№ 403
гр. Варна, 24.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500431 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от М. ИВ. ВЛ./приподписана и от процесуалния й
представител адв.Е.П./, против решение №260044/19.04.2021г., постановено
по гр.д.№2409/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от М. ИВ. ВЛ. против СТ. ИВ. ВЛ. и „Трейд
Проект България“ЕООД, гр.Добрич иск с пр. осн. чл.33, ал.2 от ЗС, с който се
претендира съдът да признае правото на ищцата М. ИВ. ВЛ. да изкупи от
„Трейд Проект България“ЕООД ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
54145.506.160 по КККР, находящ се в с.Осеново, община Аксаково,
Варненска област, м.“Панорама I, II, III“, целият с площ от 887 кв.м, при
граници: имоти с идентификатор 54145.506.379, 54145.506.9510,
54145.506.381, 54145.506.175, заедно с ½ ид.ч. от построена в поземления
имот сграда с идентификатор 54145.506.160.1 с площ от 88 кв.м. на два етажа,
с предназначение: еднофамилна вилна сграда, както и всички приращения,
подобрения и насаждения в имота, предмет на договор, обективиран в н.а.
№53, том III, рег. №3613, дело №349 от 25.10.2019г. на Нотариус Диана
Бейлерян, вписана под №012 на НК, вписан в Агенция по вписванията с
вх.рег. №28435, акт №182, том LXXVIII, дело №17200, за сумата в размер на
44 006,18 лв., платима в месечен срок от влизане на решение в сила, както и
1
М. ИВ. ВЛ. е осъдена да заплати на „Трейд Проект България“ЕООД сумата от
2 000лв., представляваща сторените по делото разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат защитник, както и да заплати на СТ. ИВ. ВЛ.
сумата от 2 000лв., представляваща сторените по делото разноски,
представляващи възнаграждение за един адвокат защитник.В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на ВОС.Евентуално се претендира да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
уважен като се допусне изкупуване за сумата от 27 534, 67лв., евентуално за
сумата от 44 006, 18лв.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество „Трейд Проект България“ЕООД в депозирания
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния му
представител адв.Б.Т. поддържа становище за нейната неоснователност и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Въззиваемата СТ. ИВ. ВЛ. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния й представител адв.М.Б. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания: 1/
да бъде призована като свидетел нотариус Диана Бейлерян, която да даде
показания относно следното: каква е била „отразена точно и в пълен обем
волята им“/на страните/-посочено на стр.3, абз. 1-ви от н.а.№53/25.10.2019г.
по време на извършване на прехвърлителната сделка и съответства ли на нея
текстът, включен на стр. 2-ра от н.а.№53/25.10.2019г.; как следва да се
формулира текстът при прехвърляне на ½ ид.ч. от сградата и подобренията;
дали са били прехвърлени повече права отколкото притежаваните, изцяло в
нарушение на ЗС; 2/ да бъде допусната СИЕ със задача в.л. да определи
дължимата покупно-продажна цена, след като се извърши съпоставка и
приспадне между заплатената сума за цялата сграда и всички приращения,
подобрения и насаждения, и дължимата дума за ½ ид.ч. от сградата и ½ ид.ч.
2
от приращения, подобрения и насаждения в имота, както и като се съобрази
процентното съотношение на данъчната оценка на имота, сградата,
включително приращенията, подобренията и насажденията; 3/ за даване
възможност за водене на един свидетел за установяване на обстоятелствата
относно твърденията на ищцата, въззивница пред ВАпС, за разваляне на
сключения между страните предварителен договор без отправяне на искане за
изпълнение в друг подходящ срок на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД поради отпадане
интереса на кредитора/безполезност/ от закъснялото изпълнение, настъпила в
резултат от забавата на длъжника.
В отговорите си въззиваемите молят исканията да бъдат оставени без
уважение, евентуално, ако бъдат уважени, молят и на тях да им бъде дадена
възможност реципрочно да ангажират доказателства за опровергаване
твърденията на въззивницата.
Искането по горепосочената т.2 не е ново по см. на чл.266 от ГПК.В
исковата си молба ищцата М.Н., въззивница пред ВАпС, е направила искане в
случай, че съдът не може да изведе цената, на която трябва да й се предостави
право на изкупуване, да бъде допусната СИЕ за определянето й.Твърдяла е,
че посочената от нея цена в уточняващите молби към исковата молба/вх.
№8300/12.03.2020г. и вх.№261598/08.02.2021г./ - 27 534, 67лв. е определена
съобразно стойностното съотношение между ½ ид.ч. от земя и цялата сграда,
според представената с исковата молба данъчна оценка.Исканата СИЕ не е
допусната от ВОС.
Предявен е от ищцата М. ИВ. ВЛ. конститутивен иск с пр.осн. чл.33, ал.2
от ЗС с искане да бъде допуснато тя да изкупи ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
54145.506.160 по КККР, одобрени 2015г., находящ се в с.Осеново, община
Аксаково, ведно с ½ ид.ч. от построена в този имот сграда с идентификатор
54145.506.160.1 с площ от 88 кв.м на два етажа, при действителните условия,
уговорени в договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№53, том III,
рег. №3613, дело №349 от 25.10.2019г. на нотариус Диана Бейлерян, сключен
между ответниците СТ. ИВ. ВЛ. като продавач и „Трейд Проект
България“ЕООД като купувач.
Съгласно представения договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№53/25.10.2019г., СТ. ИВ. ВЛ. е продала на „Трейд Проект
3
България“ЕООД/със сгрешено при изписването наименование на
дружеството в акта, посочено като „Трейд Проект“ЕООД/ собствения си
недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 54145.506.160/с
площ и граници, подробно описани в акта/, заедно с построената в ПИ сграда
с идентификатор 54145.506.160.1, както и всички приращения, подобрения и
насаждения, за сумата от 44 006, 18лв., представляващи левовата
равностойност на 22 500 евро по фиксирания курс на БНБ, които са платени
от купувача на продавача изцяло по банков път преди подписване на
договора.Страните са декларирали, че цената от 22 500 евро е действително
уговореното плащане по сделката.Според посоченото в н.а. данъчната оценка
на продадения имот възлиза на 2 911, 45лв.
Между страните не е имало спор, вкл. и предвид ангажираните по делото
доказателства/н.а.№131/96г., н.а.№89/06г. и к.н.а.№40/12г./, че М.Н.
притежава ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 54145.506.160, ведно с ½ ид.ч. от
построената в него сграда с идентификатор 54145.506.160.1, както и, че С.В. е
притежавала към 25.10.2019г. останалата ½ ид.ч. от ПИ и ½ ид.ч. от
построената в него сграда.
Твърденията на ищцата в исковата молба и уточняващите молби към нея
са, че предмет на договора, обективиран в н.а.№53/19г., е ½ ид.ч. от ПИ и
цялата сграда, както и всички приращенията, подобрения и насаждения, от
които обаче прехвърлителката е притежавала само ½ ид.ч. и толкова е могла
да прехвърли, като продажбата е извършена в нарушение на чл.33 от ЗС-без
да се предложи на ищцата да изкупи при същите условия ид.части,
притежавани от ответницата.Считайки, че договорът има за предмет ½ ид.ч.
от ПИ и цялата сграда, както и всички приращения, подобрения и
насаждения, ищцата е твърдяла, че посочената в н.а. продажна цена от 44 006,
18 лв. е обща цена за ½ ид.ч. от ПИ и за цялата сграда, както и всички
приращения, подобрения и насаждения, съответно това не е цената на
притежаваната от ответницата ид.ч., която се претендира да се изкупи.Поради
горното и е изчислила според представената към исковата молба данъчна
оценка от 29.01.2019г. за недвижимия имот, а именно за ½ ид.ч. от ПИ - 1 169,
50лв. и за цялата сграда - 3 483, 90лв. общо сумата от 4 653, 40лв. като
данъчна оценка на имота, предмет на договора.За ½ ид.ч. от ПИ-1 169, 50лв. и
½ ид.ч. от сграда-1 741, 95лв. данъчната оценка е общо в размер на 2 911,
4
45лв.Процентото съотношение между данъчната оценка на действително
притежаваните ид.ч. /2 911, 45лв./ и данъчната оценка на имота, предмет на
сделката/4 653, 40лв./ е 62, 57%.Насложен този % спрямо цената по н.а. от
44 006, 18лв. възлиза на сумата от 27 534, 67лв., по която счита, че следва да
се допусне изкупуване, т.к. това се явяват действително уговорените условия
по сделката.В условие на евентуалност е посочила, че, ако съдът приеме, че
цената по н.а. от 44 006, 18лв. е за ½ ид.ч. от ПИ и ½ ид.ч. от сграда, моли да
упражни правото си на изкупуване по тази цена.
Твърденията на ответниците в отговорите им на исковата молба са, че
ответницата С.В. е била собственик на ½ ид.ч. от ПИ, съответно и на толкова
ид.ч. от приращения, подобрения и насаждения, както и на ½ ид.ч. от
двуетажната сграда в него и именно толкова ид.ч. са предмет на сключения
между нея и дружеството договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№53/19г.Страните по договора не са имали воля, съответно и не са изразявали
воля с договора да се прехвърлят цялата сграда и всички приращения,
подобрения и насаждения в ПИ.От формулировката в н.а. е видно, че се има
предвид ½ ид.ч. от ПИ и от изградената в него сграда, които именно са били
собственост на ответницата.Горното е видно вкл. и от посочената в н.а.
данъчна оценка на продадения имот, възлизаща на 2 911, 45лв., която е сбор
от данъчната оценка за ½ ид.ч. от ПИ - 1 169, 50лв. и данъчната оценка за ½
ид.ч. от сграда-1 741, 95лв.Наред с горното са посочили и, че преди
сключване на договора, обективиран в н.а.№53/19г., страните по делото са
били обвързани от сключения между тях писмен предварителен договор за
покупко-продажба от 06.08.2018г., с който ищцата М.Н. и ответницата С.В.
като продавачи са обещали да сключат с ответното дружество „Трейд Проект
България“ЕООД като купувач окончателен договор за продажбата на
съсобствения между продавачите недвижим имот, находящ се в с.Осеново,
община Аксаково, а именно ПИ с идентификатор 54145.506.160, ведно с
построената в него сграда с идентификатор 54145.506.160.1, за продажна цена
от 45 000 евро с левова равностойност от 88 012лв. по фиксинга на БНБ, от
която е заплатено от дружеството капаро на всяка от продавачките в размер
от по 2 500 евро в деня на сключване на предварителния
договор.Задължението си за сключване на окончателен договор за
продажбата на притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота е изпълнила само
5
ответницата С.В., като продажбата е извършена именно според договорената
в предварителния договор цена - ½ от 45 000 евро с левова равностойност от
88 012лв./цената за целия имот/ или това е посочената в н.а.№53/19г. сума от
22 500 евро с левова равностойност от 44 006лв.Поради изложеното и
твърденията на ответниците са, че посочената в н.а. цена е цената за ½ ид.ч.
от ПИ и ½ ид.ч. от сграда, по която, ако искът се намери за основателен,
следва да се допусне изкупуване, тъй като това са действително уговорените
условия по договора.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС заинтересованият съсобственик
може да изкупи продадената в нарушение на чл.33, ал.1 от ЗС част при
действително уговорените условия.Какви са действително уговорените
условия по договора за покупко-продажба, по който се иска да се допусне
изкупуване, е предмет на доказване в производството.Всяка страна носи
доказателствена тежест за установяване на своите твърдения за това какви са
действително уговорените по сделката условия, при които трябва да се
допусне изкупуване.В настоящия случай твърденията на страните за този
факт не съвпадат, но този спор е производен от спора между тях относно
обстоятелството какъв е предметът на договора за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№53/19г.В тази връзка и действително неправилно от
първоинстанционния съд е прието в първото по делото и единствено
проведено о.с.з., че фактът, че предмет са ½ ид.ч. от ПИ и ½ ид.ч. от сграда, е
безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните.Независимо от
горното обаче искането за допускане на СИЕ се явява неоснователно, защото
на съда не са необходими специални знания по см. на чл.195, ал.1 от ГПК, за
да извърши горепосочените изчисления за процентно съотношение въз основа
на представените данъчни оценки/идентичен подход е използван напр. в
Решение №441/10.01.2012г. по гр.д.№1056/10г., ВКС, I гр.о./.Твърдения за
относителна симулативност на договора в частта за продажната цена страните
нямат.Не е налице и хипотеза, в която съдът при липса на друга възможност
да следва да определя цената по реда на чл.162 от ГПК чрез заключение на
в.л. /напр. при действителна воля на страни по даден относително
симулативен договор /за замяна или дарение/ да бъдат обвързани от
действителен договор за покупко-продажба без данни за точната продажна
цена по него-напр. Решение №403/05.08.2010г. по гр.д.№684/09 г., ВКС, III
6
гр.о.
Исканията за ангажиране на гласни доказателства са направени за първи
път пред въззивната инстанция.Твърди се, че не са обхванати от преклузия,
съответно попадат в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК поради допуснатите от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, вкл.
неправилно посочен вид на съединяване на предявените от ищцата искове, а
именно посочени като алтернативно съединени, вместо действителното
съединяване, което е евентуално, а именно първо да са разгледа искът с цена
на изкупуване от 27 534, 67лв. и, ако той се отхвърли като неоснователен,
като се приеме, че цената е посочената в н.а., то да се разгледа искът за
изкупуване с цена 44 006, 18лв. Претендира се въззивният съд да измени и
допълни доклада по делото в тази насока, както и в тази връзка да бъде
призована като свидетел нотариус Д.Бейлерян чрез чийто показания да се
установява действителната воля на страните по сделката и съответства ли на
нея текстът в н.а., както и как следва да се формулира текстът при
прехвърляне на ½ ид.ч. от сграда и подобрения и дали са дали са били
прехвърлени повече права отколкото притежаваните, изцяло в нарушение на
ЗС.
В доклада си по чл.140 от ГПК ВОС е приел, че е сезиран с един иск с
пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС, а не с няколко съединени такива иска.Посочил е, че
се претендира изкупуване при цена 27 534, 67лв. и алтернативно, ако се
приеме, че предмет на договора е само ½ ид.ч. от сградата и ½ ид.ч. от ПИ,
то изкупуване да се допусне при цената по н.а. от 44 006, 18лв.Видно от
горното, независимо, че е използвал термина „алтернативно“, съдът е имал
предвид именно евентуалното искане на ищцата, т.е. първо да се обсъдят
твърденията й, че цената, при която трябва да изкупи е 27 534, 67лв./по
изложените по-горе съображения относно предмета на договора/ и, ако те се
намерят за неоснователни, т.к. предмет на договора са само ½ ид.ч. от сграда
и ½ ид.ч. от ПИ, то да се допусне изкупуване по цената, посочена в
н.а.Твърдените от ищцата различни продажни цени не водят до извод, че са
предявени различни искове.Предявеният иск е един и той е да се допусне
ищцата да изкупи продадената от ответницата на ответното дружество ½ ид.ч.
от ПИ и ½ ид.ч. от сграда при действително уговорените по сделката,
обективирана в н.а.№53/19г., условия.Какви са тези действително уговорени
7
условия по сделката, както се изложи, е предмет на доказване по делото, а
това, че се визират различни суми не води до извод, че са предявени няколко
иска, нито има касателство към цената на иска/тя следва да се определи по
правилото на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК/.Дали приетата от ВОС цена от 44 006,
18лв. е действителната такава е въпрос на правилност на постановеното
решение.
Твърденията на страните относно това какъв е предметът на договора са
ясно заявени, съответно от ищцата в исковата молба и уточняващите такива
към нея и от ответниците в отговорите им.Всяка страна носи тежест да
установи тези свои изгодни за нея твърдения и това им е указано в доклада по
чл.140 от ГПК.За установяването им ищцата е ангажирала свои доказателства
- самия н.а. и множество различни справки от СВ-Варна относно вписванията
на н.а.№53/19г.В тази връзка и не може да се приеме, че поради допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвяне на доклада в
тази му част са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК.Независимо от
горното, дори и да бяха налице твърдените нарушения, то исканото гласно
доказателство не се явява необходимо за събиране.От една страна, защото за
настоящия спор е ирелевантно как принципно следва да се формулира текст
в н.а. при прехвърляне на ½ ид.ч. от сграда и подобрения, а обстоятелството
дали са били прехвърлени повече права отколкото притежаваните, изцяло в
нарушение на ЗС, е предмет на правен извод.От друга, защото
обстоятелството каква е била волята на страните по процесния договор за
продажба се установява чрез тълкуване на самия договор.Ищцата няма
твърдения за симулативност при сключването му, т.е. следва да се приеме, че
страните са волеизявили пред нотариуса и той е възприел действителната им
воля, със съдържанието на тази воля, така, както е записана в н.а., прочетен на
страните от нотариуса, одобрен и подписан от тях.
Като предпоставки по чл.266, ал.3 от ГПК за даване възможност за
ангажиране показанията на втория свидетел се сочат следните твърдени, че са
допуснати от ВОС съществени процесуални нарушения.Исковата молба е
страдала от нередовност по см. на чл.127 от ГПК, защото обстоятелствената й
част е била непълна, съответно следвало е да са дадат указания по чл.129 от
първоинстанционния съд, а след като не са дадени от него това е задължение
на въззивния съд.Тъй като обстоятелствената част на исковата молба е
8
непълна се правят във въззивната жалба нейни уточнения.Всички посочени
във въззивната жалба уточнения от въззивницата са свързани с
горецитирания предварителен договор за покупко-продажба от 06.08.2018г.,
сключен между страните в производството.
Настоящата инстанция/следяща служебно за допустимостта на
производството/ приема, че исковата молба не страда от твърдените в жалбата
нередовности по см. на чл.127 от ГПК.Никъде исковата си молба и
уточняващите такива към нея и до изготвяне на доклада по чл.140 от ГПК
след депозиране на отговорите на ответниците ищцата не е сочила на съда
факта, че между страните е имало сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижимия имот и в тази връзка не би могло да се
приеме, че обстоятелствената част на исковата молба е неуточнена поради
неуточнени твърдения на ищцата по повод този предварителен договор.След
въвеждането в производството от ответниците на обстоятелството, че между
страните е имало сключен предварителен договор/представен с отговорите
им, с които е представен и изготвеният от нотариуса по реда на чл.593 от ГПК
констативен протокол от 25.09.2019г., обективиращ изявленията на страните
пред него на посочената дата, явяваща се посочена дата в предварителния
договор за сключване на окончателен договор/ и след посочване на този факт
в доклада по чл.140 от ГПК, обективиран в определение
№260020/19.01.2021г., с него на страните е дадена възможност в
едноседмичен срок от получаване на определението да изразят писмено
становището си по доклада.В дадения срок ищцата чрез процесуалния си
представител е депозирала писмено становище по доклада с вх.
№261599/08.02.2021г., в което е посочила, че този предварителен договор е
прекратен поради неизпълнение на задълженията на купувача в съответните
срокове и това прекратяване е извършено пред нотариуса, като ищцата
изрично е направила волеизявление в този смисъл, което е изрично
протоколирано в констативния протокол от 25.02.2019г., от който ищцата
също ще се ползва, поради което моли да се приеме като доказателство.В
първото и единствено проведено по делото о.с.з. на 17.03.2021г., след даване
възможност за изразяване становище по доклада и уточняване фактическите
твърдения на страните/при което от ответниците е посочено, че покана по
чл.33, ал.1 от ЗС не е била изпращана, защото със сключване на
9
предварителния договор ищцата е обещала да продаде своята ид.ч. на
дружеството и това изключва правото й на изкупуване/, ищцата чрез
процесуалния си представител е посочила, че видно от представения
констативен протокол от 25.02.2019г., съставен от нотариуса, пред когото е
следвало да се сключи окончателният договор, тя абсолютно ясно и
нееднозначно е заявила, че предварителният договор приключва за нея в този
момент, т.к. купувачът не желае да се изповяда сделката.В предварителния
договор купувачът е посочил, че са доказани всички факти и обстоятелства,
от значение за волята му да изкупи имота и в тази връзка продавачите не е
следвало да представят каквито и да било допълнителни доказателства,
поради което и ищцата не е приела искането на дружеството купувач за
изменение срока за сключване на окончателен договор.В същото о.с.з.
ответното дружество е твърдяло, че предварителният договор с ищцата не е
бил развален от нейна страна с посоченото изявление на 25.02.2019г., защото
тя като неизправна страна/вкл. непредставяне на строителна документация за
сградата, в оригиналния вид, съхраняван в съответната общината, с която
ответницата се е снабдила впоследствие през м.07.2019г./ не може да го
развали и е действащ между страните, като допълнително ще бъде поискано
неговото обявяване за окончателен.Ищцата е посочила, че продавачите не са
имали задължения за представяне на строителна документация, различна от
тази, вече представена при сключване на предварителния договор, като
волеизявлението й в констативния протокол за това, че предварителният
договор приключва/е развален/ за нея на 25.02.2019г., защото купувачът не
желае да се изповяда сделката, а тя не е желаела да се продължи срока на
договора, е документирано от нотариуса.
Видно от изложените твърдения на страните пред ВОС е, че ищцата
многократно е сочила, че счита сключеният от нея предварителен договор с
ответното дружество/по който тя е била изправната страна/, за развален с
направеното от нея пред нотариуса волеизявление в присъствие на
представител на ответното дружество, обективирано в констативния протокол
от 25.02.2019г., поради виновното неизпълнение на задължението на
дружеството да сключи окончателен договор на дата 25.02.2019г./изрично
определена като фиксиран краен срок за сключване на окончателен договор/,
като и не е давала писменото си съгласие за продължаване на срока за
10
сключване на окончателен договор.Поради горното след посочената дата и
предвид изричното й волеизявление, достигнало до насрещната страна и
обективирано в писмения констативен протокол, тя не е обвързана от
облигационната връзка по предварителния договор, поради което и преди
сключване на процесния договор, обективиран в н.а.№53/25.10.2019г., е
следвало ответницата да й отправи покана по чл.33, ал.1 от ЗС.В тази връзка
не би могло да се приеме, че твърдените от страната факти са неконкретни,
неясни или си противоречат, така щото съдът да е следвало да й укаже да ги
изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях.Дали ищцата е
могла с посоченото волеизявление да прекрати облигационната връзка по
предварителния договор по реда на чл.87, ал.2 от ЗЗД, вкл. съобразно
уговорените между страните условия/фиксиран краен срок за изпълнение/ по
този договор е въпрос на правни изводи.Твърдения като във въззивната
жалба, че с оглед дългия срок, даден с предварителния договор, а именно 6
месеца за сключване на окончателен, след определената в предварителния
договор дата и час- 25.02.2019г.-11ч. изпълнението е станало безполезно по
см. на чл.87, ал.2 от ЗЗД за ищцата като кредитор, не са навеждани пред
първоинстанционния съд, поради което и той не е следвало да й указва, че
носи доказателствена тежест за установяване на този факт, съответно дали
сочи доказателства за тези си твърдения.Поради горното и не би могло да се
приеме, че исканото пред настоящата инстанция гласно
доказателство/свидетелски показания за установяване безполезността на
изпълнението на задължението на ответното дружество след 25.02.2019г./ не е
допуснато от ВОС поради процесуални нарушения.Независимо от
изложеното обаче, дори и във въззивната жалба/освен горепосоченото за
дългия срок от 6 месеца, даден с предварителния договор/ не са наведени
твърдения защо изпълнението е станало безполезно за ищцата, считано от
25.02.2019г.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице посочените в
нормата на чл.266 от ГПК предпоставки за допускане на исканите във
въззивната жалба доказателства, предвид което доказателствените искания
следва да се оставят без уважение.
Във възивната жалба е направено и искане да задължаване на ответното
дружество да посочи своя банкова сметка, защото липсата й препятства
11
цялостното успешно провеждане на иска по чл.33, ал.2 от ЗС.Нормите на
чл.131 и чл.132 от ГПК не задължават ответника да посочва банкова сметка/за
разлика от чл.127, ал.4 от ГПК, уреждаща задължението на ищеца по
предявен от него осъдителен иск/ и в тази връзка съдът не може да задължава
ответника да посочва такава сметка.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивната жалба
доказателствени искания от въззивницата М. ИВ. ВЛ., както и искането й да
бъде задължено въззиваемото дружество „Трейд Проект България“ЕООД да
посочи банкова сметка.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№431/21г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 01.12.2021г. от 10, 00ч.Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12