№ 50
гр. Русе, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Н. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20244520202099 по описа за 2024
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Севан“ ООД против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
с което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по
пътищата на дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за осъществено нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения касателно незаконосъобразността и
неправилността на обжалвания електронен фиш, доколкото последният е издаден в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В
тази насока се моли последният да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се
представлява. На 23.01.2025 г. в 14:45 ч. на електронната поща на съда е постъпила молба от
адв. В. М. от АК - София, процесуален представител на ответника, в която се моли да се даде
ход на делото и се дава становище по същество на спора.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се
представлява от юрисконсулт Зоя Симеонова, която оспорва изложеното в жалбата и моли
обжалваният електронен фиш да се потвърди като правилен и законосъобразен, като в тази
насока развива подробни съображения. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на
разноските от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, позовавайки се на
1
решение на СЕС по дело № 438/22, сочи и липса на фактическа и правна сложност.
Представя подробно писмено становище.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП - представител на дружеството-
жалбоподател е получил препис от електронния фиш на 21.11.2024 г., видно от приложеното
по делото известие за доставяне, а жалбата е подадена на 27.11.2024 г., касае подлежащ на
съдебен контрол електронен фиш, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на
обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
ППС Влекач ДАФ ФТ ЦФ, с регистрационен номер А8747МР, с технически
допустима максимална маса 20500, брой оси две, екологична категория Евро 5, в състав с
ремарке, с общ брой оси - пет, с обща допустима максималнна маса на състава 44000,
собственик на което към 29.09.2021 г. бил „Севан“ ООД.
На 29.09.2021 г., в 17:44 часа, горепосоченото ППС било управлявано в община
Иваново, по път I-5 км 25+914, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. За посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Така изложеното било установено с устройство номер 40342, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път I-5 км 25+914.
Впоследствие в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП съобразно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП бил създаден доклад за установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично били приложени статични
изображения във вид на снимков материал - два броя снимки.
В тази връзка Агенция „Пътна инфраструктура“ издала Електронен фиш №
**********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на процесното ППС, било
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за
осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Така издадения електронен фиш бил връчен на представител на дружеството-
жалбоподател на 21.11.2024 г. В 7 дневен срок от получаването му, последното не е
реализирало правата си по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа
на събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, а именно Електронен фиш
№ **********, Доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, ведно с два броя
фотоснимки, справка за собственост на МПС, Становище от Отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“ Национално тол управление, ведно със
справка, , Заповед № РД -11-983/13.09.2021г. на Председателя на УС на АПИ за
2
утвърждаване на образци на електронни фишове, Протокол № 28765/21 г. от заседание на
Управителния съвет на АПИ ведно с приложение № 1,2,3 и4 Протокол за установяване на
годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка
и справки от Агенция „Пътна инфраструктура“- справка за нарушение, справка за
местоположението на стационарно контролно устройство от гр. Русе до гр. Бяла, справка от
електронната система за историята на ел.фиш, справка от „Диджитол смарт
инфраструктура“ АД, копие на договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на
такси на база изминато разстояние с предплащане, копие на Приложение № 2, копие на
анекс към договор за наем на превозни средства от 15.01.2020 г., копие на договор за наем на
превозни средства, копие на известие за доставяне.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липсата или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
От представените по делото два броя снимки и справка в електронна система се
установява регистрационния номер на процесното МПС.
От представената справка за собственост на МПС е видно, че към момента на
осъществяване на нарушението процесното МПС е било собственост на дружеството-
жалбоподател.
От представеното Становище от Отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“ Национално тол управление е видно, че за процесното ППС за датата и
часа на нарушението няма получени тол декларации или маршрутни карти за ППС. Няма
получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението.
Няма получена и платена тол декларация за предходен и следващ сегмент.
От представената справка история на нарушение е видно, че процесният електронен
фиш е подписан на 03.02.2023 г.
От представената справка от „Диджитол смарт инфраструтлура“ АД се установява, че
бордовото устройство, асоциирано към ППС с рег. № А8747МР е било изключено в периода
от 29.09.2021 г. в 09:12 часа до 29.09.2021 г. в 18:47 часа, когато е отново включено в
захранването. Във визирания период БУ не е било включено и не е подавало данни. Не са
генерирани тол декларации, включително за сегмента, на който е разположено СКТ. По
време на заснемане на нарушението не е имало техническа неизправност в системата за
пътно таксуване, която да доведе до невъзможност за подаване на данни.
От правна страна:
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи:
1. В Република България е създадена платена пътна мрежа, за преминаване през която
се заплащат съответните такси, посочени в чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, а именно
- винетни за превозните средства по чл. 10а, ал. 7 от същия закон, даващи право на
конкретното ППС да ползва мрежата за периода, за който е заплатена таксата (т. 1), и такива
за изминато разстояние - тол такси за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, предоставящи
възможност на превозното средство да измине конкретно разстояние между две точки от
3
съответния път или пътен участък (т. 2). Размерите на посочените такси са нормативно
определени в Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа в зависимост от техническите характеристики на превозното
средство и пътния участък.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б (Нова – ДВ, бр.
105/2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), ЗДвП законодателят е дефинирал като нарушение
незаплащането от собственика или вписания ползвател изцяло или частично на дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия закон за управляваното ППС и попадащо в
хипотезата на чл. 10б, ал. от ЗП. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв., каквато санкция е
наложена и в настоящия случай.
Установяването на нарушенията, свързани със заплащането на предвидените в чл. 10,
ал. 1 от ЗП пътни такси, се извършва в отклонение от общия ред, по специално разписани в
закона правила. Съгласно чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10,
ал. 1 от ЗП чрез ЕССПТ. По предписание на ал. 3 тази система създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, а докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата.
Съгласно чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определените от Председателя на управителния съвет (УС) на АПИ длъжностни лица: 1)
спират движещи се моторни превозни средства чрез сигнал със стоп-палка с червена
светлина, описваща полукръг, като сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
автомобил на АПИ, означен като контролна единица на Националното тол управление
(НТУ), проверяват документите за самоличност на водача, както и всички документи,
свързани с управляваното ППС; 2) за установяване на нарушенията по чл. 179, ал.
3 - 3в използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на
моторните превозни средства; 3) осъществяват контрол по спазване на задълженията за
заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗП; 4) предоставят възможност за картово плащане
на съответните такси по чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от ЗП; 5) проверяват създадените
записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл.
189е и чл. 189ж и 6) съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения
по чл. 179, ал. 3 - 3в. ), като преди това, според предписанието на чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП,
уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП.
Според предписанието на чл. 10, ал. 2 от ЗП (Нова - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от
31.01.2017 г., изм., бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г.) при установено движение по
платената пътна мрежа, когато за съответното ППС не е заплатена таксата по ал. 1, водачът
4
на ППС, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който
случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай
се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които
могат да носят такава във връзка с конкретното ППС. Посочената нормативна
регламентация налага извод, че освен спецификата по отношение на способите за
установяване на нарушенията във връзка с използването на платената пътна мрежа в
Република България, отклонения са предвидени и при прилагане на последиците от
извършеното деяние спрямо отговорния субект. ВАС е установил трайна практика, че
уведомяването съгласно чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179,
ал. 3-3б от ЗДвП е преди съставяне на АУАН за възможността на заплати таксата по чл. 10,
ал. 2 от ЗП. Производството по събиране на компенсаторната такса се извършва по
опростени правила, които не изискват съставяне на АУАН или друг изричен акт в писмена
форма от длъжностно лице, а единствено уведомяване на нарушителя за установеното чрез
електронната система нарушение, възможността за заплащане на изчислената компенсаторна
такса, нейния размер и последиците от незаплащането й - съставяне на АУАН, докато в
случая е направено с електронен фиш /ЕФ/.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от
цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
2. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №
1/2013 г., ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции израз
на държавна принуда- чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие контролен орган и на нарушител" по чл.
189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП и чл.189ж, ал. 1 от ЗДвП се отнася до издаването на електронния
фиш. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да
намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия- чл. 46, ал.
3 от Закона за нормативните актове.
Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (в приложимата редакция към датата
на нарушението- 15.09.2021г.) урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма, обаче,
не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като
липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което
в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се
съставя електронен фиш.
Същото се установява и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП се прилагат
разпоредбите на чл. 189, ал. 10 от същия закон, т.е хипотезите при които влизат в сила ЕФ,
тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на
електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната
отговорност на едно лице.
5
Идентичен е случаят и с нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е
изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система,
в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения
по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на
изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
Такава възможност /за издаване на електронен фиш/ не се извежда и от разпоредбата
на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не
предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
но разглежда хипотезата за освобождаване от административно наказателна отговорност за
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са
съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се
отнасят. Поради изложеното цитираната разпоредба би могла да е приложима както в
случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при
съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП също изрично
не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не
се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Според
първата, посочена норма при изпълнение на функциите си по визирания закон определените
от Председателя на Управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН
и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП. Според втората
норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се
издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179,
ал. 3 - 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
Индиция за неясната воля на законодателя и за неприложимостта на сочената
хипотеза към датата на нарушението е, че едва след изменението на разпоредбата на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за
издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено
и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на
закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за
съставяне на електронен фиш за този вид административни нарушения.
С оглед изложените мотиви, настоящият състав счита, че в случая липсва изрична
законова разпоредба към датата на нарушението, предвиждаща възможност да бъде съставен
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез
разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или по аналогия да се приеме, че тя се
отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Както бе посоченото и по-горе в този
смисъл са и чл. 46 от ЗНА и ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.
6
3. В настоящия случай с издаването на обжалвания ЕФ АПИ е нарушил и правото на
ЕС, както и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство. Тези
изводи се обосновават от следното:
Предвид късното издаване на ЕФ – 1 година и 4 месеца след сочената дата на
нарушението (нарушението е констатирано на 29.09.2021 г., а ЕФ е издаден на 03.02.2023 г.),
отново в нарушение на закона АПИ е извършила и още едно нарушение - на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г. Съгласно този
Регламент - чл. 2, §. 7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно-
наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл. 2, § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. В производството липсват
твърдения или данни за изпълнение на нормата. Следва да се има предвид, че съобразявайки
визирания Регламент българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал. 7-9 от
ЗП, в сила едва от 01.01.2024 г., Настоящият състав приема, че такова изменение не е било
необходимо, поради прякото приложение на Регламента. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8
и ал. 9 от ЗП са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. С тях законодателят е
приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата за движение по
които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване
през съответните участъци/ или ползват маршрутна карта за календарния ден.
Според чл. 10б, ал. 7 от закона, „В случай че е налице частично или пълно
недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство
от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се
предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци
в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на
таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно
производство“.
Идентично е казаното в чл. 10б, ал. 9 от ЗП, според която норма „При установено
ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал.
3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани
данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция "Пътна
инфраструктура" действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за
съответния период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура"
извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на
собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати
таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението
на данните“.
Вярно е, че тези разпоредби не са съществували към датата, на която е извършено
нарушението, но с оглед на момента на издаване на ЕФ- 03.02.2023 г., АПИ е следвало да
изпълни задължението си по чл. 2, §. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019 г., съобразявайки, че същият е влязъл в сила на 19.10.2021 г. (преди
датата на издаване на ЕФ) и прякото му приложение в държавите членки на ЕС. Това прави
издадения ЕФ незаконосъобразен и на това основание.
7
4. Настоящият състав приема, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и поради
следното:
Независимо от твърдия размер на санкцията размера на неплатената такса е основен
фактор при отмерване изминатото разстояние и категорията ППС. В този смисъл,
принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС,
които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия, една мярка не може да
надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно
преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея
неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели /в този смисъл Решение от 17 април
2018 г., С-414/16, т. 68 , C‑537/16, т. 56/. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна
на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните
цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане
пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да
се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и
начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.
Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и
на съвета от 17.05.2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008 г. съгласно чл.
2, съгласно който Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и
административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, до
10 юни 2008 г., и въведена в чл. 10, ал. 7 от ЗП, държавите-членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да
предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални
разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
В Решение на СЕС от 04.10.2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по
преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на
тези такси, съдът е посочил от една страна, че не може да се приеме, че изискването за
съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, а от друга
страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или
специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд
трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако
такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат. В съответствие с последното, наложената
процесна санкция в твърд размер и задължението за заплащане на такса и / или
компенсаторна такава също в твърд размер за извършеното нарушение е категорично
несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за
преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място,
посочено във фиша като такова на извършване на нарушението.
Следва да се посочи, че принципът за пропорционалност/съразмерност е
задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10, т. 23) В т.
24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни
8
правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично
критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели,
като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на
пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от
споделените мотиви в решение на СЕС по дело С-384/17) и посочените критерии за
преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране
на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните
последици надхвърлят.
Наистина, чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността
да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната
система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за
изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема
изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го
фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса. Съгласно чл. 27 от
Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа в редакцията към датата на нарушението (ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 г.) неплатената
такса за изминато разстояние е в размер на 19 ст./км. Наложената имуществена санкция в
размер на 2500 лева за неплатена такса в размер на 19 стотинки/км е явно несъответна на
нарушението. Дори и да се приеме, че се дължи такса в размер на 133 лева, съгласно чл. 29
от Тарифата с оглед редакцията на нормата към датата на деянието (ДВ, бр. 101 от
27.12.2019 г.) санкцията надвишава близо 19 пъти дължимото и отново е несъразмерна.
Нещо повече, в подкрепа на гореизложеното вече е постановено и друго решение на Съда на
Европейския съюз (СЕС) по дело C-61/23.
В Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 СЕС е приел, че член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело
C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие
с принципа за съразмерност. Така изложеното се явява и самостоятелно основание за отмяна
на процесния електронен фиш.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че жалбата се явява основателна, поради
което обжалваният електронен фиш следва да се отмени като незаконосъобразен.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В хода на въззивното производство дружеството-жалбоподател е било
представлявано от упълномощен защитник - адв. В. М. от Адвокатска колегия- София, на
9
който бил заплатен в брой хонорар в размер на 500 лева, видно от приложените по делото
адвокатско пълномощно и договор за правна защита. Със становището по хода на делото
(молба) адв. М. е претендирала присъждането на така направените разноски за адвокатско
възнаграждение. В хода на производството процесуалният представител на АНО е направил
алтернативно възражение за прекомерност.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от ЗАдв. препраща към чл. 18 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който ако
административното наказание е под формата на имуществена санкция, какъвто е и
процесния случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, а
именно върху стойността на санкцията. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че
за защита по дела с определен материален интерес над 1000 лева минималното
възнаграждение е в размер на 400 лева плюс 10% за горницата над тази сума, тоест в
процесния случай минималният размер следва да е в размер от 550 лева, доколкото
дружеството-жалбоподател е било санкционирано с административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Задължително тълкуване на чл. 101, § 1 и § 2 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС е дадено в
решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В посоченото решение на
Съда на ЕС се приема, че национална правна уредба съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС, при което
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва. В този случай националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба (т. е. в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.) минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Първичното право на ЕС, в смисъла, в който то следва да се
разбира съобразно задължителното негово тълкуване от страна на Съда на ЕС, има примат
пред националния ни закон - чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН и Наредба № 1 от 9.07.2004 г., поради
което при определянето на размера на разноските за адвокатско възнаграждение настоящият
състав не е обвързан от минималните размери по наредбата, а следва да съобразява
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г., IV г.о. на ВКС,
зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е
длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК (в настоящия случай- на чл.
63д, ал. 2 ЗАНН, който е абсолютно идентичен с цитираната в определението на ВКС
разпоредба), но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за
причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в
повече остава в нейна тежест. С изискването адвокатското възнаграждение да е
„прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара,
при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна
сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този
специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в
съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява
10
отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. В
настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя е подал жалба и макар да
не се е явил в проведеното едно съдебно заседание е изразил становище по същество на
спора. Отчитайки така изложеното, както и че делото не разкрива никаква особена
фактическа и правна сложност, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение се явява основателно до размер на сумата от 300 лева.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай
е Агенция „Пътна инфраструктура“.
С оглед изложеното, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да
заплати на „Севан“ ООД сума в размер на 300 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1, вр. чл.
58д, т. 4 и чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, с което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата на „Севан“ ООД, с ЕИК: *********,
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за
осъществено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на „Севан“
ООД, с ЕИК: *********, сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11