О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....12.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 1947 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№ 35872/29.05.2018г., подадена от Е.П.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
решение №2042/11.05.2018г., постановено по гр.д. № 15271/2017г. на ВРС, 11
състав, в частта, с която е признато
за установено, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, сумата от 500,00 лв.,
представляваща неиздължена
главница по Договор за паричен заем № 5314675 от 10.11.2016г., сключен между
длъжника и „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********,
вземането по което прехвърлено от страна на „Вива
кредит“ ООД, ЕИК ********* в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД ЕИК *********, по силата на Приложение № 1 от 01.06.2017 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.; сумата от 76,90 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 24.11.2016 г. до 20.07.2017 г. и
сумата от 30,90 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 24.11.2016 г. до 21.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед №
5869/28.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 10532/2017г. на ВРС-ХVІІІ състав, на основание чл.422 от ГПК, както и в частта за разноските.
В
жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е
неправилно в обжалваната му част. Поддържа, че ищецът не разполага с
процесуална легитимация, тъй като по време на сключване на договора за цесия,
от който черпи права, задължението не е било изискуемо. Излага, че не е бил
уведомен за цесията, поради което я счита за незаконосъобразна, откъдето
следва, че искът е недопустим. Тъй като ответникът е оспорил клаузи от договора
за кредит и неразделните анекси към него, следва да се приеме твърдението му,
че няма валиден договор, респективно да се формира извод за недължимост
поради липса на правни основания. Съдът е присъдил в полза на ищеца претендираната от него обща и мораторна
неустойка, без такава да му се дължи, като е поправил правната претенция,
променяйки я на лихви, с което е нарушил състезателното начало. Претендира
разноски за двете инстанции като последица от преразглеждане на решението.
След
изтичане на срока за обжалване е постъпила уточнителна
молба от 15.06.2018г. от въззивника по повод
отстраняване на указания за заплащане на държавна такса по въззивната
жалба, в която са направени допълнителни оплаквания за неравноправност
на договора за кредит.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че към момента на цесията прехвърленото вземане е било
изискуемо, тъй като изискуемостта е настъпила на
24.11.2016г., а прехвърлянето - на 01.06.2017г.
Ответникът е уведомен за цесията с връчване на исковата молба и приложеното към
нея уведомление и пълномощно от цедента, с което
ищецът изрично е овластен за това. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението му. Длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване, само ако е изпълнил на стария
кредитор. Доводите за наличие на неравноправни клаузи са голословни и
недоказани, същите са формулирани общо, липсва конретизация
кои точно клаузи от дговора се оспорват като
неравноправни. Процесният договор не съдържа
неравноправни клаузи. Впрочем, нищожност на една от клаузите по договора не
влече нищожност на целия договор, поради което доводите на ответника за
неоснователност на иска не следва да се приемат.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални
нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за
предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила;
доказателствени искания не са направени.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 35872/29.05.2018г., подадена от
Е.П.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу решение №2042/11.05.2018г., постановено по гр.д. № 15271/2017г. на ВРС,
11 състав, в частта, с която е
признато за установено, че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, сумата от 500,00 лв.,
представляваща неиздължена
главница по Договор за паричен заем № 5314675 от 10.11.2016г., сключен между
длъжника и „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, вземането
по което прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД,
ЕИК ********* в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД ЕИК
*********, по силата на Приложение № 1 от 01.06.2017 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016 г.; сумата от 76,90 лв., представляваща договорна лихва за
периода 24.11.2016 г. до 20.07.2017 г. и сумата от 30,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода 24.11.2016 г. до 21.07.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 5869/28.07.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10532/2017г. на ВРС-ХVІІІ състав, на
основание чл.422 от ГПК, както и в частта за разноските.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.01.2019г. от 14,00 часа, за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.