О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 151 Година
17.01.2018 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети януари Година 2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р.гражданско дело номер 5868 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, с който ответникът прави възражение за местна неподсъдност на
делото и заема становище за неоснователност на предявените искове, съгласно
нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а
предявените с нея искове по чл. 405, ал. 1 КЗ допустими.
Като
неоснователно следва да се отхвърли възражението на ответника за местна
неподсъдност на делото на Старозагорския районен съд и искането му за
изпращането му по подсъдност на С. районен съд. Вярно е, че седалището на
ответника е в С., а няма данни същият да има клон или поделение в С.З., видно
от представеното от същия удостоверение от АВ (л.
45-47),
поради което е неприложима местната подсъдност на делото по чл. 108, ал. 1,
изр. 2 ГПК, нито тази по чл. 115 ГПК, защото предявените искове не са за вреди
от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, а почиват на договорно основание, нито пък
представляват преки искове по чл. 432 КЗ на увреденото лице спрямо
застрахователя. Но също така е вярно, че в случая е приложима особената местна
подсъдност по чл. 113 ГПК, защото ищецът, като застрахован по сключения с
ответника процесен договор за имуществена застраховка „Каско“, е потребител на застрахователни
услуги по смисъла, както на чл. 2, ал. 2 КЗ, така и на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради
това и предявените от него искове по чл. 405, ал. 1 КЗ са такива на потребител
по смисъла на чл. 113 ГПК, защото съдържанието на това употребено в тази
процесуална норма понятие не се покрива само с това по §13, т. 1 ДР на ЗЗП, а
включва всяко лице, което е потребител на различни видове услуги (така Опр. №
408-2014-II
т.о., Опр. № 18-2013-II т.о. и Опр. № 158-2010-II т.о. на ВКС). След като
предявените от ищеца искове са на потребител на застрахователни услуги по
смисъла на чл. 113 ГПК, той може да ги предяви и по неговите постоянен или
настоящ адрес, по негов избор (чл. 113 ГПК). Правото му на избор в случая е
упражнено с предявяването на исковете му пред Старозагорския районен съд, в
района на който се намират неговите еднакви постоянен и настоящ адрес, видно от
изисканата служебно справка за адреса му (л.
51). В
резултат на този му избор е дерогирана общата местна подсъдност на делото по
седалището на ответника по чл. 105 и чл. 108, ал. 1 ГПК (Опр. №
408-2014-II т.о.). Поради това възражението на ответника за местна
неподсъдност на делото се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
За изясняването му от фактическа страна следва да се
приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от страните писмени документи.
Въпреки
неоснователните доводи за противното в отговора, следва да се уважи искането на
ищеца и задължи ответникът да представи в заверен препис най-късно в
насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание всички находящи се при
него документи в преписката му по щета № 0020-040-0019/2017 (чл. 190 ГПК).
Доколкото ищецът не иска задължаването на третото
неучастващо в делото лице С. да представи намиращ се у него документ, а
информация дали било регистрирано при него процесното застрахователно събитие,
следва да му се даде възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да уточни това си неясно искане, като посочи дали иска
издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от това
трето лице с друго удостоверение за същата информация или поддържа досегашното
си искане за задължаването му да представи по делото тази информация по реда на
чл. 192 ГПК, в който случай ищецът да направи това си искане в изискуемата се
от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в
делото лице, в която молба да посочи точно документите, които се намират у
същото и се иска от съда да го задължи да представи, едва след което в същото
заседание съдът ще се произнесе по това му искане (чл. 186 и чл. 192 ГПК).
Следва
да се назначи служебно съдебно – автотехническа експертиза, която да отговори
на следните възникнали по делото въпроси: 1/. какъв е бил механизма
на процесното застрахователно събитие и каква е била причината за настъпването
му; 2/. кога, къде и при какви точно пътни условия и такива на видимост е
настъпило това събитие, и какво е било поведението на участника в него
непосредствено преди, по време и след същото; 3/. каква е била позволената в
този пътен участък скорост на движение на МПС и как точно е била сигнализирана;
4/. какви пътни знаци и маркировки е имало в същия участък към момента на
настъпване на събитието и спазени ли са били те от участника в него; 5/. с
каква скорост е бил управляван от същия при това събитие посочения в исковата молба
лек автомобил и възможно ли е било при същата, и конкретните пътни условия, и
такива на видимост, да се избегне това събитие; 6/. имало ли е на мястото му,
към момента на настъпването му, несигнализиран и необезопасен „паднал и
затрупан от снега предмет или дупка с остри ръбове“, къде точно на пътното
платно, с каква височина, ширина, дължина и дълбочина, и каква е била причината
за появата му/й на платното за движение; 7/. бил ли е разрешен за движение този
участък към момента на настъпване на застрахователното събитие и сигнализиран
ли е бил този участък с пътен знак, маркировка или по друг начин като такъв, в
който е налице такова препятствие на пътното платно; 8/. претърпял ли е в пряка
причинна връзка посочения в исковата молба лек автомобил някаква повреди при
процесното събитие, какви и на какви точно негови възли, части и/или агрегати;
и 9/. каква е била пазарната стойност на всяка от тези вреди към датата на
същото събитие, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални
знания, което обуславя назначаването на тази експертиза за отговор на същите
(чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият
исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Страните
следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура
по медиация, като им се разяснят преимуществата й. Доколкото същите нямат други
доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно
заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с
което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като с призовката
на ищеца се изпрати и препис от отговора на
ответника с приложенията към него. За тази дата следва да се призове и вещото
лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на
експертизата (чл.
160, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно възражението на ответника за местна неподсъдност на делото
на Старозагорския районен съд и искането му за неговото изпращане по местна
подсъдност на С. районен съд.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и
уточняващата я такава, и изразяват по същество в това, че на 18.01.2017 г.,
около 6.48 часа, пътувайки към С. с „-" -, с рег. № -, по автомагистрала -,
на 198-мия километър, претърпял автотранспортно произшествие. Вследствие на
паднал и затрупан от снега предмет или на „дупка" с остри ръбове, и двете
десни гуми (предна и задна) на автомобила му се спукали и се оказал в
невъзможност да се прибере сам. В 6.50 ч. се обадил на телефон 112 и информирал
за произшествието. В 6.59 ч. му се обадили от - и след като им съобщил, че нямало
пострадали, а щетите били двете пукнати гуми, го насочили към застрахователя и
прекратили разговора. Тъй като бил сключил договор за застраховка „Каско на МПС“
с полица № 0020040201600310, с валидност до 02.11.2017 г., с ответното
дружество, чрез РЗП С.З. 2, на адрес -, в 11.39 ч., се обадил на денонощния
телефон.В първоначалния разговор му било заявено, че трябвало да запази
документите от пътна помощ, но при последващо обаждане му било заявено, че нямало
да изпратят свой представител за оглед, защото нямало регистрирано ПТП, а и
гумите били стари. На 30.01.2017 г. с нарочно писмо с вх. № 20 от тази дата
изложил претенцията си и представил доказателства, че гумите били нови,
закупени на 18.11.2016 г., като представил складова разписка с фискален бон,
фактура, която удостоверявала разходи за пътна помощ и фактура за закупени 2
бр. нови гуми. На 03.02.2017 г. подал ново уведомление, вече по образец и бил
извършен оглед от инспектор и технически експерт. В протокола от него била
посочена степента на повреда - „П". На 17.03.2017 г. получил от ответника отговор,
с който отказвал да му заплати щетата - цена на гуми и репатриране на автомобил
с аргумент, че не било възможно да се установяло, кога и при какви
обстоятелства, били настъпили описаните увреждания. Позовавал се на Глава Втора,
Раздел ІІ „Общи изключения“, чл. 5 (2), т. 9 от Общите условия по застраховка „Каско
на МПС" и Глава Пета „Взаимоотношения при настъпване на застрахователно
събитие", Раздел I, чл. 18 (1), т. 6.1. от същите общи условия. С цитираните
текстове, разпоредбата на чл. 5(2), т. 9 ограничавала изплащането на
застрахователно обезщетение в случаи на кражба и грабеж, и злоумишлени действия
на трети лица, каквито не бил сочил. Втората хипотеза касаела надраскване, изтрИ.е
и други подобни повреди по гуми и джанти. Ако такива били констатирани, то
следвало да се отразят в протокола, който бил съставен на 03.02.2017 г. Според
чл. 18(1), т.6.1. от Общите условия, застрахованото лице било длъжно да уведоми
незабавно компетентните държавни органи, в зависимост от характера на
събитието, както и да изискало издаване на съответните документи,
удостоверяващи събитието, с изключение на случаите, когато такива не се издавали,
поради съществуващи нормативни пречки или поради липса на правна възможност за осигуряването
им. Бил уведомил за ПТП на телефон 112 незабавно и бил получил обратна връзка с
„Пътна полиция” така, че за застрахователя и всяко трето лице било възможно да
получи информация за регистрирано от него, от неговия телефон, ПТП в този ден и
час. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 - документи при настъпили ПТП, в
редакцията, която била действала до 28.02.2017 г. (изменението било публикувано
в ДВ, бр.19), че не се посещавали от органите на МВР „Пътна полиция" и не
се съставяли документи за повреди на МПС, които не били причинени от друго МПС.
С изменението от 28.02.2017 г. от тази група, изрично се изключвали ПТП с един
участник и МПС, което не било в състояние да се придвижи на собствен ход.
Жалкото било, че един месец преди това не знаел за бъдещата промяна, което явно
не важала за застрахователя, а и за КФН, ако се съдело по изпратения му
отговор. Както посочил, в 11.39 часа и на два пъти след това, се обадил и на
дежурния телефон на застрахователя, и информирал за щетата, но му бил отказан
оглед. Едва на 03.02.2017 г. оглед бил извършен, но размер на обезщетение не бил
определен, въпреки, че съгласно чл. 19 (11) от Глава Пета, Раздел II-ри от
Общите условия, за щети, настъпили по гуми, застрахователното обезщетение се
редуцирало с процент на овехтяване, според степента на износване и моментното
им състояние към датата на събитието, по Методика за определяне на
застрахователните обезщетения на застрахователя, при извършване на огледа. Застрахователно
обезщетение се дължало (макар и не в пълен размер) дори и без представяне на
документи. Това било видно от чл. 20 от същата глава и раздел на договора,
според която, застрахователят не дължал
застрахователно обезщетение в пълен размер при невъзможност на застрахованият
да представи някои от документите по чл. 18, ал. 2, т. 6, включително и при
настъпили щети от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата
нормативна уредба, компетентните органи не посещавали мястото на събитието. В
тези случаи застрахователят приемал до две отделни застрахователни събития през
срока на застраховката, за които доказването било само на база на уведомлението
от застрахования, като последният имал право да получи обезщетение за
претърпените вреди. Очевидно, че се касаело отново за редуциране, но не и за неизплащане
на каквото и да било обезщетение, както приемало застрахователното дружество
ответник в това производство. Обърнал се към КФН, но с писмо изх.№
91-02-471/28.04.2017 г. му била цитирана новата редакция на Наредба 13-41 и бил
насочен да се обърне към съда. Автомобилът бил транспортиран с автомобил на „Пътна
помощ” на фирма -, за което била издадена фактура 2190/19.01.2017 г., с цена на
услугата 120 лева с ДДС, която била заплатена в брой, за което бил издаден
фискален бон. На 20.01.2017 г. закупил в бр.гуми - на стойност общо с ДДС 468
лева. Поради това за него възникнал правен интерес да предяви този иск, като Старозагорският
районен съд бил компетентен да го разгледа с оглед на директните му взаимоотношения
със Старозагорския офис на ответника, както и обстоятелството, че
произшествието станало на територията на PC С.З.. С молба от 06.11.2017 г.
уточнява, че с исковата му молба били предявени искове за неизплатено
застрахователно обезщетение с основание чл. 405, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 1 от
приложените към исковата молба „Общи условия по застраховка „Каско" на
моторни превозни средства (без релсови превозни средства), ответникът, срещу
платена премия, осигурявал застрахователна защита, която покривала частични
щети или пълна загуба на МПС, както и допълнително извършени разходи в резултат
на настъпили застрахователни събития на МПС. Поради това бил предявил иск по
чл. 405, ал. 1 КЗ, с цена 468 лева, която представлявала неплатеното му
застрахователно обезщетение по застрахователния договор, сключен с полица №
0020040201600310, с валидност до 02.11.2017 г., в размер на стойността на двете
повредени вследствие на ПТП, станало на 18.01.2017 г., около 6.48 часа, по
автомагистрала -, на 198-мия километър в посока към С., с МПС „-" -, с ДКН
-, гуми на автомобила, както и иск за обезщетение по същия застрахователен
договор на допълнително извършените разходи, в резултат на същото
застрахователно събитие, в размер на 120 лева, представляващи цената на
транспортирането на същия автомобил до С.З..
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 468 лева за главница от
неплатено застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ по сключен с полица
№ 0020040201600310, с валидност до 02.11.2017 г., застрахователен договор за
посочената имуществена застраховка, за стойността на две повредени вследствие
на ПТП на 18.01.2017 г., около 6.48 часа, на 198-ми км на автомагистрала -, в
посока С., с „-" -, с ДКН - и сумата от 120 лева за главница от неплатено
застрахователно обезщетение по по чл. 405, ал. 1 КЗ по същия договор, за допълнително извършени разходи в резултат
на същото застрахователно събитие, представляващи цената на транспортирането на
същия автомобил до С.З., и законна лихва върху тези главници от подаване на
исковата молба в съда до изплащането им, както и разноските по делото.
Правната
квалификация на предявените от ищеца искове - нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ.
С
подадения в срок отговор ответникът прави
възражение за местна неподсъдност
на делото, тъй като в случая компетентен да разгледа спора по него бил
не Старозагорският районен съд, а С.т районен съд. Следвало да се приложи
нормата на чл. 105 ГПК, според която, искът се предявявал пред онзи съд, в
района на който било седалището на ответника, което от приложеното удостоверение
за актуалното му състояние било видно, че било в -. Следвало да се има предвид,
че законодателят, при създаването на разпоредбата на чл. 105 ГПК, изхождал от
съображението, че делото трябвало да се води пред най-удобния за ответника съд,
тъй като не било известно дали иска бил основателен. В този смисъл
разглеждането на делото от Районен съд С.З. щяло да доведе до нарушаване на
основните принципи на гражданското производство и равнопоставеността на
страните в процеса, като щяло да наруши и целта на закона, а именно да спести
разноските на ответника, ако искът се окажел неоснователен. Поради това моли
съда да приемел възражението му за неподсъдност на исковете, а в случай, че
намерел същото за основателно, да не давал ход на делото, а прекратял
производството пред Районен съд С.З. и го изпрател за разглеждане на С. районен
съд. Оспорва изцяло предявените искове
по основание и размер. Същите били неоснователни, необосновани и не били
подкрепени с доказателства Били и прекомерно завишени по размер. На първо място
следвало да се има предвид, че договорът за застраховка „Каско" на МПС, по
смисъла на българското законодателство, бил сключен при общи условия. Те представлявали
предварително определени от едната страна уговорки, които били приети от
другата страна и имали императивен характер за страните. Действащите към
момента на сключването на договора общи условия, представлявали неразделна част
от него. Ищецът бил запознат с тях и с подписване на застрахователния договор
ги приел като неразделна част от застрахователната полица. От една страна бил
запознат с общите условия и ги бил приел. Освен това при завеждане на щетата,
попълнил собственоръчно уведомление за същата в представителство на дружеството
в С.З. на 03.02.2017 г., като изрично заявил, че желаел възстановяването на
автомобила да се извършело като щетите се изчисляли по експертна оценка
съгласно действащата методика на ответника. От друга страна той бил поднадзорно
лице и преди обявяване на общите му условия, те подлежали на одобрение от КФН.
Съгласно Глава Втора, Раздел II,
чл. 5, ал. 2, т. 9 от същите ОУ по застраховка
„Каско" на МПС, застрахователят
не покривал увреждане и унищожаване на гумите и/или джантите на МПС,
освен ако същото не било получено в резултат на застрахователно събитие, което бил
покрит риск по застрахователния договор, като в този случай същото трябвало да
бъде безспорно доказано с необходимите документи - в случая събитието следвало
да бъде удостоверено с протокол за ПТП, издаден от компетентните органи на МВР.
Във връзка с горното и тъй като ищецът не бил предоставил такъв документ, ответникът
се възползвал от правото си да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
По своята същност сключената застраховка „Каско" на МПС, представлявала
двустранен, възмезден договор между две лица - застраховател и застрахован. Според
чл. 8 ЗЗД, договорът бил съглашение между две или повече лица, за да се създадяла,
уредяла или унищожала една правна връзка между тях. Договорът бил двустранна
сделка, при която било налице съгласуване на насрещни волеизявления на две
страни. Договорът включвал две или повече взаимно свързани волеизявления, които
били насочени към пораждане на правни последици в областта на частното право,
които засягали поначало лицата, които извършвали волеизявленията. В тази
връзка, при сключването на застраховката, ищецът бил запознат с общите условия
на ответника и се бил съгласил с тях, за което свидетелствал подписът му. Тоест
знаел за своите задължения, както и предвидените санкции за неизпълнението им. Поради
тази причина възраженията му, които касаели общите условия, били
недобросъвестни и несъстоятелни. Оспорвал
механизма на настъпване на застрахователното събитие, като описаният в исковата
молба механизъм не отговарял на действително реализиралия се. Не били
представени никакви доказателства, които касаели начина и времето на настъпване
на събитието. От исковата молба не
ставало ясно, при какви условия било настъпило
ПТП. Какви били причините за настъпването му. Дори не ставало ясно дали ставало
дума за едно събитие. Оспорвал твърдението на ищеца, че всички сочени от него
щети били в пряка причинно - следствена връзка с процесното застрахователно
събитие, както и че следвало да се възстановят от ответника. Част от сочените от ищеца вреди по л.а.
марка "-", модел -, с рег. № -, не били в пряка причинно-следствена
връзка с процесното събитие. Щетите, за които ищецът претендирал
обезщетение, не били настъпили в резултат на едно застрахователно събитие.
Същите не кореспондирали помежду си и с декларираното от ищеца. Оспорвал предявения иск
по основание и размер. Размерът на
обезщетението трябвало да репарира действителните вреди към датата на ПТП и не
следвало да се признават претендираните свръх разходи за ремонт и да се намалели
до действително необходимите. Поради изложеното искът бил предявен в завишен размер и не отговарял на
действително претърпените вреди. Оспорвал изцяло и иска за присъждане на
законна лихва, като неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск,
неоснователен се явявал и акцесорния такъв. Предвид изложеното, не били налице
предпоставките за ангажиране отговорността му, като застраховател по
застраховка „Каско", поради което моли съда да приеме предявените искове
за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло. Претендира за
сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в исковата му молба и уточняващата я такава, тъй като
на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията
си срещу основателността на тези искове.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените
от него и подлежащи на доказване от него спорни факти, а именно, че е настъпило
твърдяното в исковата му молба застрахователно събитие, неговия механизъм и
причините за настъпването му, както и причинната връзка между същото и
твърдените вреди, и пазарната им стойност към момента на настъпване на това
събитие.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
заверени преписи от: складова разписка № SB00003354/18.11.2016
г., ведно с фискален бон за сумата от 1422.73 лева; застрахователна полица № 0020040201600310/02.11.2016
г.; претенция за застрахователно обезщетение от 30.01.2016 г.; фактура №
2190/19.01.2017 г.; уведомително писмо за необходими документи при
окомплектоване на преписка от 03.02.2017 г.; жалба от ищеца от 28.03.2017 г.;
писмо изх. № 91-02-471/28.04.2017 г.; писмо изх. № 91-02-471/28.04.2017 г.;
писмо № 15-4338/17.03.2017 г.; уведомление за щета на МПС; общи условия по
застраховка „Каско” на моторни превозни средства; справка от ТР; техническа
експертиза по щета; свидетелство за регистрация част І № *********;
удостоверение изх. № 20170802150408/02.08.2017 г.; и справка от ТР.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да
представи в заверен от него препис всички находящи се при него документи в
преписката му по процесната щета № 0020-040-0019/2017, като му указва, че
непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с
чл. 190, ал. 2 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясно си искане за
задължаване по реда на чл. 192 ГПК на третото неучастващо в делото лице С., да
предостави съдържаща се при него информация за регистрация на проценото
събитие, като посочи дали иска издаване на съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабди от това трето лице с удостоверение за същата информация или
поддържа досегашното си искане за задължаването му да представи по делото тази
информация по реда на чл. 192 ГПК, в който случай да направи това си искане в
изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за същото трето
лице, в която молба да посочи точно документите, които се намират у същото и се
иска от съда да го задължи да представи, едва след което в същото заседание
съдът ще се произнесе по това му искане.
НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебна – автотехническа
експертиза, като за вещо лице определя С. Н.Н., което след като се запознае с
доказателствата по делото, извърши необходимия оглед на мястото на ПТП и
проверки при страните и там, където това стане необходимо, да представи по
делото заключение, с което да отговори на следните въпроси: 1/. какъв е бил
механизма на процесното застрахователно събитие и каква е била причината за
настъпването му; 2/. кога, къде и при какви точно пътни условия и такива на
видимост е настъпило това събитие, и какво е било поведението на участника в
него непосредствено преди, по време и след същото; 3/. каква е била позволената
в този пътен участък скорост на движение на МПС и как точно е била
сигнализирана; 4/. какви пътни знаци и маркировки е имало в същия участък към
момента на настъпване на събитието и спазени ли са били те от участника в него;
5/. с каква скорост е бил управляван от същия при това събитие посочения в
исковата молба лек автомобил и възможно ли е било при същата, и конкретните
пътни условия, и такива на видимост, да се избегне това събитие; 6/. имало ли е
на мястото му, към момента на настъпването му, несигнализиран и необезопасен
„паднал и затрупан от снега предмет или дупка с остри ръбове“, къде точно на
пътното платно, с каква височина, ширина, дължина и дълбочина, и каква е била
причината за появата му/й на платното за движение; 7/. бил ли е разрешен за
движение този участък към момента на настъпване на застрахователното събитие и
сигнализиран ли е бил този участък с пътен знак, маркировка или по друг начин
като такъв, в който е налице такова препятствие на пътното платно; 8/.
претърпял ли е в пряка причинна връзка посочения в исковата молба лек автомобил
някаква повреди при процесното събитие, какви и на какви точно негови възли,
части и/или агрегати; и 9/. каква е била пазарната стойност на всяка от тези
вреди към датата на същото събитие, при депозит в размер на 100 лева, вносим от
ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 28.02.2018 г. от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне
от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано само в частта му, с
която се отхвърля възражението на ответника за местна неподсъдност на делото, с
частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: