РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Благоевград, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102621 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подаденa от "Електрохолд Продажби" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. *****”, бул. ’’*****”, ****,
представлявано от законните представители **** против Б. И. М., ЕГН **********, от гр.
Благоевград, УЛ. "*****6.
Ищецът твърди, че в периода от 16.11.2021г. до 16.04.2022г. се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника, по силата на което е доставил на последният електрическа
енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. Благоевград, УЛ. "*****6, с клиентски
номер 310253975607. Поддържа, че общата стойност на доставената ел. енергия възлиза на
сумата от 1242,93 лв., за което са били издадени 5 броя фактури, които са подробно описани
в исковата молба. Заявява, че поради неплащане на задълженията по цитираните фактури в
срок се дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 27,60 лв., за периода от
26.01.2022 г. до 30.05.2022г.
Ответникът, чрез особения си представител адв. С. М. С., счита предявените срещу него
искове за неоснователни. В тази връзка излага доводи, че не е налице договорна връзка за
доставка на ел. енергия и че на името на ответника не е била открита партида за конкретния
имот, чийто собственик или ползвател да е бил съшият, и че в обекта реално не е била
ползвана електрическа енергия в процесния период.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 1242,93 лв. /хиляда
двеста четиридесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ - главница, представляваща общ
размер на неплатена цена на доставена електроенергия за периода от 16.11.2021г. до
16.04.2022г. за електроснабден имот в гр. Благоевград, УЛ. "*****6, с клиентски номер
310253975607.
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 27,60 лв. /двадесет
и седем лева и шестдесет стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху главницата за
1
периода от 26.01.2022 г. до 30.05.2022г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 725 от 10.06.2022г. по ч. гр. д. №
1378/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК
Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В принципен план уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от
кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ валидно облигационно отношение,
породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът има качеството на
доставчик на електрическа енергия, а ответникът – на потребител; 2/ реално доставяне на
претендираното количество електроенергия от доставчика на потребителя; 3/ изискуемост
(настъпил падеж) на вземането, касаещо цената на доставката, и 4/ неизпълнение на
корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на продадената му ел.
енергия.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
От приетите по делото писмени доказателства (Справка-извлечение за възникнали
задължения и постъпили плащания, Счетоводна справка за консумация на клиента, издадена
на основание чл.107 ЗЕ, Фактури с номера: *********, *********, *********, *********,
*********, Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ” АД, Лицензия № Л-409-17/01.07.2013г.), както и от заключението на вещото
лице инж. К. П. по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че в рамките
на периода от време, за който се води делото (16.11.2021г. - 16.04.2022г.) жилището на
ответника, находящо се в гр. Благоевград, гр. Благоевград, УЛ. "*****6 (с клиентски номер
310253975607) е било снабдявано с електрическа енергия, доставяна от ищеца. Установява
се също така от заключението на вещото лице, че през процесния период за обекта е бил
монтиран електромер с фабричен № 18513635, с дистанционен отчет, статичен, двутарифен,
с технически характеристики 5/60А/230в., в метрологична годност. Процесният електромер
е преминал периодична метрологична проверка в нормативно определения срок, като
същият за процесния период попада във времето, за което ДАМТН гарантира за точността
на устройството с оглед одобрения тип на СТИ. Става ясно, че през целия процесен период
/16.11.2021г. - 16.04.2022г./ процесният имот е бил редовно ел. захранен. Става ясно, че е
през процесния период монтираният за имота на ответника електромер е бил годно
техническо измервателно средство, отговарящо на метрологичните и технически изисквания
за СТИ. Според вещото лице количеството потребена ел.енергия, посочено в процесните 5
бр. фактури е предоставено от ищеца и ползвано в процесния електроснабден имот, като
общото количество потребена в обекта дневна енергия е 4630 квтч. /киловатчаса/, а общото
количество потребена нощна енергия е 2382 квтч. /киловатчаса/. Изрично вещото лице сочи,
че има открита партида на името на ответника Б. И. М., с абонатен № 111 101 5036 и
клиентски №/ИТН/310253975607. Става ясно, че през процесния период /16.11.2021г. -
16.04.2022г./ електромерът е бил годно техническо измервателно средство, отговарящо на
метрологичните и техническите изисквания на едно СТЕ, като същият е бил редовно
включен към ел.мрежа. Установява, че общата стойност на доставената ел.енергия за обекта
за периода е в размер на 1450,88 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
инж. К. П. по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Същевременно, след като в конкретния случай е установено, че ел. енергия е била
доставяна и ползвана в електроснабдения имот на ответника, който е негова собственост,
2
следва да се приеме, че между последния и ищеца е налице облигационна обвързаност,
която е от договорен характер.
Следователно по делото се установи, че е имало реално доставяне от ищеца на ответника
на електроенергия за процесния период, като стана ясно и нейното количество. В тази
връзка за консумацията на електроенергията ищцовото дружество е издало и 5 броя
фактури, а именно: Фактура № ********* от 28.12.2021г., Фактура № ********* от
26.01.2022г., Фактура № ********* от 25.02.2022г., Фактура № ********* от 25.03.2022г.,
Фактура № ********* от 26.04.2022г.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото
лице С. Т. се установява, че коментираните фактури са надлежно отразени в счетоводството
на ищцовото дружество, което е редовно водено. Става ясно, че има извършени плащания по
процесните фактури в размер на общо 1478,53 лв.
Става ясно от заключението на вещото лице Т., че за процесния електроснабден обект,
находящ се на адрес гр. ****, с клиентски номер 310253975607 има данни за предходни
плащания - от 17.11.2020г.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото
лице С. Т. се установява, че ответната страна в хода на процеса е заплатила пълният размер
на претендираната главница в размер на 1242,93 лв.
В този контекст и след като съобрази, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, така осъщественото
плащане, съдът счита, че предявеният иск трябва да бъде отхвърлен като погасен поради
плащане, извършено след завеждането на исковата молба.
Относно иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважена посочената искова претенция, е необходимо наличие на няколко
изисквания, а именно: 1/ наличието на паричен дълг, произтичащ от твърдения договор за
доставка на ел. енергия, с определен ден на изпълнение (падеж); 2/ настъпване на падежа на
задължението на потребителя за заплащането на тази лихва и 3/ липса на изпълнение на това
задължение от страна на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, представени от ищеца и неоспорени от ответната
страна, продължителността на периода за заплащане на сумата, дължима за доставена ел.
енергия, е 10 дни. Този срок започва да тече от датата на издаване на съответната фактура и
в конкретния случай е изтекъл и за петте процесни фактури. Следователно се установява
наличието на паричен дълг, произтичащ от процесния договор за доставка на ел. енергия, с
определен падеж. Установява се също така, че е настъпил падежът на задължението на
потребителя за заплащане на лихвата.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на общата се дължима се законна лихва за периода от 26.01.2022 г.
до 30.05.2022г. е 27,60 лв.
Става ясно, че ответната страна в хода на процеса е заплатила пълният размер на
претендираната лихва за забава в размер на 27,60 лв.
В този контекст и след като съобрази, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, така осъщественото
плащане, съдът счита, че и този акцесорен иск трябва да бъде отхвърлен като погасен
поради плащане, извършено след завеждането на исковата молба.
Относно разноските:
Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява
гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на
едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на
другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно
правния спор.
Ето защо и отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на делото.
Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно
3
правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото,
право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено
изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено,
че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент от
противното, когато с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото,
но в хода на същото е заплатил претендираната сума, той няма право на разноски, а трябва
да възмезди ищеца за направените от него съдебно-деловодни разходи (вж. изрично в този
смисъл Определение № 232/07.05.2015 г. по ч. т. д. № 992/2015 г., II т. о. на ВКС, където е
разгледана точно такава хипотеза). В настоящия случай е спорно дали ответникът е станал
причина за завеждане на делото. Съдът намира, че ответникът е станал причина за
предявяване на иска, тъй като падежът за плащане на претендираната главница е настъпил
преди подаване на исковата молба. В тази връзка следва да се има предвид, че
извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото,
необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението,
предмет на търсената с иска защита.
Горните принципни положения, пренесени в полето на настоящия казус, дават основание за
извод, че ищецът "Електрохолд Продажби" ЕАД има право на търсените от него разноски.
Следва да се има предвид също така, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, трябва да извърши диференцирано произнасяне по
отношение на разноските в заповедното производство и тези, касаещи исковото дело.
Ответникът следва да заплати направените и заявените от ищеца разноски, както следва:
25,41 лв. държавна такса за заповедното производство, както и 75 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 76,70 лв. – държавна такса, 140
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице по
съдебно-счетоводната експертиза, 250 лв. – възнаграждение за вещо лице по съдебно-
техническата експертиза и 427,05 лв. – възнаграждение за особен представител за исковото
производство Това е така, защото този процесуален резултат се дължи не на тяхната
неоснователност, а на плащане на исковите суми от страна на ответника в хода на процеса,
което не променя факта, че последният е станал причина за завеждането на делото.
Отговорността за разноски в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по
следния начин:
- 100,41 лв. – общ размер на дължимите разноски за заповедното производство и
- 1193,75 лв. – общ размер на дължимите разноски за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса, исковете по чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от
ищеца "Електрохолд Продажби" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.
*****”, бул. ’’*****”, ****, представлявано от законните представители **** против
ответника Б. И. М., ЕГН **********, от гр. Благоевград, УЛ. "*****6, с които се претендира
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, които са
били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 725 от 10.06.2022г., издадена по
ч. гр. д. № 1378/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 1242,93 лв. /хиляда двеста четиридесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ -
главница, представляваща общ размер на неплатена цена на доставена електроенергия за
периода от 16.11.2021г. до 16.04.2022г. за електроснабден имот в гр. Благоевград, УЛ.
4
"*****6, с клиентски номер 310253975607, ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /09.06.2022г./ до окончателното
погасяване;
- 27,60 лв. /двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/ - представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.01.2022 г. до 30.05.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. И. М., ЕГН **********, от гр. Благоевград,
УЛ. "*****6 да заплати на „Електрохолд Продажби" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление - гр. *****”, бул. ’’*****”, ****, представлявано от законните представители
**** разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство,
както следва:
- сумата от 100,41 лв. /сто лева и четиридесет и една стотинки/– представляваща общ
размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1378/2022г. на РС –
гр. Благоевград), и
- сумата от 1193,75 лв. /хиляда сто и деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/
– представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
2621/2022г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5