МОТИВИ : Срещу подсъдимият Д.К.П. *** било
предявено обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК,
за това, че на 12.11.2012 г., около 22:30 часа, в гр.Ловеч, на бул.„Освобождение",
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с
регистрационен № ВТ 64-65 ВА, собственост на
„МИТЕ" ЕООД гр.Велико Търново, без съответно свидетелство за
управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
с наказателно постановление № 1339/11 от 30.11.2011
г. на Началника на РУП гр.Стражица, влязло в законна сила на 02.02.2012 г., за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста
посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в
обвинителния акт. Развива доводи в тази насока. Предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, като му се наложи предвиденото
в закона наказание.
Подсъдимият Д.П., редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание. Дава обяснения, в които се
признава за виновен и посочва, че причините да се стигне до това положение са
незаплатени глоби на КАТ, предвид влошеното му финансово положение. Сочи, че
имал собствена фирма, която дължала данъци и затова, когато останал без работа
не могъл да се регистрира на борсата. При дадената му последна дума заявява, че
съжалява за стореното, че ще се постарае да навакса ангажиментите си към
държавата и да заплати наложените му глоби. Защитника му - адвокат Свилен Илиев
от АК – Велико Търново не оспорва приетата от прокурора фактическа обстановка.
Акцентира в пледоарията си главно на смекчаващите отговорността обстоятелства и
пледира да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като подсъдимия се
освободи от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание.
Изтъква доводи в тази насока.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства и от
свидетелските показания, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият
Д.К.П. ***. Не бил осъждан и работел като координатор - проект в „ЦМЕДТ АМАЛИПЕ" гр.Велико Търново. Бил наказван по административен ред за нарушения по Закона за движение по
пътищата /л.10 - справка/.
Свидетелите Ф.Т.Т. и В.П.Р. - и двамата служители в РУП - Ловеч били на работа като патрул за
времето от 20:00 часа на 12.11.2012 г. до 08:00 часа на 13.11.2012 година. Около 22.30 часа двамата обхождали
с патрулния автомобил ж.к.„Здравец" в гр.Ловеч. Забелязали, че от бензиностанция на „ЛУК ОЙЛ" в гр.Ловеч излязъл лек автомобил „Фолксваген
Голф" с регистрация ВТ 64-65 ВА, който извършил неправилна
маневра, като предприел завой на ляво и
преминал в насрещното платно за движение на бул.”Освобождение”. Те решили да спрат въпросния автомобил за проверка. При проверката
установили, че автомобила се управлява от подсъдимия Д.К.П.
***. В последствие било установено, че автомобилът бил собственост на
„МИТЕ" ЕООД гр.Велико Търново /л.17/. При проверката подсъдимия не
представил свидетелство за управление на МПС. Била извършена справка в ОДЧ на
РУП - гр.Ловеч и било установено, че подсъдимият
П. не притежавал свидетелство за управление на МПС, а
също така и че автомобилът не бил минавал технически преглед в установения срок. На П. бил
съставен Акт № 680, на бланка с № 580630 за установяване на административно
нарушение от свидетеля Ф.Т.Ф., на който акт в
качеството на свидетел очевидец се подписал свидетеля В.П.Р..
В
последствие, в хода на производството се установило, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 97/11.01.2010
г., на основание чл.171, т.1, буква „Д" от Закона за движение по пътищата, на
подсъдимият Д.П. временно му е било отнето
свидетелството за управление на МПС, тъй като управлявал такова
в нарушение на разпоредбата
на чл.157, ал.8 от Закона за движение по пътищата.
Свидетелството е щяло да му бъде върнато след като
заплати дължимата сума. Същото му било
отнето на 06.04.2010 година. Тъй като обаче, подсъдимият П. не бил заплатил сумата, то свидетелството
му за управление на МПС не било върнато. В
последствие, през месец октомври 2010 г. валидността на
същото изтекла и то не било подновено. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
когато СУМПС е отнето по реда на чл.171, т.1
от същия закон, то това се приравнява на липса на
свидетелство за управление на МПС.
От
събраните по делото доказателства се установява също така, че подсъдимият Д.П. е бил наказан с НП № 1339/11 от 30.11.2011 г., издадено от началника на РУ на МВР гр.Стражица, влязло в сила
на 02.02.2012 г.
/л.4-5 и л.14-15/, за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Д.К.П.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като на 12.11.2012 г., около 22:30 часа, в гр.Ловеч, на бул.„Освобождение", управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с регистрационен № ВТ 64-65 ВА, собственост на „МИТЕ" ЕООД гр.Велико Търново, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с наказателно постановление № 1339/11 от 30.11.2011 г. на Началника на РУП гр.Стражица, влязло в законна сила на
02.02.2012 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Съдът намира, че подсъдимият П.
е извършител на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
действие, като управлявал лек автомобил в едногодишния срок от наказването му
по административен ред за управление на моторно превозно средство без да
притежава съответното свидетелство за управление.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
С оглед така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Причините за извършване на
престъплението се явява трайното нежелание на Д.П. да се съобразява със законно
приетите норми и изисквания за управление на МПС и подценяване на
общественоопасните последици от това му поведение.
Приетата за установена
фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото и
свидетелските показания.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият Д.К.П. съдът съобрази като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало, направените самопризнания и изразено
критично отношение към стореното, като отегчаващи такива взе предвид
наказанията, които има налагани по ЗДвП.
Съдът приема за основателни
доводите на защитата за наличието на предпоставки за приложението на чл.78а от НК. Тъй като подсъдимият П. не е осъждан за престъпления от общ характер, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК,
то в тази връзка той не представлява голяма обществена опасност. Няма също така
причинени от деянието имуществени щети. Освен това, за деянието се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години, поради което са налице условията на чл.78а
от НК и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
Извършителят на престъплението
към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради
което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще
действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените
обстоятелства намира, че Д.К.П. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343в, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК и му се наложи административно наказание в предвидения от закона
минимум - глоба в размер на 1 000 лева, която да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт. Освен горепосочените смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, съдът съобрази също така и предмета на престъплението, материалното
състояние на П., както и факта, че работата с която се издържа е свързана с
често пътуване. Ето защо състава на съда прие, че превес имат смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което му наложи минималния размер на
определената от закона административна санкция. С оглед добрите характеристични
данни на подсъдимия и изтъкнатия вече факт, че му се налага често да пътува по
работа, то съдът прие, че не е необходимо спрямо него да бъде прилагана нормата
на чл.78а, ал.4, във връзка с чл.343г от НК и П. не следва да бъде лишаван от
правото да управлява МПС.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимият Д.К.П. за справедливо и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Тъй като в хода на
производството пред съда, както и на досъдебното не са направени разноски,
такива не бяха присъдени.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :