Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
16.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №6552 по описа на СГС за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на Г.Н.Ч. ЕГН ********** чрез своя временен настойник И.Г.Ч. ЕГН ********** и
двамата с адрес с.Долни Богров, ул.****, чрез адвокати С.Р. от САК и Л.Г.от АК
Перник, съдебен адрес *** срещу ЗАД ДЗИ-
ОЗ ЕАД ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, в следствие от ПТП от 19.10.2018г., в размер
на 500 000лв. за неимуществени вреди болки и страдания и 17 500лв. за
имуществени вреди – за болногледачи и придружители за периода от 19.10.2018г.
до 20.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумите от 20.02.2019г. до
окончателното им изплащане, както и да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечно
на ищеца чрез неговия настойник сума в размер на 2500лв. на месец, считано от
20.05.2019г. до изчерпване на застрахователното покритие за едно пострадало
лице, обезщетение за болногледачи и придружители за бъдещ период, ведно със
законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от първо число на
съответния месец до окончателното им изплащане пожизнено или до изчерпване на
застрахователния лимит по задължителна застраховка ГО за л.а. Рено Клио с рег.№****.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 19.10.2018г. около
16.00ч. в с.Долни Богров, община Столична, на бул.Ботевградско шосе в района на
кръстовището с улица 38-а л.а. марка Рено модел Клио с рег.№****, управляван от
водача С.С.П., нарушавайки правилата за движение по пътищата, е реализирал ПТП с пресичащия на пешеходна
пътека пешеходец Г.Н.Ч.. В резултат последният пострадал тежко и бил
транспортиран от медицински екипи в МБАЛСМ Н.И.Пирогов и приет по спешност за
лечение. Вследствие на удара Ч. получил тежки увреждания – тежка
черепно-мозъчна травма – контузио церебри гравис; контузио мултиплицес церебри;
контузионес ет екскориацис мултиплицес регио фронталис капитис. Към момента е в
тежко състояние, невъзможен словесен контакт, десностранна хемипареза с обратно
развитие. В момента ищеца е в дълбока социална изолация, прекъснал е нормалното
за възрастта си развитие, не може да контактува с приятели и съученици. Изцяло
е зависим от грижите на семейството си и не може да се самообслужва.
Твърди се, че търпи и значителни имуществени
вреди, тъй като се налага да ползва непрекъснато чужди грижи и придружители, чието
възнаграждение следва да се определи по пазарни цени за неговото денонощно
обслужване.
Твърди се, че срещу виновния водач било образувано
ДП за изясняване причините за ПТП.
Твърди се, че към момента на настъпване на
ПТП за процесния лек автомобил е била
валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП №60049192, валидна от
04.11.2017г. до 03.11.2018г., сключена с ответника.
Твърди се, че била предявена пред
застрахователя писмена претенция за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени и имуществени вреди, но до момента ответникът не бил определил и
изплатил обезщетение, с което обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящия иск.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло
основателността на предявения иск.
Оспорва да е причинен деликт. Поддържа, че не
е изяснен механизма на ПТП.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния л.а.
марка
Рено модел Клио с рег.№****.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия пешеходец, който бил нарушил разпоредби от ЗДвП.
Оспорва претендирания размер на обезщетение
като завишен и в противоречие с нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че застрахователя
не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Оспорва изцяло претенцията за имуществени
вреди.
Претендира разноски.
Съдът е връчил препис от писмения отговор
на ищците с указания по чл.372 от ГПК. Не
е постъпила Допълнителна ИМ.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
Исковете се поддържат в съдебно
заседание. Ищецът е направил уточнение на датата, от която е исковата му
претенция, а именно – да се счита от
19.10.2018г. до 17.05.2019г., а за бъдещ период от момента на
завеждане на исковата молба 17.05.2019г. до променя на обстоятелствата.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №К-670 от 19.10.2018г., за станало на същата дата около 16.00ч. ПТП в с.Долни
Богров на бул.“Ботевградско шосе“, в р-на на кръстовището с ул.38, между лек
автомобил и пешеходец. Отбелязано е, че в резултат на ПТП пешеходецът Г.Н.Ч. е
получил контузия на мозъка и бял дроб с малки кръвоизливи. Било е образувано
досъдебно производство.
