№ 1376
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110108874 по описа за 2022 година
А. Н. Н. е предявил срещу „С.Т.”ООД иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 376 лева, представляваща недължимо заплатена
сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба-21.02.2022 до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 29.12.2017 между страните е сключен договор за
потребителски кредит №162361, по силата на който на ищеца е отпуснат заем
в размер на 800 лева, платим на 8 месечни погасителни вноски, при уговорен
фиксиран лихвен процент-40, 05% и ГПР 49.87%, като общият размер на
сумата , която кредитополучателят следвало да върне на ответника възлизал
на 1176 лева.Пояснява, че е заплатил същата на ответника.Счита, че
гореописания договор е нищожен поради непредоставяне от страна на
ответника на нужната преддоговорна информация и неспазване на
изискваната от ЗЕДЕУ форма на разменените между страните
документи.Сочи, че в договора липсва методика за формиране на ГПР, тъй
като същият е посочен само като процентна величина. Твърди, че размерът на
ГПР е непарвилно изчислен, като действителният не отговаря на изискването
1
на чл.19, ал.4 от ЗПК.Навежда твърдения за нищожност на уговорената в
чл.6.2 от процесния договор неустойка в размер на 312.89 лева за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, като
противоречаща на чл.33, ал.1 ЗПК.Твърди, че клаузата , с която е уговорена
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.Поддържа, че
процесният договор не отговаря на изискването да е написан на ясен и
разбираем език, както и ч него не е изрично посочено правото на
кредитополучателя на отказ от договора.При условията на евентуалност
твърди нищожност на договора по ради наличие на неравноправни клаузи.
Предвид изложеното претендира сумата от 376 лева, представляваща
разликата между заплатената от него сума в размер на 1176 лева и чистата
стойност на кредита.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С.Т.”ООД е подал отговор на
исковата молба, с който заявява, че не оспорва сключването на процесния
договор.Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор, както и на
неустоечната клауза.
Видно от представено извлечение за извършените и предстоящи
плащания по договор за паричен заем №162361 от 29.12.2017г. е заплатена
сума в размер на 1176 лева.
По силата на договор за паричен заем №162361 от 29.12.2017
„С.Т.”ООД е предоставил на А. Н. Н. сумата от 800 лева-заем, при ГПР-
49.66%, ГЛП 40, 08% и обща сума за плащане в размер от 863.11 лева.Към
договора е представен и погасителен план и Общи условия по договора за
заем в сила от 01.05.2016г.
По делото е представена Справка от „И АД, че А. Н. има разкрита при
„И”АД платежна сметка, от която няма извършени плащания в полза на
„С.Т.”ООД в процесния период.
Съгласно заключението на ССЕ общата сума, която А. Н. е заплатил на
„С.Т.”ООД по договор за паричен заем №162361/29.12.2017 е в размер на
1176 лева.Съгласно заключението на ССЕ с внесените суми в размер на 1176
лева от А. Н. са погасени задължения за главница в размер от 800 лева, 63.11
лева – възнаградителна лихва и 312.89 лева – неустойка.Съгласно
заключението на ССЕ ако се вземе в предвид при определяне на ГПР и
неустойката, ГПР по договора възлиза в размер от 954.54 %.Съгласно
2
заключението ГПР без неустойката възлиза в размер на 49.66%.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем №162361 от 29.12.2017
ответникът „С.Т.”ООД е предоставил на ищеца А. Н. Н. сумата от 800 лева-
заем, при ГПР-49.66%, ГЛП 40, 08% и обща сума за плащане в размер от
863.11 лева.
Ищецът не оспорва подписа си в договора за заем, с оглед на което
съдът приема, че договорът е подписан от него.Поради това съдът приема, че
в договора е обективирано съгласието на ответника за сключването му.
Предвид изложеното съдът приема, че страните са обвързани от
договорно правоотношение –договор за заем.
С оглед на изложеното е неоснователно възражението на ищеца, че не е
спазена формата на договора, както и че не е налице съгласие за сключване на
договора.
Освен това съгласно чл.4, ал.2 от договора с подписването на договора
страните се съгласяват, че същият е сключен на основание отправено искане
на 29.12.2017 за заем с №0221738, чийто параметри и условия са описани в
предоставените на заемателя от заемодателя Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към договора, с които заемателят се е запознал
подробно и с които се е съгласил безусловно.
По отношение на неустойката
Съгласно чл.6 от договора страните се споразумяват договорът за заем
да бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения банкова
гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от ОБщите
условия към договора за заем.
Съгласно чл.9, ал.2 от ОБщите условия страните имат право за
обезпечеване на изпълнението на договора да уговорят в самия договор
учредяване на някое от следните обезпечения: поръчителство на едно или
две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо на най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на
3
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да не поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната и да не са поръчители по други
договори за заем; да не са заематели по сключени и непогасени договори за
заем и др.
Съглрасно чл.8 от договора в случай, че заемателят не предостави
договореното обезпечение по чл.6 от договора в тридневен срок или
обезпечението не отговаря на изискванията по чл.9, ал.2 от Общите условия,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер от 312.89 лева.
Съдът намира, че уговорената неустойка, която е в размер почти
половината от кредита, накърнява добрите нрави и излиза извън
обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.От
непредоставянето на това обезпечение няма да произтекат вреди, поради
което уговарянето на процесната неустойка в договора не е обвързано с
настъпване на вреди.Освен това преценката за кредитоспособността на
кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с
чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради
противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая
се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно
чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената сума за времето на забавата..
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите на чл.6 и чл.8 от
договора са нищожни поради противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3
и поради противоречие със закона чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 29.12.2017,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент за
2017г. е 0.%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10 %.В случая по
договора ГПР е 49.66% и така както е посочен не надвишава петкратния
4
размер на законната лихва от 50%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Невключването на неустойката
в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие
с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно заключението на ССЕ ако бъде включена и неустойката за
неосигурено обезпечение ГПР възлиза на 954.54%, което многократно
надвишава ограниченията по чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР,
което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че ищецът е
заплатил на ответника сумата в размер на 1176 лева, с която са погасени
задължения за главница в размер от 800 лева, 63.11 лева – възнаградителна
лихва и 312.89 лева – неустойка.
Доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, съдът приема, че ищецът дължи само чистата на
стойност на кредита или сумата от 800 лева.
5
По отношение на сумата в размер на 376 лева, представляваща
разликата над 800 лева до 1176 лева, с която са погасени лихви в размер на
63.11 лева и неустойка в размер на 312.89 лева, съдът намира, че същата е
платена на ответника без основание.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 200 лева, от които 50 лева – държавна такса и 150 лева – депозит за
ССЕ.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА. С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено адвоктаско възнаграждение в размер от 400 лева.
Доколкото ответникът не е внесъл указания му депозит в размер от 150
лева за СТЕ, съдът намира, че същият следва да бъде осъден да го внесе в
полза на СРС на основание чл.77 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Т.”ООД, ЕИК....., със седалище и адрес на
управление:гр......., да заплати на А. Н. Н., ЕГН**********, с адрес:гр.София,
жк. ......., със съдебен адрес:гр......., чрез адв. Ч., на основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД сумата от 376 лева, представляваща недължимо заплатена сума, с
която „С.Т.”ООД се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба-21.02.2022 до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „С.Т.”ООД, ЕИК....., със седалище и адрес на
управление:гр......., да заплати на А. Н. Н., ЕГН**********, с адрес:гр.София,
жк. ......., със съдебен адрес:гр......., на основание чл.78, ал.1 от ЗЗД сумата от
6
200 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „С.Т.”ООД, ЕИК....., със седалище и адрес на
управление:гр......., да заплати на адв.Георги Ч., процесуален представител на
А. Н. Н., със съдебен адрес:гр....... на, основание чл.38 от ЗА сумата от 400
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „С.Т.”ООД, ЕИК....., със седалище и адрес на
управление:гр......., да заплати на СРС на основание чл.77 от ГПК сумата от
150 лева – депозит за СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7