№ 2749
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110202348 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Ч. Г. Т., ЕГН **********, с адрес
***, против наказателно постановление №513р-106997/14.12.2020 г., издадено
от Директор на СДВР, с което на основание чл.209а, ал.4 от ЗЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото против
него НП. В тази насока излага аргументи за ясно, недвусмислено и
своевременно направено възражение, че носенето на маска уврежда здравето
му и поставя в опасност живота му, поради съществуващи заболявания.
Моли съда да отмени процесното НП на посоченото в жалбата
основание. Претендира присъждане на разноски.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени процесното НП и да присъди адвокатски хонорар в
минимален размер за ползваните услуги от адв.С. М.. Навежда аналогични на
изложените в жалбата основания за отмяна на санкционния акт, а именно, че
описаната заповед на министъра на здравеопазването е издадена в нарушение
1
на четири закона, от които сочи Нюрнбергския кодекс, ЕХЗПЧ и
Конституцията на РБългария, а целта на нейното издаване отчита като
геноцид спрямо гражданите.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Директор на СДВР, не
се представлява в съдебно заседание. Становище по същество на делото взема
в приложени писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален
представител. В тях излага съображения за правилност и законосъобразност
на обжалваното НП, поради което се иска неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на направените разноски в полза на СДВР.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е надлежно връчено лично на жалбоподателя на 01.02.2023 г., съгласно
отразените данни върху разписка, а жалбата против него е подадена в съда на
02.02.2023 г., видно от постановената дата на входящия номер върху нея, т.е.
в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, считано от датата на
връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя Ч.
Г. Т., започнало със съставяне на АУАН бл.№004376 на 29.06.2020 г. от В. С.
С., заемаща длъжността: старши полицай при Общинска полиция, ОПП-
СДВР, в присъствието на един свидетел-очевидец при установяване на
нарушението и при съставяне на акта: Димитър Красимиров Николов, също
служител на МВР, за това, че:
На 29.06.2020 г., около 16:45 часа, в гр.София, на ул.“Московска“ №33,
в партера на сградата на Столична община, лицето се намира на закрито
обществено място и не е поставил защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата, в условията на обявена в РБългария извънредна
епидемична обстановка с Решение №378 на Министерски съвет на Република
България, с което не изпълнява въведената на основание чл.63, ал.4 от ЗЗ, т.6
2
от Заповед №РД-01-354/22.06.2020 г. на министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка за задължително носене на защитна маска на
закрити места.
АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателката, срещу подпис,
на датата на неговото съставяне – 29.06.2020 г., със саморъчно вписачи
възражения по направените в него констатации, че носенето на маска уврежда
здравето и поставя в опасност живота му, поради съществуващи негови
заболявания. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от
ЗАНН и не представила писмени възражения пред наказващия орган в
законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчване на акта.
Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН,
наказващият орган – Директор на СДВР, след като изрично посочил, че с
деянието си, жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ/, обсъдил направеното възражение в акта и изложил мотиви
относно липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, издал
процесното НП с №513р-106997 на 14.12.2020 г., с което на основание
чл.209а, ал.4 от Закона за здравето, наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства: от обясненията на
жалбоподателя и показанията на свидетеля С.; от приобщените по делото
писмени доказателства: процесните АУАН и НП; докладна записка за
извършена проверка по случая; Заповед №513з-7383/27.03.2020 г., издадена
от директора на СДВР; два броя удостоверения за заемана длъжност от
актосъставителя и АНО.
Не се спори по делото, че на 11.03.2020 г. Световната здравна
организация /СЗО/ обявява текуща пандемия от коронавирусна инфекция
"Ковид 19", поради бързо лавинообразно нарастване на регистрираните
случаи на заболяването в световен мащаб. Към този момент е известно, че
Ковид 19 е остро респираторно заболяване, което може да причини сериозно
увреждане на белите дробове с възможен летален изход. Първият случай на
това заболяване в Република България е регистриран на 08.03.2020 г., а
3
първият смъртен случай – на 11.03.2020 г. Тези обстоятелства послужили като
основание на Народното събрание да обяви извънредно положение в
страната, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. /обн. ДВ бр.22/13.03.2020 г./. Впоследствие, срокът
на извънредното положение е удължен до 13.05.2020 г., а с Решение на
Министерски съвет от 14.05.2020 г. в Република България е обявена
извънредна епидемична обстановка, удължавана многократно. На
Министерския съвет на Република България било възложено да предприеме
всички необходими мерки за овладяване на новото и не много познато
заболяване, във връзка с обявената пандемия. Съгласно правомощията на
министъра на здравеопазването, визирани в чл.63, ал.1 и следващите от ЗЗ,
същият издал поредица от заповеди за въвеждане на различни
противоепидемични мерки, действащи на територията на страната за срока на
удължените периоди на извънредното положение, които впоследствие са
многократно изменяни. Така, министърът на здравеопазването издал Заповед
№РД-01-354/22.06.2020 г. В т.I, 6 от посочената заповед е въведена
противоепидемична мярка, действаща от 23.06.2020 г. до 30.06.2020 г., а
именно: поставянето на защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др./ на всички закрити обществени места /лечебни
заведения, аптеки, обществен транпорт, търговски обукти, търговски
центрове тип МОЛ и др./ е задължително. Допуснато е само едно изключение
от задължението за носене на защитна маска на всички закрити обществени
места, като то касае единствено клиентите в местата за хранене и питейните
заведения.
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от териториално
и материално компетентни органи. Компетентността на актосъставителя
произтича от заеманата длъжност: „старши полицай“ при Общинска
полиция, ОПП-СДВР, в уверение на което е приложено удостоверение за
заемана длъжност от актосъставителя В. С. С., изрично оправомощена в
качеството си на полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед
№513з-7383/27.03.2020 г., издадена от директора на СДВР по реда на чл.209а,
ал.3 от ЗЗ, да съставя АУАН по реда на чл.209а от ЗЗ. Компетентността на
АНО да издаде процесното НП произтича пряко от закона, съгласно
разпоредбата на чл.209а, ал.4 от ЗЗ. В уверение на лицето заемащо
4
длъжността: Директор на СДВР е приложеното по делото удостоверение.
АУАН и НП са издадени по предвидения в закона ред и форма, както и
в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени по тежест
процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Допуснатата нередовност в АУАН, изразяваща се в цифровото не посочване
на нарушената правна норма от жалбоподателя, е надлежно отстранено от
АНО по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН с изрично цифрово посочване на
съответния текст от закона, доколкото правилно е приел, че извършването на
описаното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, са
установени по безспорен начин.
Не е спорно, че посочената като нарушена в АУАН и НП заповед на
министъра на здравеопазването е издадена на основание чл.63, ал.4 и ал.11,
чл.63в от ЗЗ, във връзка с Решение №325/28.04.2021 г. на Министерския съвет
за удължаване срока на обявената с Решение №325/14.05.2020 г. на
Министерския съвет извънредна епидемична обстановка, както и че и с нея са
въведени противоепидемични мерки на територията на страната,
включително и задължение за всички лица, които се намират в закрити
обществени места, да носят защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, покриваща изцяло носа и устата, или друго средство с
аналогична функция, съгласно т.6 от заповедта. От показанията на свидетеля
С. се установява по несъмнен начин, че след като надлежно е бил поканен да
си сложи защитна маска за лице, предвид обявената в страната епидемична
обстановка, докато се е намирал в сградата на Столична община,
жалбоподателят отказал да стори това, а отказът му не е бил свързан със
заявен от последния здравословен проблем. В този смисъл, показанията на
свидетеля С. са категорични, относно личните й възприятия, че
жалбоподателят е без поставена защитна маска за лице или друго средство с
аналогична функция, докато се е намирал в закрито обществено място,
каквото несъмнено се явява партера на сградата на Столична община.
Показанията на свидетеля С. не се оборват от обясненията на жалбоподателя,
доколкото последният не отрича направената констатация в АУАН и НП. С
5
обясненията си, последният оправдава своето поведение на инкриминираната
дата единствено и само със субективните си усещания, че носенето на
защитна маска принципно уврежда неговото здраве, без обаче да сочи
конкретни здравословни причини, а и не ангажира никакви доказателства за
наличие на такова заболяване, поради което обективно да е бил
възпрепятстван да изпълни вмененото му със закона задължение. Съдът
кредитира показанията на свидетеля С. с доверие, като логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на направената
констатация в АУАН, изхождащи от лице, даващи показания за
непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си
задължения, без наличие на данни за възможна нейна пряка или косвена
заинтересованост от изхода на делото.
Посочената в АУАН и НП заповед на министъра на здравеопазването
носи белезите на общ административен акт, поради което за нея са
приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК, и няма изискване за нейното
обнародване като предпоставка за влизането й в сила. Цитираната заповед е
обявена на интернет страницата на Министерство на здравеопазването по
реда на чл.73, във вр. с чл.72 и чл.66, ал.1 от АПК, поради което е породила
своите правни последици. В този смисъл, следва да се отбележи, че
законосъобразността на процесната заповед, не е предмет на обсъждане в
настоящото административнонаказателно производство, поради което и
направените възражения от жалбоподателя, че същата противоречи на общо
четири закона, се явяват абсолютно несъстоятелни. Въведените с тази
заповед противоепидемична мярка за носене на маска е била задължителна за
всички граждани, които по време на действието на заповедта са се намирали в
закрити места, в това число и в сградата на Столична община, където е
заварено санкционираното лице. С оглед на това и предвид безспорно
установената липса на поставена защитна маска, което да покрива носа и
устата на жалбоподателя, или друго средство с аналогични функции, без да са
били налице изключващи вината му обстоятелства, правилно и
законосъобразно е прието от АНО, че е налице неизпълнение на наложената
от министъра мярка по чл.63, ал.4 от ЗЗ, което подлежи на санкциониране по
реда на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ /в
6
действащата редакция на закона, ДВ, бр.44, в сила от 14.05.2020 г./ е ясна и
категорична и предвижда наказание глоба от 300 до 1000 лева за всеки, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а,
ал.1 или ал.2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление. Не
спазването на посочената разпоредба осъществява фактическия състав на
нарушението на чл.209а, ал.1 от ЗЗ от обективна и субективна страна.
Събраните по делото доказателства навеждат на извод, че жалбоподателят е
извършил описаното в НП административно нарушение, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на
посоченото основание. С процесното НП е наложено административно
наказание в минималния, предвиден в закона размер, при съобразяване
тежестта на нарушението и постигане на целите по чл.12 от ЗАНН, поради
което не следва да се обсъжда въпроса за неговото намаляване по размер.
Не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид
обстоятелството, че нарушението е извършено по време на обявена
епидемична обстановка в страната, а водещото в случая за защитата на
засегнатите обществени отношения е опасността от разпространение на зараза
при струпване на хора на закрито място, каквото място безспорно е и сградата
на Столична община, където се е намирал жалбоподателя. При тези
обстоятелства, съдът намира, че извършеното деяние не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на
делото – потвърждаване на обжалваното НП, право на разноски има
наказващият орган, в какъвто смисъл процесуалният му представител отправя
към съда своевременно и изрично искане. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от
ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл.58д, се присъжда възнаграждение, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Посочената разпоредба
7
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е
от Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80
до 150 лева. В настоящото /въззивно/ производство, наказващият орган
ангажира писмено становище по същество на делото, чрез надлежно
упълномощен юрисконсулт. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в
което са приобщени писмени доказателства и е разпитан един свидетел. При
това положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който се явява към минималния предвиден размер в
Наредбата. По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се
присъдят в полза на СДВР.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.1, във вр. с
ал.9, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№513р-106997/14.12.2020 г., издадено от Директор на СДВР, с което на Ч. Г.
Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.209а, ал.4 от ЗЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, Ч. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, седалище гр.София, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8