Представено е Експертно решение на ТЕЛК от
23.05.2019г., с което е била определена 95% за срок от три години.
Ищецът е предявил писмена претенция вх.№94-С-167/14.12.2018г.
до ответника за образуване на щета и изплащане на обезщетение за претърпени
вреди по полица „Гражданска отговорност“ №BG06117002914964/04.11.2017г. валидна до
03.11.2018г.
С писмо
изх.№0-92-3864 от 14.03.2019г. ответникът е уведомил адв.Р. представител
на ищеца, че не са налице основания за изплащане на обезщетение, тъй като са
необходими допълнителни документи за изясняване на всички обстоятелства по
процесното ПТП.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователната полица, че
ответникът е застраховател на водача на л.а. Рено с рег.№**** за процесния
период.
До изтичане на тримесечния срок ответникът не
се е произнесъл, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
иск пред съда.
Според заключението на комплексната съдебно
медицинска, изготвена от вещите лица д-р Х.Б.М. – неврохирург и д-р Л.К.К. -
невролог се установява, че при процесното ПТП Г.Н.Ч. като пешеходец е бил
блъснат от лек автомобил. След инцидента е бил закаран в УМБАЛСМ „Пирогов“,
където е бил приет в Противошокова зала. При постъпването му не се установявал словесен
контакт, не изпълнявал нареждания, стенел и се бранел. Установени били
множество контузии и охлузвания в челната област на главата. При направена
компютърна томография на главен мозък от 19.10.2018г. са установени единични
вътремозъчни кръвоизливи вдясно челно.
При контролна КТ на главен мозък от 08.11.2018г. е било установено наличие на вътремозъчен хематом в хронична
фаза на развитие с размери около 18мм вляво слепоочно капсулолатерално с
умерено изразен перифокален оток. Вентрикулна система по срединна линия. Били
проведени консултации с детски хирург, детски травматолог. Пострадалият е бил
приет в детска неврохирургия след стабилизиране на соматичния и неврологичен
статус. По време на престоя в Отделението е бил в съзнание, контактен,
изпълнявал нареждания, не се установявал словесен контакт. Бил е изписан в
добро общо състояние, без словесен контакт. Окончателната диагноза отразена в
епикризата на Пирогов е Контузио церебри гравис. Контузионес мултиплицес
церебри. Контузионес ет екскориационес мултиплицес регионис фронталис капитис –
моцъчна контузия тежка степен. Множествени мозъчни контузии. Множествени
контузии и охлузвания в челната област на главата. Посочено е, че лечението на Г.Ч.
е продължило в Аджибадем Сити Клиник, Болница Токуда, ОФРМ за периода
16.11.-23.11.2018г., където постъпил по повод слабост в десните крайници,
невъзможна самостоятелна походка, невъзможен словесен контакт поради моторна
афазия. Била е проведена комплексна рехабилитационна програма, трениране ходене
и походка, обучение в ДЕЖ. Бил е изписан с подобрение, вертикализиран до право
положение, ходел с помощ. За периода от 10.12.-17.12.2018г. е било проведено
лечение в Специализирана болница за рехабилитация „Ясен“ Банкя, ОФРМ. Постъпил
с оплаквания от болки в дясна раменна става, засилващи се при натоварване,
слабост в десните крайници, ограничени активни движения в дясната раменна
става. Не е бил постигнат траен терапевтичен резултат от провежданата
амбулаторно рехабилитация.
Вещите лица са посочили, че в резултат на
процесното ПТП Г.Ч. е получил следните травматични увреждания – мозъчна контузия
тежка степен; единични вътремозъчни кръвоизливи вдясно челно; вътремозъчен
хематом с размери около 18мм вляво слепоочно капсулолатерално; множествени
контузии и охлузвания в челната област на главата; контузия на бял дроб с
контузионни огнища в областта на 2-ри, 3-ти и 6-ти сегмент вдясно; фрактура в
средна трета на дясната ключица с ангулация, без дислокация; фрактура –
луксацио на дясната ключично – стернална става. Оперативни интервенции не са
били извършвани. В резултат на травматичния вътремозъчен
хематом в областта на вътрешната капсула в лявото голямомозъчно полукълбо се
развива двигателна слабост на десните крайници, а контузионните огнища в десния
челен дял засягат речедвигателния център и водят до говорни нарушения – моторна
афазия. Според вещите лица възстановителния процес при черепно-мозъчните травми
с характер на процесната протича през определени в клиничен и патофизиологичен
аспект периоди и продължава до 2-3 години. Възникнали усложнения могат да
удължат с години този срок. При Г.Ч. към момента на изготвяне на заключението
се установяват леко до умерено снижени за възрастовата група когнитивни
функции, изразяващи се в забавен отговор на зададени въпроси, бавна ориентация
относно дати и събития и извършване на елементарни математически действия.
Отразено е, че пострадалия се нуждае от ежедневна активна рехабилитация и е
зависим от грижите на своите близки при приготвяне на храна, личен тоалет,
физиологични нужди, придвижване извън дома. При него възстановителния процес не
е завършил. На този етап е необходимо периодично провеждане на контролни
невроизобразителни и електрофизиологични изследвания, специализирани медицински
прегледи от невролог, неврохирург, физиотерапевт, психолог. От съществено
значение е и провеждане на постоянна специализирана двигателна и социална
рехабилитация. Към момента на заключението при ищеца се наблюдават следните
увреждания – състояние след тежка черепномозъчна травма; остатъчна тежка
хемипареза по централен тип в
дясно, по -тежко проявена за дясна ръка
с флексионна контрактура в дясна киткова става и пръстите на ръката за последната; лека увреда на десен лицев
нерв по периферен тип; леко до умерено изразен дискоординационен синдром; лек
до умерено проявен за възрастовата група когнитивен дефицит; деформация в
средно-външната трета на дясната ключица. Вещите лица са заключили, че за
изминалите шестнадесет месеца от травмата, пострадалия е в процес на
възстановяване. Налице са значителни подобрения в състоянието – частично
възстановен говор, възстановена походка, макар и потологична, подобрени
когнитивни функции и социална адаптация, но от друга страна – задържа се тежка отпадна двигателна симптоматика за
десните крайници, до пълна липса на движения в пръстите и гривнената става,
повишен мускулен тонус до степен на начална контрактура на пръстите, типична
спастично-паретична походка. В близките една-две години, според вещите лица, е
възможно да настъпи известно подобрение по отношение на двигателната и
когнитивна функция, но това може да настъпи при изключителни рехабилитационни
грижи, каквито реално са непосилни за пострадалия и неговите близки.
Състоянието е необратимно, пълно възстановяване е абсолютно невъзможно. Посочено е, че са възможни допълнителни
усложнения в бъдеще – мозъчен арапноидит, посттравматична хидроцефалия,
посттравматична епилепсия, мозъчно-съдови увреждания, арахноидни кисти.
В съдебно заседание вещите лица са допълнили,
че за пострадалия не е необходим болногледач в продължение на 24 часа, но му е
необходим придружител за подпомагане на при хранене, при движение навън, при
тоалет, при отиване до училище.
От заключението на автотехническата
експертиза и повторна такава, се установява, че процесното ПТП е настъпило в
с.Долни Богров на ул.“Ботевградско шосе“ след кръстовището с ул.Плаза 38.
Ул.“Ботевградско шосе“ се състои от две платна, разделени с разделителен остров
и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока
има по три пътни ленти, разделени една от друга с единична прекъсната линия.
Кръстовището е регулирано със светофарна уредба. ПТП е настъпило на прав
участък в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Според
вещото лице инж.Т., двамата участници в ПТП са имали възможност да се виждат от
разстояние по-голямо от 100м. Пострадалият пешеходец се е движил върху
пешеходна пътека на ул.“Ботевградско шосе“ от ляво на дясно за посоката на
движение на автомобила. Мястото на удара е върху пешеходната пътека след
кръстовището с ул.№38. Автомобилът е ударил пешеходеца с предната си част челно
в средата. Вследствие на удара, който е бил под масовия център на тялото на
пешеходеца, той е бил качен върху предния капак на автомобила, като е достигнал
с главата си до предното стъкло и го е счупил. След удара пешеходецът е бил
отхвърлен напред от автомобила като се е установил върху платното за движение.
Според вещото лице причина за ПТП е субективните действия на водача на л.а.Рено
със системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната
система на автомобила своевременно, при което е реализирал закъснение, от което
е последвал удара с пешеходеца. Скоростта на движение на автомобила
непосредствено преди ПТП е била около 60км/ч. Опасната зона за спиране на
автомобила за определената му скорост на движение от 60км/ч е около 38м. Вещото
лице заключава, че водачът на лекия автомобил, движещ се със скорост от 60км/ч
е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходеца при
всички варианти на движение на пешеходеца – спокоен ход, бърз ход и спокойно
бягане. При навлизане на пострадалия пешеходец върху платното за движение на
ул.“Ботевградско шосе“, той не е попадала в опасната зона за спиране на
процесния автомобил. В съдебно заседание вещото лице е пояснило експертизата
си, като е отговорил, че независимо дали светофара е бил зелен или червен,
водачът е бил длъжен да спре. Подчертано е, че пешеходецът преди настъпване на
ПТП се е движил върху платното за движение, което е препятствие за водача, с
което той трябва да се съобразява независимо от светофара.
Съдебно-счетоводна експертиза установява, че необходимите
средства за възнаграждение за полагане на труд и грижи в конкретния случай в
предложени два варианта са на база минимален осигурителен доход и на база
средна работна заплата. За периода от 23.11.2018г. до 20.05.2019г. за 24 часово
полагане на грижи и труд необходимите средства определени на база минимален
осигурителен доход са общо в размер на
12 921.16лв. За периода от 23.11.2018г. до 20.05.2019г. за 24 часово
полагане на грижи и труд необходимите средства, определени на база средни
месечни заплати за тази категория персонал, публикувани от НСИ са общо в размер
на 21 216,67лв. За периода от 20.05.2019г. до 23.05.2022г. за 24 часово
полагане на грижи и труд необходимите средства, определени на база МОД са общо
в размер на 89 283,87лв. За периода от 20.05.2019г. до 23.05.2022г. за 24
часово полагане на грижи и труд необходимите средства, определени на база
средни месечни заплати за тази категория персонал, публикувани от НСИ са общо в
размер на 136 705,68лв. Необходимите средства за една година, за 2022г. и
следващите за 8 часова заетост на база СРЗ е в размер на 15 210лв.
Вещото лице е предложила изчислени три
варианта за рехабилитационни услуги – при две процедури седмично – общият брой
процедури за периода от 23.11.2018г. до 23.05.2022г. е 337броя на обща стойност
15 165лв.; при три процедури седмично – за същия период общата стойност е
20 200лв. и при пет процедури седмично – за същия период общата стойност е
33 600лв.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според свидетеля Никола Ч. – баща на ищеца, чийто
показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид
възможната му заинтересованост от изхода на спора, първите 24 часа след
инцидента били критични дали детето му ще оживее, 12 дни било в реанимация и 19
дни в неврохирургия в Пирогов. По време на престоя в болницата Г. бил
неподвижен. Преди изписването му започнал да издава звуци. С изписването му от
Пирогов го закарали в болница Токуда. Свидетелят го носел на ръце. Била му назначена
рехабилитация и започнали да го изправят. Целият треперел, изморявал се бързо.
Едва на втория месец свидетелят започнал да разбира сина си какво иска да му
каже, но речта му не се е възвърнала напълно. Сочи, че към момента не се налага
да го носят на ръце, на къси разстояния се движел. Но трудно се обличал,
необходимо е да му се помага. Свидетелят го карал на училище, след това го
взимал. Не са ползвали болногледач или асистент, двамата с майка му се грижели
за Г.. Твърди, че с едната ръка нищо не може да прави. Не може да бъде оставен
сам.
От показанията на св.Евгения Герова се
установява, че е съседка на ищеца, живеели през няколко къщи. Виждала го често.
Твърди, че дълго време е бил неподвижен и майката непрекъснато било до него,
наложило й се да напусне работа, защото трябвало да му помага в хранене,
къпане, тоалет, обличане. При излизане навън бил само с придружител. Детето
имало желание да посещава училище. В момента Г. имал затруднения с говора. Баща
му го карал и взимал от училище. Много усилия полагали родителите за
възстановяване на детето.
От показанията на св.С.П. се установява, че
той е бил водача на процесния л.а.Рено. Пътувал по подбалканския път в посока
гр.София. Наближил светофара в с.Д.Богров. Участъкът бил права отсечка с
видимост. Светофара светел червено, той се движил в дясната лента и освободил
от скорост автомобила. Имало спряла кола в лявата лента, която стояла на
светофара. В момента, в който светнал жълт и зелен сигнал, автомобилът в ляво
потеглил, той продължил в своята лента и в момента, в който излезли с другия
автомобил от кръстовището, пресекли го цялото и двата автомобила се изравнили,
тогава Г. излязъл на платното и свидетелят го ударил. Твърди, че видял силует и
веднага ударил спирачка и последвал удара. Пострадалият идвал отляво, първо
минал пред автомобила, който бил от лявата страна на свидетеля и тогава
застанал пред него. Самият удар станал в дясната част в неговата лента за
движение. Свидетелят твърди, че се е движил с около 40км/ч и преминал на зелен
светофар. Видял е ищеца секунда преди удара. Спрял веднага, той бил на 2-3
метра пред колата.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявен е пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ във
вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Претендираното обезщетение произтича от
следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на
лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието
е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ на пострадалия, както и имуществени
такива.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Налице
е деликт при съответното авторство, противоправност и
вина на ответника.
Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците-чл.5 ал.2 т.1 от Закона за
движение по пътищата, а ищeцът
е такъв по смисъла на чл.107 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.20, ал. 1 от ЗДвП се съдържа общо правило, което възлага и вменява на
водачите на ППС задължение да "контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват". Съгласно разпоредбата на чл.116 от Закона за
движение по пътищата ,водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците,особено към децата. Съгласно чл.119 ал.1 от ЗДвП,
при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а ПТП е настъпило на
пешеходна пътека като увреденото лице е
преминавало по нея.
Контролирането по смисъла на чл.20 ал.1 от ЗДвП включва
внимателното и всеобхватно наблюдение от страна на водача на
пътната обстановка, респ. нейното изменение и поведението на останалите
участници в движението, каквито без съмнение се явяват и пешеходците. Установява
се от данните по делото, че скоростта на управлявания от С.П.
автомобил е била в рамките на разрешената по чл.21 от ЗДвП, която с
липсата на фактори, утежняващи пътната обстановка е достатъчна за възприемане
на препятствия по пътя и предприемане на мерки за безопасност, а от техническа
гледна точка ударът е бил предотвратим. От заключението на автотехническата
експертиза може да бъде направен извод, че
водачът
изобщо не е видял пострадалия пешеходец при навлизането му
в пътното платно, въпреки установената обективна възможност
да стори това, а едва миг преди да последва удара. Което е и
причина за липсата на своевременна реакция от негова страна, респ.адекватно
поведение, при наличие на техническа възможност за
предотвратяване на вредоносното събитие. С оглед обективните данни за пътната
обстановка и поведението на ответника и при липсата на друга установена причина
за невъзприемане на пострадалия и блъскането му
се налага извода, че всичко това се дължи единствено и само на липсата на
дължимо внимание от страна на водача при управлението
на процесния автомобил и то в район на пешеходна пътека.
Безспорно
установените нарушения на правилата за движение от водача, налагат извод, че деянието му е противоправно и
виновно извършено, тъй като е могъл и е бил длъжен да предвиди,
че при невнимателното управление на МПС на място с наличие на пешеходна пътека и при
непропускане на пешеходец, пресичащ пътното
платно по пешеходната пътека може да настъпи
ПТП.
В пряк и непосредствен резултат от него са
били причинени вреди на Г.Ч.. Категорични са писмените
доказателства, заключението на експертите и свидетелските показания, относно
вида на причинените на ищеца увреждания, механизма
на причиняването им, последиците за физическата и социалната им
активност, психическо равновесие, тяхната
продължителност, търпените физически болки и страдания и причинно –следствената
им връзка с противоправното деяние.
Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредените да
претендират парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда /чл.52 от ЗЗД/ да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение и при съобразяване общовъзприетото понятие
за справедливост, общото икономическо състояние на обществото, вкл. нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, от значение
за номиналния размер на обезщетението. Справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират
не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време.
При преценката на обективния размер на обезщетение следва
да се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди.
Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени
вреди от увреждането. Съдът съобрази, установените по
делото от медицинската документация, заключения на вещи лица и
свидетелски показания - брой, вид и тежест на причинените телесни
увреждания, продължителността на
лечебния и възстановителния период, постелен режим
и обездвижване, необходимостта от чужда
помощ за задоволяване на елементарни битови потребности и
предвижване в периода след ПТП и към момента; търпените ограничения; интензитет на болките; изпитвани неудобства; отражението, което е
дало и продължава да дава процесното ПТП върху живота на пострадалия и социални активности, ограничения в
общуването; за водене на
пълноценен живот и упражняване на любими дейности; отсъствие от
училище. Последиците
за активно и жизнерадостно дете, напълно
обездвижено за определен
период от време, без възможност за самообслужване, страха, дали ще остане инвалид, дали някога отново ще може да се движи свободно като преди, засилен от ниската му възраст е
значителен. Преживяното създава тревожност, чувство на
безпомощност, неувереност.
Особена тежест дава и заключението на медиците за необратимост на състоянието и
че пълно възстановяване е абсолютно невъзможно. Напротив възможни са
допълнителни усложнения в бъдеще.
Предвид всички тези
обстоятелства, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от Г.Ч. неимуществени вреди възлиза в претендирания размер от 500 000лв. Обезщетенето е
дължимо ведно със законната
лихва от 20.02.2019г. до окончателното й изплащане.
Относно приложението на
разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД:
Съпричиняването на
вредите изисква обща връзка на каузалност, като за настъпването им са налице две
причини – едната създадена от поведението на деликвента и другата –
от това на увредения. Принос по
смисъла на посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
Въведеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване, основано на твърдение, че ищецът не се е съобразил с
приближаващото се пътно превозно средство, че не е пресичал на пешеходна пътека и че внезапно е навлязъл на пътното платно следва да се
квалифицира като такова за нарушаване на нормите на чл.113, ал. 1, т.
1 и чл.114 т.1 от ЗДвП.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
От обективна страна деянието е извършено
на пешеходна пътека, доколкото без съмнение ударът е настъпил именно върху
пешеходната пътека, за която е имало съответните обозначения и
маркировка. Ищецът е роден на ***год. и към
датата на инцидента - 19.10.2018год. не е навършил 18 годишна възраст и по
смисъла на закона той е непълнолетно дете.
Съгласно разясненията
,дадени в т.6 от тълкувателно решение № 2/22.12.2016
год. по тълкувателно дело № 2/2016 год. на ОСНК на ВКС, основната грижа на
обществото и на законодателя е да се осигури безопасността на движението и
най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците
съгласно чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП. Възложените задължения на водачите на превозни средства в това
отношение имат императивен характер, като правото им да преминат през
пешеходните пътеки е подложено на значителни ограничения и забрани. Няма
непосредствена корелация между техните права и задължения и тези на пешеходците,
тъй като преследваните цели са различни - едните следва да опазят живота и
здравето на уязвимите участници в движението, а другите - да
съхранят своя живот и здраве. Затова обемът и интензивността на задълженията са
различни за водачите от една страна и за пешеходците - от друга. Постигането на
целта при осъществяване на правнорегламентираната дейност при
движение по пътищата да бъде осигурена максимална защита на живота и здравето
на участниците в него, и предимно на най-уязвимите от тях, каквито несъмнено са
пешеходците, се реализира и с въвеждането на квалифициращ признак, визиращ
произшествие на пешеходна пътека. За да могат пешеходците да осъществят
обсъжданото право, е необходимо те да са стъпили на пешеходна пътека или да
преминават по нея. Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки -
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
При
използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът
пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят
упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място.
Същевременно, при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е
въвел задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл.113 т.1 от ЗДвП -
да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да
навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост – чл.114 т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Законът
предвижда засилена защита по отношение на определени категории пешеходци, посочени
в разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, сред
които са децата. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на
пешеходна пътека (а за децата и в чл. 117 от ЗДвП)
е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по
пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не
може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са
съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека.
С оглед даденото
тълкувателно разрешение и данните за ПТП с деца на
пешеходна пътека, определените по-горе
размери на обезщетенията не следва да бъдат намалявани по възражение на ответника.
По отношение на имуществените вреди.
При процесното ПТП, осъществено по вина на
застрахования при ответника водач на МПС са налице всички елементи на
непозволеното увреждане. Поради което застрахователят дължи репариране на действително
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Спорно е
дали подлежат на обезщетение имуществените вреди за в бъдеще – разходи за
придружител. С оглед събраните по делото доказателства, сочещи на тежка мозъчна
увреда в резултат на ПТП, пострадалият се нуждае от чужда помощ, без която не
би могъл да се справя в ежедневието си. Следователно настъпването на
претендираните имуществени вреди е сигурно и представляват загуба, изразяваща
се в намаляване на имотното състояние на лицето. Съгласно ССчЕ за периода преди
завеждане на исковата молба от 19.11.2018г. до 17.05.2019г. за 24ч. полагане на
грижи и труд, необходимите средства на база средни месечни заплати е в размер
на 21 216.67лв. Исковата претенция е в размер на 17 500лв., поради
което ще бъде уважена в пълен размер. Периодичното обезщетение за период,
следващ след влизане в сила на съдебното решение се дължи до настъпване на
предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му.
Възможно е с времето някои от обстоятелствата да отпаднат или да възникнат
нови, както и да се промени размерът на имуществените вреди. Новите
обстоятелства могат да бъдат основание за изменение на размера на вече
присъденото обезщетение или за претендиране на ново – Р №197 от 02.02.2015г. по
гр.д.№869/2021г. на ВКС II ТО.
Предвид заявеният размер от 2500лв. месечно, същата следва да бъде уважена
изцяло.
По разноските.
Дължимата държавна такса съгласно
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер
на 24300лв.,
която ответника следва да заплати по
сметка на СГС, както и разноски за вещи лица в размер на 450лв.
На
осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.Сашо
Р. от САК сумата от 11925лв., адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищеца.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ДЗИ - ОЗ ЕАД ЕИК ****със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Н.Ч. ЕГН **********
чрез своя временен настойник И.Г.Ч. ЕГН ********** и двамата с адрес с.Долни
Богров, ул. **** сума в размер на 500 000лв. /петстотин хиляди/ представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /физически болки и
страдания/, търпени от ПТП на 19.10.2018г. около 16.00ч. в с.Долни Богров,
община Столична, на бул.Ботевградско шосе в района на кръстовището с улица 38-а,
ведно със законната лихва върху сумата, считано 20.02.2019г., до окончателното
заплащане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди за болногледачи и
придружители за периода от 19.10.2018г. до 17.05.2019г. в размер на 17 500лв./седемнадесет
хиляди и петстотин/, ведно със законната лихва върху сумите от 20.02.2019г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД ДЗИ - ОЗ ЕАД ЕИК ****със
седалище и адрес на управление *** да заплаща на Г.Н.Ч. ЕГН **********
чрез своя временен настойник И.Г.Ч. ЕГН ********** и двамата с адрес с.Долни
Богров, ул. **** ежемесечно сума в
размер на 2500лв. /две хиляди и петстотин/ на месец, считано от 18.05.2019г.
до промяна в обстоятелствата.
ОСЪЖДА ЗАД ДЗИ - ОЗ ЕАД ЕИК ****със
седалище и адрес на управление *** да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 24300лв./двадесет и четири хиляди и триста/, както и разноски за вещи
лица в размер на 450лв./четиристотин и петдесет/.
ОСЪЖДА ЗАД ДЗИ - ОЗ ЕАД ЕИК ****със
седалище и адрес на управление *** на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2
т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
да заплати на адв.С.Р. от САК сумата от 11 952лв./единадесет хиляди деветстотин петдесет и два/, адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
София в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: