№ 778
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110124590 по описа за 2022 година
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответника А. В. В.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 257,70 лева -
главница за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща стойност на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –06.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
47,46 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г.,
19,08 лева - стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
31.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –06.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и 3,76 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.08.2021 г. по ч.гр. дело №
46406/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че до имота на ответника е била доставена топлинна енергия, която
той потребил без страните да са били обвързани от договорна връзка, поради което се
обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и сумата за
дяловото разпределение, тъй като е титуляр на правото на собственост върху топлоснабден
имот. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“ на
основание чл. 63-71 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., със стойността на която се е обогатил
като е спестил разхода, възникнал в тежест на ищеца, тъй като са собственици на
1
топлоснабден имот, който са придобили по наследство. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който е възразил, че искът е недопустим и неоснователен, тъй като е извършил
плащане на сумите на 13.07.2022 г., в това число и на търсените от ищеца разноски.
Евентуално възразява за размера на вземанията. Прави искане предявените искове да бъдат
отхвърлени. Не претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 06.08.2021 г. г. срещу Д. Стоянова Попова-В.а и
ответника по иска А. В. В., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания,
по което е образувано ч. гр. дело № 46406/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 12.08.2021
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
двамата длъжници, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и
възникнали на описаните основания.
Срещу заповедта за изпълнение, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е постъпило
мотивирано възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на ищеца са
дадени указания да предяви установителни искове срещу възразилия длъжник с предмет
вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи осъществяването
на следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от
един общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е
доставил в процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените
количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки
дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
изпадането на длъжника в забава чрез покана и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
2
погасяване на дълга.
В настоящия случай, в срока на отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил писмени доказателства – платежно нареждане за извършен на
13.07.2022 г. банков превод с номер BORD00065 за сумата от 329 лева, с посочено
основание за плащане „по гр. дело № 46406“, която сума представлява сбор на вземанията,
описани по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена срещу него на 12.08.2021
г., без лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.08.2021 г. до
датата на плащането – 13.07.2022 г., както и без разноските в заповедното производство.
В открито съдебно заседание, проведено по делото, процесуалният представител на
ищеца е заявил по реда на чл. 145, ал. 1 и 2 от ГПК, че цялата дължима според ищеца сума е
платена с две плащания – на 28.02.2022 г. (касови бонове за тези плащания всъщност са
представени от другия длъжник в заповедното производство), както и с банковия превод от
13.07.2022 г., поради което ищецът търси единствено разноските по делото, съобразно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и не поддържа искането по чл. 214, ал. 2 от ГПК.
Тъй като обстоятелството, че претендираните вземания са платени от ответника на
посочените от ищеца дати не е спорно и се признава от ищеца, исковете, които се
поддържат, следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса. Това
е така, тъй като на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК установителният иск с предмет вземане
по издадена заповед за изпълнение се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповедта, от който момент длъжникът дължи и разноските и при
условие, че е оспорил вземанията.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо,
че исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок,
ответникът е дал повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не защото
са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане, извършено след депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и след връчването й на длъжника (в този
смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г.
на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
Ищецът в производството е сторил разноски за държавна такса за заповедното
производство за вземането срещу този длъжник в размер на 12,50 лв. и 75 лева в исковото
производство (лит 52). Страната е заявила с исковата молба и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение, уточнено по размер в списъка по чл. 80 от ГПК в размер
на 50 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
3
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
В настоящия случай, както се установява от платежното нареждане и посоченото в
него основание - „по гр. дело № 46406“, ответникът е погасил вземанията предмет на
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена срещу него, но разноските по исковото
производство - в общ размер на 125 лева, не са платени, поради което ответникът ги дължи
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 2 от ГПК, тъй като с възражението си, в което е оспорил
вземането в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е дал повод за завеждане на делото.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление в ..., срещу А. В. В., ЕГН **********, със съдебен
адрес в ..., искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 257,70 лева - главница за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., сумата от 47,46 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г., сумата от 19,08 лева
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
31.03.2020 г., и сумата от 3,76 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.08.2021 г. по ч.гр. дело №
46406/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, както погасени чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с
ал. 2 от ГПК, сумата от 125 лева – разноски в производството.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ..., като трето лице
помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4