Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… март 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО6-6 състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди и
двадесет първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№622 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с
правно основание чл.694, ал.2,т.1 ТЗ
В исковата си молба ищецът „Т.“ ЕООД, ЕИК********,
чрез адв. Т.Т., твърди, че
по т.д.№4746/2011г. по описа на СГС, ТО, 6 -3 състав, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „А.-Р.“ ООД(н), ЕИК ********, а ищецът има
качество на кредитор по делото, включен в списъка на предявени и приети
вземания, обявен в ТР и одобрен с определение на съда по несъстоятелността от
07.02.2013година. Размерът на вземането на ищеца е сумата от
126 241,93лева.
В качеството си на кредитор ищецът предявява иск
за попълване на масата на несъстоятелността, на основание чл.647, т.3 ТЗ, по
който е образувано т.д.№3294/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-21 състав, като
атакуваната сделка е продажба на недвижим имот на длъжника, по която, според
ищеца, продажната цена от 683 00лева с ДДС, е многократно по- ниска от
пазарната цена.
С решение по т.д.№3294/2012г., ТО, 6-21 състав
исковете са отхвърлени и ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на
1 866,62лева по сметка на СГС и разноски на другата страна по делото, „М.И.“
ЕООД, ЕИК********в размер на 7 500лева. Разноските са изчислени върху
пълния размер на атакуваната сделка, а не върху материалния интерес конкретно
за ищеца, съгласно списъка на приети вземания. Няма логика и основание
държавната такса и разноските да се възлагат на кредитора, опитал да попълни
масата на несъстоятелност, което касае всички кредитори. Съгласно нормата на
чл.649, ал.6 ТЗ ако искът бъде отхвърлен държавните такси се събират от масата
на несъстоятелността, като алинея 1 на същия текст сочи, че тази разпоредба
касае исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 от ТЗ и чл.135 ЗЗД.
Въпреки депозираната от ищеца молба за изменение
на решението в частта за разноските и частна жалба, разноските са оставени в
негова тежест.
САС потвърждава решението на СГС и присъжда в
тежест на ищеца разноските по в.т.д.№6509/2017г., ТО, 3-ти състав, в размер на
7 500лева.
С определение №672/26.11.2019г., постановено по
т.д.№626/2019г., второ т.о. на ВКС, съдът не е допуснал до касационно обжалване
Решение №1744/09.07.2018г. по в.т.д.№6509/2017г., 3-ти състав, САС, с което е
потвърдено решение по т.д.№3294/2012г. на 21-ви състав на ТО на СГС и е осъдил
ищеца да заплати сумата от 6 000лева. Подадената от ищеца молба за
изменение на решението, в частта за разноските, е оставена без уважение от
състава на ВКС.
Ищецът твърди, че е заплатил разноските на „М.И.“ ЕООД за първите две
инстанции.
Ищецът твърди, че заплатените разноски са дължими
от масата на несъстоятелността и след като ищецът ги е изплатил, за него
възниква вземане спрямо длъжника „А.“ ООД(н), ЕИК ********, възникнало след
датата на откриване производството по несъстоятелност.
Ищецът твърди, че е предявил тези вземания в
производството по несъстоятелност, а именно сумата от 1 866,62лева
държавна такса пред СГС; 7 500лева разноски по т.д.№3294/2012г. по описа
на СГС, ТО, 6-21 състав; 7 500лева по .т.д.№6509/2017г. по описа на САС,
3-ти състав на ТО и 6000 лева разноски по т.д.№626/2019г. по описа на ВКС, ТК,
Второ т.о., но те не са приети от синдика, който ги е включил в списъка на
неприети вземания, обявен в ТР на 02.10.2020 година.
Ищецът твърди, че в срока по чл.690, ал.1 ТЗ е
подал възражение пред съда по несъстоятелността по т.д.№474682011г. по описа на
СГС, ТО, 6-3 състав, но с определение 01553/13.03.2020 година съдът е приел
като основателно възражението за разноски само в размер на 1 866,62лева, а
в останалата част е оставил възражението без уважение.
Ето защо ищецът твърди, че за него възниква
интерес от предявяване на положителен установителен
иск относно съществуване на вземане в размер на 21 00лева, представляваща
сумарна величина на остатъка от направени разноски, тъй като счита, че тези
разноски са дължими от масата на несъстоятелността.
Моли съда, след като съобрази изложеното, да
постанови решение и признание съществуване на това вземане. Претендира
направените по това дело разноски.
В срока за отговор ответникът „А.С –Р.“ ООД(н), ЕИК ********,
комуто книжата са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не дава отговор на
исковата молба.
Синдикът на „А.С –Р.“ ООД(н), ЕИК ********, подава
молба до съда на 02.06.2020 година, с която заявява, че ще се въздържи от
изразяване на становище и моли съдът да разгледа делото в негово отсъствие.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
С постановеното по реда на чл.146 ГПК определение
съдът е обявил на страните, че служебно е установил следните факти: че с
решение №1137/15.06.2017г., постановено по т.д.№3294/2012г. по описа на СГС,
ТО, 6-21 състав, предявените от настоящия ищец искове с правно основание
чл.646, ал.1,т.3, чл.646, ал.2,т.4 и чл.647, ал.1т.3 ТЗ, насочени срещу „А.С –Р.“
ООД(н), ЕИК ******** и „М.И.“ ЕООД, ЕИК********са отхвърлени, което решение е
потвърдено с решение №1744/09.07.2018г., постановено по т.д.№6509/2017г. по
описа на САС, което не е допуснато до касация с определение №672/26.11.2019г.,
постановено по т.д.№626/2019г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о.; че с решението
си първостепенният съд е възложил в тежест на ищеца заплащане на държавна такса
от 1 866,62лева по сметка на СГС, както
и заплащане на адвокатско възнаграждение на „М.И.“ ЕООД, ЕИК ********, в размер
на 5263, 24лева; че с определение №375/01.02.2019г., постановено по реда на
чл.248 ГПК, по т.д.№6509/2017г. по описа на САС въззивната
инстанция е възложила тегобата за заплащане на държавна такса на масата на
несъстоятелността на „А.С –Р.“ ООД(н), ЕИК ********, на основание чл.649, ал.6 ТЗ, а с предходжащото
това определение решение, на основание чл.78, ал.3 ГПК, е осъдило
настоящия ищец да заплати на ответника „М.И.“ ЕООД, ЕИК ********, разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 7 500лева; че с
определение №672/26.11.2019г. състава на ВКС, по т.д.№62682019г. е осъдил „Т.“ ЕООД, ЕИК********, да заплати на
„М.И.“ ЕООД, ЕИК ********, разноски по делото в размер на 6 000лева ; че с
молба с вх.№156524/17.12.2019г. „Т.“ ЕООД, ЕИК********, са предявени вземания
на това дружество спрямо „А.С –Р.“ ООД(н), ЕИК ********, както следва:
1 866,62лева заплатена д.т. по сметка на СГС в по т.д.№3294/2012г. по
описа на СГС, ТО, 6-21състав; 7 500лева разноски по същото дело, изплатени
на „М.И.“ ЕООД, ЕИК ********, 7 500лева разноски изплатени от ищеца по
същото ТД по т.д.№6509/2017г. и 6 000лева, заплатени от ищеца на „М.И.“
ЕООД, ЕИК********по т.д.№62682019г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о; че тези
вземания са включени от синдика в списъка с неприети вземания, поради което кредиторът
е направил възражение по чл.690 ТЗ, по което е налице произнасяне на съдът по
несъстоятелността с определение №1533/13.03.2020 година, с което възражението е
частично уважено, чрез включване в списъка на приети вземания, вземане на „Т.“
ЕООД, ЕИК******** спрямо длъжника „А.С –Р.“ ООД(н), ЕИК ********, в размер на
1 866, 62лева, представляващо заплатена от тази страна държавна такса по
сметка на СГС, а в останалата част е оставил без уважение възражението; че този
акт на съда е обявен в ТР на 16.03.2020 година и установителната
претенция по чл.694 ТЗ е допустима, като подадена в срока по чл.694, ал.6 ТЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Ищецът претендира да има вземане спрямо
несъстоятелния длъжник в общ размер на 21 000лева, представляващи понесени
от тази страна разноски в производството по т.д.№3294/2012г. по описа на СГС,
ТО, 6-21 състав, развило се на три инстанции и тези разноски са заплатеното от
настоящия ищец адвокатско възнаграждение на ответника по делото „М.И.“ ЕООД, ЕИК
********. Относно извършеното плащане на сумата от 21 000лева спор по
делото няма.
Основният въпрос по това дело, в което страните не
спорят по фактите, е дали заплатените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се поемат от масата на несъстоятелността на „А.С –Р.“
ООД(н), ЕИК ********.
Отговорът на този въпрос е очевидно отрицателен
като аргумент в тази насока е нормата на чл.649, ал.6 ТЗ, съгласно която в производствата по предявени искове по ал. 1 държавни
такси за всички инстанции не се внасят
предварително. Ако искът бъде уважен,
следващите се държавни такси се събират от
осъдената страна, а ако искът бъде
отхвърлен, държавните такси се събират
от масата на несъстоятелността.
Препращащото първо изречение
на разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ очертава кръга от исковете, за които
разпоредбата намира приложение и в сред тях безспорно попада предявеният от
ищеца иск по т.д.№3294/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-21 състав,
намиращ основанието си в чл. 646, ал.1,т.3, чл.646, ал.2,т.4 и чл.647, ал.1т.3 ТЗ.
Следователно разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ е
приложима по това дело и правилно съдът по несъстоятелността е зачел
възражението на настоящия ищец като е приел, че има вземане по отношение на
несъстоятелния търговец в размер на платената държавна такса. Именно такава е и
разпоредбата на преждецитирания законов текст.
Смисълът на ограничението, че масата на несъстоятелността следва да понесе
разноските, но само тези от тях, които са държавна такса, е да облекчи от една
страна ищеца по делото и същият да има свободата на преценка дали за завежда
исковете, очертани от чл.649 ТЗ и от друга страна да не обремени масата на
несъстоятелността от разноски, извън държавната такса, при отхвърлени, поради своята неоснователност,
искове от тази категория.
Следователно, като
неблагоприятна последица за ищеца, предявил тези искове е тегобата да заплати
адвокатското възнаграждение на другата страна в производството, както повелява
нормата на чл.78, ал.3 ГПК, разпоредба напълно приложима и към производството по иск по
чл.646 и чл. 647 ТЗ, доколкото то е подчинено на правилата на
общия исков процес, като специална
е единствено уредбата относно заплащането на държавна такса
(чл. 620, ал.
5 и чл. 649, ал. 6 ТЗ), но не
и на разноски за адвокатско
възнаграждение. Задължението за разноски за ищеца, извън държавната такса,
предявил неоснователно някой от исковете по чл.649, ал.1 ТЗ, се явява
санкционна последица за предизвикания неоснователно правен спор. Тълкуването на
алинея 6 на чл.649 ТЗ не позволява разширяване на кръга разноски, с които
масата по несъстоятелността следва да се обремени, извън държавната такса.
Ето защо съдът намира, че предявеният
положителен установителен иск се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
При изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“
ЕООД, ЕИК********, чрез адв. Т.Т.,***,
срещу „А.“ ООД(н), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, иск с
правно основание чл.694, ал.2,т.1 ТЗ, за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищецът има вземане спрямо него в размер на 21 000лева
(двадесет и един хиляди лева), представляващи заплатени от ищеца разноски на „М.И.“
ЕООД, ЕИК ********, по т.д.№ 3294/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-21 състав,
която сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение от „М.И.“ ЕООД, ЕИК
********, по т.д.№ 3294/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-21 състав, поради
НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: