Р Е Ш Е Н И
Е № 260397
гр. Пловдив, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осми декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4026 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран със субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.108 ЗС,
предявени от М.З.К. против Н.Ю.М., в качеството си на ЕТ „****– Н.М.“ и А.З.К..
Ищецът твърди, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****г. ****му – Н.Ю.М., е
придобил по време на брака си с Е. М. М.(***на ищеца) правото на собственост по
отношение на ½ идеална част от поземлен имот, находящ се в гр. ***,
ведно с построената в северната част от имота жилищна сграда с площ от 40
кв.м., състояща се от две стаи и кухня, ведно със селскостопанска постройка с
четири помещения. Сочи, че ***на ищеца решили да съборят намиращите се в имота
сгради и да застроят парцела с жилищна сграда и железарски цех, което било
сторено в началото на 2013 г. На *****г. ***на ищеца починала и оставила за
свои законни наследници ***си и трите си ***, като ищецът придобил по
наследство 1/8 идеална част от изградените в имота сгради. Ищецът твърди, че ****му
подал данъчна декларация на 21.10.2013 г., с която декларирал правото на
собственост по отношение на имотите в размера от посочените идеални части за
всеки от наследниците. Посочва, че на 24.01.2019 г. в полза на ответника ЕТ „****–
Н.М.“ бил издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който бил
признат за едноличен собственик по давност по отношение на сграда с
идентификатор № ***, с площ от 234 кв.м., представляваща железарски цех, построена
в поземлен имот № ***, находящ се в гр. ***. След снабдяването си с констативен
нотариален акт едноличният търговец прехвърлил на втория ответник – А.З.К.,
правото на собственост по отношение на процесната сграда, като прехвърлянето
било под отлагателно условие – заплащане на продажната цена в двумесечен срок.
Ищецът посочва, че след извършване на прехвърлителната сделка, в имотния
регистър не било налице отбелязване за извършено плащане, поради което с
договора за продажба се прикривало дарение. Поддържа, че едноличният търговец
не е упражнявал самостоятелно фактическа власт по отношение на имота спокойно,
явно и непрекъснато в продължение на 10 години. Сочи, че след прехвърляне на
имота на втория ответник, не бил допускан до сградата от него, както и че
фактическата власт се упражнявала именно от ответника А.З.К.. Предвид
изложените твърдения предявява настоящите искове, с които претендира да се
установи в отношенията между страните, че е собственик на 1/8 идеална част от
процесната сграда, на основание наследство от ***си Е. М. М., последната
придобила имота в режим на СИО по силата на приращението на основание чл.92 ЗС,
както и за осъждане на ответника А.З.К. да му предаде владението по отношение
на процесните 1/8 идеални части от имота. Моли на основание чл.537, ал.2 ГПК да
се отмени констативен нотариален акт №**** до размера на 1/8 идеална част от
имота. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Н.Ю.М., в качеството му на ЕТ „****– Н.М.“, със
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че в качеството си на
едноличен търговец е собственик на цялата процесна сграда, тъй като тя била изградена със средства на търговеца за
упражняване на дейността му. Твърди, че считано от 1991 г. е регистриран като
едноличен търговец и изграденият железарски цех бил предназначен за упражняване
на търговската му дейност, като в него изработвал врати, парапети, огради и др.
Сочи, че сградата била включена в предприятието на едноличния търговец. Оспорва
изложените от ищеца твърдения ****му Е. М. да има права по отношение на
процесната сграда. Прави възражение за изтекла в полза на едноличния търговец
придобивна давност, като твърди, че още от построяването на цеха през 2006 г.
до подаване на исковата молба, в качеството си на ЕТ е осъществявал
необезпокоявано владението върху имота и е отблъснал претенциите на ищеца да
ползва същия. Прави възражение за трансформация на лично имущество по смисъла
на чл.23, ал.1 и ал.2 СК, поради влагане на средства на едноличния търговец в размер
на 23530 лв. за построяването на сградата. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Постъпил е отговор и от ответника А.З.К.,
със становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че едноличният
търговец се е легитимирал с акт за собственост на процесната сграда –
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 24.01.2019 г. Сочи,
че продажната цена в размер на 86550 лв., срещу която е закупил сградата от
първия ответника била заплатена до 08.04.2019 г., по банков път чрез 16 бр.
банкови превода. Счита, че няма изискване да се прави отбелязване в Службата по
вписванията, че е заплатена продажната цена. Прави възражение за придобиване по
давност на процесната сграда, като твърди, че още от построяването й през 2006
г. първият ответник едноличен търговец я е владял, като вторият ответник е
присъединил владението на праводателя си. Поддържа, че е добросъвестен
владелец, тъй като владеел имота на годно правно основание – нотариален акт за
покупко-продажба и го е придобил с изтичането на кратната петгодишна давност.
Сочи, че считано от смъртта на Е. М. на *****г. е отблъснал претенциите на
ищеца за упражняване на владение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***** се установява, че К. М. М. е продала на Н.Ю.М. ½ идеална
част от поземлен имот, находящ се в гр. ***, представляващ имот планоснимачен №
*** в квартал „*****“ по плана на *****, с площ от 450 кв.м., а по скица 510 кв.м.,
ведно с построената в северната част на имота жилищна сграда с площ от 40 кв.м.,
състояща се от две стаи кухня и ведно със стопанска постройка от четири
помещения.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № ***** Н.Ю.М., в качеството му
на едноличен търговец с фирма „*****-Н.М.“, е признат за собственик по
давностно владение, продължило повече от 10 години по отношение на следния
недвижим имот, а именно сграда с идентификатор № *** с площ от 234 кв.м.,
трайно предназначение - друг вид обществена сграда, означена по строителни книжа
като железарски цех, построена в поземления имот находящ се в град ***.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***** Н.Ю.М., в качеството си на едноличен търговец с фирма „*****-Н.М.“
е продал на А.З.К. описания по-горе недвижим имот, железарски цех за сумата от
86550 лв., платима в двумесечен срок от сключване на договора.
Видно от удостоверение за наследници вх.
№ *****г., издадено от Община ****, район *****, Е. М. М.е починала на *****г.,
като е оставила за свои законни наследници Н.Ю.М. - *****и трите си *** М.З.К.,
З. З. М. и А.З.К..
По делото са представени приходни квитанции за
платен данък от ищеца М.З.К. *** за периода от 2013 г. до 2020 г.
Представени са и части от архитектурен
проект за железарски цех, с възложител Н.М. от декември 2005 г.
С декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижим имот вх. № ****г. Н.Ю.М. е декларирал поземления имот в
гр. *** като съсобствен между него и трите му ***.
С декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижими имоти вх. № ****г. Н. Ю. М. е декларирал въз основа на
наследство жилище с площ от 40 кв.м., както и железарска работилница, като
съсобствени между него и трите му ***. В декларацията като година на
построяване на жилищната сграда е посочена 1958 г., а по отношение на
железарска работилница липсва посочване на година на построяване.
Видно от скица на процесната сграда същата
е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри като сграда с
идентификатор № *** и е с площ от 234 кв.м.
Към писмения отговор ответникът ЕТ „****Н.М.“
представя пет броя разписки за получени суми от И. Ж. Б. от дати 20.04.2006 г.,
15.02.2006 г., 10.03.2006 г., 25.06.2006 г., 14.07.2006 г., 22.03.2006 г.
Представена е разписка от 12.05.2006 г., видно от която Я. П. К. е получил от ЕТ
„****Н.М.“ сумата от 4200 лв. за материали - дървени и метални греди за
ламарини, дъски и ондулин за покрив, за цеха за железария и офиса.
Ответникът А.К. към писмения отговор
представя извлечение от банковата си сметка в банка Уникредит, видно от която
са извършвани преводи в полза на ЕТ „****Н.М.“, както следва: на 26.02.2019 г.
- сумата от 7990 лв., на 27.02.2019 г. - сумата от 7800 лв., на 01.03.2019 г. -
7400 лв., на 06.03.2019 г. – 6000 лв., на 07.03.2019 г. – 3500 лв., на 19.03.2019 г. - 4000 лв., на 20.03.2019 г.
- 5000 лв., на 21.03.2019 г. – 5000 лв., на 22.03.2019 г. - 2000 лв., на 26.03.2019
г. - 1660 лв. В извлечението липсва посочване на основанието за плащане.
Видно от удостоверение от 14.06.2006 г., издаденo от **** на
Район ****, Oбщина ****** жилищната сграда и стопанска постройка,
построени в северната част на имот планоснимачен № *, кв. * по плана на *****
са съборени.
С декларация с нотариална заверка на
подписите от 26.08.2005 г. К. А. М., Ф. А. М. и И. А. М., в качеството си на
съсобственици, декларират, че дават съгласието си и нямат възражения Н.Ю.М. в
качеството си на собственик на УПИ * от кв. * да извършва строежи, каквито
прецени на границата с техния недвижим имот.
Видно от баланс на ЕТ „***** Н.М.“ за
периода от 2006 г. до 2017 г. в счетоводството на едноличния търговец като
дълготрайни материални активи е заведена сграда на стойност 50000 лв.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. От показанията на разпитаната на ищеца свидетелка А.
М. К., негова *****, се установява, че познава процесния имот на ул. *****, който
бил закупен от ответника Н.М. през 2005 г. заедно с неговата *** Е. М.. Когато
закупили мястото, в него имало построени стари сгради, които те бутнали и на
тяхно място си направили триетажна масивна къща с цех, за да се разшири
дейността им на железари. Докато се строели сградите, ответникът Н. и ****му,
както и ответникът А.М., свидетелката и ищецът живеели заедно в имот на бул. *****.
Строежът на ул. ***** бил завършен през 2013 г., но поради внезапната смърт на Е.
М. на *****г., Н. и ****му не успели заедно да се преместят в новия имот.
Когато закупили имота, Н. и ****му искали да направят нещо за ***та си, голямо хале,
за да работят спокойно там. След смъртта на ***си, ищецът посещавал имота, като
заедно със свидетелката ходили при ответника Н., там празнували Васильовден,
както и другите празници. На третия етаж от жилищната сграда Н. и Е. направили
голямо помещение, където да се празнуват празниците. Ищецът до 2017 г. редовно
посещавал процесния имот, като в края на годината ответниците го поканили и му
казали да даде неговия дял на ****си, но той отказал, след което ответникът Н.М.
му казал, че ще го лишил правата му там. Е. М. не работила по времето на
строежа, тя била пенсионер, била болна, но колкото можела, помагала на ***си.
Ищецът имал малка работилница в имота на бул. ****, където работел и ответникът
Н.М., преди да направи новата къща.
От показанията на свидетелката З. М. К.,
****на ищеца, се установява, че имотът на ул. ***** бил закупен от Н. и Е. М.през
2005 г., като до 2013 г. там се извършвали ремонтни дейности. Всичко се влагало
там, като те построили триетажна къща и цех за работа. Внезапно Е. М. починала
на *****г., преди да се преместят в къщата, която построили. На последния етаж
от тази къща имало голяма помещение за празненства, където се събирали цялото
семейство. Свидетелката изяснява, че края на 2017 г. ищецът се прибрал
разстроен, като казал, че ответникът Н.М. поискал от него да прехвърли всичко,
което има, на ответника А.К.. След това, ищецът посещавал имота, но никой не
говорил с него и не му обръщал внимание. Ищецът работел в цеха на ул. ***** до
2016 г., където помагал с каквото се наложи, след което се пенсионирал.
От
показанията на разпитаната на ответниците свидетелка Ц. В. П., живее на семейни
начала с ответника А.К., се установява, че знае имота на ул. *****. Изяснява,
че от 2003 г. заживяла заедно с ответника А.К. ***, където едноличният търговец
работел и изпълнявал дейността си на ***в малка работилница в двора. По това
време страните по делото не се разбирали в работата, поради което през 2005 г.
едноличният търговец решил да направи процесния цех. През 2006 г. цехът вече
бил построен. Още оттогава ищецът и ответникът не се разбирали, не били в добри
отношения. Винаги са имали конфликти. Когато цехът бил построен, ответниците се
разбрали с ищеца, че той не е желан там и да остане в работилницата на бул. *****.
Ответникът Н.М. построил цеха с пари от дейността на фирмата си. Свидетелката
била направила примерни разписки на компютър, за да може, когато се плаща на
работниците, сумите да се отчитат и да се води редовно счетоводството на
фирмата. Разписките били писани на ръка. Е. М. никога не била работила, не била
ходила в цеха, тя стояла в семейната къща на бул. *****, като не участвала в
дейността на фирмата. Ответниците А. и Н. *** от 2006 г. След като починала Е.
М., свидетелката знае за един случай, когато ищецът отишъл в имота, но бил
изгонен от ответниците. Те му казали, че той няма работа там, защото няма нищо
в този цех. Целта на построяване на цеха била да се отдели работата и
ответниците да не работят заедно с ищеца. Свидетелката дава сведения за случай,
в който ответникът Н. й споделил, че ищецът минавал с колата си покрай цеха, но
дори не се е спрял да го поздрави. Ищецът пред нея бил казвал лично на
ответника А., че той знае, че няма нищо на ул. *****. Казвал му, че не го
интересува, но искал да го принуди да му прехвърли доброволно идеалните части
от имота на бул. *****. След смъртта на Е. М. ищецът не бил допускан да работи
в цеха, той знаел, че не е желан там. Свидетелката изяснява, че всичко, което
се е правило в имота, било със средства на едноличния търговец, за да може
разходите счетоводно да са изрядни. Н.М. се преместил да живее в имота на ул. *****
след смъртта на ****през 2013 г. От 2006 г. до момента едноличният търговец „****Н.М.“
упражнявал дейността си на ул. *****. Свидетелката изяснява, че ищецът работел
като посредник на *** бизнесмени, които купували машини в България, а не се
занимавал с ковачество.
От показанията на свидетеля И. Ж. Б. се
установява, че е извършвал ремонтни дейности в имотите на ответниците.
Едноличният търговец „****Н.М.“ му възложил през 2005-2006 г. да построи цех,
като дейностите продължили 2-3 години. Свидетелят получавал пари за работата си
от ****на А.К., за което подписвал разписки. Страните по делото преди години
имали работилница на бул. *****, но тъй като си развалили отношенията с ищеца,
ответникът Н.М. направил друг цех, за да работят отделно и да не се карат.
Преди години ищецът ударил ****си по лицето и от тогава те не били в добри
отношения и за да няма спорове, Н. се преместил на друго място. Докато строели
цеха, ****на Н. не посещавала имота. Тя никога не плащала за работата по цеха.
Ищецът посетил новия имот през 2013 г., но тогава ответниците го изгонили и
оттогава не го бил виждал там. Знае за един случай преди три-четири години,
когато ищецът минал през улицата, където се намира целезарският цех, но погледнал
на другата страна и дори не поздравил ****си. От 2006 г. до момента не е виждал
ищеца да влиза в цеха, нито да работи там. Знае, че когато е отивал, е бил гонен.
От показанията на свидетеля Я. П. К. се
установява, че се занимава с железария. Ответниците Н. и А. се занимавали с
ковано желязо. Н. през 2006 г. направил новия цех, където свидетелят работил.
Свидетелят участвал в строителството на цеха, правил покрива, като за целта
купил материалите дъски, железа, за което ответникът Н. му дал пари.
Ответниците и ищецът се карали, като ищецът изгонил ответника Н. от старата
работилница, поради което той си направил нова. Ищецът никога не бил идвал в
новия цех. Той също работел ковано желязо преди, но сега свидетелят не знае с
какво се занимава, тъй като от 10-12 години не го бил виждал.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По
предмета на спора и допустимостта на иска:
Съдът
е сезиран субективно и обективно съединени искове - установителен иск по реда
на чл.124, ал.1 ГПК и осъдителен ревандикационен иск с правно основание чл.108
ЗС, с които ищецът претендират защита на правото си собственост, произтичащо от
наследяване, с твърдения, че с ответниците са съсобственици на процесния имот -
железарски цех. Наведеното от страната придобивно основание е приращението по
реда на чл.92 ЗС, като твърденията са, че е построена сграда в поземлен имот –
съпружеска имуществена общност между ***на ищеца и ответника Н.М. – негов ***. Твърди
се, че сградата също е станала СИО, поради което след смъртта на ***на ищеца е
настъпило прекратяване на бездяловата съсобственост, като тя се е транформирала
в дялова при равни права, а частта на наследодателя на ищеца е преминала в
собственост на нейните наследници – *****и три ***, всеки получил по равен дял,
т.е. по 1/8 идеална част от целия имот. Интерес от предявяване на иска ищецът
обосновава с твърденията, че ответникът Н.М., в качеството си на ЕТ „****Н.М.“
през 2019 г. се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена въз
основа на упражнявано от него давностно владение, продължило повече от 10
години, след което продал целия имот на другия ответник – А.К., ****на ищеца. Претендира
се също така и предаване на владението по отношение на имота, в частта за
притежаваната от ищеца 1/8 идеална част.
