Определение по дело №596/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 122/15.01.2015г., постановено по гр.д. N 884/2014г., Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 40909.128.198 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. с обща площ 591 кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с адрес: Г., п.к. 6600, К.Г. Г." № 15, идентичен с имот с пл.сн. № 116 в кв. 17 по плана на с.Г. Г., окр.Кърджалийски с площ от 555 кв.м., ­описан в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №101, том I, дело №217/1986г., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж и призем със застроена площ от 70 кв.м., включваща два самостоятелно обособени обекта - имоти с идентификатори №40909.128.198.1 и №40909.128.198.2 с обща застроена площ 69 кв.м., представляващи еднофамилна сграда и състояща се от три стаи, баня и коридор (салон) в призема и две стаи и коридор(салон) на етажа, предмет на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №101, том I, дело №217/1986г., при съседи на ПИ: 40909.128.197; 40909.128.196; 40909.128.255; 40909.128.130, и 40909.128.199, между Ш. Д. А., Х. Д. Р., Р. Р. И. и К. Р. И., при дялове: по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите Ш. Д. А. и Х. Д. Р., и по 1/6 ид.ч. за всеки от съделителите Р. Р. И. и К. Р. И..

Недоволни от така постановеното решение в частта му за определените делбени квоти са останали жалбоподателите Х. Д. Р., Р. Р. И. и К. Р. И., които го обжалват. В жалбата се сочи, че решението е неправилно в частта му за определените квоти, като се излагат съображения за това, че съделителят Ш. А. придобил по наследство идеална част от делбените имоти само от своята майка, тъй като наследената от баща му идеална част от тези имоти била придобита по давност от Р. К. и И. К.. Държането на имота от последните двама се било превърнало във владение, защото установявали недвусмислени и явни действия, които отричали владението на съделителя Ш. А.. Жалбодателите молят атакуваното решение да бъде отменено в частта му, с която са определени делбените квоти, вместо което да се постанови друго, с което да бъдат определени следните дялове : 1/6 ид.чат за съделителя Ш. А., 1/3 ид.част за жалбоподателите Х. Д. Р., и по 1/4 ид.част за всеки от съделителите Р. Р. И. и К. Р. И..

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от пълномощник. Поддържат жалбата си.

Ответникът по жалбата – Ш. Д. А., не е депозирал отговор по чл.263 от ГПК; в съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник, чрез който оспорва жалбата.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението в атакуваната му част е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По същество като обсъди доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Ш. Д. А. от Г. против Х. Д. Р., Р. Р. К. и И. Р. К., с която желае да бъде допусната делба между страните по делото при квоти по 1/3 идеална част за Ш. Д. А. и Х. Д. Р., и по 1/6 идеална част за Р. Р. К. и И. Р. К. от поземлен имот с идентификатор 40909.128.198 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. с обща площ 591 кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с адрес: Г., п.к. 6600, К.Г. Г." № 15, идентичен с имот с пл.сн. № 116 в кв. 17 по плана на с.Г. Г., окр.Кърджалийски с площ от 555 кв.м., ­описан в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №101, том I, дело №217/1986г., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж и призем със застроена площ от 70 кв.м., включваща два самостоятелно обособени обекта - имоти с идентификатори №40909.128.198.1 и №40909.128.198.2 с обща застроена площ 69 кв.м., представляващи еднофамилна сграда и състояща се от три стаи, баня и коридор (салон) в призема и две стаи и коридор(салон) на етажа, предмет на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №101, том I, дело №217/1986г., при съседи на ПИ: 40909.128.197; 40909.128.196; 40909.128.255; 40909.128.130, и 40909.128.199.

С отговора си по чл.131 от ГПК ответникът И. Р. К. счита иска за недопустим и неоснователен, като твърди, че ищецът и ответниците не са съсобственици, поради което за първия не бил налице интерес от предявяване на иск за делба. Делбата била недопустима - имотите не били в съсобственост с ищеца, тъй като само ответниците били съсобственици на основание наследство и давност. В тази връзка твърди, че след смъртта на Д.К. в имота останали да живеят ответниците и Е.И. К., като през периода 1992-2002г. и до момента ищецът не живял в процесния имот, поради което загубил по давност наследствената си идеална част от своя баща. Твърди, че през този период от време ищецът Ш. Д. А. не бил предявявал никакви претенции за собственост по наследство върху процесния недвижим имот, а ответниците Р. Р. К. и И. Р. К. установили самостоятелно фактическа власт върху него като свой, и упражнявали владение върху имота самостоятелно, явно, несмущавано, непрекъснато по смисъла на чл.79 от ЗС в продължение на повече от 10 години, считано от 1992г. Р. К. и И. К. упражнявали фактическа власт върху имота чрез действия, недвусмислено показващи отношението им като към свой; установената фактическа власт върху имотите от страна на ответниците и техния наследодател, със съгласието и знанието на ищеца, както и на другите наследници по закон, упражнявана в продължение на установения по чл.79, ал.1 от ЗС давностен срок, довело до придобиване на имота на посоченото от ответниците оригинерно придобивно основание, като в настоящата хипотеза не била налице съсобственост между страните по делото върху процесните имоти, тъй като ответниците придобили по давност и частите на останалите съсобственици. Предявява възражение за придобиване от ответниците Р. Р. К. и И. Р. К. собствеността върху имота изцяло въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност и наследство.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба и от отв.Х. Д. Р., която счита предявения иск за допустим, но неоснователен при претендираните от ищеца квоти, като твърди, че ищецът е съсобственик със значително по-малко от предявеното от него квотно участие. След смъртта на бащата на ищеца през 1992г., ищецът не владял процесните имоти, по никакъв начин не се интересувал и грижил за тях, нито се противопоставял на непрекъснатото, явно и необезпокоявано владение от страна на втория и третия ответник, като твърди, че последните направили редица и явни подобрения в имотите, извършили действия, които явно сочат своене на наследената идеална част на ищеца, а освен това допринесли и за значително увеличаване на стойността на наследството. Твърди, че за периода от 1992г. до 2002г., а и до 2013г. в полза на втория и третия ответник изтекла придобивна давност по отношение на наследената от ищеца идеална част от имотите по наследство от баща му /наследодателят Д. К./. Счита, че ищецът има квотно участие, съответстващо на придобитата идеална част от имотите, но само от неговата майка Е.К., починала през 2013г.

Ответникът Р. Р. К. не депозира в срок отговор на исковата молба.

От доказателствата по делото се установява безспорно, че страните имат общи наследодатели - Д.П.К. /починал на**.**.****г./ и Е.И. К. /починала на **.**.***г./ – майка и баща на първите двама, и баба и дядо на вторите двама, като Р. Р. К. и И. Р. К. са сънаследници на имота по заместване на починалия си баща Р. Д. К. /починал на **.**.***1996г./. След смъртта на Д.П.К. в имота заедно с баба си Е.И. К. останали да живеят ответниците Р. Р. К. и И. Р. К.. Ищецът се оженил и напуснал имота /през 1981г./, както и Х. Д. Р. се омъжила /през 1979г./, и също заживяла на друго място. От свидетелските показания на свидетелите Е.И., Н. Р. и Х. А. се установява, че отв.Р. Р. К. бил постоянно в имота и се грижел за баба си до смъртта й на 15.11.2013г. Установява се още, че купил съседен имот, където заживял с жена си, като не се върнал да живее в къщата на родителите си. Отв.И. Р. К. също се оженил преди около 9 години, живял в наследствения имот около година след това, след което го напуснал. От показанията на свидетелите се установява още, че единствен Р. Р. К. се грижел за имота, като сменил прозорците, вратите, покрива, измазал къщата отвън.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че имотът е деклариран на 24.03.1998г. от наследодателката Е.К. в Дирекция “Местни приходи” в община Кърджали; за периода 1998г.-2013г. местен данък и такса смет са заплащали собствениците/наследниците Е.К., Ш. А.-ищец и Х. Р.-ответник. Въз основа на подадена на 24.03.2014г. коригираща декларация съответните данъци и такси за 2014г. следвало да бъдат заплатени от Þщеца и тримата ответници.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира искът за основателен и доказан така, както е предявен.

Както правилно е приел и районният съд, процесният имот е съсобствен между страните по делото и при квоти, както следва: по 1/3 ид. ч. за Ш. А. и Х. Р. - на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, и за наследниците на Р. К. - Р. К. и И. К., общо 1/3 ид.ч., разпределена по равно, като всеки един от тях притежава по 1/6 ид.ч. на осн. чл.10,ал.1 от ЗН.

По повод направеното възражение за придобиване на процесния имот по давност въз основа на владение в периода от 1992г. до 2002г., а и до 2013г., твърдяно от ответниците Р. К. и И. К., настоящата инстанция споделя в пълна степен становището на първоинстанционния съд за това, че за да бъде основателно същото, е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин, че в посочения период ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота, като са го владели като свой, както и че осъществяваното от тях владение е било явно, т. е. намерението им да своят вещта за себе си е било противопоставено на другите съсобственици и е достигнало до тях. Наследникът, който се позовава на придобивна давност следва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е владял частите на сънаследниците, като промяната в намерението не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на всички наследници и да доказват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт, отрича техните права върху вещта.

По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ има качеството държател на правата на останалите сънаследници. За да започне в негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В тази смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - № 315 от 13.04.2009 г. по гр. д. № 6445/2007 г., ВКС, III г. о., № 194 от 14.03.2009 г. по гр. д. № 6225/2007 г., ВКС, III г. о., № 1* от 23.10.2008 г. по гр. д. № 4664/2007 г., ВКС, II г. о., № 956 от 5.11.2008 г. по гр. д. № 5956/2007 г., ВКС, III г. о., № 1* от 3.11.2008 г. по гр. д. № 3941/2007 г., ВКС, IV г. о., № 1* от 16.12.2008 г. по гр. д. № 4157/2007 г., ВКС, IV г. о., № 140 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 797/2005 г., ВКС, I г. о. и № 223 от 5.04.2006 по гр. д. № 14/2006 г., ВКС, I г. о.

Съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително и сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на останалите. Отказ да се допуснат останалите съсобственици в имота /освен ако идват на гости/ и отказ да им се даде ключ може да се приеме като демонстрация на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други действия, демонстриращи своене на имота, като правна защита на имота и защита от фактически посегателства, деклариране на свое име пред данъчните власти. Последното само по себе си не е достатъчно, за да докаже своене на имота, но съчетано с другите действия демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой са достатъчни, за да се приеме, че е налице и субективният елемент на владението при съсобственост. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК.

С оглед всичко изложено по-горе, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в атакуваната му част е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски за тази инстанция в размер на 300лв., произхождащи от адвокатско възнаграждение, се следват на въззивяемия.

Ето защо, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 122/15.01.2015г., постановено по гр.д. N 884/2014г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му, касаеща определените за съделителите квоти, както следва : по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите Ш. Д. А. и Х. Д. Р., и по 1/6 ид.ч. за всеки от съделителите Р. Р. И. и К. Р. И..

ОСЪЖДА Х. Д. Р., с ЕГН *, от Г., кв. “В., бл.№*, В. .5, А., Р. Р. И., с ЕГН *, от Г., ж.к.”Г. Г. У. “К. Л. №17 и К. Р. И., с ЕГН *, от Г., ж.к.”Г. Г. У. “К. Л. №17, да заплатят на Ш. Д. А., с ЕГН *, от Г., бУ. “Б.” №*, В. А., със съдебен адрес: Г., У. “Б.” №* В. .1, ап.1, деловодни разноски в размер на 300лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, при наличие на основанията по чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/