Р А Й О Н Е Н С Ъ
Д -
гр. Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 125/31.05.2012 год.
по НОХД № 31 по описа на ТРС за 2012 год.
С обвинителен акт по прокурорска
преписка № 44/2007 год., по досъдебно производство № 14/2007 год. по описа на РУП-гр.Тутракан,
Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
- А.Е.Д., роден на *** ***, ***, с
ЕГН: **********, за това, че на 07.01.2007 г. с.Старо село, обл.Силистра, в
съучастие като извършител с Р.В.Р. ***, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот и специален начин – ловкост, е отнел чужди движими
вещи – 3 броя медни казани с вместимост 200 л., 300 л. и 400 л., 5 броя медни капаци, 8 броя месингови
венци, медни тръби със сечение 45
мм. и дебелина 2 мм, 40 бр. месингови накрайници (фланци и пръстени) и 3 бр. месингови оточни
капаци, на обща стойност 4 360.00 (четири хиляди триста и шестдесет) лева,
от владението на А.Г.Р. ***, без неговото съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.2 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
- Р.В.Р., роден на *** г., в
гр.Разград, живущ ***, ***, с ЕГН: **********, за това, че на 07.01.2007 г.
с.Старо село, обл.Силистра, в условията на повторност
и в съучастие като извършител с А.Е.Д. ***, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот и специален начин – ловкост, е отнел чужди движими
вещи – 3 броя медни казани с вместимост 200 л., 300 л. и 400 л., 5 броя медни капаци, 8 броя месингови
венци, медни тръби със сечение 45
мм. и дебелина 2 мм, 40 бр. месингови накрайници (фланци и пръстени) и 3 бр. месингови оточни
капаци, на обща стойност 4 360.00 (четири хиляди триста и шестдесет) лева,
от владението на А.Г.Р. ***, без неговото съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.3 и т.7 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
- П.П.П., роден на *** г., ***, с
ЕГН: **********, за това, че на 08.01.2007 г. с.Старо село, обл.Силистра, с цел
да набави за себе си имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими
вещи - 3 броя медни казани с вместимост 200 л., 300 л. и 400 л., 5 броя медни капаци, 8 броя месингови
венци, медни тръби със сечение 45
мм. и дебелина 2 мм, 40 бр. месингови накрайници (фланци и пръстени) и 3 бр. месингови оточни
капаци, на обща стойност 4 360.00 (четири хиляди триста и шестдесет) лева,
собственост на А.Г.Р. ***, за които знаел, че са придобити от А.Е.Д. и Р.В.Р.,***,
чрез престъпление – кражба – престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
В наказателното производство е
предявен граждански иск за нанесени имуществени вреди от пострадалия А.Р., който
не е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство поради изтичане
на давностния срок по ЗЗД.
В хода на съдебното производство
представителя на държавното обвинение поддържа повдигнатите обвинения на
подсъдимите като фактическа и правна квалификация, като ги намира за доказани
по несъмнен и категоричен начин. Пледира за осъдителна присъда като предлага:
- наказанието на подсъдимия А.Д. да
е по вид „Лишаване от свобода” за срок от две години – две години и половина, изпълнението
на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
5 години;
- наказанието на подсъдимия Р.Р. да
е по вид „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и шест месеца, което да
изтърпи ефективно и да се приведе в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наложено
на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца по НОХД № 144/2004
год.по описа на ТРС;
- наказанието на подсъдимия П.П. да
е по вид „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и шест месеца, изтърпяването
на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три
години и половина-четири години.
Защитника на подсъдимия А.Д.
пледира за осъдителна присъда като предлага наказание „Лишаване от свобода” за
срок към минималния, за изтърпяване при условията на чл.66, ал.1 от НК, поради
изминали 5 години от извършване на деянието.
Защитника на подсъдимия Р.Р.
пледира за осъдителна присъда като не предлага конкретно наказание.
Защитника на подсъдимия П.П.
пледира за оправдателна присъда, като излага мотиви за липсата на знание и
умисъл от подзащитния му.