По въпроса „При иск по чл.108 ЗС,
предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен
недвижим имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи искането за предаване на
владението върху претендираната идеална част?“ е образувано тълкувателно дело №
3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради противоречивото му разрешаване от различни
състави на ВКС. Доколкото образуваното тълкувателно дело не е основание за спиране
на настоящото производството пред първата инстанция, разглеждаща спора,
обусловен от поставения правен въпрос (така ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС), то
настоящият състав следва да изложи своето становище, която е в следния смисъл: С
иска по чл.108 ЗС се търси защита на нарушеното владение от страна на
собственик срещу всяко лице, което владее или държи вещта без основание. Ревандикационен
иск може да бъде предявен от съсобственик, притежаващ идеална част, както срещу
трето за съсобствеността лице, така и срещу друг/ други съсобственици. Това е
така, доколкото всеки съсобственик съгласно чл.31, ал.1 ЗС разполага с пълния
обем от правомощия на правото на собственост – да владее, да ползва вещта и да
се разпорежда с нея (като се имат предвид ограниченията на чл.33, ал.1 ЗС). Когато
съсобственик не е допускан до съсобствения имот от другите съсобственици и
никога не е упражнявал правомощието си да го владее, то е допустимо той да
поиска от съда предаване на владението по отношение на притежаваната от него
идеална част. В действителност, останалите съсобственици имат право да владеят
съсобствената вещ, но то не изключва основателността на иска на по чл.108 ЗС,
предявен от невладеещия съсобственик. В този смисъл – решение № 15/ 02.08.2012
г. по гр.д. № 1299 по описа за 2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 204/ 11.01.2013 г. по гр.д. № 272/
2012 г. на ВКС, II г.о. и др. В цитираните решения
се приема, че исковете по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не осигуряват
предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск правото на
лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с вторият иск се
получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият иск цели
ликвидиране на съсобствеността. Нито един от трите иска не може да замести
защитата, която дава искът по чл. 108 от ЗС - предаване на владението върху
идеална част. Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС,
както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на
съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее,
без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от
обема на притежаваното право. Изпълнението на съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 108 ЗС става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за
въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика
до имота. Съвладението на целия имот е също форма на упражняване на правото на
собственост от съсобствениците. Приема се още, че искът за собственост по чл. 108 ЗС на идеална част от
недвижим имот между съсобственици е процесуално допустим, като проблемите на
изпълнението на евентуалното позитивно /осъдително/ решение не са от
категорията на основанията, обуславящи надлежното упражняване на правото на
иск. Правото на собственост, в пълен или ограничен обем - като идеална част от
съсобствен недвижим имот, винаги може да бъде защитено с осъдителния иск по чл.
108 ЗС.
В част
от решенията на Върховния касационен съд, цитирани в определението, с което е
направено предложение за образуване на тълкувателно дело, например, решение №
100/ 02.08.2017 г. по гр.д. № 3560/ 2016 г. на ВКС, I г.о., се приема, че когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но
упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им,
интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа
власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза
търсената с иска по чл.108 ЗС защита може да бъде постигната едва след
разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32, ал.2 ЗС, на
когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да иска
предаване на владението от нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки
съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва
цялата вещ, съгласно чл.31, ал.1 ЗС, в пределите на взаимните ограничения,
произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същи обект.
Разрешението, дадено с това решение, не намира приложение в настоящия случай,
доколкото фактическата обстановка е различна. В случая, ищецът твърди да е
лишен изцяло от възможността да ползва съсобствения имот, докато в цитираното
решение всички съсобственици ползват вещта, но някои от тях ползват в повече от
притежаваната от тях част. В последния случай, допустимостта на
ревандикационния иск е обусловена от провеждането на производство за
разпределение на ползването, което обаче не е необходимо по настоящия казус.
Предвид
изложените по-горе принципни разбирания, съдът приема, че предявеният от
съсобственик ревандикационен иск на идеална част срещу съсобствениците е
допустим и следва да се разгледа по същество.
По
съществото на правния спор:
Наведеното
от ищеца придобивно основание на наследодателя – приращение, е оригинерно
такова. Това е така, доколкото
собствеността не се придобива по силата на правоприемство между
предишния собственик на вещта и собственика на земята. Разпоредбата на чл.92 ЗС
гласи, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. Под „установено друго“ се има предвид учредяване
на вещно право на строеж в полза на лице, което не е собственик (изцяло) на
земята.
Между
страните не се спори, а и по делото се установява, че през 2005 г. ответникът Н.М.
