Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: Постъпила е искова молба от Д. А. Д. против М. Д. С.. Ищецът твърди, че през юни 2006 г. е сключил с ответницата М. С. договор за консултантски услуги, като последната е представлявала „А. - В. Т.”. Твърди се, че ответницата е сключила договора с цел да заблуди и измами ищеца, за което били събрани доказателства и с присъда от 28.05.2009 г. по НОХД 424/09 г. на ВТРС тя била осъдена. В резултат на това престъпление ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания нарушаващи съществено здравето му и нормалния му социален живот. Била му поставена диагноза тежък депресивен период и за времето от 2006 г. до предявяване на иска му се налагало редовно да се лекува в здравни заведения. Между него и семейството му настъпили конфликти, които също били в следствие развитието на спора относно извършената спрямо ищеца измама и понастоящем той е разделен от съпругата и децата си. В следствие на депресивните състояние ищецът твърди, че не е в състояние да работи и се грижи за себе си, като дори е правил и опити за самоубийство. Лечението, което прилага, е скъпоструващо и се налага да бъде финансирано със средства на ищеца. Състоянието, в което той изпадал в следствие на извършената измама рефлектирало в отношенията с неговите родители, които също са с увредено здраве и ±е налагат медицински грижи за тях. На 03.02.2010 г. ищецът твърди да е постъпил в лечебно заведение за да лекува последствия от приеманите от него седативни лекарства за психично разстройство. Във връзка с горното ищецът твърди наличието на причино-следствена връзка между деянието за което ответницата е осъдена и здравословното му състояние в момента. Претендира се ответницата да бъде осъдена, да заплати на ищеца обещетение за претърпените от него неимуществени вреди в следствие на извършената от ответницата финансова измама в размер на 30000 лв. Претендират се и разноски по делото. В подаден в законоустановения срок отговор на исковата молбау ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че той е неоснователен. Сочи, че е налице осъдително решение по отношение имуществените вреди, причинени на ищеца от извършената финансова измама, но неимуществени вреди не са причинени и обезщетение за тях не се дължи. Моли да бъде отхвърлен иска. Претендират се разноски. С определение от 08.04.2013г. е допуснато изменение на размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 50 000лв. Великотърновският Окръжен съд, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : С присъда от 28.05.2009г. ответницата М. Д. С. е призната за виновна в това, че за времето от 13.06.2006г. до 30.06.2006г. в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у Д. А. Д./ ищеца по настоящото дело/ заблуждение, че по силата на сключените между него и „А.–В. Т. ”гр. В. Т. три договора за консултантски услуги, ще проучи състоянието на финансовия пазар в България и страни от Източна Европа, ще състави портфейл на възложителя и ще осигури доходност от 20% на предоставените от него суми, с което му причинила имотна вреда в големи размери- 17 500лв., поради което и на основание чл. 210,ал. 1 т. 5 вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26 , вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1 , т. 1 от НК я осъжда на единадесет месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Със същата присъда С. е осъдена да заплати на Д. сума от 9500лв., представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увредата – 30.06.2006г. до окончателното и изплащане, както и 400лв. разноски по делото. Съгласно приложени епикризи и медицинска документация, удостоверяващи здравословното състояние на ищеца след извършване на горното деяние, последният е приеман в болнично заведение – психиатрично отделение на Център за психично здраве ВТ ЕООД с диагноза „Тежък депресивен епизод”. За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и гласни доказателства- показанията на свидетелите П.П., Е. У., Я. Р. и В. В. Свидетелите Р.П. и У.установяват с показанията си, че след извършване на посоченото по- горе престъпление от страна на С. ищецът променил коренно поведението си. Преди това бил контактен човек, адекватен, вършел работата си добре. След 2006г. се оплаквал, че е загубил голяма сума пари - около 20 000лв., не се чувствал добре. Очевидно било влошаването на състоянието му- получил депресия, постоянно говорел за измамата, извършена спрямо него от С., бил обсебен от това. Посещавал болници и санаториуми. Това му състояние било трайно – повече от 5 години. След измамата в следствие на претърпяната парична загуба и влошаване на душевното му състояние, ищецът се разделил със съпругата и децата си. Свидетелката У. е присъствала на инцидент, при който след среща със С. по повод предаване на сума пари от нейна страна, Д. припаднал и се наложило да бъде откаран в Бърза помощ. Съдът кредитира показанията на посочените трима свидетели, тъй като те не са оспорени, а и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Показанията на св. В. съдът не кредитира, тъй като тази свидетелка не е била пряк очевидец на промяната, настъпила у ищеца след извършената спрямо него измама. Тя не познава лично ищеца и сведенията за него е получила от негови познати. По делото е изслушано заключението на съдебно-психиатрична експертиза, което съдът намира за изключително обосновано и компетентно. Съгласно същото ищецът е диагностично уточнен като „реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията”;”тежък депресивен епизод без психотични симптоми”; ”посттравматично стресово разстройство”. Психичното заболяване на ищеца според вещото лице е диагностицирано през 2006година с промяна в поведението и състоянието след психотравма от личен характер: спрямо него е извършена измама в особено големи размери. Това заболяване е лекувано, но събитията, които са довели до него, са се развили негативно и довели до влошени отношения със семейството му, което от своя страна мотивирало ищеца да изпада в депресивни състояния с мисли за самоубийство. Според заключението Д. след 2006 г не е могъл да работи, поради липса на желание за работа, което е резултат от заболяването му . Вещото лице заключава, че при ищеца нарушението в адаптацията и социалното функциониране не би възникнало без наличието на стресогенен фактор, какъвто е извършената спрямо него измама. Категоричният извод на експерта е, че са налице основания за наличие на причинно следствена връзка между деянието, за което ответницата е осъдена и здравословното състояние на Д. А. Д.. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: В случая е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 52 от ЗЗД., който се явява основателен и доказан, но не в пълния му размер. От данните по делото безспорно се установи, че ответницата С. е извършила престъпление, от което ищецът е пряко пострадал. По отношение на факта на извършване на престъплението, неговата противоправност и виновността на ищцата е налице влязла в сила осъдителна присъда, която с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК има задължителен характер за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. По отношение наличието на причинени от деянието на ответницата неимуществени вреди наред с имуществените, съдът намира тези вреди за доказани. Няма спор, че от престъплението, извършено от С., за ищеца са настъпили имуществени вреди- те са част от фактическия състав на самото престъпление. Това престъпление обаче е довело и до трайно влошаване на здравословното състояние на пострадалия ищец, по- конкретно на неговото психично здраве. Безспорни са доказателствата, установяващи този факт- след извършване на деянието Д. е заболял от конкретни психични заболявания, като проявата им е била очевидна за околните. Това е довело до загубата на работоспособност и невъзможността той да работи и да бъде пълноценен за себе си и семейството си. Съдът намира за доказана причинната връзка между деянието на ответницата, което е изиграло ролята на стресогенен фактор и заболяването на ищеца. Настъпилият разрив в семейните му отношения – раздялата със съпругата и децата, съдът също намира за пряка последица от влошеното му здравословно състояние. Касае се за психиатричен проблем, чието задълбочаване очевидно е било основен фактор за прекратяване на отношенията между ищеца и съпругата и децата му. С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД , а именно- налице е виновно, противоправно поведение от страна на ответницата, налице са причинени неимуществени вреди и е доказана причинно- следствената връзка между деянието и вредите. Претенцията на ищеца за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди се явява доказана по основание. По отношение размера, в който следва да се присъди обезщетението, съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и разпоредбата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Съгласно втората цитирана разпоредба съдът е задължен да обсъди дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи извод за съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването. Тези обстоятелства следва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди. В хода на производството по делото не е направено възражение от страна на отÔетницата за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат от извършеното престъпление. По делото няма данни за такова съпричиняване. Размерът на дължимото обезщетение съдът определи като съобрази продължителността на заболяването на ищеца, сериозността на това заболяване и отражението му върху цялостния начин на живот на последния. Ищецът е заболял на една сравнително ранна възраст- 37 години, в разцвета на своя живот, като заболяването му е повлияло изключително негативно на неговата личност, на отношенията му със семейството, на социалното му положение.Той се е разделил със съпругата и децата си, трайно е останал безработен, поради заболяването си, посещавал е често психиатрични здравни заведения и е бил хоспитализиран в тях. Заболяването му датира от 2006г. и към момента –повече от 6 години по- късно, състоянието му не е преодоляно. Всичко това мотивира съда да приеме, че справедливият размер на дължимото от ответницата на ищеца обезщетение е 30 000лв. В останалата си част за разликата до 50 000лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв. При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 1500лв. разноски за възнаграждение на един адвокат, съобразно уважената част от иска. Ответницата следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВТОС дължимата се за разглеждане на иска държавна такса в размер на 1200лв. и разноските за вещо лице в размер на 150лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД М. Д. С., ЕГН * да заплати на Д. А. Д., ЕГН * сумата от 30 000лв. / тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 1500лв / хиляда и петстотин лева/ разноски по водене на делото съобразно уважената част от иска. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45, вр.с чл. 52 от ЗЗД, предявен от Д. А. Д., ЕГН * против М. Д. С., ЕГН *, за разликата над присъдените 30 000лв. до претендираните общо 50 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН * да заплати в полза на Великотърновския Окръжен съд държавна такса в размер на 1200лв/ хиляда и двеста лева/ и разноски по водене на делото в размер на 150лв/ сто и петдесет лева/, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |