№ 6428
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110126623 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от Е. Д.
М. срещу Прокуратура на Република България за заплащане на сумата 20000,00 лeва,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 10.05.2022-
20.05.2022 г., причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Според исковата молба и молбата-уточнение от 18.07.2022 г., ищецът Е. Д. М.
предявява иска срещу Прокуратура на Република България за нарушено право на
Европейския съюз при разпределение на прокурорска преписка № 745/2022 г. по описа на
СП. Твърди се, че преписката е образувана по сигнал на ищеца срещу бивш Министър-
председател на Република България - Б.М.Б.. При нейното разпределение в Специализирана
прокуратура, за наблюдаващ прокурор е избран прокурор А.Д.К., който участва в същото
качество и по друга преписка № 43/2022 г., образувана по друг сигнал на ищеца срещу Б.Б..
Релевират се твърдения, че разпределението не е извършено на принципа на случаен избор
между множеството други прокурори в Специализирана прокуратура, а е манипулирано.
Допуснати са нарушения на справедливостта по чл. 2, чл. 14 и чл. 26 МПГПП на ООН, чл.
13 ЕКЗПЧ, чл. 47, чл. 53, чл. 20 и чл. 21 ХОПЕС, чл.2, чл.3, чл. 4, § 3, чл. 5 и чл. 6 ДЕС
Договор на ЕС, чл. 18, чл. 20, чл. 67 и чл. 82, § 2, т. „в“ ДФЕС, както и чл. 9 ЗСВ. Твърди се,
че в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното разпределение на
преписката, ищецът претърпява неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени жесток
психически тормоз, унижение, отчаяние, страх, безизходица, влошаване на общото
физическо и психическо здраве, включително депресия и чести паник-атаки.
Формулираните обстоятелствена част и петитум на исковата молба са достатъчни, за
да обосноват извод на допустимост и наличие на правен интерес от предявяване на иска,
съобразно указанията, дадени с определение по в.ч.гр.д.№11417/2022 г. по описа на СГС.
Предвид така формулираната искова претенция ищецът следва да уточни от кога
претендира законна лихва.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по допустимост, основание
и размер. Оспорва наличието на противоправно деяние, настъпването на вреди и причинна
връзка между соченото поведение на ответника и заявения вредоносен резултат. Евентуално
- възразява срещу иска за обезщетение на неимуществени вреди като предявен в завишен
1
размер.
Съобразно чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца
право за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от Държавата, чрез орган
на Прокуратура на Република България, вследствие на нарушение на правото на ЕС, следва
да се установи, че съответната норма предоставя права на частноправни субекти,
нарушението й достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между
него и причинените вреди. Тези факти подлежат на доказване от ищеца. При установяването
им ответникът следва да докаже, че е заплатил предявеното парично вземане.
Представените от страните документи следва да се допуснат за приемане като
допустими и относими, като искането на ищеца за събиране на гласни доказателства е
нередовно, а това по чл. 195 от ГПК-СМЕ, съдът счита, че не е необходимо за правилното
решаване на спора.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение,
да уточни от кога претендира законна лихва върху главното парично вземане. При
неизпълнение на указанията в цялост и в срок искането за присъждане на лихва не се
разглежда и искова молба подлежи на връщане в тази част.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проекта за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение,
на осн. чл. 156, ал. 2 от ГПК, да посочи за всеки свидетел за кои факти и обстоятелства ще
бъде разпитван, режим на участие – при довеждане или при призоваване, като в последния
случай - посочи три имена, пълен адрес за призоваване. При неизпълнение на указанията в
цялост и в срок гласни доказателства не се събират.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
2
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: spogodbi@srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2023 г. от
09,30 часа, за които дата и час да се призоват страните, чрез пълномощник.
НАПОМНЯ на процесуалния представител на ищеца, че съгласно чл. 45 от ГПК връчването на
представител се смята за лично връчване на страната и съдът не дължи друго процесуално действия за
призоваване в о.с.з.
ДА се връчи препис от определението на страните; на ищеца и препис на отговор на искова молба, с
приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3