№ 1113
гр. Плевен, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430105788 по описа за 2022 година
и взе предвид данните по делото и на основание на закона, намира за
установено следното:
Делото е образувано по искова молба от Е.М. ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.***. е ЕИК *********, адвокат А. М., ЕГН **********, против Р. Й. З. с
ЕГН **********, гр.Плевен, ул. *** , по реда на чл.422 от ГПК, вр.с. чл.415, ал.1, т.2
ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. с. чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземането по
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
****/2022г. по описа па PC Плевен с цена на иска 5906,72лв. -дължима главница Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че Р. Й. З. с ЕГН
**********. дължи на Е.М.' ЕООД - гр.София, сумата от 5906,72лв, представляваща
падежирала и изискуема главница за периода 30.09.2017г.-31.12.2019г.. частично от
главница в общ размер на 17 507,53лв.. неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № ********/**.**.****г„ ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящето дело разноски,
също така и направените в заповедното производство разноски.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
На **.**.****г. в гр.София е сключен Договор за потребителски кредит между
*** АД/***/, в качеството му на Кредитор и Р. Й. З. с ЕГ Н **********. в качеството му на
Кредитополучател. По силата на този договор. Кредиторът отпуска на кредитолучателя
потребителски кредит в размер на 17 540лв. Разрешеният кредит е преведен по сметка и за
превода е издадено банково бордеро № ********/**.**.****г. за усвояване на кредит.
Предоставеният кредит е за текущи нужди. Съгласно Договора за потребителски кредит от
**.**.**** г, ответникът се е задължил да погасява задължението си на 144 месечни вноски
ежемесечно, считано от 31/07/2009г., включващи главница и лихва в размер на
230.37лв./двеста и тридесет лева и тридесет и седем стотинки/ - през първата година от
срока на издължаване на кредита и 282,76лв./двеста осемдесет и два лева и седемдесет и
шест стотинки/ - за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита.
1
Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 30/06/2021г. За усвоения кредит
Кредитонолучателят заплаща на банката през първата година от срока на издължаване на
кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12%. За всяка следваща година до крайния
срок на издължаване на кредита. Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент на „*** АД за потребителски кредит за
съответникя период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на
4,250/четири цяло двеста и петдесет стотни/ пункта. Към момента на сключване на договора
размерът на базовия лихвен процент е в размер на 12.750%. Годишният лихвен процент на
разходите по разрешения кредит е в размер на 15,08%.
След усвояване на Кредита. Длъжникът не е изпълнил задължението си за погасяване
на дължимите месечните вноски, като остана непогасена сума по кредита в общ размер на
20 234,79лв./'двадесет хиляди двеста тридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/,
от които главница 17 507.53лв.. договорна лихва 2724.76лв. Ищецът претендира сумата в
размер на 5906,72лв. частично дължима главница от главница в общ размер на 17 507,53лв..
дължима за периода 30.09.2017г.-31.12.2019г.
На основание сключен Договор за възлагане на вземания на вземания (цесия) от
**.**.****г. и приложенията към него между Ю.Б. АД. с ЕИК ********* и Е.М. ЕООД,
с ЕИК *********. задължението на Р. Й. З. с ЕГН **********., произтичащо от Договор за
потребителски кредит *********/**.**.****r.. е изкупено от Е.М. ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и
договорите, до Длъжника е изпратено уведомление, че Кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е ..Е.М. ЕООД. Уведомлението е изпратено на ответника
по пощата с обратна разписка на посочения в Договора адрес. Писмото, съдържащо
уведомлението за извършената цесия е изпратено на посочения в договора адрес:
общ.Плевен. гр.Плевеп. ул. ***. Писмото е върнато в цялост, като причина за
неполучаването е отбелязано „непотърсен". С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, Кредитополучателят получава уведомлението
изходящо от Ю.Б.АД /стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесиите
вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има
възражения в тази насока. Съдът следва да зачете този факт по силата на чл.235. ал.3
ГПК. Ищецът Е.М. ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр.Плевен за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е частно гражданско дело № ****/2022г. по описа
на Районен съд гр.София, по което е издадена Заповед за парично изпълнение. Против
издадената заповед ответникът Р. Й. З. е подал възражение, за което ищецът е уведомен
със съобщение, надлежно връчено на 02.11.2022г. '
Горното поражда правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск за
установяване на вземането по Договор за потребителски кредит №
***********/**.**.****г.. за сумата от 5906,72лв, представляваща падежирала и изискуема
главница за периода 30.09.2017г.-31.12.2019г.. частично от главница в общ размер на 17
507.53лв.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за безспорно установено
следното:
Искът се явява допустим, но изцяло неоснователен по следните съображения :
Общата петгодишна погасителна давност е изтекла по отношение на цялото
задължение. Нито от исковата молба, нито от приложените към нея доказателства не става
ясно по какъв начин е формулиран размерът на исковата претенция. Не отговаря на
истината твърдението, че падежът на вземането е 30.06.2021г. Падежът е настъпил, към
момента на неизпълнение на задълженията за вноски по кредита, което е в период много
преди посочената дата и което обстоятелство не се оспорва от ищеца. В чл.15 от
2
приложеното копие от Договор за потребителски кредит от **.**.****г. е посочено, че
кредитът става изцяло предсрочно изискуем при непогасяване изцяло или отчасти на която
и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, тоест падежът е настъпил след
прекратяване на плащанията .
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск като
изцяло неоснователен.
При този изход на процеса, направените разноски по делото се възлагат върху
ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.М. ЕООД. със седалище и адрес на исковата молба
на управление: гр.***. е ЕИК *********, адвокат А. М., ЕГН **********, против Р. Й. З.
с ЕГН **********, гр.Плевен, ул. ***, по реда на чл.422 от ГПК, вр.с. чл.415, ал.1, т.2
ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. с. чл.86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането по
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
****/2022г. по описа па PC Плевен с цена на иска 5906,72лв. -дължима главница, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3