Решение по адм. дело №1794/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

2. Образувано е по жалба предявена от предявена от М. С. К., с [ЛНЧ], гражданин на Украйна, родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта № ***, издадена на 11.07.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г., с настоящ адрес [населено място], [улица], ***, чрез пълномощника си адвокат К., против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/13048/30.07.2025 г., на Директора на ДСП – Пловдив, с която на К.е отказано „еднократна помощ при раждане на живо дете“, за детето й Р. Р. К. по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД.

3. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата.

4. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта:

 

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. В Дирекция ”Социално подпомагане“ – [населено място] е образувано административно производство, повод за което е подадено от жалбоподателката заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/13048/22.07.2025 г., с което същата е претендирала отпускане на „еднократна помощ при раждане на живо дете“ за детето Р. Р. К. по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД.

На жалбоподателката е предоставена временна закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), видно от представената по делото Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ***, издадена на 11.07.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г.

7. Въз основа на така подаденото заявление-декларация, е издадена оспорената в настоящото производството Заповед № ЗСПД/Д-РВ/13048/30.07.2025 г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, на М. С. К. е отказана исканата помощ. Мотивите за постановяване на оспорената заповед се свеждат до следното: „На основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на Украйна. Няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.“

 

IV. За правото:

 

8. В случая оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречия на материалния закон. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.

9. Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на „еднократна помощ при раждане на живо дете“ за детето Р. Р. К. по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД.

10. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да се съобрази следното:

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД. По отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Така предвиденото ограничение обаче не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година. Според нормата на чл. 13, т. 2 на същата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е възведено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.), следва да се приеме, че по отношение на лицата- чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл. 6 от ЗСПД е предвидено отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

11. Между страните не е спорно, че на жалбоподателката е предоставена временна закрила по Закона за убежището и бежанците, както и че същата е майка на детето Р. Р. К., родено на територията на Република България на 29.06.2025 г. Видно от съдържанието на заявлението-декларация, детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 6, ал. 1 от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ.

12. Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация на М. С. К. с вх. № ЗСПД/Д-РВ/13048/22.07.2025 г., за отпускане на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

Това налага извод за основателност на жалбата.

 

V. За разноските:

 

13. С оглед изхода на спора, на основани чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване на разрешенията дадени в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и на обстоятелството, че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, в полза на И. З. К., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на жалбоподателката в размер на 200 лева.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/13048/30.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив, за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/13048/22.07.2025 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, подадено от М. С. К., с [ЛНЧ], гражданин на Украйна, родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта № ***, издадена на 11.07.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, [населено място], да заплати в полза на И. З. К., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер **********, с адрес [населено място], бул. „6-ти септември“ № 169, ет. 1, сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1794 по описа за 2025 г. на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.