Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13291 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на С.Т.Г. срещу Е.П.П. за признаване за установено, че ищецът е изключителен
собственик на имот с идентификатор 68134.1505.2285.3.6, представляващ
апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с площ от 106.20 кв.м.,
заедно с мазе № 6 с площ от 4.65 кв.м. и с 2.071% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
Ищецът твърди, че гореописаният имот бил придобит през
1998 г., по време на брака с Е.П.. В придобиването му вложил изцяло свои лични
средства, с произход продажба на апартамент в гр. София, ул. „*******с площ от
59.60 кв.м. Това жилище било дарено от родителите му през 1989 г., преди да
сключил брак с ответницата. Цената на продадения имот надвишавала тази на
придобития през 1998 г.
Именно поради евентуални претенции от страна на Е.П., майката
на С.Г. – Т.Г.настояла да й бъде учредено вещно право на ползване. Т.Г.починала
на 13.03.2018 г.
През 2020 г. С.Г. получил нотариална покана от Е.П. за
заплащане на месечен наем за ползване на имота. Това обосновавало правния
интерес на ищеца да предяви иск за признаване за установено, че апартамент № 6
е негова изключителна собственост.
В срока по чл. 131 от ГПК Е.П. е подала отговор на
исковата молба, в който оспорва допустимостта на иска поради липса на
възможност въпросът за правото на собственост да се пререшава след влизане в
сила на решението, с което бракът на страните е прекратен. В одобреното от съда
споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК (отм.) апартаментът в ж.к. „Дружба“
фигурирал като собствен на майката на С.Г.. П. не знаела, че съпругът й
придобил правото на собственост върху имота. Учреденото право на ползване
заобикаляло нормативното изискване то да бъде учредено от двамата собственици.
Оспорва и основателността на иска с твърдения, че
процесният имот е бил закупен в груб строеж и П. имала своя принос за
привеждането му в обитаемо жилище. Преди сключване на брака с ищеца живели на
съпружески начала и тя предоставяла средства за строителни и ремонтни дейности,
издържала семейството и осигурявала средства за отглеждане на детето. В този
период С.Г. бил безработен. Принос имали и нейните родители, които участвали с
влагане на средства, труд и материали.
Счита, че в случая е приложима презумпцията за съвместен
принос, поради което дяловете на страните са равни.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед твърденията на ищеца, че придобитият
по време на брака с Е.П. апартамент № 6 е придобит с негови лични средства,
приложимата материално правна норма е чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.). Това
е така, защото наличието на трансформация се преценява към момента на
придобиване на вещното право – 30.12.1998 г., по време на действието на СК от
1985 г. (отм.)
Дадената от съда правна
квалификация чл. 23, ал. 1 от СК е съответна на чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 г.
(отм.) В този смисъл подлежащите на установяване факти и доказателствената
тежест на всяка от страните са идентични с указаните в определението за проект
на доклад по делото от 15.04.2021 г.
За да се признае личен дял на основание пълна
трансформация по чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.) по отношение на
придобита по време на брака недвижима вещ в режим на съпружеска имуществена
общност, в тежест на съпруга, който я твърди е да докаже влагане изцяло на
лични средства в придобиването на общата вещ. „Лични“ по смисъла на чл. 20, ал.
1 от СК от 1985 г. (отм.) са вещите, правата върху вещи и паричните влогове,
придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове,
придобити през време на брака по наследство и по дарение на някой от съпрузите.
Влагането на личните средства следва да е налице към момента на придобиване на
правото на собственост.
Нормата на чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.) съдържа
презумпция за съвместен принос в случай, при който придобивният
способ на вещното право е възмезден договор, сключен по време на брака, въпреки
че неучастващият съпруг не фигурира като приобретател. Законовата презумпция по
чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.) е оборима и
променя тежестта на доказване в хипотезата на предявен иск по чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), какъвто е настоящият случай. Оборването на презумпцията за съвместен
принос е в тежест на съпруга, който твърди пълната трансформация, като установи
по безспорен и категоричен начин, че е вложил изцяло свои лични средства в
придобиването на процесната вещ.
Не се спори по делото, че С.Т.Г. и Е.П.П. са сключили граждански брак на 22.11.1998 г., който е
прекратен с влязло в сила на 21.04.2006 г. решение от 29.03.2006 г. по гр.д. №
2195/2005 г. по описа на СРС, 88 състав.
Установява се от приетия по делото нотариален акт № 80,
том І, рег. № 591, дело № 91/1998 г. на нотариус рег. № 189 на НК, че по време
на брака между страните, на 26.11.1998 г., С.Т.Г. е продал апартамент, находящ
се в гр. София, в сградата на ул. „*******етаж, състоящ се от две стаи, кухня, клозет,
черно антре и два балкона, със застроена площ от 59.60 кв.м., при съседи:
наследници на инж. Д. Б.и Софжилфонд, двор, Софжилфонд, заедно с избено помещение със застроена площ от
3 кв.м. и таванско помещение със застроена площ от 2.88 кв.м. и с 21/293 ид.ч.
от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото
със застроена и незастроена площ от 269.50 кв.м., съставляващо парцел ІІ-11 в
кв. 417 по плана на гр. София, м. „Центъра“, за сумата от 35 814 800
лева (неденоминирани), която сума продавачът С.Г. получил напълно от купувача.
Този имот е бил негова лична собственост, придобит по
дарение от родителите му Т.С.Г. и Т.П. Г., за се съставил нотариален акт № 195,
том ХІ, дело № 1810/1989 г. на нотариус при СНС при Втори районен съд.
На 30.12.1998 г. П.С.Р.и А.С.Р.учредили в полза на Т.П. Г.
(която не се спори, че е майка на ищеца по делото С.Т.Г.) вещно право на
ползване върху апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, състоящ се
от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ
от 106.20 кв.м., заедно с мазе № 6 с площ от 4.65 кв.м. и с 2.071 ид.ч. от
общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на строеж
върху държавна земя, за сумата от 16 000 000 лева (неденоминирани),
след което продали жилището на С.Т.Г. за сумата от 17 233 600 лева
(неденоминирани). В нотариалния акт е направена поправка, според която сумата
от 17 233 600 лева се чете: 10 233 600 лева. Продажната
цена продавачите получили напълно и в брой. Това се установява от нотариален
акт № 66, том І, рег. № 589, дело № 90/1998 г. на нотариус рег. № 077 на НК.
Ищецът сочи, че източник на заплатената от него сума е
получената при продажба на негов личен имот на 26.11.1998 г. – апартамент в гр.
София, ул. „*******етаж – 35 814 800 лева (неденоминирани).
Според сключеното между С.Г. и Е.П. споразумение по чл.
99, ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.), одобрено от съда с решение № 105 от 29.03.2006
г. по гр.д. № 2195/2005 г. семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*****,
ап. 6 е собственост на майката на С.Г. и се предоставя за ползване на съпруга,
като Е.П. го е напуснала.
Направеното от ответника Е.П. възражение, че е била въведена в
заблуждение относно принадлежността на правото на собственост върху апартамент
№ 6 в гр. София, ж.к. „Дружба“, представляващо семейно жилище, е неотносимо. В
случай, че в тази част Е.П. смята споразумението за нищожно поради противоречие
със закона или на правилата на морала или унищожаемо
поради пороци на волята, тя разполага с правото да го атакува по исков път. (така
Тълкувателно решение № 60 от 12.VIII.1987
г. по гр. д. № 31/87 г., ОСГК) В настоящото производство обаче този въпрос не
може да бъде разглеждан. Споразумението относно ползването на семейното жилище
не се отразява на вещните права, които съпрузите са придобили по време на брака
си.
Дори и да беше установено, че жилището е придобито по
време на брака, а съгласие между страните относно включването му в обхвата на
СИО, съответно квотите в съсобствеността, липсва, то това не се отразява на възможността
бракът да бъде прекратен по реда на чл. 99, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.) със
съответните последици, а спорът относно правото на собственост да се разреши в
производство по предявен иск за пълна/частична трансформация, какъвто е настоящият
казус.
В т. 3 на ППВС № 5 от 31.Х.1972 г. е прието, че
придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не
принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени
срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал
преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение.
Процесният случай у точно такъв. Месец след продажба на свой личен имот за
сумата от 35 814 800 лева (неденоминирани), Г. е закупил процесният
апартамент за сумата от 10 233 600 лева (неденоминирани). През този
период Е.П. е реализирала месечен доход от 122 300 лева (неденоминирани),
не се е грижила за детето Теодора (родена на *** г.) и липсва основание да се
зачете какъвто и да било неин принос в придобиване на апартамент № 6.
По делото липсват данни имотът да е закупен в груб
строеж. Вложените от П. средства в ремонт на жилището пораждат правото й на
облигационно вземане към Г., но не и признаване на нейни права в придобиване на
вещното право. Това се отнася и до евентуална финансова помощ на С.Г., оказана от
П. в периода до сключването на брака на 22.11.1998 г. В този смисъл неотносими
са показанията на свидетеля А.А.. От показанията на
свидетелите установява, че към момента на придобиване на правото на
собственост са вложени само лични средства на С.Г.. Получената от него продажна
цена на апартамента на ул. „*******на 26.11.1998 г. е по-висока от заплатената
при придобиване на апартамента в ж.к. „Дружба“ на 30.12.1998 г. Осем години
по-късно, през 2006 г., когато съпрузите са сключили споразумението по чл. 99,
ал. 3 от СК от 1985 г. (отм.), Е.П. не е заявявала претенции за вложени от нея
средства в семейното жилище. Дори и при убеждението си, че апартамент № 6,
представляващ семейно жилище, е собственост на майката на С.Г., тя е могла да иска
предоставянето му за ползване, а също и обезщетяването й за вложеното от нея в
ремонта на вещта. Липсата на подобни искания представлява косвено доказателство
за отсъствие на каквото и да било основание да й се признаят права върху
процесния имот.
Предявеният от С.Г. иск за пълна трансформация съдът
приема за доказан и основателен.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищцовата
страна, които по представения списък по чл. 80 от ГПК възлизат на сумата от
2 400.63 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.П.П., ЕГН **********, че С.Т.Г., ЕГН ********** е
изключителен собственик на придобития по време на брака с ответника Е.П.П., въз основа на договор за продажба на недвижим имот и
учредяване на право на ползване, за което е съставен нотариален акт № 66, том
І, рег. № 589, дело № 90 от 30.12.1998 г. на нотариус рег. № 077 на НК, недвижим
имот, апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, състоящ се от три
стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от
106.20 кв.м., при съседи: зелена площ, зелена площ, апартамент № 10, апартамент
№ 7 и апартамент № 2, заедно с мазе № 6 с площ от 4.65 кв.м., при съседи: от
север – мазе № 5, от юг – терен, от изток – терен и от запад – коридор, заедно
с 2.071 ид.ч. от общите части на сградата и със съответните идеални части от
правото на строеж върху държавна земя.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.П.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.Т.Г., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 2 400.63 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: