали в квартал ,,И.‘‘,
като забелязали МПС, на което на няколко пъти била подавана газ, довело до
поднасянето му. Това довело до последването на
автомобила и неговото спиране. Те пресъздават и споделеното им от
жалбоподателя, който им отговорил, че искал да види как върви колата.
Съдът кредитира изцяло така депозираните показания от
полицейските служители, които са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Въз основа на тях
се установиха относимите към предмета на доказване
обстоятелства, както и какви са били действията на жалбоподателя – подаването
на няколко пъти на ,,газ‘‘ на процесното
МПС, което е довело до поднасянето на същото.
По инициатива на процесуалния представител на
жалбоподателя, последният даде обяснения, а до разпит беше разпитана неговата
приятелка – свидетелката С.О.. Двамата отрекоха първият да е превъртал гуми,
както и да са били забелязани от полицейските служители, доколкото е имало
преминаващ автобус. Това, обаче изцяло си противоречи с показанията на
свидетелите П. и К., които заявиха, че са установили поднасящият лек автомобил.
Обясненията на нарушителя, освен източник на доказателства, представляват и
основно средство за защита, поради което трябва да бъдат ценени с оглед
останалите събрани по делото доказателства. От друга страна, свидетелката О. се
явява неговата приятелка, поради което и показанията й трябва да се ценят с внимание.
Ето защо, Съдът даде вяра на полицейските служители П. и К.,
като въз основа на тях се установиха всички относими
обстоятелства към предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи.
От процесния АУАН с бл. 540340
се установява, че същият е бил редовно връчен на жалбоподателя, като в него той
е изписал, че няма възражения. Неоснователно се явява наведеното възражение, че
той не е знаел какво подписва, доколкото същият е грамотен и притежава валидно
издадено СУМПС след полагането на изпит, поради което се достигна до извод, че
съдържанието на акта е достигнало до неговото знание.
В действителност като нарушена разпоредба в АУАН е изписана
единствено чл. 104Б ЗДвП, а не цялостно чл. 104Б, т. 2 ЗДвП. Важното в случая,
е че в наказателното постановление се съдържа пълното посочване на нарушената
разпоредба. С АУАН се поставят рамките на обвинението, като в случая
жалбоподателят е знаел срещу кои факти да се защитава, както и коя е нарушената
разпоредба, а именно чл. 104Б ЗДвП. Приложение намира разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН, която е в насока, че наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
От справката за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач, като същият има и други нарушения по ЗДвП
преди извършване на процесното деяние.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП предвижда, че на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
В конкретния случай жалбоподателят е извършил няколко
пъти подаване на ,,газ‘‘ на управлявания от него лек
автомобил, което е довело до неговото поднасяне. Неоснователно се явява
наведеното възражение, че МПС-то на нарушителя било с поставен чип и спортна
генерация, което при подаване на газ водело до бучене, доколкото и двамата
полицейски служители заявиха, че са забелязали поднасяне, вследствие подаването
на газ. Не без значение е и признанието на жалбоподателя пред полицейските
служители, че причината да се осъществи деянието била, че същият искал да види
как върви колата.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН е в насока, че деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо.
Алинея 2 от същата разпоредбата е в насока, че непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи.
За разлика от Наказателния кодекс, където непредпазливите
деяния се наказват единствено в изрично предвидените в закона случаи, то по
ЗАНН непредпазливите деяния се наказват при всички случаи, освен ако това не е
било предвидено изрично. Нарушителят е бил длъжен да знае, че след като подаде
рязко газ на МПС, притежаващо чип и спортна генерация това може да доведе до
неговото поднасяне.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
маловажност на случая. Касае се за формално нарушение за съставомерността
на което е без значение настъпването или не, каквито и да са вредни последици,
като процесният случай не се откроява от останалите
такива, че да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Също така и
конкретното деяние по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП се отличава с по-висока степен на
обществена опасност от останалите такива, поради което и правилно законодателят
е предвидил завишени санкции.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, по категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата
и място на извършване на нарушението.
Размерът на наложените наказания ,,глоба‘‘
и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ са правилно определени в глоба в
размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет
месеца и са единствено възможните в чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №20-1030-006996/20.07.2020 г., издадено от ****към
ОДМВР П., с-р Пътна Полиция с което на Г.М.М. с ЕГН: **********
са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘
в размер от 3000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12
месеца за извършено от него нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.