Решение по дело №394/2019 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

     №

гр.Русе, 17.06.2020 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 394 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ.

Образувано е по жалба на ППК „Старт-93“, със седалище в с. Караманово ПК 7130, община Ценово, област Русе, ул. „Асен Илиев“ № 46 Б, депозирана чрез процесуален представител адв. В.С. ***, против Решение № 18/121/06803/3/01/04/01 с изх. № 02-6400/208#6 от 14.05.2019 г. за налагане на финансова корекция в размер на 1 226 305,41 лева, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В жалбата се развиват подробни оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие на акта с целта на закона.

Основните аргументи на жалбоподателя са, че не е налице нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. като основание за налагане на финансова корекция в размер на цялата сума по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Твърди, че договорът е изпълнен, а бизнес плана не съставлява част от него и неизпълнение на показателите по него, не съставлява неизпълнение на договора. Твърди също, че с оглед обявяване за нищожна на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., с влязло в сила решение на ВАС, неизпълнението на бизнес плана, което е предвидено именно в тази методика, принципно не може да служи като основание за финансова корекция, още повече че липсват доказателства за настъпили неблагоприятни последици върху бюджета на съюза в резултат на него. Позовава се и на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на Наредба № 8/03.04.2018 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ по ПРСР 2007 - 2013 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт като незаконосъобразен. Претендира и присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспореният административен акт отговаря на всички изисквания за неговата законосъобразност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването като неоснователно. Претендира и присъждане на направените разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Оспореното решение притежава белезите на индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.1 от АПК и засяга правната сфера на жалбоподателя, тъй като с него се налага финансова корекция по Договор за отпускане на финансова помощ № 18/121/06803 от 28.08.2014 г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., страна по който е ППК „Старт-93“. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От събраните доказателства се установява, че съгласно Договор № 18/121/06803 от 28.08.2014 г. (в период на мониторинг до 28.08.2019 г.) жалбоподателят е ползвател за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., сключен с Държавен фонд „Земеделие“, с размер на безвъзмездната финансова помощ на договора –  1 226 305.41 лева, съгласно последно сключен анекс. Предмет на инвестицията е „Изграждане на инсталация за компостиране на животински отпадъци, генерирани от ППК „Старт-93“, по изискванията на Директива 91/676/ЕИО“ (л. л. 177 – 185 от делото, том I).

С Писмо изх. № 02-6400/208 от 19.12.2018 г. ДФ „Земеделие“ е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Административното производство е открито във връзка направени констатации, установени след извършена проверка след плащане, при която било констатирано неспазване на нормативни задължения, както и на задължения по сключения Договор № 18/121/06803 от 28.08.2014 г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013 г. Същото е било получено от бенефициента на 27.12.2018 г. На 11.01.2019 г. е било получено Възражение вх. № 02-6400/208 от ППК „Старт-93“ с изложени твърдения за настъпване на форсмажорни обстоятелства – наводнение (л. л. 1075 и 1076 от делото, том III).

При извършване на проверки на място след плащане в периодите: 24.08.2017 г. - 21.09.2017 г.; 03.04.2018 г. - 03.05.2018 г. и 20.09.2018 г. - 12.10.2018 г. било установено неспазване на разпоредбите на т. 4.23, б. „а" и б.„г", т. 4.33 и т. 5.2.2 от Договор № 18/121/06803 от 28.08.2014 г., сключен между ДФ „Земеделие" и ППК „Старт-93", както и на разпоредбите на чл. 16, ал.2, чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 49, ал. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 8 от 03.04.2008 г.).

Било констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., които гласят, че за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, както и да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство, съответно клаузи т. 4.23, б.„а“ и б. „г“ от договора. В резултат на извършена проверка на място в периода 24.08.2017 г. - 21.09.2017 г. било установено, че инсталацията за компостиране на животински отпадъци, генерирани от ППК „Старт-93" е работила нормално до края на м. октомври 2015 г. От м. ноември 2015 г. до м. март 2016 г. ППК „Старт-93" преустановява съфинансираната дейност. Причина за това била повреда в инсталацията, дължаща се на лоши метеорологични условия през зимния период. Към момента на извършване на проверката на място инсталацията отново не функционирала, тъй като през м. юли на 2017 г. вследствие обилен и проливен дъжд, съоръжението за компостиране е било залято. За настъпилата щета ДФ „Земеделие“ бил уведомен с Писмо вх. №02-6400/208 от 28.08.2017 г., към което бил представен констативен протокол за настъпилото застрахователно събитие, издаден от „Би Ел Ей" ЕООД. При извършената проверка на място било установено и несъответствие между представените в бизнес плана показатели и реално постигнатите такива. Съгласно изготвения бизнес план от страна на ППК „Старт-93“, кооперацията планира да увеличи приходите от продажби на земеделска продукция; да произведе компост от растителни и животински отпадъци - 3 600 т./г. при непрекъснат режим на работа или 10 т. дневно максимално; да увеличи броя на отглежданите животни в стопанството; да открие нови работни места - 4 броя, ангажирани с инсталацията, като било установено че за приключилата финансова 2016 г. производствената програма за реализиране на приходи от селскостопанска продукция била изпълнена на 96.37 %, а именно: в одобрения към договора бизнес план за 2016 г. били заложени приходи от продажби на мляко, пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед в размер на 1 203 990.00 лв. от отглеждането на 138 бр. животни и обработката на 5 000 дка земя. При проверката били установени приходи от продажба на горепосочената земеделска продукция в размер на 1 160 255.50 лв., реализирани от отглежданите на 129 бр. животни и обработването на 9 573.70 дка земя за стопанската 2015/2016 и 11 237.3 дка за стопанската 2016/2017 г., който размер бил двойно по-голям от заложения в одобрения бизнес план и договора за финансово подпомагане от 5 000 дка. Също така било констатирано, че за пълната финансова 2016 година е произведен 200.00 т. компост и употребен 180.00 т. от заложени по бизнес план 3 600 т., което представлявало 5.48 % произведен компост за цялата 2016 г. и 4.93 % употребен. Било установено, че една от основните цели на проект № 18/121/06803 на ППК „Старт – 93“, заложена в одобрения бизнес плана, била чрез изграждане на системата за компостиране на оборски тор и влагането му в почвата да се увеличат добивите на продукция на кооперацията. Въпреки това била констатирана и продажба на произведен биокомпост.

По искане на жалбоподателя за промяна в показатели, заложени в бизнес плана, в началото на 2018 г. е било определено, че инсталацията ще работи 150 дни годишно, а годишният капацитет на произведен био компост ще е 1 500т.

На 04.04.2018 г. в ДФ „Земеделие" постъпва Писмо вх. №02-6400/48 от ППК „Старт-93", с което уведомява ДФ „Земеделие“, че през м. март 2018 г. инсталацията за компостиране отново е била наводнена и поради високото ниво на водите не могат да бъдат предприети ремонтни дейности и през м. април на 2018 г. Приложени са констативен протокол от комисия при Община Ценово от 14.03.2018 г. и констативен протокол от комисия при ППК „Старт - 93" от 14.03.2018 г., към което били приложени и съответните писмени доказателства, установяващи настъпилото събитие, както и предприетите от страна на жалбоподателя действия по възстановяване работоспособността на инсталацията.

Била извършена повторна проверка на място в периода 03.04.2018 г. - 03.05.2018 г. При тази проверка били констатирани посочените по-горе събития, както и че съгласно дневници за сметка 303 за пълната финансова 2016 г. бил произведен 200 т. биотор, от който е употребен 180 т. от заложени по бизнес план (променен) 1 500 т., което представлявало 13,33 % произведен компост за цялата 2016 г. и 12% употребен биокомпост.

За 2017 година бил произведен 45.00 т. компост и употребен 0.00 т. от заложени по бизнес план (променен) 1500 т., което представлявало 3 % произведен компост за цялата 2017 г. и 0.00 % употребен или изчислено средноаритметично за двете финансови години (2016 г. и 2017 г.) - 8.17 % произведен компост и 6 % - употребен.

При така установените данни бил направен извод, че за петгодишния период по чл. 48, ал. 1 от Наредбата, съответно т. 4.23 от договора съфинансираната дейност е била преустановявана и инсталацията не е функционирала.

Констатирано било и второ нарушение – на разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., съгласно която при настъпване на частична щета ползвателят на помощта е длъжен да възстанови подпомогнатия актив, респ. на т. 5.2.2 от договора /аналогична/. В тази връзка било установено, че поради повреда на компютърната конфигурация, в резултат на наводненията през 2017 г., същата била подновена, като бил инсталиран софтуер „Vijeo Citect Runtime“, но същият не бил с възможностите на първоначалния такъв; била установена липса на и счупени панели от покривната конструкция, покриваща съоръженията за пасивно термофилно и мезофилно компостиране „CRD 480“; че били изрязани част от гредите на двата контейнера за зареждане на „Механизиран буферен бункер за растителни отпадъци с устройство за дозиране" и „Механизиран буферен бункер за животински отпадъци от кравефермата"; на резервната (бек-ъп) система за автоматично управление и контрол, която представлява преносим компютър „НР", не бил инсталиран софтуера „Vijeo Citect Runtime" за „Система за автоматично управление и контрол", а се използвала програмата „Tema Viewer" за отдалечен достъп; липсвал шнек за изхода на въртящия се барабанен компостер „ВС 140" от „Затворени аеробни, термофилни биореактори/съдове за непрекъснато активно термофилно компостиране".

Било установено и трето нарушение – на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., според която бизнес планът по ал. 1 трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата или на земеделските стопанства на членовете на организациите на производители чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3., както и на клаузата на т. 4.33 от Договор № 18/121/06803 от 28.08.2014 г., съгласно която ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.

При проверката било установено, че през 2018 г. е произведен 26.50 т. компост и употребен 0.00 т. от заложените след промяната в бизнес плана - 1 500 т. Съгласно одобреното изменение на бизнес плана в тази част, както и вземайки предвид, че проверката била извършена през м. септември на 2018 г. следвало, че за девет месеца от 2018 г. бил произведен компост в размер на 1.77 % от заложеното количество по бизнес план и употребен 0.00 %.

Установено е още, че за пълната финансова 2016 г. бил произведен 200 т. биотор, от който бил употребен 180 т., от заложени по изменения бизнес план 1 500 т., което представлявало 13,33 % произведен компост за цялата 2016 г. и 12 % употребен биокомпост.

Процентът на неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за 2016 г. бил в размер на 86.7 % за произведен тор и 88 % за използван биотор.

За 2017 г. били събрани данни за произведен 45.00 т. компост и употребен 0.00 т. от заложени по бизнес план (променен) 1 500 т., което представлявало 3 % произведен компост за цялата 2017 г. и 0.00 % употребен.

Представен е констативен протокол от 04.07.2017 г. за настъпило наводнение, което е засегнало стопанството на ППК „Старт-93", както и инсталацията за биокомпост.

Видно от одобрените промени в бизнес плана, инсталацията трябвало да работи без прекъсване за периода от 01 април до 31 октомври на същата година, през който период от 150 дни (всеки месец на инсталацията трябва да бъде извършвана профилактика, която отнема 2-Здни) да произведе 1 500 тона биокомпост при максимален дневен капацитет 10 тона при 3 сменен режим на работа. Средно се получавало, че инсталацията следвало да работи 21-22 дни в месеца (150 дни / 7 месеца = 21.43 дни на месец).

С оглед гореизложеното и съобразявайки разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., както и на клаузата на т. 8.1. от Договор № 18/121/06803 от 28.08.2014 г. АО приел, че подлежащата на възстановяване финансова помощ следва да бъде определена в размер на 100 % върху изплатената по договора помощ – 1 226 305.41 лева.

Последвало е издаване на оспореното в настоящото производство Решение № 18/121/06803/3/01/04/01 с изх. № 02-6400/208#6 от 14.05.2019 г. за налагане на финансова корекция в размер на 1 226 305,41 лв., издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

В хода на съдебното производство към делото е приобщена представената административна преписка с всички съдържащи се в нея писмени доказателства.

По искане на ответната страна, съдът е назначил по делото съдебно-счетоводна експертиза. Изготвеното от вещото лице заключение е прието от съда, като не е било оспорено от страните по делото. Съдът кредитира същото като изготвено от незаинтересовано, компетентно в съответната област лице. От заключението се установява, че е налице точно изпълнение на бизнес плана на жалбоподателя, като инсталацията за биокомпост е била изградена, годна да работи по товар при непрекъснат режим на работа, била е съобразена с изискванията на Директива 2006/42/ЕО на ЕП и ЕС. Действително вещото лице е установило, че произведеният биотор за 2016, 2017 и 2018 години представлява изключително нисък процент от заложения по бизнес плана (променен), като в тази връзка са били посочени и влошената метеорологична обстановка и паднали валежи, както и придошли води през м. юли 2017 г. и м. март 2018 г., в резултат на които съоръжението за компостиране е бивало заливано, което довело до технически неизправности и повреди, наложили нефункционирането на инсталацията. Сходни били данните и относно употребения/реализирания биокомпост, като вследствие наводнението през м. март 2018 г. 63 т. произведен биокомпост бил бракуван като негоден за употреба. От заключението на вещото лице обаче става ясно, че процентът на изпълнение на приходната част, съобразно заложеното в бизнес плана е висок, но че това се дължи на по-големия размер обработваема площ в сравнение със заложеното в одобрения бизнес план. Установява се също така, че сумата, която ДФ „Земеделие“ предоставя по договора на ползвателя е в размер на 1 226 305,41 лева. (л. л. 330 – 348 от делото).

По искане на жалбоподателя съдът е назначил съдебно-техническа експертиза (л. л. 277 – 288 от делото), която да установи къде се намира изградената инсталация за биокомпост, на какво разстояние от нея се намират водни обекти, имало ли е природни бедствия - наводнения за 2016 г., 2017 г., 2018 г. в землището на с. Караманово, на кои дати и в какво се изразяват те (вода на кв. м.), какъв е срокът за отводняване на поземлените имоти, засегнали ли са наводненията изградената инсталация, отстранени ли са щетите. Изготвеното от вещото лице заключение е прието от съда, като не е било оспорено от страните по делото. Съдът кредитира същото като изготвено от незаинтересовано, компетентно в съответната област лице. Действително вещото лице е изследвало събитие, което е с известна давност и е работило с доказателства и сведения, предоставени от страните, находящи се в преписката, но задачата на същото е била свързана именно с проверка вероятността при тези метереологични условия и установени по делото проливни дъждове, да настъпят вреди в обем, твърдян от жалбоподателя да изключат нормалното експлоатиране на инсталацията за компостиране. Само по себе си обстоятелствата, че вещото лице не установява непосредствено обстоятелствата, описани в заключението му, а ги анализира от други доказателствени източници, не води до извод за необоснованост на заключението. От заключението по СТЕ се установява, че площадката за компост се намира на около 300 м. от най-близкия воден басейн – р. Студена, преминаваща северно от процесния имот. Вещото лице установява сериозни наводнения от паднали обилни валежи във водосбора на р. Студена през м. юли 2017 г. и през м. март 2018 г., причинили заливане на площадката за биокомпост и нанасяне на сериозни материални щети. Вещото лице не може да посочи срок за отводняване, тъй като тази площадка се намира в район, който е равнинен и при заливането с вода, както е преляла водата на реката, не е била залята единствено площадката, а е било залято всичко, което е било наоколо, в рамките на около 50 дка и повече. Освен това според вещото лице нямало как площадката да се отводни, освен тази вода да се върне отново в реката, или самата вода да се оттегли. Ако тази вода не е изкуствено отводнена, експертът не би могъл да каже точно за колко време тя ще попие в почвата и площадката да изсъхне. В о.с.з. на 28.11.2019 г. (л. л. 291 и 292 от делото) уточнява, че при едно наводнение като през м. юли 2017 г., когато водният стълб е бил около метър, и при такъв обем отводняването би могло да е в рамките на месец, а също така и почвата трябва да се осуши, за да може да се направят ремонтни работи. Вещото лице е установило, че наводнението през м. юли 2017 г. се е отразило върху целостта на предмета на договора, като са били нанесени щети по ел. инсталацията и климатизирана кабина. С нанесените щети се спира работата на инсталацията за биокомпост, откъдето се нарушава и изпълнението на бизнес плана за производство на определено количество продукция от компост. Вещото лице е установило щети по общо 10 позиции, които е посочило в изготвеното заключение. За отстраняване на щетите и въвеждане в експлоатация на инсталацията жалбоподателят е сключил договор с „РУСИС“ ЕООД, лице различно от първоначалния изпълнител на инсталацията – „Биокомпост БГ“ ООД. На 16.04.2018 г. било установено, че инсталацията функционира нормално и няма забележки по нейната работа. Уточнява, че при разговор с представител на жалбоподателя, установил, че при следващите наводнения инсталацията била спирана, с цел да се избегнат щетите, настъпили при първото голямо наводнение през м. юли 2017 г.

По делото са изслушани свидетелските показания на С. М., на длъжност специалист по гражданска защита в Община Ценово (л. 231 от делото), Т. Б. на длъжност гл. счетоводител в кооперацията (л. 232 от делото), Б. Б., който към 2017, 2018 и 2019 години е бил кмет на с. Караманово (л. 292 от делото), както и Р. С., собственик и управител на „Русис“ ЕООД (л. 293 от делото). Показанията на посочените свидетели са изслушани от съда по искане на жалбоподателя с цел установяване на твърдяните от него форсмажорни обстоятелства – наводнения през 2017 г. и 2018 г., както и на щетите, които са настъпили в резултат на тези природни бедствия, съответно мерките и действията, предприети от страна на ППК „Старт-93“ за отстраняването им.

Първият свидетел е С. М., която от осем години е специалист по гражданска защита в Община Ценово. Свидетелят сочи, че наводненията започнали през 2015 г. Били залети земеделски земи поради излизане на р. Студена, която се намира близо до с. Караманово. През месец януари 2015 г. имало проливен дъжд, 2016 г. през лятото била излязла реката, през месец юли 2017 г., 04.07.2017 г., наводнението било огромно. Наводнения имало и през 2018 г. Свидетелката за първи път видяла площадката за компост през 2015 г., когато също имало наводнение, но тогава вътре в предприятието нямало вода. Когато обаче било голямото наводнение през м. юли 2017 г. инсталацията била изцяло залята, изобщо не можело да се влезе вътре, всичко било пълно с вода, като пътят до там също бил залят. Били залети реколтите, над 5 000 дка. Започнали да отводняват при животните, но до инсталацията не било възможно да се стигне. След това наводнение, свидетелката ходила многократно до предприятието, като свидетелства за това, че вода е имало до м. октомври – м. ноември 2017 г. Свидетелката посочва, че през м. март 2018 г. имало също голямо наводнение, водата не била толкова висока, но отново предприятието било във вода. В тази връзка съдът е приел представени от жалбоподателя веществени доказателства – фотоснимки, направени от св. С. М. при посещения на място при наводненията през 2017 г. и 2018 г.

Св. Т. Б., служител в кооперацията, установява, че инсталацията била пусната в експлоатация м. септември 2015 г., като дори била изградена дига от едната страна, за да предпази от евентуална вода. Преди изграждането на инсталацията точно на това място не било имало наводнения или поне не е била засягана кравефермата. Дотогава не е било заливало. През 2015 г. била направена проба, за да се види, че инсталацията работи. До м. декември 2015г. инсталацията е работила. През 2016 г. имало голям сняг, след което инсталацията постоянно давала дефекти. Информирали, както изпълнителя „Биокомпост БГ“ ООД, който не се отзовавал, така и ДФ „Земеделие“, при което бил одобрен нов бизнес план. Свидетелства и за наводнението през м. юли 2017 г. Сочи, че тогава инсталацията била изцяло залята, минало повече от месец преди да стане възможно застраховател да влезе да огледа щетите, идвали и от различни институции. Компютрите, които управляват съоръжението, били наводнени и оттам нататък нищо не можело да работи. Уточнява, че същите стояли под вода може би 2-3 седмици и не подлежали на поправка, като в самата кабина за управление на съоръжението имало около 1,30 м. вода. До м. ноември 2017 г. имало вода. Не се отводнявало, защото нямаше как да се изпомпи водата. Чакали реката да я поеме, за да имат достъп. Там имало и складиран произведен компост, който бил бракуван. До началото на 2018 г., поради отводняването от предходното наводнение през 2017 г. и заради това, че инсталацията не можела да работи през зимния сезон лицето, с което бил сключен договор за отстраняване на щетите от 2017 г. отложило работата по въвеждане на новия софтуерен продукт и съответно пускане в експлоатация на инсталацията. При второто наводнение през 2018 г. кабината за управление не била наводнявана, а само площадката пред нея, където се складирала продукцията. И за това наводнение бил уведомен ДФ „Земеделие“, както и застраховател, който обаче в тази случай преценил, че на този етап нищо не подлежало на обезщетяване. Инсталацията основно работела през 2015 г. за няколко месеца. След това имало дефекти (поради минусови температури и снеговалеж), след това имало наводнения. След голямото наводнение през 2017 г. ремонтирали инсталацията и контролните блокове, като те не са се повреждали при следващото наводнение. От началото на м. май 2018 г. инсталацията заработила отново, но давала дребни дефекти, които следвало да бъдат отстранявани, затова и имало моменти, когато била спирана. Свидетелката сочи, че кооперацията водела и търговско дело с първоначалния изпълнител „Биокомпост БГ“ ООД за пропуснати ползи, некачествено изпълнение по възложения проект. През 2018 г. имало произведени определени количества биокомпост.

Св. Б. Б.,*** през 2017, 2018 и 2019 години също има преки впечатления как изглежда и функционира самата инсталация, от наводненията, станали през 2017 г. и 2018 г. и щетите, които тези наводнения са причинили на процесната инсталация, на готовата продукция – биокомпост, както и на суровината, от която той се произвежда. Сочи, че наводнението през м. юли 2017 г. е било много голямо, била залята почти цялата инсталация, кравефермата, свинефермата. Отводняването продължило 3-4 месеца. Следващото наводнение през м. март 2018 г. не било толкова голямо и отводняването продължило 5-6 седмици. Тогава били унищожени суровина и готова продукция, докато при първото наводнение било наводнено и командното помещение, като компютрите били изцяло повредени. 

По делото е разпитан и св. Р. С., който е собственик и управител, на дружеството, с което жалбоподателят сключил договор за отстраняване на щетите от наводнението през м. юли 2017 г. и съответно въвеждане на инсталацията в експлоатация. Свидетелят сочи, че е правил ремонт на електрическото табло, което е било залято от вода при това наводнение, както и че е трябвало да изготви нов софтуер за цялата инсталация, тъй като дружеството, което предоставило инсталацията отказало да предостави отново предходния софтуер.

При така установената по делото фактическа обстановка, като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран като единствената Разплащателна агенция (РА) за Р България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Според чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. При това, правомощие да иска връщане на изплатени суми за подпомагане чрез налагане на финансови корекции по ПРСР 2007 – 2013 има РА, която на основание чл.20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП се ръководи от Изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а, ал.5 от ЗСПЗ, в редакцията на нормата към ДВ, бр. 2 от 2018г., Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Решението отговаря на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Съдът обаче счита, че в случая АО е издал оспореното решение в противоречие с относими към казуса материалноправни разпоредби, както и при несъблюдаване целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно ал.2 от същия текст, РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

На първо място неоснователен е доводът на жалбоподателя, че неизпълнението на бизнес плана, което било предвидено в обявената за нищожна с влязло в сила решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, 5 състав, Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., принципно не може да служи като основание за финансова корекция. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г. „проект“ е заявление за подпомагане заедно със всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Бизнес планът е неразделна част от заявлението за подпомагане, като в него са заложени и задължения. Не е спорно между страните, че съгласно сключения договор от 28.08.2014 г. - т.4.33 ползвателят на помощта се е задължил да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. С оглед установените по делото факти и обстоятелства съдът счита, че действително е налице неизпълнение на визираните от АО нормативни и договорни задължения. В Раздел VIII от Договора, в точка 8.1 е отразена отговорността на ползвателя на помощта при неизпълнение на договорни или нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, като изрично е посочено, че се прилагат санкциите, определени в чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.  Обстоятелството, че цитираната от жалбоподателя методика е обявена за нищожна не се отразява на процесното решение за налагане на финансова корекция. Това е така, тъй като разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. дават самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция. Последната не е наложена въз основа на методиката, а на посочените подзаконови разпоредби. Критериите за определяне размера на намалението на помощта също са посочени в чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8 - вида, степента и продължителността на неизпълнението. Тези критерии са законово дефинирани.

На следващо място по делото не е спорно и, че за процесните години не е постигнато заложеното в бизнес плана по отношение производството и реализацията на биокомпост, като жалбоподателят навежда твърдение, че това се дължи на форсмажорни обстоятелства – наводнения през 2017 г. и 2018 г., нанесли сериозни щети на инсталацията, в резултат на които последната не могла да функционира дълъг период от време, унищожили както ресурси, така и вече произведен биокомпост.

Съгласно правната норма на чл.55 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.  страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 и при спазване на условията на този член. Ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжно писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи (ал. 2). Форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на наредбата са а) смърт на ползвателя на помощта; б) продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; г) тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; д) разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; е) епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител. Така легалната дефиниция на посоченото понятие по § 1, т.44 от ДР на Наредба № 8 от 3.04.2008 г. по същество преповтаря определението за „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл.2, § 2, б.“а“ – б.“е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно  финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В съображение пето от преамбюла на този регламент е посочено следното:“ За да се осигури съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда“. Според постоянната практика на Съда на ЕС в контекста на регламентите, регулиращи селското стопанство (вж. т.19 от решението от 17.10.2002 г. по дело C-208/01 Isabel Parras Medina e Consejeria de Agricultura y Medio Ambiente de la Junta de Comunidades de Castilla-La Mancha, т.34 от решението от 09.08.1994 г. по дело C-347/93 Belgian State v Boterlux SPRL и др.) форсмажорните обстоятелства не се ограничават единствено до абсолютната невъзможност за изпълнение, а са дефинирани като „…необичайни и непредвидими обстоятелства, извън контрола на съответния оператор, последствията от които, въпреки упражняването на цялата дължима грижа, не биха могли да бъдат избегнати“[1].

След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита за безспорно доказани твърдяните от страна на жалбоподателя формажорни обстоятелства – наводнения през 2017 г. и 2018 г., довели до невъзможност процесната инсталация да функционира за продължителен период от време, както и до невъзможност да бъде произведено и реализирано заложеното в бизнес плана количество биокомпост, като при наводненията били унищожени както суровина, така и вече произведен биокомпост. Налице е и втората предпоставка по чл.55, ал.2 от Наредбата, а именно РА е била уведомена писмено с приложени надлежни доказателства в законовия срок за възникването на тези тежки природни бедствия, което не се и оспорва от страна на ответника. Налице са и безспорни данни за това, че жалбоподателят е положил дължимата грижа като е предприел необходимите действия по отстраняване на щетите, но поради търговски спорове с дружеството – изпълнител на инсталацията – „Биокомпост БГ“ ООД, е сключил договор с друг правен субект  - „Русис“ ЕООД за възстановяване на щетите и за въвеждане на инсталацията в експлоатация след голямото наводнение през м. юли 2017 г. Именно поради това и не било възможно да бъде възстановен изцяло предходния софтуер на компютърните системи, управляващи цялата инсталация и се наложило написването на нов софтуер, който обаче не бил напълно идентичен с предходния. По несъмнен начин се установи също така, че отводняването при първото голямо наводнение през м. юли 2017 г. е продължило 3-4 месеца до м. ноември 2017 г., след което следвал зимен период и отново наводнение през м. март 2018 г., макар и не толкова голямо, които обективни извънредни обстоятелства наложили по-късното извършване на ремонтните дейности. 

С оглед гореизложеното сочените от жалбоподателя причини изцяло попадат в дефиницията на форсмажорни обстоятелства по смисъла на  чл.2, § 2, б.“в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и § 1, т. 44, б. „г“ от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008 г., в светлината на задължителното тълкуване на това понятие в практиката на Съда на ЕС, които обстоятелства изключват отговорността на ППК „Старт-93“ при неизпълнението на визираните в оспореното решение нормативни и договорни задължения. В този смисъл следва да се има предвид и текста на съображение двадесет и второ от преамбюла на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, според което прилагането на финансова корекция следва — при строго спазване на принципа на пропорционалност — да взема предвид степента на усвояване и външните фактори, допринесли за неуспеха. Финансови корекции не следва да се прилагат, когато целите не са постигнати поради въздействието на социално-икономически или екологични фактори, съществени промени в икономическите или екологичните условия в дадена държава-членка или поради други форсмажорни причини, които оказват сериозно въздействие върху изпълнението на съответните приоритети. Това правило е възпроизведено в текста на чл.22, § 7 от същия регламент. Същата идея, а именно да не се носи отговорност в случаи на неизпълнение поради непреодолима сила, е залегнала в чл.64, § 2, б.“а“ и чл.77, § 2, б.“а“ от  Регламент (ЕС) № 1306/2013, които разпоредби предвиждат, че в тези случаи не се налагат административни санкции.   

Като не е отчел посочените обстоятелства и относимата към тях нормативна уредба административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.   

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, на основание чл. 143, ал.1 от АПК и като своевременно направено, е основателно и доказано, поради което в полза на жалбоподателя следва да се присъди сума в общ размер на 18 130 лева, от които 1 700 лева заплатена държавна такса (л. л. 18 и 19 от делото), 15 840 лева, заплатено по банков път адвокатско възнаграждение (л. 14, л. л. 26 – 29 и л. л. 101 и 102 от делото), 90 лева – депозит за призоваване на трима свидетели (л. л. 119 и 120) и 500 лева – депозит вещо лице по назначена СТЕ (л. л. 261 – 263 от делото). Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ДФ „Земеделие“, доколкото фондът има качеството на юридическо лице съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

                                                 Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ решение № 18/121/06803/3/01/04/01 с изх. № 02-6400/208#6 от 14.05.2019 г. за налагане на финансова корекция в размер на 1 226 305,41 лева, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Цар Борис III“ № 136, представляван от изпълнителния директор В. Г., да заплати на Производствено-потребителна кооперация "Старт-93", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Караманово, общ.Ценово, обл.Русе, представлявана от председателя М. Б. П., сумата от 18130 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

      СЪДИЯ: