О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание на 18.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 1283 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 77 ГПК, образувано по
подадена частна жалба от К.Ж.К., С.Ж.К. и К.Д.К., чрез адв.
С.Л., срещу Определение № 7573 от
12.06.2019 г. по гр.д. № 14529/2015 г. по описа на ВРС, XXX с-в, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят
общо сумата от 180 лв., представляваща невнесен депозит за вещо лице, съгласно
протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 04.10.2018
г., на основание чл. 77 ГПК.
В жалбата се излага, че определението е
неправилно. Жалбоподателите твърдят, че в проведеното на 08.02.2018 г. открито
съдебно заседание изрично са направили искане вещото лице да изготви
заключение, в което да определи общ дял на тримата ищци, представляващ 2/3 ид.ч. от процесния имот. Излагат, че поради пропуск на съда
при поставяне на задачата на вещото лице, то не е съобразило искането на
страната и е изготвило заключение, в което се обособяват три дяла, вместо два.
Сочат, че предвид този пропуск след това са назначавани още експертизи, за
което нямат вина, но въпреки това са задължавани да плащат всички депозити.
Молят за отмяна или изменение на обжалваното определение.
Жалбата е депозирана от легитимирани лица в
срока по чл. 275 ГПК, като същата е допустима и отговаря на изискванията за
редовност.
За да
се произнесе по жалбата настоящият състав съобрази следното:
С Определение № 13197 от 20.12.2017 г. по гр.д.
№ 14529/2015 г. на ВРС първоинстанционният съд е назначил съдебно-техническа и
оценителна експертиза за даване на заключение за възможната реална поделяемост,
да представи проект за разделителен протокол и да определи пазарна оценка на делбен имот по дело за делба във втора фаза. Определен е
първоначален депозит от 210 лв., като ищците са задължени да внесат 140 лв., а
ответницата 70 лв. Сумите са внесени от страните.
Предвид постъпила молба от вещото лице Милка
Атанасова да бъде заменена с друго вещо лице с протоколно определение от
08.02.2018 г. съдът е освободил вещото лице и е назначил вещото лице Рени
Попова, като и́ е указал да изпълни поставената с Определение № 13197 от
20.12.2017 г. задача. В същото съдебно заседание процесуалният представител на
ищците е изразил становище, че доверителите и́ желаят при възможност за
реална поделяемост, да получат в общ дял притежаваните от тях 2/3 ид.ч., като на вещото лице следва да се възложи задачата да
направи проект за делба при тези предлагани дялове. Процесуалният представител
на ответницата не се е противопоставил на това искане. Първоинстанционният съд не
се е произнесъл по искането на ищците и не е допълнил задачата на вещото лице.
Вещото лице Рени Попова е изготвила заключение,
в което не е предвидила искания от ищците в о.с.з. от 08.02.2018 г. вариант на
поделяемост. С протоколно определение от 15.03.2018 г. съдът е определил
изплащането на внесения депозит за вещо лице от 210 лв. и е допуснал поисканата
от ищците допълнителна задача за разделяне на имота на два дяла, като единият
да е общ за тях. Съдът е определил нов депозит от 200 лв. за внасяне от ищците.
С протоколно определение от 10.05.2018 г. съдът
е констатирал, че депозита не е внесен и ищците са поискали експертизата да
бъде извършена от друго вещо лице, поради проблеми с вещото лице Рени Попова.
Съдът е уважил искането и е определил ново вещо лице, като е дал и нов срок за
внасяне на депозит от 200 лв.
Ищците са внесли определения депозит и вещото лице
Живко Баев е изготвил заключение по поставената допълнителна задача. В о.с.з.
проведено на 04.10.2018 г. е прието заключението и е изплатен депозит в размер
на 200 лв. С протоколно определение от същата дата съдът е определил
допълнителен депозит в размер на 180 лв., вносим от ищците, предвид
представената от вещо лице справка-декларация. По искане на ищците съдът е
задължил вещото лице Рени Попова да изготви нова допълнителна експертиза в
съответствие с искането за общ дял.
Вещото лице е изготвило експертизата и с
протоколно определение от 22.11.2018 г. съдът я е приел и е задължил ищците да
заплатят допълнителен депозит в размер на 80 лв. Сумата е платена на 30.11.2018
г.
След постановяване на акта по същество на спора
първоинстанционният съд е поискал справка от счетоводството на ВРС за внесените
от ищците суми по делото и след извършена проверка от главния счетоводител се
установява, че по депозитната сметка на ВРС са постъпили: на 18.01.18 г. – 140
лв., на 23.01.18 г. – 70 лв., на 18.05.18 г. – 200 лв., на 04.12.18 г. – 80 лв.
Видно от данните по делото ищците К.Ж.К., С.Ж.К.
и К.Д.К. са останали задължени към съда за сумата от общо 180 лв., които е
следвало да внесат като допълнително възнаграждение за експертизата на вещото
лице Живко Баев, съобразно протоколно определение от 04.10.2018 г. Съобразно
разпоредбата на чл. 76 ГПК съдът е указал на ищците предварително да внесат
депозит в размер на 200 лв. за вещо лице по допълнителната експертиза, която са
поискали. След изготвяне на експертизата вещото лице е представило справка
декларация, с която претендира възнаграждение от 430 лв. Съдът е преценил, че
на вещото лице следва да му се изплатят още 180 лв., вместо поисканите 230 лв.
Съобразно
така установената фактическа обстановка настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 75 ГПК възнаграждението на вещите
лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените
разноски. На вещото лице може да не се
изплати възнаграждение единствено в хипотезата, при която съдът не го е приел.
Такива са случаите, в които заключението изцяло или в по-голямата си част не
отговаря на поставената задача, извършено е от вещо лице, което не притежава
съответните специални знания (не е компетентно) или др.
В настоящия случай заключението на вещото лице
Живко Баев е прието от съда. Съдът не е длъжен да основава решението си на него
(чл. 202 ГПК) и може да възприеме нещо различно (както е сторено и в случая),
включително да приеме, че заключението е неправилно или необосновано.
Нефункционалността на заключението, каквито са твърденията в жалбата, не е
основание за освобождаване на страната, поискала съответното процесуално
действие, от дължимите за него разноски.
Действително първоинстанционният съд не се е
произнесъл своевременно по искането на ищците, още при първоначалното
назначаване на СТЕ да бъде поставена задача относно поставянето на имота в общ
дял. Този пропуск на съда е довел до необходимостта от назначаване на
допълнителна експертиза. Въпреки това ищците са поискали допълнителната
експертиза да бъде изготвена от друго вещо лице, а не от вещото лице Рени
Попова, за което свое процесуално действие следва да понесат разноските в
определения от съда размер.
Процесуалният закон не поставя като изискване за
възникване отговорността за предварително внасяне на разноски за възнаграждение
на вещо лице дали страната има вина или не, а дали е поискала съответното
процесуално действие, независимо от причината за това искане. Дали тези
разноски ще останат в тежест на страната се определя с акта по съществото на
спора, но при всички случаи ако същата не ги внесе авансово, тя следва да бъде
осъдена впоследствие принудително по реда на чл. 77 ГПК. Дори съдът да е
извършил процесуално нарушение, това нарушение не е основание за поемането на
разноските от бюджета на съдебната власт, доколкото в закона липсва уредена
подобна възможност. Случаите, при които разноските се поемат от съда са уредени
изрично (чл. 83 ГПК, чл. 5 ЗДТ и др.) и не могат да се тълкуват разширително.
В производството по обжалване на определението
по чл. 77 ГПК се извършва проверка дали страната е останала задължена за
разноски, а не дали задължаването и́ е законосъобразно. Ако страната
счита, че не дължи съответната такса за нея, следва да упражни правата си по
реда предвиден в чл. 4б ЗДТ.
Обжалваното определение е законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7573
от 12.06.2019 г. по гр.д. № 14529/2015 г. по описа на ВРС, XXX с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страната на основание чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. I ГПК, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.