Определение по дело №1649/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер   1086                  Година   25.03.2019                 Град  С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети март                                                                                               Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1649 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След като се запозна със задължителното за настоящия съд определение от 12.03.2019 г. по гр.д. А № 7/2019 г. на петчленен състав по чл. 135, ал. 4 АПК, според което, Старозагорският районен съд е компетентен да се произнесе по изпратената от Старозагорският административен съд по подсъдност с делото искова молба на М.Г.Х., против Г., съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, Старозагорският районен съд намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр допустим (ТП 1-2019-ОСГК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС).

          За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, приложените в изпратеното по подсъдност дело справки и заверени преписи от решения (чл. 183 ГПК, във вр. с чл. 135, ал. 2, изр. 2 АПК).

          Следва да се уважи частично искането на ищеца и задължи ответника да представи по делото справка, от която да е видно, за исковия период от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г., какво наказание, при какъв режим и в кое място за лишаване от свобода е изтърпявал ищеца, както и предоставяната за същия период храна на изтърпяващите наказание лица в З. в С.З. и С., съдържала ли е с. м. и п., и заменяни ли са били те с други м. п. за същия период по молби на същите лица, че изповядват - - (чл. 186 ГПК). В останалата му част, с която се иска такава справка и за периоди, преди исковия период, както и за посочване в същата на причината за разпределението на ищеца в З. С.З., това искане няма значение за решаване на спора по делото и поради това следва да се отхвърли (чл. 159, ал. 1 ГПК).

Следва да се отхвърли и искането в исковата молба за задължаването на ответника да представи молба на ищеца от 18.06.2011 г. до н. на З. С. с вх. № 1956/22.06.2011 г. и отговора по същата. Не само защото, с оглед датата й, тази молба и отговора по нея не попадат в исковия период, поради което няма данни да имат значение за решаване на спора по делото (чл. 159, ал. 1 ГПК). Но и защото, няма и данни те да се намират у ответника, а именно такова е изискването на чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаването му да ги представи.

Следва да се отхвърли и искането в исковата молба за задължаването на ответника да представи докладна записка от 13.11.2014 г. на П.И.А. до н. на З. в С., защото няма данни същата записка да се намира у ответника, тъкмо напротив, в исковата молба се сочи, че същата записка е подадена до н. на З. С., където би следвало и да се намира (чл. 190, ал. 1 ГПК).

Следва да се отхвърли и искането в исковата молба за задължаването на ответника да представи подадени от ищеца до н. на З. С.З. жалба с вх. № 58/30.07.2008 г., молба с вх. № 35/20.07.2010 г., молба с вх. № 117/24.06.2013 г., жалба с вх. № 208/28.10.2013 г., жалба с вх. № 134/05.11.2014 г. и жалба с вх. № 18/14.04.2015 г. Не само защото първите четири от тях не са подадени в исковия период, поради което няма данни да имат значение за решаване на делото (чл. 159, ал. 1 ГПК). Но и защото, ищецът сам сочи, че е подал същите до н. на З. в С.З., където те следва и да се намират, а не у ответника, каквото обаче е изискването на чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаването му да ги представи (чл. 190, ал. 1 ГПК).

Следва да се уважи частично искането на ищеца и задължи ответника да представи посочената в исковата молба Таблица № 1 за дневната дажба на полагащите се хранителни п. на един л., но само за исковия период, за който е относима към предмета на делото и отхвърли това искане в останалата му част, с която се иска представяне на тази таблица и за периода от 14.11.2011 г. до 30.04.2014 г. (чл. 190 ГПК).

Доколкото ответникът не оспорва в отговора си, че за исковия период е осигурявана на всички л. в З. С.З. храна, съобразена с установените изисквания за химичен и калориен състав, а не с твърдяната за изповядвана от тях -, а от друга страна няма и данни у ответника да се намират всички седмични менюта за предоставяната храна в З. в С.З. и С., които би следвало да се намират у последните, следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца за задължаването на ответника да представи тези менюта (чл. 190, ал. 1 ГПК).

С оглед сочената от ищеца дата, извън исковия период, следва, като нямащо значение за решаване на делото, да бъде отхвърлено и искането му за задължаването на ответната Г. да представи писмо на г. до н. на З. в С.З. с вх. № 3895/23.08.2010 г. (чл. 159, ал. 1 ГПК).

Доколкото по делото няма данни да имат значение за решаване на спора по делото посочените в исковата молба адм.д. № 416/2010 на СтАС, адм.д. № 535/2014 г. на СтАС, гр.д. № 22261/2008 г. на СРС, гр.д. № 1366/2011 г. на СРС, гр.д. № 12318/2013 г. на СРС, адм.д. № 7975/2012 г. на АССГ, адм.д. № 9887/2014 г. на АССГ, адм.д. № 2101/2015 г. на АССГ, адм.д. № 7208/2016 г. на АССГ,/2008 г. на СРС, както и на заверени преписи от решение № 1424/16.01.2008 г. по гр.д. № 1389/2006 г. на ВКС и решение от 07.05.2008 г. по гр.д. № 3258/2006 г. на СГС, следва да се отхвърли искането в същата за изискването и прилагането им (чл. 159, ал. 1 ГПК).

Следва да се отхвърли и искането в исковата молба за изискване на справки, както от Старозагорския административен съд, за предмета на неприключилите адм.д. № 287/2013 г., адм.д. № 300/2013 г. и адм.д. № 558/2014 г. по негов опис, защото по делото няма данни същите дела да имат значение за решаване на спора по делото, а и предмета на адм.д. № 558/2014 г. на СтАС е виден от постановеното по същото решение, препис от което е приложен в изпратеното по подсъдност адм.д. № 512/2016 г. на СтАС, така и от КЗД, за предмета на преписки №№ 230/2011 г. и № 20/2015 г. по неин опис, защото по делото няма данни и последните да имат значение за решаването на спора по делото (чл. 159, ал. 1 ГПК).        

Следва да се уважи искането и допусне, призове и разпита в качеството на свидетел по делото посоченото в исковата молба лице, тъй като обстоятелствата, които ищецът иска да доказва с показанията му, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се доказват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите и особеният представител на ищеца с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищецът и особеният му представител следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към м..

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца обезщетение, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че за периода от 2003 г. до 01.06.2015 г. се намирал в З. С.З., където, като л., изтърпявал при „с.” режим, наложено му наказание „д.”. За същия период изповядвал -та „-” и държал стриктно да изпълнява всички заложени в нея -, които съставлявали част от убежденията му да изповядвал същата - в тази форма. Едно от специфичните изисквания, които били заложени в -а, било забраната, изповядващите тази - да се хранели със с. м. и п.. Воден от горното, за периода от 2003 г. до 01.06.2015 г., многократно искал (писмено и устно) от н. на З. С.З. да сторел нужното, за да бъдели изключени от полагащата му се безплатно (по см. на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС) храна, с.то м. и - п. (като бъдели заменени с друг вид хранителни п.), с което да бъдело уважено искането му да спазвал заложената в -а забрана да консумирал с. м. и - п.. Но от 2003 г. до 01.06.2015 г. началникът на З. С.З. категорично отказал да уважи това му искане. Същевременно, за същия период (от 2003 г. до 01.06.2015 г.), за всички изповядващи -та „-”, които изтърпявали наказанията си в З. С., л., които били заявили, че искали да спазват заложената в -а забрана да се хранели със с. м. и - п., и искали от полагащата им се безплатно (като на л-ни от св.) дневна хранителна дажба, да бъдели изключени с.то м. и - п., като бъдели заменени с друг вид хранители п., това им искане било удовлетворявано чрез създаването на т.нар. „-”, ястията в което не съдържали с. м. и - п.. По описания начин, допускайки различно третиране на изповядващите -та „-” л., които били настанени в различните з. на Р.Б., ответната Г. го била третирала по-неблагоприятно (по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр) и поставила в по-неблагоприятно положение (по см. на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр) в сравнение с изповядващите -, които били настанени в З. С., л., което не било обективно оправдано с оглед преследваната законова цел, нито средствата за постигането й били подходящи, още по-малко необходими такива. А това различно по-неблагоприятно негово третиране (по см. на §1, т. 7 ДР на ЗЗДискр) и поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с настанените в З. С. л., които изповядвали -та „-” и желаели да спазват заложената в нея забрана за консумиране на с. м. и - п., се основавало на посочените като защитени признаци в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр „лично положение”, „- и вяра”, които се формирали от факта, че за посочения период изповядвал именно -та „-”, а не друга -, която да не забранявала консумирането на с. м. и - п., както и че според правилата за райониране на затворниците според адресната им регистрация, бил разпределен да изтърпява наказанието си именно в З. С.З., а не примерно в З. С. или в друг затвор на територията на Р.Б., в който било създадено т.нар. „-”. Гореописаното съставлявало незаконосъобразно бездействие на Г., с което за периода от 2003 г. до 01.06.2015 г. последната била нарушила чл. 4, ал. 1, във вр. с ал. 2 и 3 ЗЗДискр, както и чл. 14 ЕКПЧ, по отношение на правото му да не бъдел подлаган на дискриминация. За периода от 14.11.2011 г. до 01.06.2015 г. у него се породили силни и интензивни по своя характер, сила и степен на изживяване, с трайно отражение във времето, негативни изживявания, състояния, чувства и емоции на пренебрегнатост, отхвърленост, отритнатост, изолираност, низвергнатост, потиснатост, угнетеност и огорчение, които съставлявали понесени от него за периода от 14.11.2011 г. до 01.06.2015 г. неимуществени увреди, които били пряка и непосредствена последица от описаното незаконосъобразно бездействие на Г. за същия период от 14.11.2011 г. до 01.06.2015 г., с което било нарушено правото му да не бъдел дискриминиран, което било заложено в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр и чл. 14 ЕКПЧ.

След частичното прекратяване на делото с определение № 180/23.06.2017 г. по адм.д. № 512 по описа за 2016 г. на Старозагорския административен съд, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 9000 лева за обезщетение на причинени му неимуществени вреди от дискриминационно бездействие от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г. на н. на З. С.З., където ищецът изтърпява наказание „д.“, да му осигури безплатна храна без с. м. и п., съобразена с изповядваната от него -, и законна лихва върху това обезщетение от 18.11.2016 г. до изплащането му.

Правната квалификация на предявения иск е нормата на чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.

С подадения в срок отговор, ответникът заема становище, че не оспорвал активната процесуална легитимация на ищеца и избраната от него подсъдност на производството с оглед чл. 3 ЗЗДискр и чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. Не оспорвал и пасивната си процесуална легитимация с оглед чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС. Оспорвал обаче правния интерес на ищеца от производството при очертания исков период (14.11.2011 г. до 01.06.2015 г.). Налице бил висящ материалноправен спор, решението по който било преюдициално по отношение на поставеното за разглеждане административно дело № 512/2016 г. СтАС - с решение № 238 от 16.06.2016 г. по преписка № 20/2016 г. на КЗД му била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за допуснато нарушение на антидискриминационното законодателство, за осъществена от н. на З. С.З. дискриминация по признак „-" по смисъла на чл. 4, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗЗДискр, която се изразявала в неосигуряване в периода от 05.11.2011 г. до 30.04.2014 г., на лишеният от свобода ищец, безплатна храна, която да била съобразена с изискванията на изповядваната от него - и за осъществена от ответника дискриминация по признак „-" по смисъла па чл. 4, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗЗДискр, спрямо същия л., която се изразявала в неосъществяване на контрол, в периода от 05.11.2011 г. до 30.04.2014 г., по осигуряване па безплатна храна, съобразена с изповядваната от него -. Към настоящия момент делото било висящо пред Административен съд С.З. - по образуваното адм.д. № 481/2016 г., по което било насрочено открито с.з. на 26.01.2017 г. С решение № 292 от 19.01.2016 г. по адм.д. № 558 по описа 2014 г. на Административен съд С.З., ответникът бил осъден да заплати на ищеца 4200 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на З. С.З., което се изразявало в неосигуряването на храна без с. м. и - п., съобразно изповядвана - „-", в периода 01.07.2008 г. - 01.07.2013 г. Към настоящия момент делото било висящо пред ВАС по образуваното адм.д. № 5034/2016 г., по което било насрочено открито с.з. на 10.05.2017 г. Моли съда, след като извършел служебна проверка и се убедял в достоверността на изложеното, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, да спре производството по делото. Оспорвал предявеният иск изцяло по основание и размер. Ищецът изтъквал правна норма, която се съдържала в международен акт, който макар и ратифициран със закон от НС, не бил приложим в случая. При разглеждане на иска следвало да се има предвид преди всичко дали бил изпълнен в цялост съставът на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а не на чл. 14 ЗЗДискр. Приложимият процесуален ред за случаите, когато вредите се сочели като пряка и непосредствена последица от административна по естество дейност, съобразно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр и т. 4 от ТП № 2/19.05.2015 г., бил регламентираният в чл. 1 и сл. ЗОДОВ, и чл. 203 и сл. АПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, дискриминацията била забранена, ако била извършена на базата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, - или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, имуществено състояние или други признаци, установени в закон или международен договор. В ал. 2 и 3 на същата разпоредба били дадени дефиниции на проявните й форми - пряка и непряка. За да била налице пряка дискриминация, било задължително определено лице да се поставяло в по-неблагоприятно положение по някои от признаците в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В тази хипотеза неравното третиране било пряка цел, която се постигала посредством действия, ограничаващи правата на определено лице или кръг от лица, поради това, че принадлежало към друг пол, раса, социална и обществена прослойка и т.н. Същевременно било необходимо други лица да бъдели третирани по-благоприятно, при това единствено поради обстоятелството, че не принадлежали към кръга лица, част от които бил дискриминираният. Неравното третиране, в случаите на пряка дискриминация, било не само обективен резултат, но и непосредствена, афиширана цел на дискриминационните действия. За да била налице непряка дискриминация, било задължително определено лице да се поставяло в по-неблагоприятно положение на основата на признаците в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те били обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигането й, били подходящи и необходими. В този случай непосредствената цел на извършените дискриминационни действия се афиширала като друга, но било налице обективно неравно третиране на определени лица по посочените в закона признаци. След като законодателят бил употребил понятието „привидно неутрална", за да характеризирал съответната практика, следвало, че афишираната цел на действията само формално била безразлична към това дали лицата, адресати на нормата, или спрямо които се прилагал даденият критерий, или практика, били носители на някои от признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр. За да се обосновял извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, следвало да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърдяло, че спрямо него била осъществена дискриминация, се третирало, било е третирано или би било третирано, и начина на третиране на други лица, които били в същото или сходно положение, тоест по отношение на които били налице сравними сходни обстоятелства. Наред с горното, искът можел да се предяви от лице, чиито права по този закон или по други закони, уреждащи равенство в третирането, били нарушени, тоест незаконността на действието или бездействието щяло да се определи от несъобразността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на нормативния акт. За да било налице фактическо бездействие, било необходимо да имало неизвършване на такива фактически действия, които административният орган бил длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябвало да бъде самата правна норма. За правилното решаване на спора било от значение кои били фактическите незаконни действия/бездействия, които се намирали в причинна връзка с твърдените от ищеца вреди, къде били регламентирани в нормативен акт като дължими фактически действия във връзка с управленски правоотношения. Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, л. имали право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от м., съгласувано с м. и м.. На това право на л. съответствало насрещното административно задължение да бъдела осигурена и предоставена безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, а не според религиозната принадлежност на затворниците. В утвърдените от м. - Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни п. на един л. - възрастен и заменителна таблица, нямало разграничение във видовете м., което трябвало да бъде включвано в дажбата. Таблица № 1 сочела наименованието на п.те, съответно количеството им, в грамове и калории, които били включени в утвърдената дневна дажба, а заменителната таблица - съответстващите им п. (с отразени наименование и грамаж), със забележката, че замяната се разрешавала от н. на З. само при липса на полагащите се в таблицата п.. П.те, посочени в таблиците, били описани само по вид, количество, калории и средна цена. Затворническата администрация била задължена при осигуряване на храната на л. да съблюдавала дали същите извършвали труд и дали имали регистрирани здравословни проблеми, които обуславяли предоставянето на диетична храна. В З. С.З. имало обособен кухненски блок. През различните години в процесния период храненето ставало чрез кетъринг или чрез кухнята на З., но винаги била осигурявана разнообразна храна, която била съобразена изцяло с нормативно установеният калориен и химичен състав. Ежеседмично се утвърждавали менюта, които били изготвени на база „С." на издателство „И., които съдържали номер на рецептата от сборника, грамажа на ястието и калорийният състав. Храната се раздавала от самите л. три пъти дневно - сутрин, обед и вечер. На работещите л. се давала допълнителна храна, а на тези със здравословни проблеми се раздавала специално приготвена храна, съобразно определената диета от лекар. Същевременно затворническата администрация нито пречела, нито ограничавала правото на ищеца да получавал храна по време на свиждане, съобразно чл. 86, ал. 3 ЗИНЗС, както и да закупувал хранителни п. от лавката към З. С.З. във времето, което било определено за престой на открито. Асортиментът от стоки, който бил предлаган на лавката, бил съобразно списък на разрешени вещи, предмети и хранителни п., който бил утвърден от м.. Считано от 01.06.2015 г., на л. в З. С.З., които били декларирали желание, в т.ч. и ищецът, получавали храна по отделно меню, в което били изключени с. м. и - п.. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр, всяко лице, което било претърпяло вреди от нарушение на права по този закон, можело да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите или по реда на ЗОДОВ, когато вредите били причинени от незаконни актове, действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица (ал. 2). За да претендирало тези вреди обаче, лицето първо трябвало да установи нарушението на правата му съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр и едва след това да предявяло искане за обезщетяването им по чл. 74, ал. 1, включително и по реда на специалния ЗОДОВ, съгласно ал. 2 на същата норма. Текстът на чл. 9 ЗЗДискр, бил пълен, ясен и безпротиворечив, а по прилагането му била създадена трайно установена съдебна практика. Основната доказателствена тежест била възложена на ищеца. Той бил длъжен да докаже фактите, въз основа на които можело основателно да се предположи, че бил жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлагал доказателствената тежест на ответника да установял обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не било нарушено. Неизпълнението от ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест било достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск, в който смисъл било и посоченото в отговора решение.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички твърдени в исковата му молба обстоятелства за исковия период от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г., тъй като на тях е основал предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички твърдени в отговора му обстоятелства за същия период, тъй като на тях е основал възраженията си за неоснователност на този иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: служебна бележка от 28.11.2016 г., и две справки към нея за периода от 14.05.2016 г. до 14.11.2016 г., справка от адм.д. № 481/2016 г. на СтАС, и заверени преписи от решение № 129/19.05.2017 г. по адм.д. № 481/2017 г. на СтАС, решение № 292/19.01.2016 г. по адм.д. № 558/2014 г. на СтАС, и решение № 75/28.03.2016 г. по адм.д. № 558/2014 г. на СтАС.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи справка, от която да е видно, за исковия период от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г., какво наказание, при какъв режим и в кое място за лишаване от свобода е изтърпявал ищеца, както и предоставяната за същия период храна на изтърпяващите наказание лица в З. в С.З. и С., съдържала ли е с. м. и/или - п., и заменяни ли са били те с други м. п. за същия период по молби на същите лица, че изповядват - -, КАТО ОТХВЪРЛЯ това искане на ищеца В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която се иска предоставянето на такава справка и за периоди, преди исковия от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г., както и за посочване в същата справка на причината за разпределението му да изтърпява наказанието си в З. С.З., а не в друг затвор.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаването на ответника да представи и молба на ищеца от 18.06.2011 г. до н. на З. в С. с вх. № 1956/22.06.2011 г.,  и отговора на последния по същата, ако има такъв, както и докладна записка от 13.11.2014 г. на П.И.А. до н. на З. в С., както и подадени от ищеца до н. на З. в С.З. жалба с вх. № 58/30.07.2008 г., молба с вх. № 35/20.07.2010 г., молба с вх. № 117/24.06.2013 г. и жалба с вх. № 208/28.10.2013 г., жалба с вх. № 134/05.11.2014 г. и жалба с вх. № 18/14.04.2015 г.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи и посочената в исковата молба Таблица № 1 за дневната дажба на полагащите се хранителни п. на един л. за исковия период от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ това искане на ищеца В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която се иска представяне на тази таблица и за периода от 14.11.2011 г. до 30.04.2014 г.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаването на ответника да представи всички седмични менюта за предоставяната на л. храна в З. в С.З. и С. за периода от 14.11.2011 г. до 01.06.2015 г., както и писмо на главният директор на Г. до н. на З. С.З. с вх. № 3895/23.08.2010 г.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изискване и прилагане на посочените в исковата молба адм.д. № 416/2010 на СтАС, адм.д. № 535/2014 г. на СтАС, гр.д. № 22261/2008 г. на СРС, гр.д. № 1366/2011 г. на СРС, гр.д. № 12318/2013 г. на СРС, адм.д. № 7975/2012 г. на АССГ, адм.д. № 9887/2014 г. на АССГ, адм.д. № 2101/2015 г. на АССГ, адм.д. № 7208/2016 г. на АССГ,/2008 г. на СРС, както и заверени преписи от решение № 1424/16.01.2008 г. по гр.д. № 1389/2006 г. на ВКС, и решение от 07.05.2008 г. по гр.д. № 3258/2006 г. на СГС.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изискване на справки от Старозагорския административен съд за предмета на неприключилите адм.д. № 287/2013 г., адм.д. № 300/2013 г. и адм.д. № 558/2014 г. по негов опис, както и от К. за предмета на преписки № 230/2011 г. и № 20/2015 г. по неин опис.

       

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето П.Й.С., което да се призове в З. С.З. за разпит за насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 24.04.2019 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните и особеният представител на ищеца с препис от настоящото определение, а на ищецът и особеният му представител да се изпрати и препис от отговора на ответника. За същата дата да се призове и допуснатият до разпит свидетел.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: