Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 19.11.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, гражданско отделение,
в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА,като
изслуша докладвано от председателя т.д.№
46/2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.422 от ГПК,във вр.с чл.535 и сл. от ТЗ.
Съдът е сезиран с
искова молба вх.№3684/23.05.2019 г. от адв.С.Ф.М., в качеството си
на пълномощник на „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***********, представлявано от управителя С.Б.К.,***,
чрез адвокат С.Ф.М., тел***** против М. Т. М., ЕГН **********,***, с посочено правно основание
- чл. 422 ГПК и цена на иска - 36 564,84 лева.
Твърди, че със запис на заповед, издаден в град София на 13.10.2017 година издателят М. Т. М. с лична карта № ***** издадена на 19.09.2013 година от МВР - Ловеч, с ЕГН **********, с адрес: ***, се е задължил срещу представянето на записа да заплати на поемателя „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК *****, сумата по записа на заповед от 87 000 лева. Изтъква, че записът на заповед е бил предявен на издателя М. Т. М., но дължимата по се по него сума не е била заплатена. Сочи, че неколкократно представляващият дружеството е правил опити да уреди отношенията с М., но без резултат, тъй като М. категорично е отказал да заплати дължимата се от него сума по записа на заповед.
Излага, че ищецът е депозирал в Районен съд -Тетевен заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като със заявлението по чл.417 ГПК претенцията на ищеца е била предявена частично -за сумата от 36 564,84 лева, представляваща част от общо дължимата се сума по записа на заповед от 87 000 лева и е било е образувано частно гражданско дело №175/2019 година по описа на Районен съд - Тетевен.
Сочи, че в полза на „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. Т. М.. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист, на 22.03.2010 година е било образувано изпълнително дело №197/2019 година по описа на ЧСИ Румен Йорданов Димитров № 880, като поканата за доброволно изпълнение, заедно с издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на длъжника на 11.04.2019 година. Твърди, че в предвидения от закона срок и на основание чл. 414, ал. 1 от ГПК, М. е депозирал възражение на 17.04.2019 година., като с Определение на Тетевенския районен съд от 23.04.2019 година, постановено по ч.гр.д. №175/2019 година, съдът е предоставил на заявителя едномесечен срок за предявяване на претенциите си, считано от датата на получаване на определението - 07.05.2019 година.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *********, представлявано от управителя С.Б.К., има вземане към ответника М. Т. М., ЕГН **********,***, за сумата от 36 564,84 лева, представляваща част от общо дължимата му се сума от 87 000 лева по запис на заповед, издаден на 13.10.2017 г., платим на предявяване без разноски и без протест, ведно със законната лихва върху главницата от 36 564,84 лева, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК - 27.02.2019 г. /аргумент чл.422, ал.1 ГПК/, до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №175/2019 година по описа на Районен съд - Тетевен, както и да осъди ответника М. Т. М., ЕГН **********, да заплати на „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК *****, и сторените в заповедното производство разноски съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 година от 18.06.2014 година на ВКС в размер на 2683,63 лева, от които 731,30 лева държавна такса и 1952,33 лева адвокатско възнаграждение.
Претендира и сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка ***, по която могат да бъдат погасени предявените с настоящата искова молба вземания, както и тези за лихви и съдебни разноски, а именно:
ІВАN: ******;
Обслужваща банка: „*****" АД; Титуляр: „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД.
Представя писмени доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор от
М. Т. М., с ЕГН **********, с адрес: *** - ответник по ТД №46/2019
год. по описа на ОС Ловеч за
Твърди, че е получил препис от исковата молба, като счита, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Сочи, че в ИМ Ищецът твърди, че му дължи сумата от 36 564, 84 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 87 000.00 лв. по издаден на 13.10.2017 г. запис на заповед, платим на предявяване без разноски и без протест, но заявява, че не дължи на ищеца никакви пари и отделно от това, представената пред съда Запис на заповед не отговаря на изискванията на закона. Сочи, че в чл. 535 от ТЗ е изчерпателно изброено съдържанието на Записа на заповед: 1. Наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. Безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. Падеж; 4. Място на плащането; 5. Името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. Дата и място на издаването; 7. Подпис на издателя и съгласно трайната съдебна практика строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл. 535 т.З, вр. чл. 486 ал.1, вр. чл. 537 ТЗ, налагат извод, че в Записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. / Определение № 749 от 23.12.2009 г. по ч. т. дело № 85712009 год. На ВКС, ТК, II отделение, Определение от 28.11.2014 г., по ч.гр.д.№559/2014г. по описа на Ловешкия окръжен съд, Определение № 146 от 23.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 125/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 749 от 23.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 857/2009 г., II т. о, Решение №69/05.07.2016 по дело №81/2015 на ВКС, ТК, I т.о.1
Излага, че в приложената и представена по ТД №46/2019 год. описа на ОС - Ловеч от ищеца Запис на заповед от 13.10.2017 г. е записано, че „Сумата е платима при предявяване на настоящия запис на или на Заповед на съда", а три реда по-долу е записано, че „Записът на заповед ми бе предявен за плащане на " като не е посочена дата, на която е предявен.
Твърди, че в приложената Запис на заповед от 13.10.2017 г. няма валидно определен падеж, съгласно чл. 486 ал. 1 ТЗ, и същият в този си вид, съгласно чл. 486 ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително и в допълнение - в Исковата си молба Ищецът твърди, че Записът на заповед му е бил предявен, но не представя доказателства за предявяването му и не посочва кога е предявен.
Категорично твърди, че нито по Запис на заповед, нито на каквото и да е друго основание дължи връщане на парични средства на ХЕРМЕС АУТО ГРУП ЕООД, ЕИК *****, тъй като не е получавал такива и недоумява, от какво е мотивирано поведението на ищеца.
С оглед на гореизложеното, още веднъж моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да осъди ищеца да му заплати сторените разноски по делото.
Прави доказателствено
искане да бъде задължен ищеца да представи категорични
писмени доказателства за това, че процесната Записа на заповед му е предявена.
В срок е постъпила допълнителна искова молба от адв. С.Ф.М., в качеството си на пълномощник на „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ************, представлявано от управителя С.Б.К.,***, Адвокатско дружество „М.", чрез адвокат С.Ф.М., с която уточнява и допълва първоначалната искова молба, както и взема изрично становище по наведените от ответника възражения в отговора на исковата молба.
Счита за изцяло неоснователни възраженията на ответника относно падежа на записа на заповед, както и дължимостта на претендираната с исковата молба сума, тъй като възраженията са изцяло бланкетни.
Моли да се има предвид, че съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, което е задължително за всички съдилища, предметът на делото по иска по реда на чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение и когато се касае за запис на заповед, предметът на делото е вземане по редовен от външна страна менителничен ефект, какъвто е и настоящият случай. Сочи, че в случая, ищецът, основава иска си за вземане по редовен от външна страна запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, за основателността на който иск е достатъчно да установи вземане, основано на редовен менителничен ефект, затова е неоснователно възражението му за недължимост на частично претендираната от ищецасума, дължима по записа на заповед.
Твърди, че строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл. 535, т. 3, вр. чл. 486, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ, налагат извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Счита, че по категоричен и несъмнен начин е определен падежът на записа на заповед, като е посочено, че същият е платим при предявяването му. Излага, че издателят на записа на заповед - ответник в производството, е положил подписа си след изричното посочване, че записът на заповед му е бил предявен. Твърди, че по своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законно установена писмена форма, с изчерпателно посочено в чл. 535 ТЗ съдържание, той по своя характер е и ценна книга - документ, който съдържа абстрактно менителнично волеизявление за задължаване и материализира правата, които това волеизявление обективира. Сочи, че съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4 и за да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа установените в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя валидността на менителничния ефект. Счита, че процесният запис на заповед съдържа всички кумулативни реквизити и е валиден.
Излага, че на първо място, съгласно чл. 535, т. 3 ТЗ, записът на заповед следва да съдържа падеж, като начините за определяне на падежа са законоустановени, като съгласно разпоредбата на чл. 537, във вр. с чл. 486, ал. 1 ТЗ, падежът на записа на заповед може да бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен ден. Сочи, че процесният запис на заповед е с падеж "при предявяване на този Запис на заповед.", като видно от текста на самата ценна книга, е безспорно, че падежът е определен "на предявяване".
На следващо място и изтъква, за разлика от менителницата, при записа за заповед не възниква въпрос за акцепта като юридически факт, свързан с валидното възникване на задължение за плащане, в каквато насока развива възражения ответника. Излага, че при записа на заповед задължението да се плати паричната сума се поема от издателя с подписване на документа, а предявяването му за плащане по правната си същност е покана за изпълнение на поетото още с подписване на документа задължение. Счита, че предявяването за плащане (чл. 487, ал. 1 ТЗ) е от значение единствено по отношение на изпадане на длъжника в забава, съответно за отговорността му за обезщетение за забава, което в издадения изпълнителен лист е определено от предявяване на молбата за издаването му, поради което дали и в кой момент записът е предявен за плащане, е без правно значение. Сочи, че задължението да се плати парична сума е поето от издателя на записа на заповед с подписването на документа както спрямо поемателя, така и срещу всеки друг кредитор по ценната книга, поради което при записа на заповед, за разлика от менителницата, поначало не се поставя въпросът за акцепта като юридически факт, свързан с валидното възникване на задължение за плащане.
По горните
съображения счита възраженията на ответника за изцяло неоснователни, които,
като такива, следва да бъдат оставени изцяло без уважение и моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. ************, представлявано от управителя С.Б.К.
има вземане спрямо ответника М. Т. М., ЕГН **********,***
за сумата от 36 564,84 /тридесет и шест хиляди петстотин шестдесет и четири
лева и осемдесет и четири стотинки/, за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 175/2019 година по описа
на Районен съд - Тетевен и същата представлява част от общо дължимата му се
сума по записа на заповед в размер на 87 000 лева /осемдесет и седем хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 36 564,84 лева, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК - 27.02.2019 г. /аргумент
чл. 422, ал. 1 от ГПК/, до окончателното изплащане на вземането, за което има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 175/2019 година по описа на Районен съд –Тетевен и да бъде осъден длъжника М. Т. М., ЕГН **********
да заплати на „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК ***** и сторените в заповедното
производство разноски съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 година от
18.06.2014 година на
ВКС, както и
претендира сторените от дружеството съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от М. Т. М., с ЕГН **********,
с адрес: *** - ОТВЕТНИК по ТД №46/2019 год. по описа на ОС Ловеч за
Твърди, че както е посочил и в първия си писмен отговор, така и сега, че нито по Запис на заповед, нито на каквото и да е друго основание дължи връщане на парични средства на ХЕРМЕС АУТО ГРУП ЕООД, ЕИК *****, тъй като не е получавал такива и недоумява, от какво е мотивирано поведението на ищеца, представената Запис на заповед, съгласно чл. 486 ал. 1 ТЗ, и същият в този си вид, съгласно чл. 486 ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително основание.
В тази връзка моли, съдът да задължи ищеца да посочи, от какви правоотношения произтича задължението му за сумата от 36 564, 84 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 87 000.00 лв. и да представи всички писмени доказателства за този факт, като отново твърди, че не дължи нито сума от 36 564,84 лв., нито сума в от 87 000.00 лв.
С оглед на гореизложеното, още веднъж моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да осъди ищеца да му заплати сторените разноски по делото.
Моли да бъде задължен ищеца да представи категорични писмени доказателства за основанието, въз основа на което се претендира плащане на сумата от 36 564, 84 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 87 000.00 лв.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.М.,
койтоподдържа иска и моли да бъде уважен изцяло, като му се присъдят и съдебно деловодни разноски по представен списък. Представя
подробна писмена защита в подкрепа на твъредията си, че записа на запис е
редовен от външна страна и искът следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът редовно призован не се явява и не се
представлява.
От събраните по
делото писмени доказателства: Удостоверение за актуално
състояние на „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД; Запис на заповед, издаден на
13.10.2017 година; Молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Румен Димитров №
880; Съобщение до „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД по ч.гр.д. №175/2019 година по
описа на Районен съд - Тетевен, с указание за предявяване на иск в едномесечен
срок от получаване на съобщението; ч.гр.д. № 175/2019 година по описа на
Районен съд - Тетевен и изявленията на страните, прецени заедно и
поотделно, съдът приема за установено следното:
Представен по делото е Запис на заповед от
13.10.2017 г. съгласно който М. Т. М. с ЕГН ********** с адрес *** в лично
качество като издател на настоящия запис на заповед, неотменимо и безусловно се
е задължил без протест и разноски, срещу представянето на този запис на
заповед, да заплати на „Хермес Ауто Груп” ЕООД сумата от 87 000 лв.
Посочено е, че сумата е платима при предявяване на настоящия запис или на
заповед на съда. Като място на издаване е посочено гр.************, като за
място на плащане е посочен същия адрес. Записа на заповед е подписан от издателя,
като същият е предявен за плащане, без посочена дата и също фигурира подпис на
издателя.
Ищецът „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД е депозирал в Районен съд -Тетевен заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като със заявлението по чл.417 ГПК претенцията на ищеца е била предявена частично -за сумата от 36 564,84 лева, представляваща част от общо дължимата се сума по записа на заповед от 87 000 лева и е било е образувано частно гражданско дело №175/2019 година по описа на Районен съд - Тетевен.
От приложеното ч.гр.д.№175/19 г. по
описа на ТРС съдът установява, че в полза на „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД е била издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. Т. М. на 27.02.2019 г. Въз
основа на изпълнителния лист, на 22.03.2010 година е било образувано изпълнително
дело №197/2019 година по описа на ЧСИ Румен Йорданов Димитров № 880, като поканата за
доброволно изпълнение, заедно с издадената заповед за изпълнение и
изпълнителния лист са били връчени на длъжника на 11.04.2019 година. В предвидения от закона срок
и на основание чл. 414, ал. 1 от ГПК, М. е депозирал възражение на 17.04.2019
година., като с Определение на Тетевенския районен съд от 23.04.2019 година,
постановено по ч.гр.д. №175/2019 година, съдът е предоставил на заявителя едномесечен срок
за предявяване на претенциите си, считано от датата на получаване на
определението - 07.05.2019 година. В
указания срок ищецът е предявил настоящия установителен иск, поради което
същият се явява допустим.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съдът приема,че е сезиран с
установителен иск по реда на чл.422,вр. с чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, предявен от
заявител,чието заявление по реда на чл.417 от ГПК е било уважено, но е
постъпило възражение от длъжника. Претенцията, която е частично предявена за
сумата от 36 564,84 лв, произтича от издадена от М. Т. М. Запис на заповед
от 13.10.2017г., издадена с уговорка „Без разноски и протест”, с която се е
задължил да заплати на „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД сумата 87
000 лв. Задължението е поето с падеж на предявяване, като издателят е
удостоверил саморъчно върху ефекта, че му е била и предявена за плащане без
посочване на дата. Ищецът твърди,че вземането му не е удовлетворено на падежа и
до подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
От страните не се изложиха твърдения за наличие и на каузални отношения
помежду им по повод на процесния запис на заповед, с оглед на което съдът
съобразява отношенията им само въз основа на представената ценна книга.
При заявеното основание на претенцията и предвид възраженията на ответника,
че записа на заповед не отговаря на изискванията на закона като съдържание, съдът
следва да провери дали той притежава задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ,
както и дали удостоверява ли изискуемо и ликвидно вземане. Съгласно чл.535 и
сл.от ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на
заповед”,в текста на документа и на езика,на който е написан;2.безусловно
обещание да се плати определена сума пари; 3.падеж; 4.място на плащане; 5.името
на лицето,на което следва да се плати; 6.дата и място на издаване и 7.подпис на
издателя.
Съобразявайки
представения запис на заповед съдът приема,че отговаря на законовите изисквания
и затова го приема за действителен. Видно е, че са изпълнени изискванията за
форма- озаглавен е по надлежния начин, налице е безусловно обещание за плащане
на конкретно определената сума-87 000 лв, падежът е уговорен на предявяване,
указани са мястото и начина на плащане, ясен е издателят и лицето на което
трябва да се плати. Ясни са и датата и мястото на издаване, той е подписан
собственоръчно от ответника, като подписът му не се оспорва.
От ответника не се
представиха доказателства, оборващи горните констатации за валидност на записа
на заповед. Твърденията, че не му е предявен на конкретно посочена дата не
опорочават валидността на записа на заповед. Съгласно ТР №1/28.12.2005 г. на
ВКС по т.д.№1/04 г. т.3 за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е
необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. Застъпва се
становището, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за
плащане представлява покана за изпълнение на менителнично задължение, като не
съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед
за плащане. Според ОСТК на ВКС предявяването за плащане се явява предпоставка
само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие
от кредитора за изпълнение на задължението. Същевременно се посочва, че отказът
на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да
постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват
чрез извършване на протест, а при клауза на записа на заповед „без протест”, „без
разноски” или др. подобни, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална
покана. В случая е налице само подпис от страна на издателя, че записа на
заповед му е предявен, без обаче да е посочена датата на предявяване. Този факт
според настоящата инстанция и с оглед ТР №1/28.12.2005 г.не опорочава
предявяването, доколкото наличието на подпис доказва, че преди подаване на
заявлението пред ТРС записа на заповед е бил предявен на М., а освен това
ищецът не претендира заплащане на лихва за забавата преди подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК.
Затова и ОС-Ловеч
приема,че претенцията е изцяло основателна и доказана и следва да се уважи, като
се признае за установено, че „ХЕРМЕС
АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *************,
представлявано от управителя С.Б.К., има вземане към ответника М. Т. М., ЕГН **********,***,
за сумата от 36 564,84 лева, представляваща част от общо дължимата му се сума
от 87 000 лева по запис на заповед, издаден на 13.10.2017 г., платим на
предявяване без разноски и без протест, ведно със законната лихва върху
главницата от 36 564,84 лева, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 от ГПК - 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. №175/2019 година по описа на Районен съд – Тетевен.
При този изход на процеса ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски в настоящето производство по
представен списък по чл.80 от ГПК в размер на сумата 3 151,30 лв, от които
ДТ 731,30 лв и адв.възнаграждение 2 400 лв, за което са представени и
писмени доказателства за плащане по банков път. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати и разноските в заповедното производство с оглед ТР №4/13 г.
на ОСГТК т.12 в размер на сумата 2 683,63 лв.,
На основание изложеното, ОС-Ловеч
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422,ал.1,във вр.с чл.124,ал.1 от ГПК че „ХЕРМЕС
АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ********, представлявано от управителя С.Б.К., има вземане към ответника М. Т. М., ЕГН **********,***, за сумата
от 36 564,84 лева, представляваща част от общо дължимата му се сума от 87 000
лева по запис на заповед, издаден на 13.10.2017 г., платим на предявяване без
разноски и без протест, ведно със законната лихва върху главницата от 36 564,84
лева, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК -
27.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№175/2019 година по описа на Районен съд – Тетевен.
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН **********,*** да заплати на „ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ********, сумата 2 683,63 лв.,/две хиляди шестстонин
осемдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ разноски в заповедното
производство и 3 151,30 лв, /три хиляди сто петдесет и един лева и
тридесет стотинки/ разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването на страните, пред Апелативен съд-Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: