Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на първи февруари две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
МАРИНОВА
мл. с. ГОСПОДИН
ТОНЕВ
при участието на секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 4057 по описа
на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 20239185/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 28585/18 г. по описа
на СРС, 69 състав, „Т.“ ЕООД, ЕИК: ********, е осъдено да заплати на „А.Б.“
ООД, ЕИК: ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327,
ал. 1 ТЗ сумата от 7 160 лв., представляваща непогасена част от дължима
цена по договор за покупко – продажба на селскостопанска техника от 21.03.2017
г. и издадена фактура N
**********/21.03.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1253,40 лв.,
представляваща разноски в производството.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.“ ЕООД срещу решение № 20239185/29.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 28585/18 г. по описа на СРС, 69 състав. Въззивникът
твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение
на материалния закон и на процесуалните правила. Поддържа, че от представените
от ищеца писмени доказателства е видно, че между страните липсва валидно правно
основание, от което ищецът би могъл да черпи права, респ. да твърди насрещни
задължения. Твърди, че представените от ищеца фактури не са предявявани на
представител на ответника, респ. не са подписани от представител на ответника,
поради което и изискуемостта на претендираното възнаграждение не е настъпила.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
решение, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна - „А.Б.“ ООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че
представените по делото договор за покупко – продажба на селскостопанска
техника от 21.03.2017 г., фактура и приемо – предавателен протокол са подписани
от Х.С., който е бил служител на ответното дружество към датата на подписването
на договора. Поддържа, че дори и да се приеме, че процесният договор е подписан
от лице без представителна власт по отношение на ответното дружество, то от
съвкупния анализ на събраните доказателства по делото се установява, че най –
късно до 24.03.2017 г. управителят на „Т.“ ЕООД е узнал за договора и не му се
е противопоставил веднага след узнаването, поради което процесният договор
обвързва ответното дружество на основание чл. 301 ТЗ. Оспорва като
неоснователно и твърдението на ответника, че не е получил оборудването, предмет
на договора. Посочва, че двустранно подписаният приемо – предавателен протокол
от 22.03.2017 г. е подписан от името на „Т.“ ЕООД от Х.С., като подписът му не
е бил оспорен от ответното дружество. Иска от съда да постанови решение, с
което да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът
„А.Б.“ ООД твърди, че е бил в облигационно правоотношение с ответника „Т.“
ЕООД, възникнало по силата на договор за покупко – продажба на селскостопанска
техника от 21.03.2017 г., съгласно
който продавачът продава на купувача следната движима вещ – подравнител за
грейдер 2.5 м. с ресирвър – 1 бр., марка „АLPLER”, модел
LZ 2.5, сер. N 001, срещу
заплащането на продажна цена в размер на 14 160 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че
за сделката била издадена фактура N
**********/21.03.2017 г.,
а на 22.03.2017 г. закупената селскостопанска техника била предадена на
ответното дружество, за което бил съставен приемо – предавателен протокол.
Посочва, че купувачът е превел по банковата сметка на продавача на 24.03.2017
г. сумата от 7 000 лв., представляваща част от дължимата цена. Твърди, че
остатъкът от цената в размер на 7 160 лв. не е бил платен, поради което
ищецът изпратил до ответника 2 бр. покани за плащане от 18.05.2017 г. и от 18.09.2017 г., които били получени съответно
на 19.05.2017 г. и на 19.09.2017 г. Претендира от ответника заплащането на
сумата от 7 160 лв., представляваща непогасен остатък от продажната цена,
дължима по договор за договор за покупко – продажба на селскостопанска техника
от 21.03.2017 г. и фактура N
**********/21.03.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 01.11.2017 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
„Т.“ ЕООД оспорва иска. Твърди, че липсва валидно възникнало облигационно
правоотношение с ищеца по договор за покупко – продажба на селскостопанска
техника. Оспорва и предаването и получаването на процесната стока. Прави
възражение по чл. 301 ТЗ. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
За
установяване на факта на съществуване между страните по делото на облигационно
отношение по договор за покупко – продажба на движима вещ и изпълнението му са
събрани следните писмени доказателства – договор за покупко – продажба на
селскостопанска техника N 23/21.03.2017 г., фактура N **********/21.03.2017 г. и приемо – предавателен
протокол N 23/22.03.2017 г.
От
представения като доказателство по делото договор за покупко – продажба на
селскостопанска техника N 23/21.03.2017 г. се
установява, че между „А.Б.“ ООД, като продавач, и „Т.“ ЕООД, като купувач, е
сключен договор за покупко – продажба на следната движима вещ – подравнител за
грейдер 2.5 м. с ресирвър – 1 бр., марка „АLPLER”, модел
LZ 2.5, сер. N 001, срещу
заплащането на продажна цена в размер на 14 160 лв. с вкл. ДДС.
На
21.03.2017 г. е издадена фактура N ********* oт „А.Б.“ ООД с
получател – „Т.“ ЕООД за заплащане на сумата от 14 160 лв. с ДДС,
представляваща продажна цена на 1 бр. подравнител за грейдер 2.5 м. с ресирвър,
с посочен начин на плащане – по банков път.
Видно от приемо – предавателен
протокол N 23/22.03.2017 г. представител на „А.Б.“ ООД е предал
на Т.“ ЕООД 1 бр. подравнител за грейдер 2.5 м. с ресирвър.
Не
се спори, че договорът за покупко – продажба на селскостопанска техника N 23/21.03.2017 г., фактура N *********/21.03.2017
г. и приемо – предавателен протокол N
23/22.03.2017 г.
са подписани от името на „Т.“ ЕООД от лицето Х.С..
От
справката за актуалното състояние на действащите трудови договори към
21.03.2017 г. в „Т.“ ЕООД е видно, че Х.С. е бил служител в ответното дружество
към 21.03.2017 г.
Не
се спори между страните, а и от представеното като доказателство по делото
авизо за местен превод от системата на „У.К.Б.“ АД е видно, че на 24.03.2017 г.
„Т.“ ЕООД е наредил по банков път плащане на сумата от 7 000 лв. в полза на „А.Б.“
ООД с посочено основание за плащане – „по фактура N *********/21.03.2017
г.“
На
18.05.2017 г. е изпратена от „А.Б.“ ООД до „Т.“ ЕООД покана за плащане на
сумата от 7 160 лв., представляваща остатък от фактура N *********/21.03.2017
г. От обратната разписка по пратка N ********* на
„Еконт експрес“ е видно, че поканата е получена на 19.05.2017 г.
На
18.09.2017 г. отново е изпратена от „А.Б.“ ООД до „Т.“ ЕООД покана за плащане
на сумата от 7 160 лв., представляваща остатък от фактура N *********/21.03.2017 г. От обратната разписка по
пратка N ********* на „Еконт експрес“ е видно, че поканата е
получена на 19.09.2017 г.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във
връзка с доводите, направени с въззивната жалба, относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
За
основателността на иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с
чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните по делото е
било налице валидно облигационно правоотношение по договор за покупко –
продажба, по който ищецът е престирал
съобразно уговореното – предал е процесната вещ, поради което за ответника е
възникнало задължение за плащане на продажната цена.
Във
връзка с възражението по чл. 301 ТЗ, направено от ответника, в тежест на ищеца
е да докаже момента на узнаване за сключената сделка от страна на ответника,
като в този случай ответникът следва да
докаже незабавно противопоставяне.
По
делото не спори, че страните са търговци по см. на ТЗ.
Съгласно
чл. 293, ал. 1 ТЗ, тъй като и двете страни са търговци, не е необходимо
спазването на някаква особена форма за сключването на договора за търговска
продажба, който е неформален и писмената форма не е условие за неговата
действителност.
За
установяване на факта на съществуване на облигационно правоотношение по договор
за покупко – продажба на селскостопанска техника и за изпълнението му по делото
са събрани писмени доказателства /договор за покупко – продажба на
селскостопанска техника N 23/21.03.2017 г., фактура N **********/21.03.2017 г. и приемо – предавателен
протокол N 23/22.03.2017 г./
По
делото не се спори, че същите са подписани за ответното дружество от Х.С.,
който е бил служител на „Т.“ ЕООД към 21.03.2017 г. /съгласно справката от
НАП/.
Доколкото
няма данни Х.С. да е имал право да представлява ответното дружество, то съдът
приема, че договорът за покупко – продажба от 21.03.2017 г., фактура N **********/21.03.2017 г. и приемо – предавателния протокол от
22.03.2017 г. са подписани от лице без представителна власт по отношение на
ответното дружество.
Тъй
като ненадлежно представляваното дружество е търговец, законът не изисква
изрично потвърждаване, а то се счита за извършено чрез бездействие –
потвърждаването се презумира, ако търговецът не се противопостави веднага след
узнаването /чл. 301 ТЗ/. Тази разпоредба е приложима както при извършване на правни
действия, така и при извършване на фактически действия, чрез които се
обективира съгласие.
За
да се приложи законовата презумпция на чл. 301 ТЗ, е необходимо сключената
сделка да се квалифицира като търговска съобразно въведените в чл. 286 ТЗ критерии,
както и да липсва противопоставяне от страна на търговеца на извършените от
негово име, без надлежно учредена представителна власт, действия.
За
да се преодолее извършеното от ненадлежен пълномощник действие, е необходимо
противопоставянето да се извърши веднага след узнаването му или от узнаването
на факти за извършени действия, от които може да се направи категоричен извод,
че те са предприети за реализиране на права или изпълнение на задължения по
дадена търговска сделка.
В
случая, от извършеното на 24.03.2017 г. от ответното дружество частично плащане
на продажната цена по процесния договор в размер на 7000 лв. може да се направи
извод, че най – късно на 24.03.2017 г. управителят на „Т.“ ЕООД е узнал за
процесния договор и не му се е противопоставил незабавно. В
този смисъл частичното плащане на продажната цена от ответното дружество на
24.03.2017 г. следва да се цени като потвърждаване на сключването и
изпълнението на процесния договор от страна на „Т.“ ЕООД.
Ето
защо, в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на остатъка от
продажната цена в размер на 7 160 лв.
Предвид
изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ е основателен и следва да се уважи изцяло, като „Т.“ ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на „А.Б.“ ООД сумата от 7 160 лв., представляваща
непогасена част от цената по договор за покупко – продажба на селскостопанска
техника от21.03.2017 г. и фактура N
**********/21.03.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда –
01.11.2017 г. до окончателното плащане.
Поради
съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд решение № 20239185/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 28585/18 г. по описа на СРС, 69 състав,
следва да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. и в частта му за разноските.
По
разноските във въззивното производство:
Всяка
от страните претендира разноски.
Предвид
изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лв., представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20239185/29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 28585/18 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК: ********, със
седалище и адреса на управление:***,
да заплати на „А.Б.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***
N 26, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 700 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: