РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Пловдив, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600121 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С Присъда № 101 от 13.12.2023г. по НОХД № 1296/2023 г. по описа на
Районен съд - Казанлък подсъдимият М. З. А. е признат за виновен, както
следва:
- в извършването на неустановена дата през м. май 2022г. до 22.12.2022г.
на престъпление по чл.191, ал.3 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК
е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години, както и
- в извършването от 23.12.2022г. до 22.06.2023г. на престъпление по
чл.191, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000 лева.
Същият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение
1
в извършването на престъпление по чл. 151, ал.1 от НК. Присъдата не е
обжалвана и протестирана, като е влязла в сила на 28.12.2023г.
В шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, на основание
чл.419, ал.1, чл.420, ал.1, вр. чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, вр. чл.
чл.424, ал.1, вр. чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, на 18.03.2024г. е постъпило искане от
И.Ф. Главен прокурор на Р. България за възобновяване на наказателното
производство.
В искането се твърди, че в хода на протеклото производство пред
първоинстанционния съд, е било допуснато нарушение на материалния закон
– основание за възобновяването на наказателното производство по чл.422,
ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на материалния закон се състои в незаконосъобразното
приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като двете деяния, за
които подсъдимият е признат за виновен представляват „множество
престъпления“ по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, поради което за второто от тях
е налице пречка, предвидена в чл.78а, ал.7 от НК за приложението на този
институт. По този начин е допуснато нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата на РС –
Казанлък по НОХД № 1296/2023г., в частта относно престъплението по
чл.191, ал.1 от НК и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Прокурорът от АП - Пловдив, намира искането на Главния прокурор на
Р. България за основателно по отношение на допуснатото нарушение на закона
във връзка с незаконосъобразното приложение на чл.78а, ал.1 от НК за
престъплението по чл.191, ал.1 от НК, с оглед на забраната по чл.78а, ал.7 от
НК при наличието на множество престъпления.
Осъденият М. А. не се явява, редовно призован.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение,
намира за установено следното:
2
Искането на Главния прокурор на Р. България е основателно.
Оплакването касае твърдение за нарушение на разпоредба от
материалния закон от Раздел IV, Глава осма от Общата част на НК, свързана с
преценката от съда за освобождаване от наказателна отговорност на дееца при
условията на чл.78а, ал.1 от НК, въпреки предвидената императивна забрана
по ал.7, при наличието на „множество престъпления“.
Според трайната съдебна практика, винаги нарушението на
материалния закон води до опорочаване на постановения съдебен акт, което го
прави негоден да породи своите правни последици и се явява касационно
основание за неговата отмяна.
В случая е установено по безспорен начин, че с атакуваната по реда на
възобновяването, влязла в законна сила присъда по НОХД № 1296/2023г., на
Районен съд – Казанлък, осъденият М. З. А. е бил признат за виновен в
извършването в периода от м. май 2022г. до 22.12.2022г. на престъпление по
чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК с наложено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е
било отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3
години, както и за извършено в периода от 23.12.2023г. до 22.06.2023г.
престъпление по чл.191, ал.1 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК е
бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.
Така позиционирани, двете престъпления по чл.191, ал.1 и чл.191, ал.3
от НК, представляват „множество престъпления“ по смисъла на чл.23, ал.1 от
НК[1], поради което е налице пречката, предвидена в чл.78а, ал.7 от НК за
приложението на този институт. Според нея, ал.1 – 6 от чл.78а от НК не се
прилагат, при наличието на множество престъпления, т.е. е изключено
приложението на института за освобождаване на деца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Затова и след като е освободил дееца от наказателна отговорност по
реда на чл.78а, ал.1 от НК за престъплението по чл.191, ал.1 от НК, районният
съд е допуснал нарушение на материалния закон, респ. на разпоредбата на
чл.78а, ал.7 от НК.
В този смисъл и нарушаването на материалният закон по смисъла на
3
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, се явява основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното производство и отмяната на постановената
присъда, но не частично, а изцяло, с оглед суверенната преценка от другия
състав на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, дали
според повдигнатото обвинение за престъпленията по чл.191, ал.3 от НК и по
чл.191, ал.1 от НК е налице множество от престъпления, както и за
приложението на съответните разпоредби относно наказването на дееца. А по
отношение на оправдателната част от присъдата за престъплението по чл. 151,
ал.1 от НК, няма направено съответното искане, за да се налага промяна.
Водим от изложените съображения, Пловдивския апелативен съд на
основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
[1] Вж. ТР. №2/21.10.2010г. по т.д. №2/2010г. на ОСНК на ВКС.
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 1296/2023г.
по описа на Районен съд – Казанлък, като ОТМЕНЯ постановената по него
Присъда № 101/13.12.2023г.
ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав в стадия на
разпоредителното съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4