Подсъдимият А.Д. заяви, че разбира
в какво е обвинен и се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Ползвайки правото си на последна дума подсъдимият моли съда за условна присъда.
Подсъдимият Р.Р. заяви, че разбира
в какво е обвинен и се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Ползвайки правото си на последна дума подсъдимият моли съда за условна присъда.
Подсъдимият П.П. заяви, че разбира
в какво е обвинен и не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Ползвайки правото си на последна дума подсъдимият моли за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите
на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите А.Д. и Р.Р. *** и се
познават много добре. Към датата на деянието подс.Д.
не е бил осъждан, а подс.Р. е бил осъждан многократно.
Подс.Д. и подс.П. са
братовчеди. Подс.П. *** и не е осъждан. В началото на
2007 г.
и тримата подсъдими били безработни.
През 2003 г. св.А.Р. закупил
недвижим имот в с.Старо село, обл.Силистра – паянтова сграда – ракиджийница.
Той оборудвал помещението с пет казана за изваряване на ракия, снабдил се с всички
необходими документи и започнал да предоставя казаните за изваряване на ракия,
като нощем обектът бил без охрана.
Вечерта на 07.01.2007 г. в домът на
подс.Р. *** имало гости за Ивановден, сред които бил
и подс.Д.. След като двамата подсъдими се почерпили
порядъчно излезли от къщата и решили да посетят питейно заведение в с.Старо
село. Докато вървели към заведението подс.Д.
предложил на подс.Р. да отидат и да разбият сградата
с казаните за ракия, собственост на св.Р. и да извършат кражба на медни части
от там. Подс.Р. се съгласил и отишъл до домът на свой
вуйчо в селото и без неговото знание и съгласие впрегнал неговия кон в каруцата
и се придвижил до сградата с казаните за ракия. Спрял коня с каруцата зад
сградата на казаните, подс.Д. като използвал
ловкостта си се покатерил на покрива, разместил керемиди през отвора проникнал
вътре в сградата. Подс.Р. останал отвън да наблюдава.
Вътре в сградата работело ел.осветление и имало добра видимост. Подс.Д. се ориентирал и намерил капаците и лулите на
казаните. С ритник успял да изкърти металната решетка на прозорец на сградата и
от там започнал да подава на подс.Р. металните
елементи от казаните – три казана, пет капака, месингови венци, медни тръби,
месингови накрайници и месингови оточни капаци, а
последния ги поставял в каруцата. Подс.Д. напуснал
сградата и казаните за ракия двамата с подс.Р.
намачкали, натоварили всичко в каруцата и тръгнали по посока на блатото, където
в близост до овощна градина имало изградена циментова вана, в който разтоварили
вещите.
На следващия ден подс.Д. се обадил на своя братовчед подс.П.
и му казал да отиде в с.Старо село с автомобил, за да вземе около 150 кг. отпадъци от мед, за
да ги продадат в гр.Русе. Тъй като подс.П. нямал
автомобил се обадил на св.Д., който се съгласил и двамата с л.а.”Опел астра”, управляван от свидетеля около 18.00-19.00 часа
пристигнали в с.Старо село, откъдето взели двамата подсъдими и отишли до
мястото, където последните оставили вещите. Подс.Д. и
подс.Р. казали на подс.П.,
че металните вещи били намерени от тях в порутена изоставена сграда. Натоварили
част от тях в автомобила на св.Д., след което подс.П.
се обадил на св.Е.,***, и го помолил да отиде с друг автомобил при тях, за да
могат да натоварят и останалите вещи, които не се събрали в автомобила на св.Д..
Първоначално св.Е. отказал на подс.П., но последния
му се обадил повторно и му казал, че вещите били малко, при което свидетелят се
съгласил. Около 20.00 часа св.Е. *** собственият си автомобил „Сеат-ибиза” и след като минал
с.Нова Черна, обл.Силистра, по главния път се отбил в страни, където го чакали
тримата подсъдими и св.Д.. Натоварили в автомобила на св.Е. останалите вещи,
след което двамата свидетели, подс.П. и подс.Д. с двата автомобила отишли в гр.Русе, където в двора
на домът на св.Е. разтоварили вещите. На следващия ден с помощта на ъглошлайф подс.Д. нарязал металните
вещи, за което му помагал св.Е.. След това с автомобила на св.Е. извозили и
предали на няколко пункта за изкупуване на вторични суровини в гр.Русе
металните вещи. При предаване на вещите на пунктовете за вторични суровини подс.П. представял чужда лична карта, намерена от него, тъй
като не можал да намери своята. За предадените вещи получили около 1200-1300
лв., от които св.Е. получил 100 лв., на св.Д. било платено горивото и за
измиване на автомобила му на автомивка, а подс.Д. дал
на подс.Р. 200-250 лв., а останалите задържал за себе
си.
В досъдебното производство е била
назначена и извършена Ценова експертиза, която дала заключение, че стойността
на предмета на престъплението е 4 360
лева.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство
доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.01.2007 г. с приложен към същия фотоалбум; заверени
копия от регистър за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали;
копие от покупко-изплащателна сметка; разпечатка на
телефонни разговори от мобилни номера с подробна разпечатка с регистрирани
обаждания; справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подс.А.Д.;
справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подс.Р.Р.; справка за
съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подс.П.П.; протокол за доброволно
предаване от 03.10.2011 г.; копие от НА № 11, том ІІІ, рег.№ 3903,
н.д.№426/16.12.2003 г., съставен от нотариус Й.Д.; копие от договор за замяна
на недвижими имоти; копие на скица; копие на инвестиционен проект; копие от
удостоверение за регистрация; копие от удостоверение за регистрация на пункт за
изваряване на ракия; копие от заповед,; копие от санитарно разрешително;
протокол за доброволно предаване от 03.10.2011 г.; скица; заключение на
съдебно-ценова експертиза; показанията на свидетелите А.Р., Д.Е. и Д. Д.;
обясненията на подсъдимите в досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие.
При изграждане на фактическите си
изводи съдът възприема за достоверни показанията на свидетелите, както и
обясненията на подсъдимите, които анализирани поотделно и в съвкупност
изясняват установената фактическа обстановка и обстоятелствата по делото.
Съдът дава вяра на всички писмени
доказателства и доказателствени средства, които анализирани поотделно и в
съвкупност кредитираните гласни доказателства спомагат за изясняване на
обстоятелствата и фактите по делото.
Съдът възприема и дава вяра на
показанията на свидетелите, които анализирани поотделно и в съвкупност
изясняват описаната от съда фактическа обстановка.
Съдът възприема и кредитира и обясненията
на подсъдимите по делото, които съвпадат с установената фактическа обстановка и
останалите приети и кредитирани от съда гласни, писмени и веществени доказателства
и доказателствени средства.
Всички събрани и анализирани от
съда доказателства налагат следните правни изводи:
Съдът приема, че от обективна страна
са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление от общ характер по
чл.195, т.3 и т.4, пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 от НК – кражба на медни и
месингови вещи от сграда с казани за изваряване на ракия в с.Старо село,
обл.Силистра, собственост на св.А.Р..
Съдът намира, че от обективна
страна не са събрани безспорни доказателства за това, че деянието е било
извършено, чрез използване на технически средства – гаечен ключ и метална
тръба. В досъдебното производство и в хода на съдебното следствие не са събрани
никакви доказателства, че за демонтиране на вещите-предмет на обвинението е бил
използван гаечен ключ или метална тръба.
Съдът приема, че от субективна
страна е доказано безспорно и несъмнено, че подсъдимите А.Д. и Венцислав Р. са
извършили престъплението, за което от прокурора са им били повдигнати
обвинения. Налице са достатъчно несъмнени доказателства за това, че двамата
подсъдими в съучастие като извършители са отнели предмета на престъплението – описаните
в повдигнатите им обвинения вещи.
Съдът намира, че от субективна
страна в хода на досъдебното производство и хода на съдебното следствие не са
били събрани достатъчно несъмнени доказателства, че двамата подсъдими са
извършили деянието след като са се сговорили предварително. Събраните и
кредитирани от съда доказателства сочат на форма на обикновено съучастие като
извършители при извършване на процесното деяние.
Двамата подсъдими са решили инцидентно да извършат деянието и в никакъв случай
не са планирали и подготвили неговото осъществяване предварително.
Съдът не споделя тезата на
прокурора, че са били събрани достатъчно доказателства, които да навеждат на
извода, че подсъдимите Д. и Р. са извършили кражбата на процесните
вещи, чрез използване на технически средства – гаечен ключ и метална тръба,
както и след предварителен сговор, поради което повдигнатите им обвинения в
тези части са недоказани.
Съдът намира, че в досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно и
несъмнени доказателства, за извършени действия от страна на подсъдимия П.П. с
цел да набави за себе си имотна облага съзнателно да е спомогнал да бъдат
отчуждени придобитите, чрез престъпление от подс.Д. и
подс.Р. вещи, за което е знаел, че са предмет на
престъпление. Липсват и доказателства за наличието дори на предположение от
негова страна, че вещите са били предмет на престъпление, извършено от другите
двама подсъдими по делото. Прокурора е изтъкнал като мотив да повдигне
обвинение на подс.П. това, че вещите са били
превозени от с.Старо село до гр.Русе в тъмната част на денонощието и при
предаването на вещите на пунктове за вторични суровини той е използвал чужда
лична карта, което не представлява достатъчно основание да се приеме за
доказано несъмнено съзнателно извършено престъпление по чл.215 от НК и в двете
му форми на изпълнителното деяние. Подсъдимите Д. и Р. за заявили, че не са
съобщавали на подс.П., както и на св.Д. и св.Е., че
вещите са били отнети от тях противозаконно, а са им съобщили, че са намерени
от тях в изоставена порутена постройка. Липсата на достатъчно преки или косвени
доказателства, които поотделно или в съвкупност с всички останали доказателства
и доказателствени средства по делото да доказват несъмнено извършеното от подс.П. деяние както от обективна, така и от субективна
страна прави повдигнатото на същия обвинение от прокурора недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл.303,
ал.1 от НК присъдата не може да почива на предположения, когато обвинението не
е доказано по несъмнен начин, както и когато не се установи безспорно, че
подсъдимите са извършили деянието, за което са им повдигнати обвинения.
Предвид изложените съображения съдът
прие, че подсъдимият А.Д. е извършил деяние, което съставлява престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2 от НК и го оправда по повдигнатото обвинение в частта по чл.195, ал.1, т.4,
пр.2 и т.5 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите вината
обстоятелства: направените самопризнания, изразеното разкаяние, чистото съдебно
минало и липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът счита, че причина за
извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов
ред и стремежа за материално обогатяване по престъпен начин.
Предвид изложените съображения
съдът прие, че подсъдимият Р.Р. е извършил деяние, което съставлява
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.3 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, поради това, че е
извършил деянието след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление и случаят не е маловажен и го оправда по повдигнатото обвинение
в частта по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите вината
обстоятелства: направените самопризнания и изразеното разкаяние и отегчаващите
вината обстоятелства: обремененото съдебно минало.
Съдът счита, че причина за
извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов
ред и стремежът за материално обогатяване попрестъпен начин.
Предвид изложените съображения
съдът прие, че подсъдимият П.П., не е извършил деянието, за което му е било
повдигнато обвинение от прокурора поради липсата на доказателства и го оправда
по обвинението за престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
Съдът на основание чл.309, ал.2 от НК потвърди взетата по отношение на подс.Д. мярка за
неотклонение „Подписка”.
Съдът на основание чл.309, ал.2 от НК потвърди взетата по отношение на подс.Р. мярка за
неотклонение „Подписка”.
Съдът на основание чл.309, ал.2 от НК отмени взетата по отношение на подс.П. мярка за
неотклонение „Подписка”.
Съдът присъди направените в хода на
наказателното производство разноски.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА въз
основа на изложените съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владмир Легарски)