с договор за покупко-продажба е закупил ½ идеална част от поземлен имот,
находящ се в гр. ***, ведно с построените в имота жилищна сграда с площ от 40
кв.м. и стопанска постройка от четири помещения, сега нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри като ПИ с идентификатор № ***. Не е спорно, че
към този момент Н.М. е бил в граждански брак с Е. М. – ***на ищеца, поради
което поземленият имот към момента на придобиването му е станал съпружеска
имуществена общност по силата на чл.19, ал.1 СК от 1985 г. (отм.). Еднопосочно
всички разпитани по делото свидетели установяват, че имотът бил закупен, с цел
в него да се построи нов цех, в който ответникът Н.М. да упражнява професията
си на железар, както и да се изгради нова жилищна сграда, в която да живеят ***те.
Категорично се установи също така, че заварените в имота постройки били
съборени след закупуването му, като през 2006 г. те вече не съществували – така
удостоверение от 14.06.2006 г., издадено от ****на Община ****, Район **** –
л.149 от делото. Безспорно е също, че през 2006 г. процесният железарски цех е
бил завършен и е започнало неговото ползване по предназначение. От момента на реализиране
на строителството в груб строеж, се приема, че е възниквал годен обект на
правото на собственост. Доколкото за построяването на сградата не е било учредено право на строеж в
полза на правен субект, различен от собствениците на земята, то по силата на
приращението, цехът е станал собственост на ***те Н. и Е. М., притежаващи
правото на собственост по отношение на парцела.
Следва
само за пълнота да се отбележи, че издадено по надлежния ред строително
разрешение не замества акта за учредяване на право на строеж. Ако по
предвидения в закона ред не е учредено право на строеж, лицето, извършило
строителство въз основа на такова строително разрешение, не придобива право на
собственост върху построеното. В подобна хипотеза действа принципът на
приращението – чл.92 ЗС. Правото на собственост върху построена без надлежно
учредено право на строеж сграда се придобива от собственика на земята
независимо на чие име е издадено строителното разрешение. Обстоятелството с чии средства и труд е извършено строителството е
ирелевантно за правото на собственост. Така – решение № 122/ 07.11.2017 г.,
постановено по гр.д. № 5333 по описа за 2016 г. на ВКС, I г.о.
Като се
взе предвид горното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника Н.М.,
че сградата е станала негова еднолична собственост, доколкото е построена със
средства на ***– едноличен търговец. Както се посочи, приращението е оригинерно
придобивно основание, при което няма правоприемство от предишен собственик, а
от значение е кой е собственик на земята, освен ако е установено друго –
учредяване на право на строеж. По делото липсват твърдения, нито пък са
ангажирани доказателства, в полза на ЕТ „***** Н.М.“ да е учредявано право на
строеж за изграждането на постройката. Само в последния случай, като се имат
предвид задължителните разяснения на ТР № 2/2001 г. на ОСГТК на ВКС, възприети
от законодателя в нормата на чл.22, ал.3 СК, би могло да се приеме, че е налице
лично имущество на ***едноличен търговец. В тълкувателното решение се приема,
че презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 ЗК от 1985 г. (отм.) се
изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е
резултат от упражняваната търговска дейност. Разяснено е също, че имотите,
придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване на право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща
сграда, принадлежат на едноличния търговец. Това означава, че за да е изключен съвместният
принос, следва в полза на едноличния търговец да е учредено право на строеж в
предписаната от закона форма, т.е. наличие
на деривативен придобивен способ. В противен случай, приложение намират
общите правила на приращението, като построеното в поземлен имот в режим на СИО
по време на брака, макар и със средства на ***едноличен търговец, е станало
съсобствено между ***те. *** едноличен търговец, както и всяко трето лице,
изградило сграда в чужд имот, без да има учредени права на строеж, би имал само
облигационни претенции за извършените подобрения, над придобитата от него част
от имота.
Неоснователно
е и наведеното възражение от ответника Н.М., че всъщност е настъпила
трансформация на лично имущество, доколкото за построяването на цеха са вложени
средства изцяло на едноличния търговец. Съдът приема, че в настоящия случай,
доколкото липсва учредяване на право
на строеж в полза на ***едноличен търговец, правото на собственост върху
сградата е възникнало по силата на оригинерния придобивен способ –
приращението. Последният обаче изключва възможността да се претендира трансформация.
Това е така, доколкото липсва правна сделка, предаване на парични суми, за които
да се твърди, че са лични средства. Съдебната практика приема еднопосочно, че
трансформацията на лично имущество на единия *****е изключена при
придобиването на името на другия. В този смисъл – решение № 88/ 24.07.2015
г., по гр.д. № 1112 по описа за 2015 г. на ВКС, II г.о, постановено след приемането на ТР № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, както и по-старата съдебна практика, обективирана в решение № 129
по гр.д. № 89 по описа за 2010 г., IV г.о.,
ВКС, решение № 828 по гр.д. № 1477 по описа за 2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 347 по гр.д. № 1071 по описа за 2011
г. на ВКС, IV г.о., ВКС. В тях се приема, че
при придобиването на името на единия *****е изключена трансформацията на лично
имущество за другия съпруг. Семейният кодекс предвижда възникване на СИО при
възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който
се предполага до доказване на противното – чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1 СК.
Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със
средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по
смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична
трансформация, съгласно чл. 23 СК.
С оглед даденото принципно разрешение от
ВКС в цитираните съдебни актове, настоящият състав приема, че пълна или
частична трансформация е допустима само при наличие на правна сделка –
деривативно придобивно основание, но не и при оригинерно такова, при което
липсва предаване на материални ценности. Съществено в случая е липсата на
учредени права на строеж за изграждането на постройката. Друго би било, в
случай, че в полза на ***едноличен търговец е било учредено правото да построи
сграда в имота, придобит в режим на СИО от двамата ***, което обаче не се е
случило. Съдът е запознат със съдебната практика, която приема, че възникването
на СИО по отношение на право на собственост върху сграда, построена през време
на брака въз основа на безвъзмездно
учредено в полза на единия *****право на строеж е обусловено от наличието
на съвместен принос на двамата *** при извършване на строителството, който се
изключва, когато строежът е осъществен със средства, придобити от търговската
дейност на съпруг, регистриран като едноличен търговец и вложени от него в това
му качество – така решение № 225/ 10.03.2016 г. по гр.д. № 1958 по описа за
2015 г. на ВКС, I г.о. Цитиранато решение обаче е
неприложимо за настоящото дело, доколкото касае различна фактическа обстановка,
която обосновава и различни правни изводи.
Предвид всичко гореизложено, за съда се
формира изводът, че процесната постройка е придобита от наследодателката на
ищеца по силата на приращението в режим на СИО, поради което след смъртта през
2013 г. в полза на нейните наследници е останала ½ идеална част от
постройката, съответно – по 1/8 идеална част за всеки от тях, в това число и за
ищеца.
Всеки от ответниците навежда възражение
за придобиване по давност на процесната идеална част от имота. Ответникът Н.М.,
се позовава на давностно владение, продължило от построяване на сградата през
2006 г., като поддържа, че е упражнявал фактическа власт в качеството си на
едноличен търговец. Съдът намира така наведеното възражение за неоснователно по
следните съображения. На първо място, следва да се има предвид, че регистрирането
на едно физическо лице като едноличен търговец не води до възникването на нов
правен субект. Предвидената в чл.56 ТЗ възможност всяко физическо лице да се
регистрира като едноличен търговец цели включването му в търговски оборот, като
законът предвижда, че за търговец се смята и всяко лице, образувало
предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по
търговски начин – чл.1, ал.3 ТЗ. Специфичното при едноличния търговец е
формирането на предприятие, в което се включва цялото му имущество (включително
и това, придобито в режим на СИО), с което той отговаря пред своите кредитори. По
никакъв начин обаче не може да се говори за отделяне на търговеца от
физическото лице, доколкото е налице един правен субект. Именно поради това, по
отношение на ***едноличен търговец важи забраната на чл.115, б. „в“ ЗЗД,
съгласно която давност не тече между ***. Поради това след построяване на железарския
цех през 2006 г., който е станал съпружеска имуществена общност, макар
ответникът Н. да е осъществявал фактическата власт по отношение на него, той е
нямало как упражнява давностно владение по отношение на частта на ****си, с
която са били съсобственици. От това следва, че упражняваната от ответника
едноличен търговец фактическа власт за периода от 2006 г. до 2013 г., когато е
починала ****му Е., е ирелевантна, доколкото давност за този период не е текла
между ***те.
След смъртта на Е. М. през 2013 г.,
нейната идеална част от процесната сграда е останала в наследство на наследниците
й, в това число и ищецът, неин син. И двамата ответници претендират, че са
придобили по давност частта на съсобственика си, както с изтичането на кратката
петгодишна давност, така и на дългия 10-годишен давностен срок. По отношение на
10-годишната давност, съдът намира за ненужно да изследва налице ли са всички
предпоставки за реализиране на това придобивно основание, доколкото,
изискуемият от закона период, считано от *****г. (смъртта на Е. М.) до
подаването на исковата молба в съда – 12.03.2020 г. (която прекъсва течението
на давността – чл.116, б. „б“ ЗЗД) не е изтекъл.
В случая, не би могло да намери
приложение и кратката петгодишна давност, доколкото не са налице изискуемите в
чл.70, ал.1 ЗС предпоставки. Съгласно цитираната норма владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена. Дори и да се приеме, че ответникът А.К. е добросъвестен
владелец, доколкото е считал, че процесният цех е бил еднолична собственост на
едноличния търговец, то по отношение на него давност е могла да започне едва от
датата на правната сделка, с която му е прехвърлен целият имот – 24.01.2019 г.
Изискуемият от закона 5-годишен срок не е изтекъл до подаването на исковата
молба в съда на 12.03.2020 г. Освен това добросъвестността отпада със
завеждането на собственически иск, т.е. от образуването на настоящото
производство, и няма как да се вземе предвид времето, текло в рамките на
производството по делото – така решение № 284/ 17.01.2014 г. по гр.д. № 2415 по
описа за 2013 г. на ВКС.
Следва да се има предвид и следното: През
2013 г. ответникът Н.М. с декларация по чл.14 ЗМДТ, след смъртта на ****си, е
декларирал процесната работилница като съсобствена между всички наследници на Е.
М., в това число и ищеца, за който е декларирана именно претендираната 1/8
идеална част. Съдът не възприема доводите на процесните представители на ответниците,
че всъщност декларираният с тази данъчна декларация имот е една от заварените в
парцела сгради, доколкото в самата декларация е описана железарска работилница,
а в парцела е имало само една такава сграда, а именно – процесната, построена
през 2006 г. Освен това, по делото се установи, че старите постройки са били
съборени още 2006 г. (за което по нотариалното дело, по което е издаден
констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка е представено
удостоверение от ****на Община ****, район ****, обсъдено по-горе), поради
което няма как през 2013 г. да бъдат декларирани именно съборените сгради. Това
обстоятелство води до извода за липса на намерение, че процесната сграда е
изцяло собствена на ответника Н.М..
Предвид
всичко изложено по-горе, съдът намира предявения от ищеца иск за основателен,
поради което следва да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът
е собственик на 1/8 идеална част от процесната сграда на основание наследствено
правоприемство от ***си Е. М. въз основа на приращение по чл.92 ЗС. Основателно
е и искането за осъждане на ответника А.К. да предаде на ищеца владението по
отношение на притежаваната от него идеална част. По делото се установи, а и не
се оспорва от страните, че ответникът К. упражнява фактическа власт по
отношение на целия имот, поради което и следва да бъде осъден да предаде
владението на ищеца.
По разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът в
размер на 678,33 лв., съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК (л.200 от
делото), за която сума следва да бъдат задължени ответниците.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Ю.М.,
ЕГН: **********, в качеството му на Едноличен търговец с фирма „***** - Н.М.“,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. ***** и А.З.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че М.З.К., ЕГН: **********, адрес: *** е собственик на основание наследствено
правоприемство от Е. М. М., ЕГН: **********, починала на *****г., бивш жител ***,
въз основа на приращение по чл.92 ЗС на 1/8 идеална част от сграда с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрена със
Заповед № *** на ИД на АГКК, находяща се в гр. ***, с площ от 234 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: друг вид обществена сграда, означена по строителни книжа като железарски цех, построена в поземлен
имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Пловдив, одобрена със Заповед № *** на ИД на АГКК, находящ се в гр. ***, с
площ от 537 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори № ***, № ***, № ***. № ***.
ОСЪЖДА А.З.К., ЕГН: **********, адрес: ***, да предаде владението на М.З.К., ЕГН: **********,
адрес: *** по отношение на 1/8 идеална
част от сграда с идентификатор № ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, одобрена със
Заповед № *** на ИД на АГКК, находяща се в гр. ***, с площ от 234 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: друг вид обществена сграда, означена по строителни книжа като железарски цех, построена в поземлен
имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. *****, одобрена със Заповед № *** на ИД на АГКК, находящ се в гр. ***, с
площ от 537 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори № ***, № ***, № ***. № ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.Ю.М.,
ЕГН: **********, в качеството му на Едноличен търговец с фирма „*****- Н.М.“,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, бул. ***** и А.З.К.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят
на М.З.К., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 678,33 лв. (шестстотин седемдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.