№ 250
гр. Враца, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420104456 по описа за 2021 година
Предявена е във връзка с установяване вземане по заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.дело № 2739/2021г. на ВРС искова молба от *****, гр.София против В. ОРЛ. Н. от
гр.Враца за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 59.97 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора с клиентски номер
16144503001 от 02.11.2017г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, представляващо сбор
от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което е издадена фактура № **********/15.10.2018г. Твърди се, че вземането е
предмет на договор за цесия от 01.10.2019г. с цесионер „С.Г.Груп“ ООД, което е придобило
вземанията на БТК ЕАД. Поддържа, че ответникът е неизправна страна по договора за
мобилни услуги, сключен с БТК ЕАД и в периода 15.05.2018г.-15.09.2018г. са издадени 4 бр.
фактури на обща стойност 232.58 лева, които не са заплатени. Твърди, че неплащането в
срок на фактурите е обусловило правото на оператора да прекрати едностранно договора с
абоната и да издаде крайна фактура № **********/15.10.2018г., с която е начислил
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер
на исковата сума.
Искът е с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.92 ЗЗД и е процесуално
допустим.
В срока и по реда на чл.131 ГПК, ответникът, редовно призован, не представя
отговор. В съдебно заседание на 15.04.2022 г. ответника не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът с исковата си молба изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1
1
ГПК да бъде постановено неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призована
е и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по
същество.
По ч.гр.д. №2739/2021 г. на Районен съд-Враца на 20.07.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено В. ОРЛ. Н., да
заплати на„***** сумата от 59,97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер 161144503001 от 02.11.2017 г.; договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. и договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
01.10.2019г., за които е издадена фактура № **********/15.10.2018 г. за периода от
15.09.2018г. до 14.10.2018 г.; както и разноските по делото в размер на 25,00 лв. – държавна
такса и 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
По повод постъпило от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против
заповедта за изпълнение, с разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя,
настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
На 02.11.2017г., между В. ОРЛ. Н. и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който Н. е избрала да ползва
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart L с месечна
абонаментна такса от 23.99лева с ДДС за срок от 24 месеца.
С договор за цесия от 16.10.2018 г. първоначалният кредитор „Българска
Телекомуникационна компания” ЕАД, като цедент е прехвърлил на „С.Г. Груп” ООД, като
цесионер вземанията (без данни за техния размер и за отделните правоотношения),
произтичащи от договорите описани в Приложение № 1, а с договора от 01.10.2019 г.
цедентът „С.Г.Груп” ООД прехвърля на ищеца „*****, като цесионер, вземания от трети
физически лица и/или юридически лица,
Приложено е извлечение към Приложение № 1 от договор за цесия от 01.10.2019 г.,
издадено от „*****, съгласно което по силата на същия договор вземането на „***** спрямо
В.Н., произтичащо от договори за мобилни услуги е в размер на 59.97 лв., което задължение
е прехвърлено на „*****.
В конкретният случай ответницата В.Н., е подписала договор за далекосъобщителна
услуга, ползвала е предоставените й мобилни услуги и не е изпълнила задължението си по
договор да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение е изпаднала в забава.
Издадени са фактури за задълженията, които не са заплатени в срок. Изпълнен е
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответницата
2
следва да понесе отговорността си. Неизпълнението на ответницата е обусловило правото на
„БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в договора.
Страните са уговорили, че ако договорът бъде прекратен преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Сума в посочения трикратен размер на месечните
абонаменти е и цената на иска. Същата съответства освен на цитираната клауза в договора и
на Споразумение по гр.дело № 15539/2014г. на СРС, образувано по иск на КЗП срещу
ищеца и одобрено от съда на 11.01.2018г., предвиждащо въвеждане на клауза в
горепосочения смисъл в договорите за предоставяне на мобилни услуги, поради което
същият е доказан по основание и размер.
При тези съображения следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което да се уважи предявеният иск за сумата от 59.97 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора с клиентски номер 16144503001 от 02.11.2017г., за които суми по
ч.гр.д. №2739/2021 г. на Районен съд-Враца е издадена заповед за изпълнение от 20.07.2021
г.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за
разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответника бъдат възложени сторените
от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 205.00лева.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в хода на заповедното
производство в размер на 205.00 лева.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. ОРЛ. Н. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес г*****1 дължи на „*****, *****, със седалище и адрес на управление: *****
вх.В, ет.8 сумата от 59,97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер 161144503001 от 02.11.2017 г.; договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. и договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
01.10.2019г., за което е издадена фактура № **********/15.10.2018г., за които суми по
ч.гр.д. №2739/2021 г. на Районен съд-Враца е издадена заповед за изпълнение от 20.07.2021
г.
ОСЪЖДА В. ОРЛ. Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес г*****1 да заплати
на „*****, *****, със седалище и адрес на управление: ***** вх.В, ет.8 направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски от 205.00 лв., както и сумата от 205.00
лв.-съдебно-деловодни разноски в производството по ч.гр.д. №2739/2021 г. по описа на
3
Районен съд Враца.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4