РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Шумен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630103038 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.258, във вр. с чл.266,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът „ИЗОФЛОР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя П.Г.Г., със съдебен адрес за призоваване: ***, чрез адв. С.С. от
ПАК, излага, че между него и ответника „РВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя М.С.В., са налице валидни облигационни отношения, основаващи
се на сключен на 20.10.2020 г. договор за специализирани строителни услуги,
по силата на който ответникът, като възложител, възложил на ищеца, в
качеството на изпълнител, да извърши описана в договора строителна услуга.
За извършената работа било уговорено възложителят да заплати на ищеца
възнаграждение в размер на 28 670, 40 лева, с включен ДДС. Плащането на
възнаграждението е следвало да се извърши на две части- половината от
сумата авансово, а другата половина- до три дни след приключване на
работата. Ищецът получил авансовото плащане в пълен размер, след което е
извършил договорената работа. След приключване на строителните дейности,
на 06.01.2021 г. ищецът поканил ответника да приеме извършената работа и
да се подпише протокол обр.19. Последното е следвало да се извърши на
1
12.02.2021 г., но ответникът не се отзовал. Последният отказвал да заплати
остатъка от уговореното възнаграждение, поради което за ищеца възниквал
интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск. Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът
да му заплати сумата от 14 335.20 лв. представляваща остатък от неизплатено
възнаграждение по Договор за специализирани строителни услуги от
20.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и разноските в производството, включително и тези, извършени в
производствата по обезпечаване на доказателствата и обезпечение на иска.
В хода на делото поддържа претенцията си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който изразява становище за
допустимост на иска. Оспорва изцяло претенцията, излагайки правни и
фактически доводи, и възражения. Претендира и разноски. Твърди, че
извършената работа от ищеца има недостатъци, поради което не дължи
остатъка от договореното възнаграждение.
В хода на делото поддържа възраженията си и моли искът да бъде
отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно, че между страните са налице валидни
облигационни отношения, основаващи се на сключен договор за изработка, в
неговата разновидност- за строително-монтажни работи /СМР/. Безспорно е,
че по силата на тази договореност ответникът, в качеството му на възложител
е възложил на ищеца, който от своя страна е приел, в качеството си на
изпълнител, да извърши, в полза на ответното дружество, определени СМР в
шивашки цех в гр. Шумен, както следва: шлайфане на основа и изграждане на
подово покритие, включващо: система „Izofloor“ ЕП 101/141- на епоксидна
основа за помещения с трафик на хора, колички, разливи на вода и други
течности, монолитна, безфугова, гладка, износоустойчива, едноцветна, по
определен от възложителя цвят- Изофлор ЕП 141, светлосив. Основното
задължение на ответника е да заплати възнаграждение на ищеца в общ размер
на 28 670, 40 лева, с включен ДДС, включващо възнаграждение за отделните
СМР за изпълнение на работата, както следва: нова настилка „Izofloor“ ЕП
2
101/141 2 мм. /труд и материали/-21 200.00 лева, без ДДС; запълване на
неравна основа с полимер 0, 5 мм.- 42.00 лева, без ДДС и полиуретанова
запечатка Мат и декоративна посипка с чипс- 2 650.00 лева, без ДДС. Няма
спор, че съобразно договореното ответникът е заплатил половината от
уговореното възнаграждение, равняващо се на сума от 14 335, 20 лева. Няма
спор, че ищецът е извършил СМР, като е изградил подово покритие.
Основният спор е съсредоточен в обстоятелствата, свързани с качеството на
извършената от ищеца работа. Видно от писмо, с подател ищцовото
дружество, адресирано до представител на ответника, изпратено по
електронна поща, се установи, че на 06.01.2020 г. първото дружество е
поканило второто на 12.02.2021 г., на среща за приемане на извършената в
срок работа по договора и за подписване на необходимите документи. От
писма, изпращани и получавани по електронна поща се установи, че
представител на дружество „Ивел-Ко“ е уведомил ищеца, че по изработения
от последния под има недостатъци, посочени в едно от писмата като
„несъвършенства“, представляващи неравности, издутини, вдлъбнатини,
следи от валяци, неравномерно разнасяне на чипса. Тези обстоятелства се
заявиха и от разпитания по искане на ответника свидетел С.А.. Като отговор,
ищцовото дружество е направило предложение да се направи протокол със
забележките, ведно със снимки, за да може дружеството да предприеме
действия по отстраняването им. На 17.12.2020 г. представител на „Ивел-Ко“,
като собственик на шивашката фабрика е изпратил на ищеца протокол за
рекламация със снимки. В отговор, ищецът, на 18.12.2020 г. е направил
предложения за отстраняване на недостатъците по конкретните забележки,
като е уведомил горепосоченото дружество, че може да извърши корекциите
на 29.12.2020 г., като подробно е изложил предложенията си по всяка една от
забележките, като за част от забележките е направил и предложение за
намаляване на цената. Няма данни за отговора /положителен или
отрицателен/ на ответника, респ. на фирмата, стопанисваща обекта на
договора. Видно от заключението по извършената в нарочно обезпечително
производство СТЕ, се установи, че полагането на индустриална епоксидна
подова настилка от ищеца в процесния шивашки цех е извършено съобразно
параметрите на договора между страните. Този извод на вещото лице не е бил
оспорен от присъстващите при огледа на вещото лице представители на
дружествата. Не са направени възражения и срещу приемане на заключението
3
в откритото съдебно заседание. От събраните по делото гласни доказателства,
показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел Б.Д., трето,
незаинтересовано от изхода на спора лице, се установи, че по повод
направени от собственика на процесния шифашки цех забележки по
изработения от ищеца под, свидетелят е бил помолен от представител на
ищцовото дружество да отиде на място, за да отстрани забелязаните
недостатъци- „И с тях двамата отидохме, разгледахме подовете и жената
каза“ От това не съм доволна“. И ми показа. Говоря за собственичката на
цеха…Това бяха такива дреболии-тук-там чипс нахвърлян неравномерно,
една-две драскотини от валяк. Спомням си ясно, до една врата, тя ми показа,
там не й харесваше… Казах им, че тези неща се оправят лесно и мога да ги
отстраня“. Свидетелят ясно заяви, че собственичката на цеха не приемала
така изработения под, защото си го представяла по различен начин- „Аз така
не съм си го представяла. Искам си друг под, друго покритие…Искам
декоративен под, искам си друг под“. От същите показания става ясно, че така
откритите недостатъци не са съществени, не пречат на функционалността на
пода, като биха могли да се отстранят лесно, в рамките на максимум два дни.
Съдът дава вяра на тези гласни доказателства, тъй като показанията на
свидетеля са ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна
същите кореспондират и с останалите, събрани по делото доказателства.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид
разпределянето на доказателствената тежест в процеса, надлежно указана на
страните намира, че задължение на ищеца е, в условията на главно и пълно
доказване, да установи твърдените от него обстоятелства, и то най - вече
досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума -
съществуването на валидни облигационни отношения с ответника в
посочения от него смисъл, както и изпълнение на своите задължения,
породени от сключения договор. С оглед наведените възражения от
ответника, в тежест на ищеца е да установи, че е изправна страна по договора,
като е извършил уговорената работа съобразно предвиденото в договора. В
тежест на ответника, предвид неговите възражения, е да установи, че
изработеното от ищеца има съществени недостатъци, което прави резултата
от извършената работа негоден за използване по предназначение. В случая
4
съдът приема за безспорно установено, че между страните е сключен валиден
договор за изработка, за който съответно приложение намират нормите на
чл.258 и сл. от ЗЗД. Според легалната дефиниция на договора за изработка,
дадена в разпоредбата на чл.258 от ЗЗД, с договор за изработка изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната- да заплати възнаграждение, т.е. предмет на договора е
определен трудов резултат. Предвид изнесената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установени фактите относно сключен договор за
изработка, с предмет извършване на строителни услуги в шивашки цех в гр.
Шумен, както следва: шлайфане на основа и изграждане на подово покритие,
включващо: система „Izofloor“ ЕП 101/141- на епоксидна основа за
помещения с трафик на хора, колички, разливи на вода и други течности,
монолитна, безфугова, гладка, износоустойчива, едноцветна, по определен от
възложителя цвят- Изофлор ЕП 141, светлосив. Съдът приема за безспорен и
фактът, че ищецът е изградил предвиденото в договора подово покритие.
Действително по делото се установи, че върху настилката е имало някакви
недостатъци, които обаче не са толкова съществени, за да правят извършената
от изпълнителя работа негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. Ответникът не ангажира надлежни доказателства,
установяващи последните обстоятелства. Представената от него „експертиза“
не е извършена по предвидения в процесуалния закон ред, поради което съдът
не я взема предвид. На следващо място, прави впечатление, че същата
„експертиза“ е изготвена повече от два месеца след инициираното от ищеца
производство по обезпечение на доказателствата, който факт, на собствено
основание, поражда съмнения за обективността на възприятията на лицето,
автор на заключението. От друга страна, недостатъците на престирания
резултат - предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва
да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да
доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение. Възложителят има и трета
възможност- да развали договора, ако недостатъците са толкова съществени,
че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се
поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените
5
в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/
заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на
възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя
са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху
годността на изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД
възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно
волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят
изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме,
че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не
само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни
затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или
икономически нецелесъобразно. В случая, безспорно се установи, че след
уведомяването му за наличие на някакви недостатъци, ищецът е изпълнил
законовото изискване да предложи отстраняване на недостатъците и/или
намаляване на възнаграждението за част от тях, като не е получил
необходимото съдействие от възложителя за изпълнение на тези си
задължения. В разглеждания казус, няма и доказателства, дори и наведени
твърдения, че възложителят, считайки, че изработеното е негодно за
договорното или обикновеното му предназначение, е упражнил правото си да
развали договора. Поради изложеното и доколкото се установи основанието и
размерът на главната претенция, няма данни до приключване на устните
състезания дългът да е погасен, заключава, че така предявеният иск е изцяло
основателен и доказан, и следва да се уважи, като се присъди и обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него деловодни разноски съразмерно с уважената част
от иска, включително и разноските, извършени в производствата за
обезпечаване на иска и обезпечаване на доказателствата. Ответникът направи
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено както
в настоящото исково производство, така и в производствата по обезпечение
на иска и обезпечение на доказателствата. В случая, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, факта, че се проведе само едно съдебно
6
заседание, в което не са извършвани значителен на брой съдопроизводствени
действия, съдът счита, че заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения
за защита в исковото производство и в производството по обезпечаване на
иска са прекомерни и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, следва да бъдат
намалени, както следва: за исковото производство от сума в размер на 1500.00
лева на сума в размер на 1000.00 лева, а за производството по обезпечение на
иска от сума в размер на 680.00 лева на сума в размер на 500.00 лева.
Заплатеното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство в
производството по обезпечаване на доказателствата е в минимален размер,
поради което не следва да бъде намалявано. Ето защо, заключава, че на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер на 2 738, 41 лева. В посочената
сума съдът не включва претендираната със списъка за разноски, представен
от ищеца, сума от 220.00 лева, представляваща платени такси към ЧСИ Д.З.
рег. №876 на КЧСИ, тъй като тези разноски ще бъдат събирани от съдебния
изпълнител, след представяне на изпълнителния лист, като не е необходим
изричен съдебен акт за принудителното осъществяване на разноските,
извършени в това обезпечително производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.С.В., да заплати
на „ИЗОФЛОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя П.Г.Г., сумата от 14 335.20 лв.
/четиринадесет хиляди триста тридесет и пет лева и двадесет стотинки/ ,
представляваща остатък от неизплатено възнаграждение по Договор за
специализирани строителни услуги от 20.10.2020 г., ведно с обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на исковата молба – 23.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да
му заплати сумата от 2 738, 41 лева /две хиляди седемстотин тридесет и
осем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направените по
делото разноски съразмерно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
7
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8