РЕШЕНИЕ
№ 2968
гр. Благоевград , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
Секретар:Здравка Янева
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20201200101007 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Х. Й. Д. ,
ЕГН **********, против Н.а.п.и., с адрес гр. С., бул. М. *
Навежда се в молбата, че на 13.12.2016 г. около 09.15 часа ищеца е
претърпял пътен инцидент като водач на собственият си л. а, „Фолксваген"
модел „Голф" с per. № Е 6769 КС, в резултат на който е починало
невръстното й 6-месечно дете Хр.А.Л. с ЕГН ****. Твърди се, че пътно-
транспортното произшествие е настъпило на републикански път III- 109, в
района на стеснен участък, а именно на моста „Макензен", находящ се в
участъка между с. Хотово и гр. Мелник. Мостовото съоръжение е с дължина
от 36 метра и в посоката на движение на ищеца {към гр. Меник) трасето му
започва с дясна крива, като навлизането в стеснения участък е регулирано с
пътен знак Б6 „Преминини ако мостът е свободен". В срещуположната посока
навлизането по моста е регулирано с пътен знак Б5 „Пропусни насрещно
движещите се ППС". Твърди се, че инцидентът е настъпил след като водачът
на л. а. Алфа Ромео с per. № Е 0497 ВС Д.Х.Г. се е движил в посока към с.
1
Хотово и е навлязъл в стеснения участък при действието знак Б5 „Пропусни
насрещно движещите се ППС“ като към този момент мостът е бил свободен
от автомобили., като ищеца пътуваща в противоположна посока (към гр.
Мелник) също навлиза по моста при действието на Б 6 „Преминини ако
мостът е свободен". Навежда се, че тъй като пътното платно на моста е с
ширина около 4,87 метра не е било възможно безпрепятствено разминаване
между автомобилите, в резултат на което е настъпил челен, кос удар между
двете МПС, съсредоточен в предните им леви части, като МПС „Фолксваген"
модел „Голф", управляван от ищеца се е приплъзнал покрай другото МПС,
след което е излетял безпрепятствено от моста в преминаващата под него
река. При падането си в реката автомобилът се обръща по таван и така е
установен от разследващите органи, като в резултат на така настъпилото ПТП
тежки увреждания, несъвестими с живота е получил синът на ищеца - 6-
месечния Хр.А.Л..
Твърди се, че по повод пътния инцидент е водено наказателно
производство, което е приключило с влязла в сила Присъда №
486/29.01.2018г. по НОХД № 654/2017г. по опис на Окръжен съд -
Благоевград, по силата на която ищеца е призната за виновна за това, че при
нарушение на правилата за движение - чл. 6, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, вр. с чл. 45,
ал. 2, пр. 6 ППЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 44, ал. 2 ЗДвП - по
непредпазливост е причинила смъртта на малолетното си дете, като актът е
влязъл в сила на 14.02.2018 г.. Поддържа се, че в изложените мотиви съдът е
приел, че за ищеца е възникнало задължение да пропусне вече
преминаващото по стеснения участък от пътя (мост „Макензен”) МПС - л. а.
Алфа Ромео с per. № Е 0497 ВС при положение, че в момента, в който
последното МПС вече е било навлязло по моста, тя все още не е била в зоната
действие на знак Б 6 „Премини ако мостът е свободен“, разположен на около
24 метра от началото на моста. В хода на воденото наказателно производство
е установено още, че след настъпване на удара между двете МПС вече със
значително по-ниска скорост от около 20 км/ч управляваното от ищеца МПС
се е насочило вляво от трасето на моста като безпрепятствено е пропаднало в
преминаващата под него река. Това се е случило тъй като към момента на
настъпване на инцидента предпазната ограда на моста, вляво по посоката на
движение на ищеца е липсвала по цялото му протежение.
2
Навежда се, че настъпилата вследствие на ПТП смърт на Х.А.Л.в - син
на ищеца, е в причинно-следствена връзка с описаното пътно транспортното
произшествие като тежката черепно-мозъчна травма, която се явява
непоредствена причина за смъртта е получен при пропадането на МПС от
моста и преобръщането му в речното корито.
Твърди се, че неочакваната загуба за майката на загиналия е довела със
себе си нестихващи душевни болки и страдания, каквито единствено загубата
на дете може да причини на родител. Загиналото дете е било още в невръстна
бебешка възраст, в период от развитието си, в който връзката между майка и
дете е физически и емоционално неразривна. Твърди се, че само за миг ищеца
е загубила най-ценното в живота си - своето дете, за което е полагала всички
сили да отгледа и възпита като пълноценен човек. Мъката от загубата я е
накарала да се чувства опустошена и безпомощна, а липсата която тя изпитва
не може да бъде запълнена с никакви житейски радости. Твърди се, че ищецът
е загубил възможността да се радва на щастливите моменти, свързани с
майчинството и радостта от това да вижда как детето й прави първите си
крачки, казва първите си думи и опознава света около себе си, като след
загубата Х.Д. скърби безутешно и търси смисъл за да продължи живота си.
Поддържа се, че в резултат на трагичния инцидент психическото й състояние
е твърде тежко. Тя често изпада в депресивни състояния, в нея е налице
постоянно усещане за отчаяние и безпомощност, мъката, скръбта и липсата на
новородения й син съпътстват и ще съпътстват, както сега, така и за в бъдеще,
ежедневието й ще създават усещане за невъзвратима загуба.
Поддържа се, че с настоящата искова молба се цели ангажиране
отговорността на ответника - държавната Н.а.п.и., с оглед наличието на данни
за това, че нейни служители не са изпълнили задълженията си за това да
изградят/поддържат и възстановяват моста "Макензен", по начин
съответстващ на строителните норми и технически правила относно
предпазването на пътуващите от тежки последици при излизане от платното
за движение и при падане от височина.
Поддържа се, че процесният пътен участък (мост „Макензен") от път Ш-
109 е част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва
от държавата, в лицето на ответната пътна агенция. По силата на законовите
3
разпоредби на АПИ е възложено задължението за управлението на пътищата,
част от републиканската пътна мрежа - аргумент от чл. 19, ал.1 т.1 и чл. 30
от Закона за пътищата (ЗП). Управлението на пътищата включва не само
проектиране и изграждане, но и тяхното последващо поддържане в безопасно
за експлоатация състояние. Навежда се, че видно от писмо изх. № 24-00-
132/18.04.2017 г. пътната агенция признава фактът, че от 12.09.2016 г. мостът
„Макензен" е с разрушена предпазна ограда, като до настъпване на процесния
инцидент на 13.12.2016г. не са предприемани никакви действия, свързани с
обезопасяването му освен поставянето на сигнализация с лента.
Към момента на настъпване на ПТП мостът не е бил снабден с
необходимите ограничителни системи за пътища, представляващи предпазни
съоръжения, които според Техническите правила, приети от самата АПИ имат
за цел „в максимална степен да ограничават последствията от пътно-
транспортни произшествия при защита от тежки последици на пътуващи
в превозно средство при излизането му от платното за движение, при
падане от височина или сблъсък с опасни обекти в близост до пътя.".
Твърди се, че липсата на предпазна ограда или друг тип предпазно
съоръжение в крайна сметка не само е било предпоставка за настъпилия
тежък резултат, но се явява и негова основна причина. Това е така доколкото
първоначалния удар между двете МПС не е бил с голям интензитет, като
пътниците в тях не са били засегнати в значителна степен от инициалния
удар. Последващото отклоняване на управляваният от ищеца автомобил
извън пределите на моста и напълно безпрепятственото му пропадане в
реката, последвано от преобръщане обаче е довело до животозастрашаващи
травми за детето на ищеца, въпреки че то е пътувало в специално пригодено
детско столче. Поддържа се, че след първоначалния удар между двете МПС,
автомобилът на ищеца е загубил значителна част от кинетичната си енергия,
като остатъчната скорост, с която той е излетял от моста не е надвишавала 20
км/ч.
Поддържа се, че приложимите строителни норми, в това число
Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища на
Републиканската пътна мрежа, предвиждат изграждането на защитни
съоръжения, чието основно качество е степента на задържане на превозните
4
средства, като твърди, че в процесната хипотеза при наличието на изградено
според правилата защитно съоръжение същото би имало възпиращ ефект
спрямо отклонилото се МПС, като същото щяло да остане в рамките на
пътното платно. Прави се довод, че отговорност за настъпилия тежък
резултат носи и пътната агенция, която е следвало да положи необходимите
грижи за възстановяване и/или обезопасяване на пътния участък.
Недостатъкът на пътя, изразяващ се в липса на ограничителни системи на
моста (предпазна ограда, мантинела или от друг тип) се намира в пряка
причинно- следствена връзка с настъпилият тежък резултат, а именно смъртта
на малолетния Хр.А.Л..
Поддържа се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, причинени й в резултат на
загубата на невръстното и 6-месечено дете оценява на сумата от 200 000 лева.
Прави ищецът искане пред съда да осъди ответника Н.а.п.и., с адрес гр.
С., бул. М. * да заплати на ищеца Х. Й. Д. , ЕГН **********, сумата от 200
000.00 / двеста хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и
страдания от загубата на сина на ищеца Латинов, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 13.12.2016 г. до окончателното
изплащане, както и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва иска. Навежда се, че основната причина за
настъпилите вреди е единствено виновното поведение на ищеца - водач на
автомобила. Изключителната вина на водача е основание за изключване на
отговорността на АПИ. Изцяло противоправното поведение на ищеца се
установявало от влязла в сила присъда на Окръжен съд - Благоевград, имайки
в предвид задължителния характер на присъдата.
Прави се възражение за прекомерност на претендираните
неимуществени вреди и при евентуално уважаване на исковата претенция,
размерът на исканите вреди да бъде намален.
Оспорват се наведените твърдения в исковата молба за непредприемане
от страна на АПИ на действия, свързани с обезопасяването на моста.
5
Оспорват и твърденията, че мостът не е бил снабден с необходимите
ограничителни системи, съответстващи на техническите правила, както и че
при наличието на изградено според правилата защитно съоръжение, същото
би имало възпиращ ефект, спрямо отклонилото се МПС. Оспорва се
причинно - следствената връзка между настъпилите вреди и твърдяната
неизправност на моста. Отговорността на АПИ следва да бъде изключена
поради правилността на изграденото съоръжение - мост и единствената
причина за ПТП - незаконните действия на ищеца.
Поддържа се, че от присъда № 486 / 29.01.2017 г., постановена от ОС-
Благоевград по НОХД № 654 / 2017 г. и влязла в сила на 14.02.2018 г.,
причината за настъпването на ПТП-то не е от технически характер, а от
субективен - ищеца се е движел със скорост от 69, 5 км/ч. и без да намали
скоростта при намалена видимост /опасен завой надясно/, без да се съобрази с
поставените пътни знаци навлиза в моста, на който е имало преминаващ
автомобил. В момента на удара ищеца се е движела със скорост от 64, 4 км/ч.,
последвал е челен удар, като скоростта на ищеца след удара е била около 54
км./ч. Според присъдата автомобилът на ищеца се е приплъзнал покрай
другия и е излетял от моста – прави се извод, че след удара двата автомобила
са се разминали.
Поддържа се, че по настоящето дело не се установява какво е
техническото състояние на автомобила, ефективността на спирачната
система, в какво състояние са били автомобилните гуми и какви са били
атмосферните условия по време на настъпване на ПТП.
Поддържа се, че в случая единствено безспорно установена е
причинната зависимост между противоправното деяние, извършено от
водачът на автомобила, управлявайки с превишена скорост, несъобразена с
правилата за движение и пътните условия - и настъпилия вредоносен
резултат. Не са налице законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на АПИ за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца с оглед на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съществува наличие на пряка причинна
връзка между вредите и поведението на водача на автомобила, което е в
противоречие на нормативните разпоредби на ЗДвП, ППЗДвП и НК. По този
6
начин, осъществявайки от водача на елементите на фактическия състав на
съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице основание за намаляване на
дължимото обезщетение.
Оспорва се и искането за лихва датата на произшествието, тъй като от
този момент АПИ не е била в забава и не дължи законна лихва.
Поддържа се, че са одобрени в АПИ Техническите правила за
приложение на ограничителни системи за пътища по Републиканската пътна
мрежа. В. т. 1 - Обект и област на приложение, т. 1. 1, Общи положения - в
техническите правила са определени случаите, при шито правилата се
използват. В т. 1. 3. Определения - т. 1. 3. 9 (стр. 4 от техническите правила) е
дефинирано понятието парапет за пешеходци. Парапет за пешеходци е
ограничителна система на мостове, подпорни и предпазни стени или други
съоръжения за задържане и насочване на пешеходци и други участници в
пътното движение, която им пречи да ходят по или да пресичат платното за
движение или други опасни места и която не служи за задържане на превозни
средства. Навежда се, че мостът „Макензен“ е с такъв вид парапет за
пешеходци, който не служи за задържане на превозни средства, тъй като не е
имало повишена вероятност участниците в пътното движение да се отклонят
от пътя поради голям радиус на завой, няколко следващи една след друга
криви на пътя с радиуси, по - малки от 1,5 пъти от допустимия радиус
съгласно Норми за проектиране на пътищата, както и не е имало наличие на
необичайно големи промени в посоката на движение. Също участъкът от пътя
не е с повишена концентрация на ПТП. Навежда се, че в т. 3, 5 Избор на
предпазно съоръжение до ръба на платното за движение на мостове и
подпорни стени (стр. 27 от техническите правила) са определени правилата за
избор на предпазно съоръжение на мостовете. Съгл. т. 3. 5. 1. 1 Степени на
задържане - Степента на задържане на предпазна ограда на мостове трябва да
е в съответствие с таблица 7 (стр. 28). От таблица 7 се установява, че при
опасност от М-ра до IV-та степен се изгражда само парапет за пешеходци.
Степените на опасност са определени във фигура 7 от техническите правила
(стр. 18). Степента на задържане и степента на опасност на моста „Макензен“
е такава, която налага единствено изграждането на парапет за пешеходци,
който не служи за задържане на превозни средства. Прави се довод, че
случилото се транспортно произшествие е по вина на изцяло на водача на
7
автомобила, в резултат на шофирането й, несъобразявайки се с правилата за
движение, пътната обстановка и извършвайки движение с несъобразена
скорост.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, делегира процесуален
представител, взема становище по иска.
Ответникът делегира процесуален представител, който изразява
становище, като оспорва иска, представя доказателства.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са няколко предмета на делото – спорното материално право е
правото на увредения да иска обезщетение за вредите – имуществени и
неимуществени, от възложителят, който зле е избрал или зле е надзиравал
изпълнителя при възлагане на работа, която правна квалификация е чл. 49, ал.
1 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД; по втория иск това е правото на вземане
за лихви, която правна квалификация е чл. 86 ЗЗД.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Установява се от писмените доказателства, по което не се и спори от
страните, че 13.12.2016 г. около 09.15 часа ищеца е претърпял пътен
инцидент като водач на собственият си л. а, „Фолксваген" модел „Голф" с per.
№ Е 6769 КС, в резултат на който е починало 6-месечно дете Хр.А.Л. с ЕГН
****, което пътно-транспортно произшествие е настъпило на републикански
път III- 109, в района на стеснен участък, а именно на моста „Макензен",
находящ се в участъка между с. Хотово и гр. Мелник. Мостовото съоръжение
е с дължина от 36 метра и в посоката на движение на ищеца към гр. Меник
трасето му започва с дясна крива, като навлизането в стеснения участък е
регулирано с пътен знак Б6 „Преминини ако мостът е свободен". В
срещуположната посока навлизането по моста е регулирано с пътен знак Б5
„Пропусни насрещно движещите се ППС". Не е спорно, че инцидентът е
настъпил след като водачът на л. а. Алфа Ромео с per. № Е 0497 ВС Д.Х.Г. се
е движил в посока към с. Хотово и е навлязъл в стеснения участък при
действието знак Б5 „Пропусни насрещно движещите се ППС“ като към този
момент мостът е бил свободен от автомобили., като ищеца пътуваща в
8
противоположна посока (към гр. Мелник) също навлиза по моста при
действието на Б 6 „Преминини ако мостът е свободен", като поради факта, че
пътното платно на моста е с ширина около 4,87 метра не е било възможно
разминаване между автомобилите, в резултат на което е настъпил челен, кос
удар между двете МПС, съсредоточен в предните им леви части, като МПС
„Фолксваген" модел „Голф", управляван от ищеца се е приплъзнал покрай
другото МПС, след което е излетял от моста в преминаващата под него река.
При падането си в реката автомобилът се обръща по таван, като в резултат на
така настъпилото ПТП тежки увреждания, несъвестими с живота е получил
синът на ищеца - 6-месечния Хр.А.Л..
Установява се от Присъда № 486/29.01.2018г. по НОХД № 654/2017 г.
по описа на Окръжен съд - Благоевград, че ищеца е призната за виновна за
това, че при нарушение на правилата за движение - чл. 6, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП,
вр. с чл. 45, ал. 2, пр. 6 ППЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 44, ал. 2 ЗДвП - по
непредпазливост е причинила смъртта на малолетното си дете, като актът е
влязъл в сила на 14.02.2018 г.. В мотивите съдът е приел, че за ищеца е
възникнало задължение да пропусне вече преминаващото по стеснения
участък от пътя (мост „Макензен”) МПС - л. а. Алфа Ромео с per. № Е 0497
ВС при положение, че в момента, в който последното МПС вече е било
навлязло по моста, тя все още не е била в зоната на действие на знак Б 6
„Премини ако мостът е свободен“, разположен на около 24 метра от началото
на моста. В хода на воденото наказателно производство е установено още, че
след настъпване на удара между двете МПС вече със значително по-ниска
скорост от около 20 км/ч управляваното от ищеца МПС се е насочило вляво
от трасето на моста като безпрепятствено е пропаднало в преминаващата под
него река. Това се е случило тъй като към момента на настъпване на
инцидента предпазната ограда на моста, вляво по посоката на движение на
ищеца е липсвала по цялото му протежение.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, процесният
пътен участък (мост „Макензен") от път Ш-109 е част от републиканската
пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва от държавата, в лицето на
ответната пътна агенция. Това се установява и от писмо изх. № 24-00-
132/18.04.2017 г., в което пътната агенция признава фактът, че от 12.09.2016
г. мостът „Макензен" е с разрушена предпазна ограда, като до настъпване на
9
процесния инцидент на 13.12.2016г. не са предприемани никакви действия,
свързани с обезопасяването му освен поставянето на сигнализация с лента. Не
е спорно по делото, че към момента на настъпване на ПТП мостът не е бил
снабден с необходимите ограничителни системи за пътища.
По делото е разпитан свидетелят Д.Д., от показанията на която се
установява, че на 13.12.2016 г. сестра й поради факта, че сама си гледа децата,
карала по-големия син на детска градина, като тогава взела с нея малкото
дете, за да не бъде само, като е станало ПТП. Тя живеела сама в с. Зорница, а
в гр. Мелник карала големия син на училище. Свидетелят я е видяла след 2-3
дни след случилото се. Опитала се да говори с нея по телефона, не можела да
говори, плачела, била в депресия, не желаела да говори за случилото се. Тя
през това време била в болницата в „Пирогов“, като била много зле тогава.
Изпаднала в депресия, не можела да говори, само очите й били пълни със
сълзи, не искала да говори за случая. Тя сама си отглеждала децата, била
всеотдайна майка. Нямало кой да й помага, но в почивните дни си общували
по телефона, поддържали много контакти. Малкото дете било на 6 месеца,
желано дете било. След тази трагедия била много зле, даже с течение на
времето не желаела да живее там, поради което се изместила. Като минавали
през мястото, всеки път се сещала за трагедията, това я карало да се чувства
зле, не й било по силите да живее там, като сега живее в гр. Петрич. Тя не
желае да говори по случая, чувствала се много зле като повдигнат въпроса за
случая, и тя отказва да говори. Все още не може да преодолее случилото се,
като тя има две деца. Първото й дете в момента е в четвърти клас, а второто в
момента на 2.6 месеца, родила след инцидента с другото й дете.
Настоящият състав приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски
логични. Субективните възприятия на свидетеля по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се.
В настоящото съдебно производство е приета комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза, от която се установява, че причина
за настъпване на ПТП е субективното поведение на ищеца, който ако е
намалил скоростта и е спрял, то ПТП е било предотвратимо. Установява
10
вещото лице, че ако правилно са били поставени коланите, главата на детето
не би достигнала тавана при падане на таван на автомобила, тъй като
деформациите на тавана не са големи. Установява вещото лице, че ищеца се е
движел със скорост от 58 км/ч, като не е спрял преди опасността, поради
което е настъпил челен кос удар между крайните леви части на двата
автомобила с приплъзване между левите страни на автомобилите, като
автомобила на ищеца „Фолксваген Голф“ е продължил напред, с блокирано
предно ляво колело, като достигайки до края на моста по дъгообразна
траектория, поради липса на парапет го напуска вляво и пада на покрив в
коритото на реката. При падане по таван на автомобила, главата на Х.А. се
удря в него и получава тежка травма в теменната част. Установява вещото
лице, че тежката черепно-мозъчна травма се характеризира със синдром на
декортикация – пълна липса на реакция към околната среда, синдром на
стволова смърт – изразява се в пълна кома, парализа на дишането, липсва на
всички стволови рефлекси, синдром на мозъчна смърт – липсват всякакви
реакции на каквито и да са дразнители, арефлексия, хипотония. Сочи вещото
лице, че последните два синдрома - синдром на стволова смърт и синдром на
мозъчна смърт, са причина за смъртта на детето, тъй като увреждането на
детето, настъпило от удар върху твърд предмет – удар на главата в тавана на
колата, като увреждането на мозъка е несъвместимо с живота.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява,
че по смисъла на техническите правила на АПИ, процесният мост подлежи на
обезопасяване с ограничителна система „Парапет за пешеходци“. Установява
вещото лице, че след инцидента е монтирана на процесния мост
ограничителна система „Парапет за пешеходци“, като при добро
експлоатационно състояние възможно тази система да задържи при малка
скорост и страничен удар процесното МПС в рамките на пътя.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентни,
обосновани и логични.
От правна страна, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД урежда т.нар. генерален деликт,
установявайки обща забрана, изискваща да не се причиняват вреди другиму.
Съществуват и специални състави на деликтна отговорност, отчитащи
11
спецификата на субектите в правоотношението или на някой от елементите на
фактическия състав, какъвто е състава на чл. 49 ЗЗД, разпоредбата на който
гласи, че „този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа”.
За да е налице специалния състав на деликтната отговорност, следва да са
налице общите елементи от фактическия състав на общия състав на
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Общият деликтен състав включва
обективни /деяние, противоправност, вреда и причинна връзка/ и субективни
/вина/ елементи.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата,
на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Възприето е в
практиката разбирането, че в някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането и
затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил
дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената
работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане на
отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение
на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата.
За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане,
когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената
работа.
Разглежданият иск ще бъде основателен, ако ищеца докаже фактите,
които попадат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили
вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД - възлагане на работа от ответника на прекия
причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
12
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.).
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е
предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо
обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност възниква за възложителя,
когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата, както чрез действия, които съставляват извършване на възложената
работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно-
обезпечителна функция, поради което вината като субективен елемент следва
да се преценява не по отношение на възложителя, а по отношение на лицето,
на което е възложена работата (ППВС № 7/1958 г. ). Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника, при условията на пълно обратно
доказване.
Воден от тези принципни постановки, съдът намира, че неизпълнението
на вменените от закона задължения (по смисъла на Технически правила за
приложение на ограничителни системи за пътищата по републиканската
пътна мрежа) на АПИ – обезопасяване на процесният мост с ограничителна
система „Парапет за пешеходци“, което бездействие е реализирано от нейни
или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с
чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона
бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания
случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на
гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е
този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното
изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са
ангажирани. Напротив, от събраните гласни доказателства се установява
несъмнено бездействие от страна на АПИ – до настъпване на процесното
ПТП, на процесния мост не е била изградена ограничителна система „Парапет
13
за пешеходци“ – същата е изградена след настъпването на ПТП.
Неоснователни са доводите на ответника в насока че процесното ПТП не е от
технически характер, а е от субективен характер, като причината за смъртта е
в резултат на превишената скорост на водача на автомобила. Както се
установява от комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, която е категорична, че причината за смъртта е тежката черепно-
мозъчна травма, настъпила от удар върху твърд предмет – удар на главата в
тавана на колата, като увреждането на мозъка е несъвместимо с живота.
Липсват каквито и да е други доказателства, които биха могли да поставят
под съмнение така даденото заключение, поради което и съдът възприема
същото изцяло като обективно и компетентно. А удара в тавана на
автомобила е следствие на падане на автомобила от моста в реката.
Анализирайки събраните по делото доказателства-писмени и гласни,
както и заключението на медицинската експертиза, съдът намира, че по
делото безспорно е установено наличието на причинно-следствената връзка
между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице състава на чл. 49 ЗЗД,
поради което и за ответника възниква задължение да обезщети ищеца за
понесените неимуществени вреди.
От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, причинени от смъртта на малкото дете – на
шест месеца, които се изразяват в болката от загубата му. Безспорно е, че
вреди от смъртта на своето невръстно дете търпи майката - душевни болки и
страдания от внезапната загуба на своето невръстно дете. Съобразявайки тези
обстоятелства – загуба на невръстно дете, на шест месеца от майката,
обуславят висок интензитет на болките и страданията на майката, които
обуславят, предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и критерия за справедливост,
размер на вредите от 200 000 лв.. Отчитайки уврежданията на ищеца - майка
на дете на шест месеца, което почива, претърпените от нея притеснения,
стрес и душевни страдания, продължителността и интензивността на вредите,
отчитайки и социално-икономическите условия към момента на деликта и
към настоящия момент, съдът намира, че посочения размер е справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
14
От страна на ответника е постъпило възражение за наличие на
съпричиняване. Съдът намира същото за основателно по следните
съображения:
За да е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ответникът следва да
докаже, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.
В настоящата хипотеза тези твърдения са доказани.
На първо място, в конкретния случай се установи, че пострадалият е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 6, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, вр. с чл. 45,
ал. 2, пр. 6 ППЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 44, ал. 2 ЗДвП, вследствие на
което е причинил по непредпазливост смъртта на малолетното си дете, което
се установява от съдебната присъда. Налице е причинно-следствена връзка
между нарушаването на правилата за движение по пътищата от пострадалата
и увреждането му, тъй като падането от моста, който не е бил снабден с
обезопасителна система, е вследствие на челен страничен удар между два
автомобила, като ищеца не е реагирал – не е възприел опасността и не е
задействал спирачната система. В случая злополуката е пряка, неизбежна и
закономерна последица от нарушаване на правилата за движение от
пострадалия, предизвиквайки ПТП чрез страничен удар с друг автомобил на
мост, който не е предназначен за разминаване на два автомобила
едновременно, поради което след удара единия автомобил, поради липса на
обезопасителна система, е паднал от мост в реката. Следва да се посочи също,
че в зоната преди моста е имало и знак да се пропусне автомобила, който
преминава по моста. С оглед на изложеното съдът приема, че по делото се
установи, че пострадалата Д. е нарушила правила за движение по пътищата,
които са довели до злополуката, защото ако бяха спазени правилата за
движение по пътищата, нямаше да се реализира падане на автомобила от
моста, независимо, че същият няма обезопасителна система. Падането от
моста е резултат на двете деяние едновременно – деянието на Д., която не
спазвайки правилата за движение по пътищата, е реализира челен страничен
удар с преминаващ автомобил по моста, без да реализира спиране на
автомобила преди удара, както и от второто деяние – неизпълнение на
задължение на ответника да реализира обезапосителна система. Това води до
извод, че съпричиняването е 50/50, поради което следва да се присъди
15
възнаграждение в размер на 100 000 лв. на пострадалата.
Съобразно чл. 78, ал. 6 от ГПК, разноските, направени от ответника,
следва да останат за него както са направени. Ответникът трябва да заплати
на същото основание и 1880 лв. на съда за изплатените от бюджета му
възнаграждения за вещи лица.
На основание чл. 38 от ЗА и чл. 7, ал. 1I т. 2 от Наредба № 1/ 9. VII.
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ще следва
ответникът да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от
3530 лв.
Ответникът следва да заплати и следващата се държавна такса върху
уважената част от иска от 100 000.00 лв. или 4000 лв. по сметка на съда.
Макар и с оглед цялостния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ответника да има право на разноски, съобразно уважената част от иска,
то същия не представи доказателства, за реалното извършване на такива,
поради което искането му следва да бъде оставено без уважение.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. „П. и.“, с адрес гр. С., бул. „М.“ № *, да заплати на Х. Й.
Д. , ЕГН **********, сумата от 100 000.00 лв. (сто хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания от загубата на сина
на ищеца Латинов, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 13.12.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над този размер, до претендирания от 200 000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. „П.и.“, с адрес гр. С., бул. „М.“ № *, да заплати на адвокат
Я. Д. Д., ЕГН *****, САК, сумата в размер на 3530.00 лв. (три хиляди
петстотин и тридесет лева), представляващи разноски за адвокат съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А „П. и.“, с адрес гр. С., бул. „М.“ № *, да заплати по сметка
16
на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 4000.00 лв. (четири хиляди
лева), представляващи държавна такса по иска.
ОСЪЖДА А. „П. и.“, с адрес гр. С., бул. „Ма.“ № *, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 1880.00 лв. (хиляда
осемстотин и лева), представляващи възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17