Р Е Ш Е Н И Е
Номер 76 19.01.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на двадесети декември две хиляди
и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 642 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската
собственост (ЗОС) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.Т.Т., ЕГН ********** и Т.П.Т.,
ЕГН **********, и двамата с адрес с. Черно море, общ. Бургас, обл. Бургас, ул.
„Дружба“ № 9, вход десен и адрес за получаване на
съдебни съобщения гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 3, ет. 1 (адресът е посочен
на л. 123) против
Заповед № 802/15.04.2015 г. на кмета на Община Бургас. Със заповедта е наредено да се изземе
от И.Т.Т. и Т.П.Т., недвижим
имот - публична общинска собственост, с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от улица
между осови точки - о.т. 444, о.т. 445 и
о.т. 442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия ПУП на с. Черно море,
Община Бургас, заключен между съществуваща на терена телена ограда и
трасираната на 27.01.2015 г. улична регулационна линия, заснета с геодезични
координати: т.1 - X- 4654259.492, У - 9586633.447; т.2 - X - 4654267.845 , У -
9586651.161; т.З - X - 4654281.344, У - 9586679.786; т.4 - X - 4654287.591, У - 9586693.046; т.5 - X -4654295.217, У -
9586709.234. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е постановена при нарушение на
производствените правила, в несъответствие с материалноправните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона. Излагат се разсъждения за същността на
различни правни понятия, цитират се множество относими според жалбоподателите
правни норми, обсъждат се подробно действията на общинската администрация. По същество се иска от съда да отмени
оспорената заповед като незаконосъобразна. Предявява се искане за присъждане на
разноски по делото по представен списък. Ангажират се писмени бележки.
Ответникът – кметът на
Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Зл.Р., оспорва
жалбата като неоснователна и претендира разноски. Представя писмени бележки по
съществото на спора
След поотделна и съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирани
за това лица с правен интерес от обжалването. По делото не са ангажирани
доказателства относно връчването на оспорения административен акт, поради което
съдът приема, че жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Същата отговаря на формалните изисквания за съдържание по смисъла на чл. 150,
ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорената Заповед № 802/15.04.2015 г. на кмета на Община Бургас е
изземването на недвижим имот, с площ от
451 кв. м., съставляващ реална част от
улица между осови точки - о.т. 444, о.т.
445 и о.т. 442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия ПУП на с. Черно
море, Община Бургас, заключен между съществуваща на терена телена ограда и
трасираната на 27.01.2015 г. улична регулационна линия, заснета с геодезични
координати: т.1 - X- 4654259.492, У - 9586633.447; т.2 - X - 4654267.845 , У - 9586651.161; т.З - X - 4654281.344, У - 9586679.786; т.4 - X - 4654287.591, У -
9586693.046; т.5 - X -4654295.217, У - 9586709.234.
При проследяване хронологията на представените
доказателства се установява, че Т.И.Д. с Нотариален
акт № 114/22.12.1942 г. е придобила правото на собственост върху нива с площ от
4,5 дка, разположена в местността „Юртлука", землище с. Рудник. Видно от
Нотариален акт № 113/1942 г., С. И.Д. също придобива право на собственост върху нива с площ от 4,5
дка, разположена в местността „Юртлука", землище с. Рудник, като двата
недвижими имота не са идентични, извод за което се прави от описанието на
границите на имотите. Т.И.Д. се е разпоредила със своя недвижим имот, като 2/3
ид.ч. е продала на В.К.П., а останалата 1/3 ид. части - на И.Г.И.– Нотариален
акт № 74/31.12.1950 г.
В.К.К.(П.)
в качеството си на собственик на 2 500 кв.м. от имота на Т.И.Д. е продал този
имот на П.Т.П. и М.М.П., като сделката е обективирана в Нотариален акт № 133/ 10.12.1956
г. Видно от Договор за покупко-продажба от 24.01.1961 г. (л. 98 от адм. д. №
926/2015 г.) И.Г.И.продава на П.Т.П. собственото си дворно място в квартал „...
името нечетливо“, м.с. Черно море.
По делото е представена
Разписка (л. 41), подписана на 08.01.1978 г. от С. У.Д., с която същата
удостоверява, че й е връчено писмо „№ 1355/29.12.“ Представена е и скица № 2438/06.11.1978
г. (л. 44) за имот № 1371 по плана на м.с. Черно море, като имота е записан на С.
У.Д.. Върху скицата е изписан текст „за изплащане/от им.1371-1600м2“. С писмо № 08-2883/15.12.1978 г.
председателя на Градски общински народен съвет (ГОНС) Бургас уведомява С. Д.,
че на основание чл. 97, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ)
открива производство по отчуждаване на части от имот, като ще бъде изплатено
обезщетение.
С
писмо изх. № 1355/29.12.1978 г. (л. 42) С. Д. е уведомена, че с писмо №
08-2883/78 г. (л. 38) е открито производство по отчуждаване на част от неин
имот – имот пл. № 1371 по плана на м.с. Черно море. В писмото е определен
7-дневен срок за представяне на документ за собственост и на молба за начина на
обезщетение. Съдът намира, че посочената разписка на л. 41, макар и датирана от
08.01.1978 г. на практика се отнася за действие, извършено през 1979 г. Още
повече, че на 12.01.1979 г. (л. 39) С. Д. е представила молба, че желае обезщетението
да й се изплати в брой.
Със
Заповед № 481/08.10.1979 г. (л. 43), председателят на ОНС Бургас е разпоредил
отчуждаване в полза на държавата на недвижим имот – пл. № 1371 от кв. 38 по
Застроителния и регулационен план (ЗРП) на м.с. Черно море, като е определено
парично обезщетение в размер на 2 400 лева.
Председателят на ОНС
Бургас е издал Заповед № 524/08.05.1989 г., с която на основание чл. 32 от ЗТСУ
и предвид решение на ОНС Бургас е одобрил изменението на уличната регулация
между осеви точки 61, 62, 63, 64, 73, 74, и 75 и произтичащото от това
изменение на дворищната регулация по плана на м.с. Черно море, като изменението
е отбелязано на скица, която придружава заповедта. Представен е Строителен
протокол № 15/25.10.1989 г. (л. 40) за дадена строителна линия и определяне на
ниво в кв. 38, парцели ІІ, ІІІ, ІV, V и VІ.
С Протокол №
7691/24.11.1992 г., издаден от Поземлена комисия Бургас, на С. У.З. от с. Брястовец
е признато и възстановено правото на собственост върху земеделски земи - план
за земеразделяне в размер на 4 декара при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17,
ал. 2 от ЗСПЗЗ. Едновременно с това е отказано възстановяването на 4,5 декара,
тъй като земите попадат в регулацията на м.с. Черно море.
С. Д. чрез административния
орган е сезирала Окръжен съд – Бургас с възражение № 520/16.07.1993 г. (л. 51),
в което излага несъгласие с предложения в Заповед № 524/08.05.1989 г. проект за
промяна на уличната и дворищната регулация. Сочи, че за собствения й имот пл. №
1371 не й е предложено обезщетение с равностойни терени.
На
л. 96 от адм. д. № 926/2015 г. е представен Договор за покупко-продажба от
03.04.1994 г., сключен между П.Т.П. и М.М.П. от една страна и тяхната внучка П.Т.Т.,
от друга страна. П.продават на внучката си два имота. Първият имот представлява
празно дворно място в размер на 1 000 кв. м., разположено в кв. 38 на м.с.
Черно море, закупено от тях от И.Г.И.с граждански договор от 24.01.1961 г.
Според договора продавачът И.е собственик на мястото съгласно Нотариален акт №
74/31.12.1950 г. Вторият имот е остатък от 110 кв.м. от общо 2 500 кв. м.
Твърди се, че тази площ от 110 кв.м. е придобита при урегулиране на имотите и
се ползва от П.от 10.12.1956 г., на която дата те са закупили 2 500 кв. м.
от В.К.съгласно Нотариален акт № 133/10.12.1956 г. Разгледаният договор е
съставен ръкописно, не отговаря на изискванията за нотариална форма и е без
нотариална заверка.
От
Констативен акт № 647/17.11.1994 г. (л. 55) се установява, че на основание чл.
82, ал. 2 от ППЗТСУ със Заповед № 710/04.05.1993 г. на кмета на Община Бургас
са одобрени Застроителния и регулационен план (ЗРП) на разширение на с. Рудник
и на м.с. Черно море. Обява за одобряването на този план е публикувана в ДВ,
бр. 57/02.07.1993 г., като е представено съобщението (л. 53). Предвид
възможността за обжалване в 14-дневен срок от публикуването, предвидена в чл.
83, ал. 1 от ППЗТСУ, възражения са подали С. И.З. Д. – вх. № 320/16.07.1993 г.
и още други три физически лица. Съдът приема, предвид посочената дата, че
вероятно поради допусната техническа грешка при изписването, възражението на С.
Д. е това, което е представено на л. 51 и вече обсъдено от съда.
Върху
скица № 198/20.10.1995 г. (л. 91 от адм.
д. № 926/2015 г.) е нанесен текст на Заповед № 1341/26.10.1995 г. (л. 50) на кмета
на Община Бургас, с която е одобрено „попълването на
кадастралното съдържание по плана на м.с. Черно море с новозаснетия имот 1371 между кв. №№ 16, 17, 37 и 38 … към
констативен акт от 08.02.95г. и преотреждането на парцел ХVІІ в кв.16 от
общински за новия им.пл.№1371“
С
Договор за покупко-продажба от 15.12.1995 г. (л. 85 от адм. д. № 926/2015 г.) Т.Т.
като законен представител на малолетната тогава И.Т. купува от Ц. П.П. един
декар място заедно с постройка и кладенец, разположени в неурегулиран парцел,
ситуиран частично върху изградена от пръст дига (изградена по отпаднал жп
проект), при граници: на изток – празен парцел с предназначение за озеленяване;
на запад – с река Дерман дере; на север – с парцел ХVІІ 1371 и парцел VІІ 847
от кв. 16, на юг – с парцели ІV 987; V 987 и VІ 987 от кв. 38 по плана на м.с.
Черно море от 1978 г. Ц.П. е закупил това място от Д.Р.С.на 22.07.1988 г., като
последният е придобил имота от С. Д., която е притежавала нотариален акт за
същия. Разгледаният договор е съставен ръкописно, не отговаря на изискванията
за нотариална форма и е без нотариална заверка.
Върху
скица № 20/26.01.1996 г. (л. 90 от адм. д. № 926/2015 г.) е отбелязана Заповед № 1341/26.10.1995 г. за
попълване на кадастралното съдържание, нанесена е забележка, че имот пл. № 480
в кв. 5 по стария план на м.с. Черно море е идентичен с имот пл. № 1371; кв.
38, кв. 37, кв. 16 по новия план на селището. Посочено е, че част от имот пл. №
1371 – 540 кв.м. е оцветено с жълт цвят. Записано е, че мероприятието (не е
изяснено кое е то) не е осъществено и че кв. 5 е за озеленяване. На 12.02.1996
г. е направено отбелязване от отдел „Общинско имущество“, че имота не е актуван
за държавен и не е актуван за общински.
С Нотариален акт №
60/06.03.1996 г. (л. 102 от адм. д. № 926/2015 г.) С. И.З. продава на И.Т. чрез
законният й представител Т.Т. дворно място от 540 кв.м., което е част от имот
пл. № 1371 в кв. 38 по плана на м.с. Черно море.
На
проведено заседание на Архитектурно-градоустройствена комисия при Община Бургас
на 25.06.1997 г. е разгледана молба от С. Д. и е прието по нейно искане
Протокол – Решение № 24, с което се допуска частично изменение на ЗРП, което да
обхване цялата южна част на възстановения имот пл. № 1371, попадаща в кв. 37 и
38 - м.с. Черно море. Впоследствие, същата комисия с Протокол – Решение №
28/20.08.1997 г. приема частично изменение на ЗРП за имот пл. № 1371 кв. 37 и
38 по плана на м.с. Черно море. За така приетото решение по Протокол № 28, И.Т.,
Т.Т. и С. Д. са уведомени с писма, получени и от тримата на 01.09.1997 г. На л.
49 е представен Акт за резултатите (без номер и дата) от обявяване на Протокол № 28, от който се установява, че не
са постъпили молби.
Със
Заповед № 178/19.02.1998 г. (л. 59) кметът на Община Бургас е одобрил ЧИ-ЗРП на
кв. 37, парцел І и кв. 38, парцел І по плана на м.с. Черно море, което се
състои в обособяване на нов парцел VІІ в кв. 37 и нов парцел VІІ в кв. 38 за
имот пл. № 1371 и предвиждане на свободностояща двуетажна застройка в тях.
Представена е декларация от Ц.П.П. (л. 87 от адм. д. №
926/2015 г.), нотариално заверена на 10.12.2003 г., от която се установява, че
деклараторът е продал на 15.12.1995 г. на И.Т. чрез нейния законен представител
- Т.Т. заградено дворно място в м.с. Черно море, представляващо неурегулиран
парцел в размер на един декар, обозначен в плана на селището от 1978 г. като
парцел за озеленяване.
С
Протокол № 6/19.02.2004 г., Общински съвет Бургас на основание чл. 21, т. 11 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е взел решение за одобряване на ПУП на с. Рудник
и м.с. Черно море. Съобщение за приемането е публикувано в ДВ, бр.
25/26.03.2004 г.
По
жалба на Т.Т. (в лично качество и като представител на малолетната си тогава
дъщеря И.Т.); Т.П. Т.и др. в Окръжен съд Бургас е образувано адм. д. № 780/2004
г., като предмет на оспорване е приетият с Протокол № 6/19.02.2004 г. на
Общински съвет Бургас ПУП на с. Рудник и м.с. Черно море. За целите на това
съдебно производство е изготвена скица № 366/01.10.2004 г. (л. 66 от адм. д. № 926/2015 г.), в която е
представена трансформацията на различните имоти и са посочени техните нови
номера съгласно плана на м.с. Черно море от 2004 г. Съгласно скицата:
·
УПИ
І – 1718 в кв. 118 е идентичен с бивш парцел VІ-987 в бивш кв. 38 и е
собственост на Т.П. Тонев;
·
УПИ
ІІ – 1717 в кв. 118 е идентичен с бивш парцел V-987 в бивш кв. 38 и е
собственост на И.Т.;
·
УПИ
ІІІ – 1716 в кв. 118 е идентичен с бивш парцел ІV-987 в бивш кв. 38 и е
собственост на И.Т. и
·
УПИ
ІV – 1715 в кв. 118 е идентичен с бивш парцел ІІІ-987 в бивш кв. 38 и е
собственост на Т.П. Т.и И.П.Т.
По тази скица не се сочи някой от
обозначените урегулирани поземлени имоти да е собственост на Т.П.Т..
Видно от Решение № ІІ-175/04.07.2005
г. по посоченото дело, Протокол № 6/19.02.2004 г. на Общински съвет Бургас е
отменен в частта, с която се определят границите на УПИ І-1718; УПИ ІІ-1717 –
собствени на Т.П. Т.и Т.Т. и И.Т. и УПИ ХІІІ-1719 в кв. 118 по плана на м.с.
Черно море – южните граници на УПИ І-1718 и УПИ ІІ-1717 и вътрешната
регулационна линия с УПИ ХІІІ-1719.
Съдът връща преписката на Общински съвет Бургас за преработка на ПУП според
указанията, едно от които е за УПИ І-1718; УПИ ІІ-1717 и УПИ ХІІІ-1719 в кв. 118 по плана на м.с. Черно
море границата да е разположена по права линия на бившата осева линия на
улицата, която е била и имотна граница по плана от 1978 г. С Определение №
9983/15.11.2005 г., постановено по адм. дело № 10392/2005 г. на ВАС, жалбите
срещу Решение № ІІ-175/04.07.2005 г. на БОС са оставени без разглеждане като
недопустими, поради окончателността на първоинстанционното решение. Това
определение, постановено от тричленен състав на ВАС е оставено в сила с
Определение № 7335/03.07.2006 г., произнесено от петчленен състав на ВАС по адм. дело № 5460/2006 г.
Кметството
на с. Рудник е издало скица № 296/09.10.2009 г. (л. 230 от адм. д. №
926/2015 г.), в която се съдържат подробни данни за четири урегулирани
поземлени имота, както следва:
Þ УПИ І1718 в кв. 118 урегулиран съдържа 758 м2,
като собствено място е 620 м2 и
е идентичен с част от парцел VІ 987 в бивш кв. 38 описан в
Нотариален акт № 90, т. ХVІ, дело № 5140/1996 г., като е посочено че 126 кв.м.
са общински - в посочения нотариален акт е обективирана сделка за
покупко-продажба, извършена на 02.07.1996 г., при която М.Т.Б.продава на баща
си Т.П. Т.празно дворно място с площ 620 кв.м., образуващо парцел VІ-987 от кв. 38 по плана на м.с. Черно море.
Þ УПИ ІІ1717 в кв. 118 урегулиран съдържа 1 680 м2,
като собствено място е 922 м2 и
е идентичен с част от бивш парцел V 987 в бивш кв. 38 описан в
Нотариален акт № 56, т. ХХVІІ, дело № 9128/1995 г. - в посочения нотариален акт
е обективирана сделка за покупко-продажба, извършена на 15.12.1995 г., при
която Ц.П.П. продава на И.Т.Т. (чрез законния й представител) дворно място с
площ 922 кв.м., представляващо парцел V-987
от кв. 38 по новия план на м.с. Черно море, идентичен с имот пл. № 483
по стария план на селището.
Þ УПИ ІІІ1716 в кв. 118 урегулиран съдържа 903 м2,
като собствено място е 715 м2 и
е идентичен с част от бивш парцел ІV 987 в бивш кв. 38 описан в
Нотариален акт № 92, т. ХХІІІ, дело № 7829/1995г - в посочения нотариален акт е
обективирано дарение, извършено на 07.11.1995 г., при което Т.П.Т. дарява на
малолетната си дъщеря И.Т.Т. (чрез особен представител) 1/2 ид. ч. от
собствения си недвижим имот, представляващ УПИ ІV-987 в кв. 38 по плана на м.с.
Черно море, с площ 715 кв.м.
Þ УПИ ІV1715 в кв. 118 урегулиран е 737 м2,
като собствено място в парцела е
710 м2 и е идентичен с
част от бивш парцел ІІІ 987 в бивш кв. 38 описан в Нотариален акт №
140, т.VІ, р. 10891, дело № 348/2000 г.
От
Декларация на П.Т.П. (прадядо на И.Т.), нотариално заверена на 10.12.2009 г.
(л. 100 от адм. д. № 926/2015 г.) се установява, че той и починалата му съпруга
са продали с граждански договор на тяхната внучка П.Т.Т. празно дворно място с
площ един декар. Сочи, че мястото е било неправомерно обявено за терен за
озеленяване, тъй като не е проведена процедура за отчуждаване и не е заплатено
обезщетение нито на него, нито на предишния собственик И.Г.И.. След смъртта на
внучката П.Т. имотът е преминал във владение на нейната дъщеря И.Т..
В
отговор от 29.07.2011 г. на Искане – уточнение от Т.Т. вх. №
94-Т-189/28.06.2011 г. (л. 88 и л. 73 от адм. д. № 926/2015 г.),
заместник–кмета по строителството при Община Бургас е посочил, че многократно
вече са отговорили на поставените въпроси, като най-важно е, че проектираната
пътна връзка „м.с. Черно море-пречиствателна
станция“ започва от
о.т.442 и минава по мостово съоръжение. Този проект не обхваща цялата улица,
по-точно не засяга участъка от о.т.442-443-444, който участък ще бъде предмет
на друг проект. В писмото е посочено, че за м.с. Черно море няма одобрен
нивелетен план за уличната мрежа.
По
делото е представено Разрешение за строеж № 162/19.07.2012 г., издадено от
главния архитект на Община Бургас в полза на същата община за обект „Интегриран
проект за управление на питейни и отпадъчни води - с. Рудник и с. Черно море,
Община Бургас, Област Бургас“; подобект „Битова канализационна мрежа на с.
Рудник и с. Черно море“, като строежът е втора категория. Видно от Акт за
резултатите от обявяване по реда на чл. 149 от ЗУТ, разрешението е било
допълнено със Заповед № 267/30.01.2013 г., но срещу тази заповед няма постъпили
възражения. Във връзка с това разрешение по делото са представени Договор за
строителство от 11.07.2014 г., сключен с ДЗЗД „Тех-Кар“; Протокол от 05.08.2014
г. за откриване на строителна площадка и определяне строителна линия и ниво за
строежи на техническата инфраструктура; Договор № 9940/01.09.2014 г. между
Община Бургас и Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната
среда.
От
скица № 245/19.11.2014 г. (л. 278 от адм. д. № 926/2015 г.), издадена от Кметство
с. Рудник, се установява местоположението на УПИ І-1718, кв. 118 и на УПИ
ІІ-1718, които са идентични с данните за тях по скица № 296/09.10.2009 г.
В текста на тази скица е посочено, че уличната регулация, а също и дворищната
регулация са утвърдени с Протокол № 6/19.02.2004 г. на Общински съвет Бургас.
Според
писмо № 94-02-40337(1)/24.11.2014 г. на
директора на дирекция УОС при Община Бургас (л. 250 от адм. д. № 926/2015 г.)
във връзка с жалба на Т.Т. от 17.11.2014 г. е извършена проверка за собствеността
върху прилежащите УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ в кв. 118 за участък от улицата о.с.
444, о.т. 4445 и о.т. 442 при съвместяване с предходни планове на населеното
място. При проверката е установено, че собствениците на УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ
в кв. 118 не притежават документи за собственост върху пълната площ на
урегулираните с действащия план имоти, образувани от бивш имот пл. № 987, за
който са били отредени парцели VІ-987, V-987 и ІV-987 в бивш кв. 38 по плана от
1978 г. В писмото се посочва още, че съгласно скица № 245/19.11.2014 г.към УПИ
І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ в кв. 118 по действащия план от 2004 г. има приобщени площи
от бивш парцел І – за озеленяване в бивш кв. 38 по плана от 1978 г., общинска
собственост, което прави имотите съсобствени с Община Бургас. Сочи се още, че
тези идеални части от имота, които са собственост на Община Бургас не могат да
се придобият по давност предвид ограничението, предвидено в §1 от Заключителните
разпоредби на Закона за собствеността (ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011 г.)
На 11.12.2014 г. е извършено трасиране на улична регулация към УПИ
І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ в кв. 118 по плана на с. Рудник - м.с. Черно море, за което
е съставен протокол (л. 69 от адм. д. № 926/2015 г.), с който протокол се
удостоверяват улично-регулационна линия към УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ в кв. 118
по регулационния план на м.с. Черно море - с. Рудник, като трасирането е
извършено с GPS, в координатна система 1970 при използване на данни от кадастралния и
регулационния план на м.с. Черно море - с. Рудник. Протоколът е подписан от
служителите на Община Бургас, извършили трасирането и от заинтересованите лица Т.Т.и
Т.Т.. Последният е вписал забележка относно наличието на явна фактическа грешка
при трасирането, която според него подлежи на поправка.
От Геодезическа снимка (л. 192 от адм. д. №
926/2015 г.) на съществуваща ограда към улична регулация към УПИ І, УПИ ІІ и
УПИ ІІІ в кв. 118 по плана на с. Черно море - с. Рудник, изготвена на
16.12.2014 г. от служители на Община Бургас се установява, че навлизането на
оградата в улична регулация отговаря на площ 451 кв. м.
И.Т.
и Т.Т. са оспорили пред Административен съд – Бургас предварителното изпълнение
на Уведомително писмо № 94-01-40337/2/09.09.2015 г. (л. 228 от адм. д. №
926/2015 г.), подписано от директора на дирекция „Управление на общинската
собственост“ при Община Бургас. С това писмо двете лица са уведомени
единствено, че започва административното производство по реда на чл. 65 от ЗОС. Образувано е адм. дело № 211/2015 г.
Съдът, с Определение № 253/26.01.2015 г. (л. 132 от адм. д. № 926/2015 г.) е приел, че жалбата е без предмет и е оставил
молбата без разглеждане като недопустима. Посоченото определение е потвърдено с
Определение № 2091/25.02.2015 г. (л. 236 от адм. д. № 926/2015 г.), постановено
по адм. дело № 2035/2015 г. на ВАС. Следва да се отбележи, че освен вече
цитираното адм. дело № 211/2015 г., във
връзка с Уведомително писмо № 94-01-40337/2/09.01.2015 г. И.Т. и Т.Т. са сезирали
Административен съд - Бургас с пространна жалба относно правния характер и
правните последици на писмото (л. 170 – л. 188 от адм. д. № 926/2015 г.). По
образуваното адм. дело № 278/2015 г. състав на Административен съд – Бургас се
е произнесъл с Определение № 717/23.03.2015 г., с което оставя без разглеждане
посочената жалба, тъй като същата е подадена срещу акт, който не притежава
белезите на индивидуален административен акт. Този съдебен акт е оставен в сила
с Определение № 8216/03.07.2015, произнесено по адм. дело № 4898/2015 г. по
описа на ВАС.
Междувременно,
на 27.01.2015 г. служители на общинската администрация извършват ново трасиране
на улична регулация към УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ в кв. 118 по плана на с. Черно
море - с. Рудник, като съставят протокол (л. 71 от адм. д. № 926/2015 г.), с
който удостоверяват улично-регулационна линия към УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ в кв.
118 по регулационния план на м.с. Черно море - с. Рудник, като трасирането е
извършено с GPS, в координатна система 1970 при използване на данни от кадастралния и
регулационния план на м.с. Черно море - с. Рудник. В протокола изрично е
указано, че трасирането на 4 бр. точки от уличната регулационна линия е
извършено без да се нарушава целостта на телената ограда. Т.Т. е бил уведомен
за трасирането, но не е оказал съдействие. Във връзка с така извършеното
трасиране, на 30.01.2015 г. Т.Т. е сезирал Административен съд – Бургас с
искане вх. № 991 за прекратяване на всички незаконни действия от представители
на Община Бургас и на V РПУ – Бургас. Образувано е адм. дело № 241/2015 г.,
като с Определение № 511/26.02.2015 г. (л. 238 от адм. д. № 926/2015 г.) съдът
е оставил жалбата без разглеждане като недопустима, тъй като не е установил
твърдяните фактически действия. Този съдебен акт е оставен в сила с Определение № 4168/15.04.2015 г.,
постановено по адм. дело № 4191/2015 г. на ВАС.
В
резултат на така проведеното административно производство, кметът на Община
Бургас издава Заповед № 802/15.04.2015 г., с която е наредено да се изземе от И.Т.Т.
и Т.П.Т., недвижим
имот - публична общинска собственост,
с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от
улица между осови точки - о.т. 444, о.т.
445 и о.т. 442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия ПУП на с. Черно
море, Община Бургас, заключен между съществуваща на терена телена ограда и
трасираната на 27.01.2015 г. улична регулационна линия, заснета с геодезични
координати: т.1 - X- 4654259.492, У - 9586633.447; т.2 - X - 4654267.845 , У - 9586651.161; т.З - X - 4654281.344, У - 9586679.786; т.4 - X - 4654287.591, У -
9586693.046; т.5 - X -4654295.217, У - 9586709.234. В заповедта е определен срок за
доброволно изпълнение – три дни от датата на връчването й, като са указани
последиците от липсата на подобно изпълнение.
Трето
по ред трасиране за определяне на вече посочената улична регулация е
осъществено на 24.04.2015 г., като с протокол (л. 195 от адм. д. № 926/2015 г.)
отново се установяват улично –
регулационната линия към трите урегулирани имота в кв. 118. Протоколът е
подписан от Т.Т. със забележка.
Недоволни
от така постановената Заповед № 802/15.04.2015 г., жалбоподателите И.Т. и Т.Т.
оспорват същата с жалба пред Административен съд – Бургас, като твърдят, че
заповедта е получена от Т.Т. на 20.04.2015 г. В жалбата се прави изключително
детайлен анализ на правното понятие общинска собственост, както и на видовете
общинска собственост и начините им на възникване; на процеса на актуване на
дадена собственост като публична; на правната същност на решенията на
общинските съвети и възможностите за тяхното оспорване, особено по съдебен ред;
цитират се множество съдебни решения в подкрепа на твърденията на
жалбоподателите и множество правни норми. Изложени са разсъждения във връзка с
предварителното изпълнение на заповедта. Конкретни доводи относно
несъответствието на процесната заповед с материалноправните разпоредби и
несъответствието с целта на закона започват от стр. 7 на жалбата (л. 110 от
адм. д. № 926/2015 г.). Излагат се подробни съображения относно липсата на
предвиждания за инфраструктурата на предвидената в ПУП улица. Изразено е ясно
твърдение, че двамата жалбоподатели не са оспорвали влезлият в сила ПУП от 2004
г. по отношение на северната страна УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ в кв. 118. Твърди
се, че за закупения от жалбоподателите имот – собственост на С. Д., описан
в Нотариален акт № 113/30.12.1942 г.,
липсва проведено отчуждаване. Аналогично твърдение е направено и за съседен
имот с площ 4,5 декара. Според Т.посочената о.т. 445 е грешна. Изложени са
съображения във връзка с „Интегриран проект за управление на питейните и
отпадъчни води в с. Рудник и с. Черно море, Община Бургас“. Във връзка с
твърдяната от административния орган незаконна ограда от телена мрежа и бетонни
колове, Т. посочва, че пред Административен съд – Бургас е насрочено адм. дело
№ 626/2015 г. Излагат се подробни съждения във връзка с недопустимото според
него изместване на осевите точки по ПУП и в действителност и заложените в план
Геодезия. Цитирани са подробно относими според Т.правни норми от Закона за
планово изграждане на населените места (отм.); ЗТСУ, ЗУТ; ЗОС, Конституцията на
Република България. Многократно в жалбата е изложена хронологията на
придобиването на имотите от И.Т. и от Т.Т. и относимите според жалбоподателите
писмени доказателства в тази връзка. Релевирани са данни за седем УПИ като за
всеки от тях е посочени съответните нотариални актове акт.
В
съдебно заседание по адм. дело № 926/2015, проведено на 29.10.2015 г., по
искане на ответника е присъединено адм. дело № 241/2015 г. по описа на
Административен съд - Бургас между същите страни с предмет Уведомително писмо №
94-01-40337/2/09.01.2015 г. за започване на производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на имот.
С
Решение № 1948/21.12.2015 г., произнесено по адм. дело № 926/2015 г., състав на
Административен съд – Бургас е отменил Заповед № 802/15.04.2015 г. на кмета на
Община Бургас като незаконосъобразна. В решението е прието, че не е безспорно
установено, че имотът, предмет на заповедта за изземване по чл. 65, ал. 1 от ЗОС е общинска собственост. Съдът счита, че след като Община Бургас не
разполага с титул за собственост за процесната улица, то същата не е
собственик. На практика в решението се достига до извода, че е налице спор за
собственост между Община Бургас от една страна и жалбоподателите Т.от друга
страна, който не може да бъде решен в производство по реда на АПК. След
проведено обжалване по касационен ред, с Решение № 3010/13.03.2017 г.,
постановено по адм. дело № 2641/2016 г., ВАС е отменил Решение №1948/ 21.12.2015г., постановено по адм. дело
№ 926/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е дал задължителни указания.
При
така изложената фактическа обстановка, делото е висящо за втори път пред настоящия съд за
разглеждане. Съобразно чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и
прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.
В изпълнение на дадените указания, съдът е допуснал съдебно-техническа
експертиза по делото, заключението по която цени като обективно, компетентно и
безпристрастно. Видно от отговорите на вещото лице, съгласно договор за
покупко-продажба от 15.12.1995 г. (за който няма нотариален акт) И.Т.Т. става
собственик на един декар неурегулирано дворно място, част от което с площ от
451 кв.м. попада в имота, предмет на Заповед № 802/15.04.2015 г. на кмета на Община
Бургас. Имотът с площ 540 кв. м.
(неправилно в експертизата посочен като 450 кв.м.), закупен от И.Т.Т. с Нотариален
акт № 60/06.03.1996 г., не попада в имота, предмет на процесната заповед.
Според вещото лице, с одобряване на промяната на уличната регулация през 1989
г. целия изземван имот е бил предвиден за улица по ПУП на с. Черно море. Спрямо
изземвания имот не са налице хипотезите на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ по който и да е от подробните устройствени планове на с. Черно
море, влезли в сила в периода от 1978 г. до 2015 г. С допълнително заключение
по експертизата, вещото лице е посочило, че на основание влязлото в сила Решение
№ 7691/ 24.11.1992 г. по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на Поземлена комисия Бургас,
същата издава Решение № 16/29.02.2000 г., с което се признава правото на
обезщетение на С. У.З. за невъзстановеното право на собственост върху 4,5
декара земеделска земя трета категория, която е попадала в регулацията на м.с.
Черно море. Това обезщетяване е правно обективирано в Решение № 16А/15.11.2000
г., издадено от Общинска служба „Земеделие" Бургас, като в полза на С. У.З. са издадени 3510
броя поименни компенсационни бонове на стойност 3 510 лева. На база така
посоченото решение, Централен депозитар АД София е издал депозитарна разписка №
*********/13.05.2003 г. на С. У.З., с която удостоверява извършената
регистрация на поименните компенсационни бонове по нейна сметка. Според
експерта с тази регистрация процедурата по обезщетението е приключила. В
заключението изрично се посочва, че в преписката няма данни, че такъв документ съгласно
чл. 19в, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е връчен на С. У.З..
За
пълнота на фактическата обстановка, съдът намира за необходимо да отбележи и
следното: Жалбоподателите са посочили, че към момента на подаване на жалбата
(30.04.2015 г.) пред Административен съд - Бургас е висящо производството по
адм. дело № 626/2015 г. Предмет на това съдебно производство е установяване
законосъобразността на Заповед № 119/20.01.2015 г., с която директорът на
дирекция "Строителство" при Община Бургас е разпоредил на Т.П.Т. да
премахне незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ,
представляващ "Ограда от телена мрежа и бетонови колове", находящ се
северно от УПИ ІІ-1717 и УПИ І-1718, кв. 118 по плана на с. Черно море, общ.
Бургас в трасето на улица между о.т. 444, о.т. 445, о.т. 442 по действащия ПУП
на с. Черно море - с. Рудник, общ. Бургас. С Решение № 652/07.04.2016 г.,
постановено по това дело, състав на Административен съд - Бургас е отменил
посочената заповед поради доказаност на факта, че адресата Т.П.Т., спрямо който
се създава задължение за премахване на незаконен строеж, не е извършител на
строежа или собственик на имота, в който е извършен. С Решение № 1250/31.01.2017
г., постановено по адм. дело № 6413/2016 г., ВАС е оставил в сила Решение №
652/07.04.2016 г. на Административен съд - Бургас.
Изложената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
На основание чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени
от жалбоподателя.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорения акт - Заповед №
802/15.04.2015 г. на кмета на Община Бургас, настоящият
съдебен състав констатира,
че същия е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване
на административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Този извод
се налага по следните съображения:
Заповедта е издадена от
компетентен орган съобразно правомощието на кмета на общината за изземване на
общински имот, който се владее или държи без основание, което е предвидено в
чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Същата отговаря на изискванията за форма, предвидени в
чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа подробно изложение на фактическите и
правните основания за издването й и са обсъдени възраженията на
жалбоподателите, направени в хода на административното производство по издаване
на заповедта.
Не се установиха съществени нарушения на
административно производствените правила, които да представляват самостоятелно
основание, водещо до отмяната на атакувания административен акт. И.Т. и Т.Т. са
били уведомени за началото на административното производство съгласно
изискванията на чл. 26, ал. 1 от АПК. Административният орган е изяснил фактите
и обстоятелствата от значение за случая - задължение, предвидено в чл. 35 от АПК,
както и е обсъдил обясненията и възраженията на Т.относно прилагането на
уличната регулация; разликата между положението на оградата за УПИ І-1718; УПИ
ІІ-1717 и УПИ ІІІ-1716 и регулационната линия, възлизаща на площ от 451 кв.м. и
др.
Съдът намира, че процесната заповед е издадена
в съответствие с приложимия материален закон по следните причини:
Установява се, че след
кандидатстване за отпускане на безвъзмездно финансиране от държавния бюджет
чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда
(ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите, през 2014 г. Община
Бургас е одобрена за бенефициент на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение
на "Интегриран проект за управление на питейните и отпадъчни води в с.
Рудник и м.с. Черно море, Община Бургас, Област Бургас", подобект
"ВиК мрежа в с. Рудник и м.с. Черно море, общ. Бургас", първи етап "Частична
реконструкция на водопроводната мрежа и сградни водопроводни отклонения,
изграждане на гравитачна битова канализационна мрежа със сградни канализационни
отклонения в с. Рудник и м.с. Черно море, Община Бургас". За изпълнение на
проекта средствата са отпуснати по договор № 9940/01.09.2014 г. Срещу Разрешение
за строеж № 162/ 19.07.2012 г. (л. 200 от адм. д. № 926/2015 г.), с което се
разрешава изграждането на битова канализационна мрежа в с. Рудник и м.с. Черно
море не са постъпили възражения и същото е влязло в сила на 01.08.2012 г.
Съгласно предвижданията, целият проект се реализира върху публична общинска
собственост, представляваща улична мрежа, за която на основание чл. 56, ал. 2
от ЗОС не е съставен акт за публична общинска собственост.
Правилото на чл. 65, ал.
1 от ЗОС разрешава общински имот, който се
владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала да се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината. При тълкуването на нормата за настоящият случай следва кумулативно
да са налице две предпоставки, за да бъде заповедта законосъобразна, а именно:
да е имотът да е общински и на следващо място този имот да се владее/държи без
основание, както е приел административният орган.
Според
издадената заповед, недвижим имот, с площ от 451 кв.
м., съставляващ реална част от улица между осови точки - о.т. 444, о.т. 445 и о.т. 442, между квартали 118, 100 и
101 по действащия ПУП на с. Черно море, Община Бургас, заключен между
съществуваща на терена телена ограда и трасираната на 27.01.2015 г. улична
регулационна линия, заснета с геодезични координати: т.1
- X- 4654259.492, У - 9586633.447; т.2 - X - 4654267.845 , У - 9586651.161; т.З
- X - 4654281.344, У - 9586679.786; т.4
- X - 4654287.591, У - 9586693.046; т.5 - X -4654295.217, У - 9586709.234 е публична
общинска собственост. Това твърдение се оспорва от двамата жалбоподатели, които
считат че процесния имот е тяхна собственост, за която не е проведено
отчуждаване по надлежен ред и не е заплатено дължимото обезщетение нито на тях,
нито на праводателя им С. Иванова.
За разрешаване на спора следва да се установи
къде точно е разположен имотът, подлежащ на изземване, с посочена площ от 451
кв.м.
Първият регулационен план на м.с. Черно море е одобрен със Заповед
№ 245/16.06.1978 г. на председателя на ОНС Бургас, като по силата на дворищната
регулация за бивши имоти пл. № 483 (собственост на В.К.П.) и пл. № 484
(собственост И.Г.И.) са предвидени УПИ І-987; ІІ-987; ІІІ -987; ІV-987; V-987 ІV-987 в кв. 38. Тук следва да се посочи, че към момента на влизане в
сила на този план двамата жалбоподатели не притежават собственост върху имоти
пл. № 483 и пл. № 484, респ. върху УПИ І-987; ІІ-987; ІІІ -987; ІV-987; V-987 ІV-987 в кв. 38.
Собственост върху тези имоти те придобиват едва на 13.09.1994 г., когато П.Т.Т.
(майка на И.Т. и съпруга на Т.Т.) сключва договор за покупко-продажба на същите
със своите дядо и баба - П.Т.П. и М.М.П.. Начина, по който последните двама са
придобили тези имоти, вече беше описан от съда като е генерирана поредица от
прехвърлителни сделки. Отделно от това видно от Удостоверение за наследници № 84/14.07.2015
г. (л. 274 от адм. д. № 926/2015 г.), И.Т. и Т.Т. са наследници на П.Т.. По
плана от 1978 г. имоти пл. № 483 и пл. № 484 не се засягат от отчуждителното действие
на уличнорегулационния план. С плана, в собственост на държавата преминават
недвижимите имоти, предвидени за улици, озеленяване и техническа
инфраструктура. В същия план е нанесена дига, построена от държавата за
изграждане на ж.п. линия Бургас - Варна, а регулационният план предвижда улица
от северната страна на дигата, както и озеленяване на север и на юг от нея, до
регулационните линии на кв. 16 и кв. 38.
Със Заповед №
524/08.05.1989 г. на председателя на ОНС Бургас е одобрено изменение на
уличната регулация между осеви точки 61-64 и 73-75, заедно с произтичащото от
това изменение на дворищната регулация. По причина, че проекта за изграждане на
ж.п. линия Бургас - Варна е отпаднал, уличната регулация е изместена върху
изградената за целите на проектната ж.п. линия дига. Представена е обяснителна
записка към обект: ЗРП с. Рудник – м.с. Черно море (л. 29 – л. 36) - ЧИ на ЗРП
от август 1997 г., като видно от същата за
озеленяване е предвиден УПИ І в кв. 37 и кв. 38
Кадастралния план на м.с.
Черно море е попълнен съгласно Заповед № 1341/26.10.1995 г. с нов имот пл. №
1371, възстановен на С. У.Д.. Впоследствие, със Заповед № 178/19.02.1998 г. на
кмета на Община Бургас е одобрено ЧИ на ЗРП на м.с. Черно море - за
реституирания имот на С. Д. е обособен нов УПИ VІІ-1371 в кв. 37 и нов УПИ VІІ-1371 в кв. 38.
С решение по Протокол №
6/19.02.2004 г. е приет нов ПУП на с. Рудник и м.с. Черно море. С този нов план
се променя регулацията на бившия кв. 38 по плана от 1978г. - образуват се нови
УПИ І-1718; ІІ-1717; ІІІ-1716 в нов кв. 118. Новообразуваните парцели включват
части от бивш парцел І-за озеленяване в бивш кв. 38 и части от имот пл. № 987,
които са били отредени за бивши парцели ІV-987; V-987 и ІV-987 в кв. 38. В резултат на новата регулация между Т.Т., И.Т.,***
възниква съсобственост в УПИ І-1718; УПИ ІІ-1717; УПИ ІІІ-1716 в нов кв. 118.
От представените от жалбоподателите нотариални актове № 92/07.11.1995 г. (за
УПИ ІV-987, кв. 38); №56/15.12.1995 г.
(за УПИ V-987, кв.38) и № 90/02.07.1996 г. (за УПИ VІ-987, кв. 38) се установява,
че И.Т. и Т.Т. притежават идеални части от УПИ І-1718;УПИ ІІ-1717; УПИ ІІІ-1716 в нов кв. 118 и
следователно те не притежават доказателства за собственост върху пълната площ
на тези парцели. Данни за съсобствеността на посочените лица с Община Бургас в
посочените УПИ-та в кв. 118 по плана от 2004 г. на м.с. Черно море се
установяват от комбинирана скица №
245/19.11.2014 г., издадена от Кметство с. Рудник, тъй като има приобщени площи
от бивш парцел І-за озеленяване. Съдът вече изложи подробна информация за посочената
скица и описаните в нея имоти. От изготвената на 16.12.2014 г. геодезична
снимка се установява необходимост от привеждане на имотните граници на УПИ
І-1718, УПИ ІІ-1717 и УПИ ІІІ-1716 в кв. 118 с уличната регулационна линия.
Северно от посочените имоти е установено наличието на телена ограда и бетонни
колове, попадащи в уличната регулация на трасето на улицата между о.т. 444,
о.т. 445 и о.т. 442 - между квартали 118, 100 и 101 по действащия план.
Видно от заключението на вещото лице, площта
от 451 кв. м. е част от имота, предмет на Договора за покупко-продажба, сключен
на 15.12.1995 г.,
между Т.Т. (законен представител на малолетната към този момент И.Т.) и Ц.П.П.,
с обща площ един декар, при граници: на изток – празен парцел с предназначение
за озеленяване; на запад – с река Дерман дере; на север – с парцел ХVІІ-1371 и
парцел VІІ- 847 от кв. 16; на юг – с парцели ІV-987; V-987 и VІ-987 от кв. 38
по плана на м.с. Черно море от 1978 г. Както вече беше посочено, този договор
не отговаря на изискванията за нотариална форма на сделката. Вещото лице не е
установило наличие на нотариален акт, в който тази сделка да е обективирана. Продавачът
П. се легитимира като собственик на този имот по Договор за покупко-продажба от
22.07.1988 г., сключен с Д. Р. С.. (л. 140 от адм. д. № 926/2015 г. - нечетлив). По делото не са ангажирани данни относно начина на
извършване на продажбата на имота от С. Д. на Д. С.. Според вещото лице липсва
нанасяне на процесния имот като граници, площ и планоснимачен номер върху плана
от 1978 г. с измененията от 1989 г., действал към момента на продажбата в полза
на И.Т.. Сочи се още в заключението по експертизата, че с така описаните в
договора граници, имотът попада върху предвидената по плана за регулация (1989
г.) улица. Следователно, налице е застъпване
между предвидената с действащия регулационен план улична регулация и начина на
ограждане и ползване на имотите от жалбоподателите. По изложените мотиви съдът
приема, че безспорно е доказано, че е
налице имот - публична общинска собственост.
Във връзка с указанията
на ВАС, дадени в Решение № 3010/13.03.2017 г. по адм. дело № 2641/2016 г. като
задача на съдебно-техническата експертиза е възложено да установи по кой от
действалите от 1978 г. до 15.04.2015 г. (датата на издаване на Заповед № 802)
подробни устройствени планове (целия план или част от него) на м.с. Черно море
процесният имот е бил предвиден за улица. В заключението е посочено, че в регулационния
план на м.с. Черно море от 1978 г. има предвидена улица между о.т. 74, о.т. 75
и о.т. без записан номер, която с изменението през 1989 г. е изместена на юг и осевите
точки се променят на номера 74а, 75а, като има препроектиране на същата улица
със същите параметри. Променената улица е част от бивш УПИ I-общински в кв. 38,
предвиден за озеленяване. През 1995 г. имотът на С. Д. е въведен в кадастъра на
плана от 1978 г. като имот с пл. № 1371. Този имот попада и заема:
-
част от предвидената по
плана улица през 1989 г. между о.т.74а, о.т.75а и о.т. без номер до края на
западната регулация;
- част от новообразувания I общ в кв.38, предвиден за озеленяване;
-
части от
УПИ XVII1371; УПИ VIII 848,
УПИ VI 848 и УПИ V847, кв.16;
-
част от
улица между о.т. 71, о.т. 74а и о.т. 78.
Според вещото лице с
одобряване на промяната на уличната регулация през 1989 г. целият изземван имот
е бил предвиден за улица. В заключението е записано, че предвидената улица, посочена
в Заповед № 802/15.04.2015 г. на кмета на Община Бургас върху процесния имот е
частично реализирана.
В експертизата изрично е
записано, че имотът, продаден от С. Д. на И.Т. по Нотариален акт №
60/06.03.1996 г., не попада в имота, предмет на процесната заповед. Съгласно
посочения нотариален акт, предмет на сделката е имот - дворно място с площ 540
кв. м., докато вещото лице неправилно е посочило, че този имот е с площ 450
кв.м. - съдът приема, че е допусната техническа грешка при изписването на
цифровото изражение на площта. Процесният имот се държи от жалбоподателите без
правно основание, но той е предмет на правоотношения между С. У.(тъй като е
нейна собственост) и Община Бургас и е недопустимо И.Т. и Т.Т. да имат каквито
и да било претенции във връзка с отчуждаването на същия. Отчуждителното
производство е проведено по отношение на трето лице - С. Иванова, която не е
сред жалбоподателите в настоящото производство.
Съдът намира за
необходимо да отбележи и следното: в писмените бележки по делото, представени от процесуалния представител на жалбоподателите, се правят изводи за незаконосъобразността на
процесната заповед на база показанията на свидетел, разпитан по делото. В настоящото производство
свидетели не са разпитвани. Именно по причина кредитиране на свидетелски
показания за обстоятелства, за които е недопустимо такива да се събират по
смисъла на чл. 164, ал. 1 от ГПК, с Решение № 3010/13.03.2017 г.,
постановено по адм. дело № 2641/2016 г., ВАС е отменил Решение №1948/
21.12.2015г., постановено по адм. дело № 926/2015 г.
по описа на Административен съд – Бургас. По изложените причини,
че И.Т. и Т.Т. са трети лица в
отношенията между С. У.и Община Бургас и всички твърдения в жалбата, свързани с имотите,
собственост на С. У.са ирелевантни в настоящото производство.
Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателите, че за отчуждения имот няма съставен акт за общинска собственост, който макар и да няма правопораждащо действие и да не е титул за собственост, ще бъде доказателство за приключване на процеса на отчуждаване на спорния имот според тях. Според съда правото на собственост на общината върху процесния имот произтича по силата на закона - чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС (имотите и вещите, определени със закон са публична общинска собственост) във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА (с влизане в сила на ЗМСМА местните пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване ДВ, бр. 49/1995 г.). Съобразно чл. 56, ал. 2 от ЗОС за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. За конкретния случай не се установява в специален закон да е предвидено съставянето на акт за публична общинска собственост за улица.
Напълно несъстоятелно е
твърдението в жалбата, че процесният имот е придобит от жалбоподателите по
давност, тъй като същите са владяли имота непрекъснато повече от 20 години
необезпокоявано. При съобразяване на чл. 86 от ЗС (редакция ДВ, бр.
31/17.04.1990 г.), съгласно който не може да се придобие по давност общинска
вещ и § 1 от ЗР на Закона за собствеността (ЗС) (ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от
01.06.2006 г. и всички последващи промени) според който давността за
придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, се установява,
че двамата жалбоподатели не могат да придобият собствеността върху процесния
имот по давност.
Относно твърдението в
жалбата и писмените бележки, че са налице неуредени сметки по дворищната
регулация, с Протокол № 6/19.02.2004 г. на Общински съвет Бургас е утвърден ПУП
за с. Рудник и м.с. Черно море, а заедно с него и планът за дворищната
регулация. Жалбоподателите са оспорили по съдебен ред в адм. дело № 780/2004 г.
по описа на Окръжен съд - Бургас само южните граници на УПИ І-1718, УПИ ІІ
-1717 и УПИ ІІІ -1716; регулацията по северните граници и дворищната регулация
по отношение на спорната улица не е обжалвана по съдебен ред, поради което
посочения Протокол № 6/19.02.2004 г. е влязъл в сила в тези си части.
Всички останали
възражения на жалбоподателя, изложени в сезиращата жалба, съдът не намира за
необходимо да обсъжда поради тяхната неотносимост в настоящото съдебно
производство. Предметът на делото, съобразно който се очертават и
правнозначимите за установяване факти е недвижим имот - публична общинска
собственост, с площ 451 кв.м., с точна идентификация на неговото местоположение
и граници, посочени в оспорената заповед. Предвид факта, че заповедта е
издадена от кмета на Община Бургас, неотносими към изхода на настоящия съдебен
спор са пространните разсъждения в
първите шест страници от сезиращата жалба относно историческото развитие на
законодателната уредба на общинската собственост, видовете общинска
собственост; правомощията на общинския съвет за трансформация на видовете
общинска собственост, допустимостта на съдебния контрол върху различни актове
на общинския съвет и обилна съдебна практика в тази насока; принципно
правомощията на общинския съвет и актовете, които издава; теоретични постановки
за разделението на държавната власт на изпълнителна, законодателна и съдебна;
видовете органи на изпълнителната власт; приложението в практиката на ТР № 5/2008
г. на ВАС и на ТР № 2/2013 г. на ВАС; подробното тълкуване на обжалването на
актовете на общинския съвет от областния управител и др.
Всички други факти
относно влизането в сила на различните
регулационни планове на м.с. Черно море и уведомяването на жалбоподателите; осигуряване
на достъп до имотите на Т.и свързаната с това инфраструктура; параметрите на
улицата и осевите точки, за които се твърди наличие на явна фактическа грешка;
премахването на дигата и осигуряване сигурността на моста; умишленото
неотразяване на оградата на имота в регулационните планове; наличието на
конкуренция на права на собственост с Община Бургас; превишаване на властта и
заграбване на имот, включително и на плодните дръвчета в същия; събиране на
дължими данъци; неснабдяването на имотите с вода и електрически ток; данни за
имоти на други лица и начина на тяхното ползване; коментиране на имоти на И. К.
- лице, неясно с какво качество посочено в жалбата и други, са извън предмета
на настоящото дело. Част от възраженията на жалбоподателите не следва да се
разглеждат и на още едно основание – данните по делото сочат, че те се отнасят
до имоти, собственост на други лица, поради което е недопустимо И.Т. и Т.Т. да защитават
чужди права пред съд без да са надлежно оторизирани за целта.
На основание изложените
мотиви следва да се приеме, че процесната заповед е законосъобразна, а жалбата
на И.Т. и Т.Т. като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
По делото е предявено искане
за заплащане на разноски от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал.
3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на
Община Бургас следва да се присъди сумата от 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 на ВАС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.Т., ЕГН ********** и Т.П.Т., ЕГН **********,
и двамата с адрес с. Черно море, общ. Бургас, обл. Бургас, ул. „Дружба“ № 9,
вход десен и адрес за получаване на съдебни съобщения гр. Бургас, ул. „Хан
Аспарух“ № 3, ет. 1 против
Заповед № 802/15.04.2015 г. на кмета на Община Бургас.
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН ********** и Т.П.Т., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: