РЕШЕНИЕ
№ 1245
гр. Пловдив,18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на тридесет и
първи март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа административно дело № 3105/2020 година по описа на съда, докладвано
от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Консорциум Нов дом Европа“ ООД, ЕИК*********, със
седалище в гр. Пловдив, ул. „Теофан Райнов“ № 3, представлявано от А.Г.К.,
против Ревизионен акт № Р-16001619007778-091-001 от 15.09.2020г., издаден от органите
по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 563 от 11.11.2020г.
на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.
Пловдив, при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗКПО
за данъчен период 2014г. в размер на 15468.49 лева, в едно с прилежащите лихви
в размер на 8202.15 лева и за данъчен период 2015г. в размер на 14761.48 лева и
лихви за забава в размер на 6680.51 лева, общо
допълнително установени задължения главница в размер на 30229.97 лева и
лихви за забава в общ размер на 14882.66 лева.
В
жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт, като издаден в противоречие с
материалния закон и с административно производствените правила. Твърди се, че констатациите
на ревизиращите не се припокриват със събраните в хода на ревизионното
производство писмени доказателства, свързани с преобразуване на финансовия
резултат на дружеството за процесните периоди. Конкретно се оспорват изводите
на органите по приходите, че се касае за извършени неправомерни отписвания във
връзка с неоползотворено право на строеж на подземни гаражи, като се твърди, че
не са подробно обсъдени правните основания за извършените отписвания на
себестойността на неизградените подземни гаражи във връзка с изтекъл срок на
разрешението за правото им на строеж. Редовно призован, в съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от проицесуалния си представител адв.С., който
поддържа жалба и ангажира писмени доказателства. По същество на спора моли съда
да отмени акта, като неправилен и незаконосъобразен, по доводите, изложени в жалбата.
Петендира направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата- Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуалните си представители юрк. Б.и П. , които оспорват
жалбата като неоснователна и ангажират доказателствата, приобщени в
административната преписка. По същество на спора в писмено становище считат, че
жалбата е неоснователна, като според тях изводите на ревизиращите органи, с
които не приемат осъщественото от дружеството отписване на нереализираното
право на строеж на подземни гаражи са законосъобразни, като считат, че липсват
доказателства за оборване на констатациите в ревизионното производство. Затова се
иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като се запозна със становищата на страните, съобрази събраните в хода на
производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със
Заповед за възлагане на ревизия /съкр. ЗВР/ № Р-16001619007778-020-001 от 03.12.2019 г.,
издадена от В.П.А.,
заемаща длъжност началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, е възложена данъчна
ревизия на „КОНСОРЦИУМ НОВ ДОМ ЕВРОПА“ ООД, с обхват задължения за Корпоративен данък за периода 01.01.2014 31.12.2017 и за Данък върху
добавената стойност за периода 01.01.2014г - 31.12.2017г.. Срокът за
извършване на ревизията е определен до три
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 04.12.2019г.
по електронен път. Бил определен и ревизиращия екип, като ръководител на
ревизията е К.Г.Н., заемаща длъжността „главен инспектор по приходите“ и член
на ревизиращия екип Т.Г.М.-Л., заемаща длъжността „инспектор по приходите“ в ТД
на НАП-Пловдив. Със Заповед за изменение на ЗВР /съкр. ЗИЗВР/ № Р-16001619007778-020-002/02.03.2020г.,
връчена на 04.03.2020г., е бил удължен срокът за ревизията, а със Заповед за
спиране на ревизионното производство № Р-16001619007778-020-002/08.03.2020г. и
възбоновяването му със Заповед № Р-16001619007778-143-001/22.06.2020г. срокът
за извършване на ревизията е продължен до 07.08.2020 г., като и тези заповеди са
връчени по електронен път на ревизираното дружество. В хода на ревизионното
производство органите по приходите по приходите възприели, че ревизираното дружество
извършва строителни дейности и продажба на обекти- недвижими имоти от жилищна
сграда с няколко секции, намираща се на административен адрес гр.Пловдив, ул. Богомил №99. В тази връзка за
нуждите на ревизионното производство е извършен анализ на счетоводството на
ревизираното дружество. Прието е от тях, че през ревизирания период РЛ е прилагало двустранна форма на счетоводно записване, като са заведени всички основни регистри за
хронологично и синтетично отчитане на стопанските операции. Приложимите от него
счетоводни стандарти са Националните счетоводни стандарти. Извършена е проверка
на първичните документи и счетоводните регистри, както и на записванията по
сметките от групи 20, 30, 40, 50, 60, 70. Така при проследяване на записванията
по сметките от група 60 е констатирано, че по тях РЛ отчита направените разходи
по съответните икономически елементи - разходите за суровини и материали, за
външни услуги, за заплати, за осигуровки, за материали по план сметка, за
външни услуги по план сметка, за данъци и такси и други разходи. Заведена е
счетоводна сметка 6111 „Разходи за производствена дейност“, по която се калкулирала
себестойността на изградените обекти. По счетоводна сметка 611100 се калкулират
разходите по СМР. По дебита на сметка 6111“Разходи за производствена дейност“
се натрупват разходите, калкулирани за всеки етап от строителството, в
кореспонденция със счетоводна сметка 611100 „Сметка за калкулиране на разходи
по строителство“. По този начин в сметката се формира себестойността на
сградата, която включва покупка на отстъпено право на строеж, СМР и други разходи
във връзка с изграждане или довършителни работи по изгражданите недвижими
имоти, които са апартаменти, гаражи, изби и др.. Заведена е аналитична
отчетност по всеки един изграждан обект. При продажбата на изградените обекти
се изписва конкретната себестойност, в кореспонденция със счетоводна сметка
7011 „Приходи от продажба на сгради и апартаменти“. В хода на ревизионното
производство органите по приходите възприели, че от страна на дружеството не е
реализирано правото на строеж на всички обекти, които са проектирани на кота
(-)3,60 и касаят „подземен гараж част „Н" и част „G"“ и „подземни
гаражи към секции „А", „В", „С", „D", „Е" и „F"“,
с обща площ от 16192.58кв.м.. Констатирали, че в тази връзка от дружеството през
2014г. и 2015г. са извършени отписвания на натрупани разходи за отстъпеното
право на строеж на непостроените гаражи по счетоводна сметка 6111 „Разходи за
производствена дейност“ срещу дебитиране на сметка 7011 „Приходи от продажба на
сгради и апартаменти“. За обосноваване на тези счетоводни операции били представени
Заповеди от 17.12.2014 г. и 15.12.2015г., издадени от управителя на ревизираното
дружество. Съгласно мотивировката им, те касаели установена липса на
икономическа целесъобразност, отпаднала необходимост от изграждането им,
свързана с изтичане на петгодишния срок на разрешението за строеж и неговото неподновяване,
което касаело погасяване по давност на правото на строеж на посочената площ подземен
паркинг на сградата. Така на основание Заповед от 17.12.2014 г. е отписана
стойността на закупено от Община Пловдив право на строеж на подземен паркинг с
обща площ от 1076,79 кв.м., в размер на 147949.80 лева, изчислена по 137,41лева
цена на кв.м. от правото на стоеж, което е било заведено по посочената
счетоводна сметка 6111„Разходи за производствена дейност“. На основание Заповед
от 15.12.2015 г. е отписана стойността на закупено от Община Пловдив право на строеж
на подземен паркинг с площ от 1369,90 кв.м., общо на стойност 188238.45 лева,
определена по цена от 137.41 лева за кв.м., което същщо е било заведено по
счетоводна сметка 6111„Разходи за производствена дейност“. Така извършените
отписвания на посочените разходи по счетоводна сметка 6111 „Разходи за
производствена дейност“ са приети от органите по приходите за нарушение на счетоводното
законодателство. За да обосноват този си извод те приели, че съгласно
издадените удостоверения за въвеждане в експлоатация на секциите от жилищната
сграда, строителството по тях е било осъществено в периода 2009-2014г., а към
края на 2016г. всички обекти са продадени. Към съответната дата на приключване
на строителството е следвало да се формира себестойност, по която изградените
обекти да бъдат заведени в счетоводството на дружеството. При завършването на строителството
според органите на ТД на НАП вече е съществувала яснота относно
обстоятелството, че те не могат да бъдат изградени, поради което възприели, че
и предвидения за тях разход за право на строеж е следвало да бъде
пропорционално разпределен към датата на приключване на строителството в себестойността
на действително изградените обекти. Посочили, че този разход е следвало да бъде
отразен в предходни данъчни периоди, като се позовали на разпоредбата на чл. 2
от ЗСч в редакцията, действаща през 2014г. и 2015г.. В тази връзка изложили
съображенията си, че предприятията осъществяват счетоводното записване на
стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. Позовали
се и на разпоредбата на чл.4, ал.1 т.1 и т.4 от ЗСч., че счетоводството се осъществява
и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон,
при съобразяването със следните основни счетоводни принципи: 1. текущо
начисляване на приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, които се
начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на
получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се
включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят; т. 4, касаеща
съпоставимост между приходите и разходите, като разходите, извършени във връзка
с определена сделка или дейност, следва да се отразяват във финансовия резултат
за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се
отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Според изложените от тях аргументи, в конкретната хипотеза е следвало да се
приложи Счетоводен стандарт 8 „Нетни печалби или загуби за периода,
фундаментални грешки и промени в счетоводната политика“, съгласно който „фундаментални
грешки“ са грешки, които са от такова значение, че финансовият отчет за един
или повече предходни периоди вече не може да се счита за достоверен към датата
на неговото публикуване, което от страна на ревизираното дружество не е било
направено. На основание чл. 75, ал. 7 от ЗКПО не признали за данъчни цели така отчетените
през периодите 2014 и 2015 години счетоводни приходи и разходи, което приели,
че е направено във връзка с открита счетоводна грешка от минали години.
Позовали се и на разпоредбата на чл. 77, ал.1 от ЗКПО, съгласно която
разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се
признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. От всичко
това извели извода си, че през отчетната 2014 и 2015 години са констатирани
нарушения, свързани с принципите на ЗСЧ и приложимите за това счетоводни стандарти
/СС8/, като ревизираното дружество неправомерно е отчело като текущи разходи
такива, касаещи предходни отчетни периоди, с което неоснователно е намалило
финансовия си резултат. На ревизираното дружество на основание чл.103 от ДОПК е
връчена Покана №Р-16001619007778-177-001/29.07.2020г. да приложи СС 8, като не
се осчетоводят всички разходи за сметка на резултата за отчетната 2014 година.
Изплънението и е контролирано с извършена проверка в информационния масив на
НАП по Протокол №Р-16001619007778-П73-002/17.08.2020г., като е установено, че са
подадени коригиращи ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014г. и за 2015г.. Така за 2014 г.
е подадена ГДД с вх.№164352000412879/13.08.2020г., в която е деклариран
счетоводен финансов резултат загуба в размер 203927.04лева и е формиран данъчен
финансов резултат загуба в размер 127438.11лева. Констатирано е от органите по
приходите, че е преобразуван счетоводния финансов резултат в посока увеличение
със сумите 2419.20 лева, представляващи разходи по чл.34 от ЗКПО от последващи
оценки и от отписване на вземания като несъбираеми, увеличение със сумата
38600,06 лева, представляващи по чл.43, ал.1 от ЗКПО разходи за лихви от
прилагане режима на слабата капитализация, увеличение по чл. 26, т.1 и 2 от ЗКПО със сумата 33888.91лева, представляваща разходи, несвързани с дейността,
и/или които не са документално обосновани, по чл.26, т.6 от ЗКПО със сумата
1597.76 лв. представляващи разходи за начислени, глоби, конфискации, санкции и
лихви за просрочие и със сумата 225,95лева, представляващи други увеличения на
счетоводния финансов резултат. Преобразуван е СФР в посока намаление със сумата
от 242,95 лв.. За 2015г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№164352000412709/13.08.2020г.,
в която е деклариран счетоводен финансов резултат печалба в размер на 464708.72лева
и е формиран данъчен финансов резултат печалба в размер 317093,86лева. Констатирали,
че е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат, като той е
намален със сумата от 147614.86лева, представляваща приспадане на данъчна
загуба от източник в страната. За нуждите на ревизионното производство били
изискани обяснения от ревизираното дружество. Дадени били в тази връзка
пояснения от управителя на ревизираното дружество, постъпили с
вх.№ВхР-3683/14.08.2020г.. В него е посочено, че направените счетоводни
записвания и изписани разходи в размер на 147949.80лева през 2014 г. и
188238.45лева през 2015г. касаят себестойността на нереализирано право на
строеж на всички обекти, проектирани на кота -3.60, които съставляват „подземен
гараж част „Н" и част „G"“ и „подземни гаражи към секции „А",
„В", „С", „D", „Е" и „F"“, изпълнението на които е
следвало да се осъществи съгласно издадено разрешение за строеж №35/06.02.2009г.
на Община Пловдив, и което не е било реализирано в тази му част. В тази
връзка са изложени аргументи, свързани с изпълнението на сключеният договор с Община
Пловдив, с което му е учредено възмездно и безсрочно право на строеж. Дружеството
пояснило, че с него е поело задължението да заплати цената с новоизградените подземни
и наземни имоти в секция „D“ от строящата се сграда. В последствие е сключен анекс
на 18.10.2011г., като съгласно договореното с него са били заменени част от дължимите
обекти, представляващи 4 броя подземни гаражи в секция „D", с 5 броя надземни
гаражи, разположени в секция „Е". В тази връзка РЛ счита, че от този
момент правото на строеж на всички подземни обекти в сградата е станало негова собственост,
като за него е било възникнало и задължението да изпълни изискванията на
одобрените архитектурни проекти, касаещи осигуряване на 100% паркирането, което
изграждане е било възможно да се случи независимо и отделно от изграждането на
останалите секции. В тази връзка се е позовал на издаденото разрешение за
строеж, според което всяка секция е отделен подетап на изпълнение на сградата,
както и на издаваните удостоверения за въвеждане в експлоатация, касаещи всяка
една от отделните секции. Поради всички тези обстоятелства ревизираното дружество
е приело, че не са налице основания да се осчетоводят и изпишат разходите по
себестойността на подземните обекти през предходен финансов период, като бъдат разпределени
в себестойността на построените секции, а това е възможно само след изтичане
срока на действие на разрешението на строеж, което от своя страна води и до
невъзможност да има друг механизъм на осчетоводяването им, освен осъщественият.
Посочено е, че през периода 2013г. е извършен продажба по нотариален акт №139/29.04.2013г.
на правото на строеж на секции „А“ и „I“, от което следва допусната счетоводна грешка, свързана с
несвоевременното отписване на сумата от 33888,91лева, съставляваща разход за
припадащата се себестойност от правото на строеж на всички проектирани подземни
обекти в тези две секции. Тя се дължала на обстоятелството, че през периода 2013
г. е изписана себестойността на правото на строеж само на надземните обекти от
двете секции, а не на подземната част от правото на строеж за секция „А",
което е станало едва през 2015година. Посочено е, че на 25.09.2014г. е изтекъл
срокът на издаденото разрешение за строеж на подземните обекти, поради което на
основание чл.67 от ЗС правото на строеж е погасено по давност в полза на
собственика на земята, поради което вече е съществувала обективната невъзможност
то да бъде реализирано от ревизираното дружество. Затова и едва тогава са били
издадени заповеди за отчитане като разход на себестойността на нереализираното право
на строеж на подземните обекти. Отново е посочено, че се касае за допусната
счетоводна грешка от страна на дружеството, като е следвало това да се направи
само в периода в 2014г., а не и в периода 2015г.. При така даденото обяснение
органите по ревизията приели, че ревизираното дружество не е изпълнило дадените
му указания по връчената Покана по
чл.103 от ДОПК. Затова органите по приходите направили извод, че за данъчен период 2014 година следва да
бъде приложена разпоредбата на чл.77, ал.1 от
ЗКПО, като счетоводният финансов резултат, който от загуба в размер на
203927.04 лева се преобразува в посока увеличение в размер на 302299,34лева,
която сума е формирана като разлика между счетоводния финансов резултат, който е
преобразуван с приходите и разходите, които не се признават за данъчни цели /разходи в размер 336188.25лв., намалени със сумата 33888.91лв., с която
е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството/. На тази база след
преобразуване с данъчни временни разлики и данъчни
постоянни разлики и приспазане на данъчна загуба на осн. чл.70 ал.1 от ЗКПО,
била формирана данъчна печалба за периода в размер
на 154684,94лева, за която на основание чл.20 и чл.6 от ЗКПО се дължал корпоративен данък в размер
на 15468.49лева. От тази сума била приспадната сумата от 75 лева авансови
вноски, като останала разлика за довнасяне в размер на 15393.49лева, върху
която били начислени дължими лихви за забава в размер на 8427.01 лв.. За
данъчен период 2015година счетоводният финансов резултат печалба в размер на 464708,72лева, след преобразуване
с данъчни временни разлики и данъчни
постоянни разлики, била определен и като данъчен финансов резултат, като на основание чл.20 и чл.6 от ЗКПО се дължал корпоративен данък в размер на 46470,87лева. От тази сума била приспадната сумата от 31709,39 лева,
представляваща декларирария от дружеството корпоративен данък за периода, като
останала разлика за довнасяне в размер на 14761.48лева, върху която били
начислени дължими лихви за забава в размер на 6680.51лева. За така установените
обстоятелства на осн. чл.117 ал.1 ДОПК, от ревизиращия орган бил съставен
Ревизионен доклад № Р-16001619007778-092-001/21.08.2020год., връчен на 24.08.2020г.
по електронен път. Срещу него от страна на „Консорциум нов дом Европа“ ООД не е
постъпило възражение. Затова от органите по ревизията констатациите в РД били приети като обосновани и бил издаден процесния Ревизионен
акт № Р-16001619007778-091-001 от 15.09.2020г., подписан с електронен подпис от
възложилият ревизията и ръководителят
на ревизията. РА е връчен по електронен път на 16.09.2020г.. Недоволен
от него „Консорциум нов дом
Европа“ ООД го
е обжалвал по административен ред пред горестоящият административен орган, като
се позовал на неправилни изводи то ревизиращите рогани относно
допълнителноустановените задължения по ЗКПО. Със
свое Решение № 563/11.11.2020г. Директор
на Дирекция “ОДОП” – Пловдив е оставил без уважение жалбата, а констатациите в
оспорения РА били изцяло потвърдени като правилни и законосъборазни. За да
потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип,
като се позовал на изложената от ревизиращите органи нормативната уредба,
регулираща счетоводните прехвърляния на загуби от минали периоди, които приел
за неотносими към осъществяваната дейност и отчетените приходи от дружеството в
периода 2014г и 2015година, което според него обосновавало законосъобразния извод,
че те не могат да доведат до намаляване на счетоводния финансов резултат,
респективно следва да не бъдат признати за данъчни цели. Недоволен от това
произнасяне, жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно производство. По
негова инициатива в хода на провеждането му е назначена съдбено – счетоводна
експертиза. Установява се от приетото заключение на вещо лице П., че по
отношение на себестойността на нереализираното отстъпено право на строеж на
обект подземни гаражи, не са установени нарушения на проведените счетоводни
операции. Себестойността му е разпределена в платена сума за закупуване,
извършени разходи за придобиване и направени разходи за издаване на
разрешението за строеж. Стойността е определена, като общата сума от 2224948.03
лева е разпределена на бощата площ от 16192.58 кв.м. и е получена себестойност
на единица кв.м. от 137.41 лева. Същевременно при аналитичността по сметка 6111
е била осчетоводена само приспадащата се
част за подземни гаражи от платеното отстъпено право на строеж. Всички
осчетоводени обекти са водени аналитично, като от счетоводна гледна точка се
касае за допустими записвания на счетоводни операции – дебит сметка 7011/кредит
сметка 6111. Прието е, че такива счетоводни операции се извършват и когато се
отписва пропорционална част от стойността на правото на строеж, вкл. в
разходите на строежа, на база РЗП реализираните готови обекти, спрямо РЗП общо
за целия строеж. В койнкретния случай заключението е приела, че за отчитане
себестойността на непостроени подземни гаражи /нереализирано право на строеж/ е
необходимо да се вземат под внимание всички съпътстващи и относими
обстоятелства- договори, валидността на правото на строеж, плащането с
равностойни имоти, момента на възникване на правото на строеж като собственост
на ревизираното дружество, етапност на изпълнение на тоделните секции,
въвеждане в експлоатаци по етапи на строителство, разпоредителните сделки и др.
подобни. По отношение на това, дали така направените счетоводни записвания
противоречат на СС8 раздел „Фундаментални грешки“ е направен извод, че в него
се съдържа описание на два подхода: препоръчителен подход и допустим алтернативен подход, като липсва
задължителност какви счетоводни записвания да бъдат съставяни, нито с каква
кореспонденция на сметките да бъде връзката между дебатираните и кредитирани
сметки. От там е направено заключение, че отразените счетоводни записвания не
противоречат на изискванията, посочени в т.7.1.3. от СС 8.
Горната фактическа обстановка съдът установи от
прибощените в хода на съдебното дирене писмени доказателства: заключение на
проведените ССчЕ с вещо лице П., което съдът кредитира като логично, обосновано
и съответно на останалите писмени доказателства – материалите по
административната преписка по издаване на обжалвания административен акт и
приобщения 1бр. диск.
При така изяснената фактическа обстановка, на база събраните
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена в законовоустановения срок от надлежна страна, за която акта е
неблагоприятен, след изчерпване на възможността за обжалване по административе
ред, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
Ревизионният акт е издаден в предвидената за това
форма, като неизменна част от него са констатациите по съставения ревизионен
доклад и доказателствата към него съобразно възможностите по чл.120 ал.2 от ДОПК. Процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това
органи по приходите, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118
ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК. За делегираните
правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени Заповед
№ РД-09-1/03.01.2017г. и Заповед №РД-09-1801/28.09.2018г., издадени от Директор
на ТД на НАП Пловдив. Представени са сертификати за електронен подпис на
длъжностните лица, изготвили административния акт, приложени и на електронен
носител – приобщеното веществено доказателство CD. На ревизираното
лице е дадена възможност да представи всички съотносими доказателства. Изложеното
до тук налага да се приеме, че не е налице съществен порок на проведения
административен процес, обосноваващ нищожност на атакувания административен
акт.
По отношение съответствието на РА с материалните
правила, съдът прие следното: Спорът тук не е по фактите, а по
правото, като следва да се прецени правилно ли административният орган е
тълкувал разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО и
законосъобразно ли е отказал да признае за данъчни цели разходите за себестойност на нереализирано право на
строеж на обекти „подземни гаражи“ в размер на 147949.69 лева и в размер на
188238.69 лева, извършени в годината на счетоводното им отчитане /към дата 31.12.2014г./, поради
отчитането им в нарушение на счетоводното законодателство. В конкретният слечай липсват основание да
се приеме, че е налице незаконосъобразност при тяхното счетоводно записване -
дебит сметка 701 „приходи от продажба на продукция“/кредит сметка 611 „разходи
за основна дейност“, като извършените по основание и размер счетоводни
записвания не противоречат на НСС №8. Безспорно е изяснено, че ревизираното
дружество е оповестило естеството на фундаменталната грешка, открита при
данъчен контрол, както и размера на корекцията по позиции за текущия и
предходни периоди, с което е покрило изискванията на т.7.1.3. от НСС 8. Липсват
каквито и да е законови основания за направения от органите по ревизията извод,
че тези разходи е следвало да бъдат отразени в предходни данъчни периоди.
Липсва и посочения от органите по приходите извод, че разходите са отчетени в
нарушение на принципите на счетоводството, възведени с разпоредбата на чл.2 от
ЗСч./отм. ДВ.бр. 95/08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г./, действала в
процесния период. Извършените от ревизираното дружество записвания са
законосъобразни, съответни на СС 8, и липсват основания направените разходи да
не бъдат признати за данъчни цели на сонование чл.77 ал.1 от ЗКПО. В случаят
неправилно приходната администрация са приели, че в случая не е намерило
приложно поле правилото на т.7.1.3. от СС8, което като краен резултат е довело
и до неправилно приложение на разпоредбите на чл. 77 ал.1, чл. 78 във вр. с чл. 81 от ЗКПО. Настоящата
инстанция изцяло споделя експертния извод на вещото лице, че извършените от
ревизираното дружество счетоводни операции за 2014г. и 2015 година са
допустими, разходите и допуснатите грешки са съобразени с изискванията за
отчитането им, при отчитане на всички останали съпътстващи и относими
обстоятелства- договори с Община Пловдив, датите и изтичащата давност на
издаденото разрешение за строеж, момента на придобиване на правото на строеж на
процесните обекти като собственост на дружеството за подземните обекти, в която
връзка са отчетени изцяло действителните разходи, на база аналитичност на
изписването импо обекти. Правилното им записване е станало при спазване на
посочените нормативни изисквания на СС 8, за което са съобразени всички
релевантни обстоятелства - размера на получената себестойност по единица кв.м
за съответните години, съвпадащите данни от счетоводните записи в дружеството,
доказаната последователно фактически провеждана идентична счетоводна политика
на отчитане на разходите и приходите за годините от 2013, 2014 г. до 2015 г.,
които са проверявани от вещото лице. Този начин на осчетоводяване съответства
напълно с изискванията на безспорно приложимия в случая на основание чл. 17 от ЗСч (отм.) Счетоводен стандарт 8 раздел "Фундаментални грешки", /Обн. ДВ. бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. ДВ.
бр. 86 от 26.10.2007 г. /. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
последователно изразена в Решение № 5273 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11623/2020 г., VIII отд.,Решение № 10588 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 4216/2020 г., I о. и Решение № 15260 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 6432/2019 г., VIII отд, касаещи аналогични случаи. По тези съображения
обжалвания ревизионен акт като неправилен поради неправилно приложение на
материалния закон, следва да бъде отменен. Направените от ревизираното
дружество счетоводни записвания са законосъобразни и разпходите по
себестойността на нереализираното право на строеж са намерили своето правилно
отражение в подадените по реда на ГДД по чл.92 от ЗКПО
ГДД вх.№164352000412879/13.08.2020 г. и с вх.№ 164352000412709/13.08.2020 г., при изчисляването на дължимия
данък за всеки един от спорните периоди.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателят. Същите са констатираха в размер на 1290.00 (хиляда
двеста и деветдесет) лева, касаещи разноски за ДТ 50.00 лева, за вещо лице
640.00 лева и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 600.00 лева.
Водим от горното, на осн. чл.163 от ДОПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „Консорциум
Нов дом Европа“ ООД, ЕИК*********, със
седалище в гр. Пловдив РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-16001619007778-091-001 от 15.09.2020г.,
издаден от органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №
563 от 11.11.2020г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения
по ЗКПО за данъчен период 2014г. в размер на 15468.49 лева, в едно с
прилежащите лихви в размер на 8202.15 лева и за данъчен период 2015г. в размер
на 14761.48 лева и лихви за забава в размер на 6680.51 лева, общо допълнително установени задължения главница в
размер на 30229.97 лева и лихви за забава в общ размер на 14882.66 лева.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите – гр. София да заплати на„Консорциум Нов дом Европа“ ООД, ЕИК*********,
със седалище в гр. Пловдив, ул. „Теофан Райнов“ № 3, представлявано от А.Г.К.,
сумата от 1290.00 (хиляда двеста и деветдесет лева) разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд по реда на Глава 12 АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: