Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХIІ-ти
въззивен състав на трети юни през две хиляди и двадесета
година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на
секретаря Таня Георгиева и в присъствието на прокурора Мариян Александров, като
разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВНОХД № 484 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 21.06.2019 г., постановена по НОХД № 17679/2018 г., СРС,
НО, 17-ти състав е признал подсъдимия Я.Л.Л. за невиновен в това, че на
различни дати през периода 05.05.2017 г. – 26.05.2017 г. в гр. София, при
условията на продължавано престъпление – с три деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Ц.М.П., относно различни обстоятелства, в резултат на
което причинил на „И.**“ ЕООД имотна вреда в общ размер на 4 930 лева,
както следва:
-
на 05.05.2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Ц.М.П., че са му необходими средства за закупуване
дискове и зъбно колело, които части ще бъдат вложени в ремонт на трансмисия
модел „13, 5 HR27450-1“ със сериен номер „JBEA 044275“, в резултат на
което причинил на „И.**“ ЕООД имотна вреда в размер на 3 600 лева;
-
на 22.05.2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Ц.М.П., че са му необходими средства за закупуване на
нова турбина, която ще бъде вложена в ремонт на трансмисия модел „13, 5 HR27450-1“ със сериен номер „JBEA 044275“, в резултат на
което причинил на „И.**“ ЕООД имотна вреда в размер на 830 лева;
- на 26.05.2017 г. в гр. София, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ц.М.П., че е приключил
ремонта на трансмисия модел „13, 5 HR27450-1“ със сериен номер „JBEA 044275“, в резултат на което
причинил на „И.**“ ЕООД имотна вреда в размер на 500 лева, поради което на основание
чл. 304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Против присъдата, в законоустановения срок е
постъпил протест от прокурор при СРП, в който се твърди, че присъдата на пъвоинстанционния
съд е неправилна, без да се излагат аргументи в тази насока. Предлага се
въззивната инстанция да отмени протестираната присъда и на основание чл. 334,
т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да постанови нова, с която да признае
подсъдимия Я.Л.Л. за виновен в престъплението, за което е предаден на съд по
чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В протеста не се
сочи на необходимост от събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 17.02.2020 г. въззивният съдебен
състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи
лица и ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на
Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, като не прави изявления за
неговото оттегляне. Намира, че обвинението, което е повдигнато срещу подсъдимия
Л. за извършено престъпление по чл. 209 от НК, не е доказано по несъмнен и категоричен
начин. Продължава, че в случая се касае за гражданско-правни отношения, поради
което смята, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия Л.,
в лицето на адвокат А., пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда. Счита, че събраните на двете фази на наказателния процес,
доказателства безспорно установяват, че подзащитния му не е извършил
престъплението, за което е обвинен. Присъединява се към становището на
прокурора, че в случая са налице гражданско-правни отношения, което обуславя и
несъставомерност на инкриминираното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Л.,
в правото си на лична защита и последна дума заявява, че не е извършил
престъпление и желае съдът да се произнесе правилно.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният съд,
при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата
обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена
въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на
достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно невиновността на подсъдимия
Л.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна
на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Я.Л.Л., ЕГН ********** е роден на *** ***, българин,
български гражданин, разведен, работещ, със средно образование, осъждан, живущ ***.
Свидетелят Ц.П.бил собственик на капитала и
управител на търговско дружество „И.**“
ЕООД, което притежавало строителна машина – грейдер. Около месец април 2016 г.
трансмисията на машината /Кларк, модел 13.5 HR27450-1 със сериен номер
JBEA044275/ блокирала и машината била откарана до сервиз на „А.С.“ ЕООД с
управител св. Д., който ремонтирал двигателя, но отказал да ремонтира
трансмисията. За целта през месец април 2017 г. св. П.се свързал със св.Б.,
който го насочил към подсъдимия Я.Л., който извършвал ремонт на трансмисии. Св.
П.и друг път бил работил с подсъдимия и сина му С.Л., както и със св.Б., които
били извършвали ремонт на негова строителна техника. След проведени телефонни
разговори със св.Б.и св. П., подсъдимият се съгласил да извърши ремонта на
скоростната кутия на грейдера, като сключил неформален договор за изработка –
за ремонт на трансмисията, с управителя на „И.**“ ЕООД св. П., без уговорен
срок за изпълнение и първоначално определена цена. Двамата се разбрали
подсъдимият да вземе трансмисията от сервиза, където се намирал грейдера и след
като установи какви са повредите по нея, да уведоми св. П.за цената на
резервните части и труда. Тъй като към момента подсъдимият нямал регистрирано
търговско дружество, а това на сина му С.Л. /който също се занимавал с ремонт
на строителна техника/ било със запорирани сметки, подсъдимият се разбрал със
св.Б., св. П.да превежда сумите за ремонта по сметка на управляваното отБ.дружество „К.С.2004“ ЕООД и то да издава фактури за
услугата. Във връзка с това подсъдимият се разбрал със св.Б.последният да
задържи за себе си сумата за ДДС върху така преведените суми, както и сума в
размер на 500 лева за възнаграждение за своето участие в сделката и
посредничеството между подсъдимия и св. П..
Така в началото на месец май,
2017 г. подсъдимият посетил сервиз на „А.С.“ ЕООД в гр. София, в ж.к. „Дружба“,
където работел св. Д. и оттам взел трансмисията, която била демонтирана от
двигателя на грейдера. Той я натоварил в микробус и я превозил до своя сервиз в
гр. Асеновград. Там подсъдимият разглобил скоростната кутия и установил какви
са повредите по нея, затова на 05.05.2017 г.
позвънил по телефона на св. П.и му казал, че е необходимо да се подменят
дискове и зъбно колело, като подсъдимият съобщил на св. П., че за това следва
да му преведе сумата от 3600 лева за закупуване на резервните части. Двамата не
уточнили дали става въпрос за закупуване на нови резервни части или такива
втора употреба. Св. П.се съгласил и на 05.05.2017 г. от сметката на управляваното
от него дружество „И.**“ ЕООД превел по сметка на „К.С.2004“ ЕООД сумата от
3600 лева /с включен ДДС/, за което и му била издадена фактура от продавача.
Св.Б.изтеглил на два пъти /на 05 и 09 май 2017 г./, общо 3000 лева и на неустановена
дата предал тази сума на подсъдимия.
На
неустановена дата преди 22.05.2017 г. подсъдимият отново се обадил по телефона
на св. П.и му казал, че и турбината на трансмисията е повредена и за
закупуването на нова са необходими 500 лева с ДДС, като на 22.05.2017 г. св. П.наредил
сумата в размер на 500 лева от банковата сметка на „И.**“ ЕООД по банковата
сметка на „К.С.2004“ ЕООД. В последствие св.Б.предал неустановена част от
сумата на подсъдимия. Подсъдимият обаче установил, че не може да намери турбина втора употреба и затова проучил как
да поправи турбината. Тя била заварена и монтирана по този начин на
трансмисията. Подсъдимият не съобщил на св. П., че турбината не е сменена, а
само поправена.
Към 26.05.2017 г. ремонтът на трансмисията не
бил приключен, но подсъдимият на неустановена дата преди 26.05.2017 г. се
обадил на св. П.и му поискал да доплати сумата от 830 лева за положения от него
труд при ремонта на трансмисията, като св. П.се съгласил и на 26.05.2017 г.
превел по банков път от сметката на „И.**“ ЕООД по сметката на „К.С.2004“ ЕООД
сумата от 830 лева с ДДС, неустановена част, от която в последствие била предадена
на подсъдимия от св.Б..
Междувременно подсъдимият
поискал съдействие от св. П., като му обяснил, че му трябват схеми за ремонт на
трансмисията, която била произведена около 1988 г., но св. П.не разполагал с
такива. Затова подсъдимият се забавил с ремонта, като след време открил схема и
упътване относно резервните части на двигателя. Така той установил в каква
последователност следва да монтира трансмисията и какви резервни части са му
необходими. Подсъдимият поръчал на сина си С.Л. да му достави от Гърция резервни части за
трансмисията, като двамата съставили опис на необходимото за ремонта. По този
начин св. С.Л. купил от специализирана морга за пътностроителна техника в
Гърция край гр. Солун резервни части – втора употреба - трансмисионна помпа,
лагери, муфи и други дребни части, както и нови уплътнения, тефлонови сегменти
и някои дискове на обща стойност между 2000 и 3000 лева и ги доставил на баща
си. Подсъдимият Л. вложил в ремонта на скоростната кутия така доставените
части, като сменил част от дисковете, сложил нови уплътнения и опръстени.
През месец октомври 2017 г. след многократни опити да се свърже с
подсъдимия св. П.подал сигнал за извършено престъпление срещу него в СДВР и на
18.12.2017 г. било образувано досъдебно производство.
В началото на месец ноември
подсъдимият приключил с ремонта на трансмисията и я затворил, като решил да я
изпрати до сервиза, откъдето я бил взел първоначално, поради което я изпратил
чрез куриер до св. Д. на 04.11.2017 г. Към този момент подсъдимият не бил
изпробвал дали трансмисията работи, тъй като тя следвало да бъде монтирана на
грейдера и едва след това да бъде изпробвана. Трансмисията не била почистена и
по нея се забелязвали следи от грес, мръсотия, като фланецът стърчал навън и не
бил закрепен докрай с гайка. Когато получил трансмисията, св. Д. не бил доволен
от външния ѝ вид и веднага се обадил на св. П., който пристигнал в
сервиза. Двамата огледали трансмисията и решили, че тя не е ремонтирана, поради
което и не опитали да я поставят на машината и да я изпробват. Св. Д.
установил, че валовете не се въртели и отказал да я монтира на машината и да я
изпробва. Св. П.позвънил на подсъдимия и поискал от него да дойде до гр. София
и да я оправи, но подсъдимият отказал.
Св. П.се свързал със служители от сервиз „Йов
България“ в с. Герман и в последствие закарал там трансмисията. Там св. Б. я
отворил и установил, че в нея има голямо количество прах, мръсотия и корозия,
че резбата на гайката на изходящия вал е повредена, че дисковете на всички
скорости са изгорени, че цилиндъра за първа скорост е спукан и има отчупен зъб
на колелото на втора скорост. Той обяснил на св. П.какъв е нужния ремонт и че
турбината е само заварена, а не сменена, като и издал протокол със снимки на
повредите и информирал св. П., че цялостния ремонт ще струва над 5000 лева.
Св. Б. установил, че в този си вид
трансмисията не може да работи нормално, че в трансмисията са слагани
неоригинални резервни части, че турбината е била заварена, а зъбното колело е
наранено. Но св. П.решил, че няма да се сменя цялата турбина и зъбното колело,
а единствено най-неотложното - някои дискове и уплътнения, семеринги,
опръстени, което било извършено от св. Б.. След ремонта в сервиза на „Йов
България“ /на стойност 587.60 лева за части и 180 лева за труд/ трансмисията
била монтирана на машината и тя заработила въпреки заварената турбина и
нараненото зъбно колело.
Правилно
контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и възприета от
настоящата инстанция се подкрепя от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства: гласни доказателствени средства – обясненията на
подсъдимия Я.Л., показанията на свидетелите Ц.П., С.Б., В.Д., А. Б. и С.Л.,
включително и приобщените чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 и 5,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от досъдебното производство на св. П.,Б.и Б.,
писмените доказателствени средства, включително и копия на 3 броя фактури,
банкови извлечения, материали относно резервните части на скоростната кутия,
протокол за състоянието на кутията ведно със снимки към него, справка за
съдимост на подсъдимия и др.
Първостепенният съд е подложил на обстоен
анализ събрания по делото доказателствен материал, като е обсъдил подробно
гласните и писмени доказателства по делото- поотделно и съпоставени помежду им.
Посочил е кои от тях кредитира по какви съображения и съответно в кои части
кредитира гласните доказателства, респ. кои гласни доказателства не кредитира,
в кои части и по какви съображения.
Въззивният съдебен състав споделя
направения в мотивите към присъдата внимателен и задълбочен доказателствен
анализ. Контролната инстанция намира, че по отношение на
съдебния акт не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на
релевантните факти, тъй като ревизираният съд е изпълнил отговорно задълженията
си по разкриване на обективната истина, поради което и възприетата от въззивния
съд фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло с тази установена и от
първостепенния такъв. От друга страна пред настоящата съдебна инстанция не бяха
представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, които по
някакъв начин да променят установената от първостепенния съд фактическа
обстановка, поради което и същата бе възприета като цяло и от въззивния съд,
без изменения и допълнения към нея. Не са направени също така никакви конкретни
възражения в протеста срещу първоинстанционната присъда, които да бъдат
коментирани от въззивния съд.
Ето защо и въззивният съд е в ситуация
да няма как да каже нищо в повече от това, което е посочил първия съд в своите
мотиви, тъй като от една страна споделя становището на първата инстанция по
доказателствата, а от друга страна липсват и конкретни доводи и възражения в
протеста, на които да отговори. Не на последно място и доколкото прокурорът при
СГП не поддържа протеста, а споделя също изцяло становището на първостепенния
съд, както досежно анализа на доказателствата, така и досежно фактите, които се
установяват на база на същите и не на последно място и правния анализ на тези
факти, направен от първостепенния съд.
Настоящата съдебна инстанция се съгласява
изцяло с направените от първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при
собствения си прочит на доказателствата по делото, достигна именно до същите.
Правилно в основата на установените факти са поставени показанията на
свидетелите
В.Д., А. Б., С.Б.и С.Л., както и обясненията на подсъдимия Л., тъй като
съвкупно преценени, те са логически последователни, хронологично подредени и
изграждат една безпротиворечива картина на стеклите се събития. С основание за
непротивопоставими им с такава убедителност са били възприети частично
показанията на свидетеля Ц.П.. От вниманието на първостепенния съд не са убягнали
противоречията и непоследователсността в показанията на този свидетел досежно
значимите за повдигнатото обвинение обстоятелства. Мотивите на районния съд
съдържат оценка за достоверност при съобразяване на съществените страни на
казаното от всяко от разпитаните по делото лица, в това число и от подсъдимия,
като са изложени аргументи, относими към смисловия и информационен негов
капацитет, показващи извършена преценка за вътрешната и външната съгласуваност
на доказателствените източници и стриктно следване на правилата на формалната и
аргументативната логика. Подходът на първата инстанция към обясненията на подсъдимия
и свидетелските показания не е произволен, а е основан на извършена реална
цялостна проверка и старателна преценка на съдържанието им поотделно и в
съвкупност.
За
изясняване на спорните по делото факти от важно значение са показанията на свидетеля
Ц.П., като основен доказателствен източник в полза на обвинението, предвид
прякото му участие в инкриминираните събития. С оглед направения прецизен
анализ на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция, подобно на
контролираната намира, че показанията на свидетеля П., възпроизвеждащи
информация относно главните факти подлежащи на доказване в процеса, не могат да
послужат за сигурна основа за постановяване на осъдителна присъда. При преценка
на доказателствената стойност на посочените показания, обосновано районният съд
е отчел наличието на непоследователност, логически празноти и множество
противоречия в твърденията на този свидетел в рамките на различните фази на
наказателното производство. Правилно контролирания съд е съобразил наличието на
разминаване между показанията на свидетеля П., касателно размера на
превежданите суми по втория и третия превод, и обективните данни, изводими от
писмените доказателства по делото – фактурите, издадени от „К.С.2004“ ЕООД и
банковите извлечения от сметката на „К.С.2004“ ЕООД. Резонно, първата инстанция
е установила и неопределеност по отношение на времето, в което се твърди, че свидетелят
П.е бил въведен в заблуждение по второто и третото инкриминирани деяния,
включени в продължаваното престъпление, тъй като в показанията на свидетеля не
се съдържат данни за точните дати, на които са провеждани разговори между него
и подсъдимото лице, респективно датите, на които е бил въведен в заблуждение. В
тази връзка, следва да бъде отбелязано, че според диспозитива на обвинителния
акт, това е станало на 22.05.2017 г. и 26.05.2017 г., но видно от посочените
писмени доказателства тези дати, касаят единствено извършеното от свидетеля
разпореждане, т.е. това са датите, на които престъплението е било довършено.
Такава неяснота съдът е съзрял, че съществува и по отношение на мястото, където
се е намирал свидетеля по време на тези разговори. Следва да бъде подчертано,
че така изтъкнатите неясноти, съвсем не представляват маловажни детайли, а
съществени елементи от състава на престъплението по внесеното обвинение. Друг
съществен дефект на обвинението, който не е убягнал от вниманието на районния
съд и законосъобразно е бил отбелязан, касае точните суми поискани и получени
от подсъдимия Л. на инкриминираните от прокуратурата и посочени по-горе дати. Видно
от приобщените по делото фактури, издадени от „К.С.2004“ ЕООД, както и синхронизиращите
им данни от справката за движение по банковата сметка на дружеството- на
22.05.2017г. от сметката на „И.**“ ЕООД по сметката на „К.С.2004“ ЕООД е
постъпила сумата от 500 лева с ДДС, а на 26.05.2017 г. - сумата от 830 лева с
ДДС. Въпреки това, както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в
изготвения обвинителен акт, инкриминирани са съответно за дата 22.05.2017г. –
сумата от 830 лева и за дата 26.05.2017 г.- сумата от 500 лева, а прокурорът не
се е възползвал от правомощието по чл. 287 от НПК да измени обвинението в хода
на съдебното следствие.
Правилно, контролираният съд е
коментирал, като индиция за неискреност на свидетеля П.и проявената от същия непоследователност
в изнесената от него информация относно времевия период, в който е възникнала
повредата в строителната машина, предаването на процесната трансмисия за ремонт
на подсъдимия, както и наличните противоречия между заявеното от П.и показанията
на свидетеля Б. относно стойността на извършения допълнителен ремонт. Тези
обстоятелства правилно са отразени от първата инстанция и липсва необходимост от
дословното им преповтаряне. Хронологичната
неустойчивост на показанията на свидетеля П.и противоречията между заявеното от
него в разпитите му в различните етапи на наказателното производство, са дали
основание на решаващия съд да се осъмни и в истинността на неговите твърдения,
станали основа за формулиране на тезата за наличие на манипулативно поведение
от страна на подсъдимия и създаване на неверни представи у свидетеля, с цел
извличане на имотна облага и причиняване на имотна вреда. Безспорно от
показанията на свидетеля не могат да се изведат параметрите на конкретните му уговорки
с подсъдимия Л. относно срока за ремонт на трансмисията, точните части, които
подсъдимия е съобщил на свидетеля, че се налага да бъдат подменени, условията,
при които е следвало да стане това, а така също и състоянието, в което е била
предадена, респ. получена въпросната трансмисия. За посочените детайли,
показанията на свидетеля П.са несигурни и уклончиви, а детайлизирането им значително
след инкриминирания период /включително след първоначалния разпит на свидетеля
пред СРС/, както правилно е констатирал проверявания съд, дава основание за
извод, че същите са повлияни от показанията, дадени от другите свидетели по
делото, които поради присъствието си на всички съдебни заседания, П.е имал
възможност да възприеме. С оглед на изложените съображения, въззивният съд
намира, че показанията на свидетеля П.са непоследователни, неубедителни, а
противоречията им с обективните данни по делото показват, че разказът му не се
отличава нито с надеждност, нито с категоричност за обстоятелствата от главния
факт, поради което правилно първоинстанционния съд е отказал да ги кредитира и
да ги постави в основата на фактическите си изводи.
Обосновано ревизираният съд е оценил като
висока и надеждна, доказателствената стойност на показанията на свидетелите Б.
и Д., чрез които правилно и обективно са изяснени значими за предмета на
доказване факти и обстоятелства, и същите са анализирани детайлно. Техните
показания следва да се приемат за достоверни, тъй като от една страна показанията
са изчерпателни, логически последователни и нито вътрешно, нито взаимно
противоречиви, а от друга страна тези свидетели се явяват независими, както от интереса
на свидетеля П.да бъдат установено, че между него и подсъдимия е постигната
уговорка, която подсъдимия не е имал намерение да изпълни, така и от интереса
на подсъдимия Л. – да се установи, че в действителност той е изпълнил поетия
ангажимент. Не на последно място, както правилно е съзрял и първия съд,
показанията на свидетелите Б. и Д. са в тъждество и с представените по делото
писмени доказателства. Свидетелят Д. е присъствал при предаването на
скоростната кутия на подсъдимия Л., а също така и при последващото й получаване
чрез куриер, поради което има преки и непосредствени впечатления от
състоянието, в което същата се е намирала преди и след ремонта. Неговите
показания са източник на преки доказателства досежно обстоятелствата, че
скоростната кутия е била предадена на подсъдимия за ремонт в полу-разглобен
вид, респективно че същата е била получена след извършения от последния ремонт
в сглобено състояние, „окомплектована“, макар и външния й вид видимо да не е
бил добър. В логическа последователност се включват и показанията на свидетеля Б.,
дадени от същия, както непосредствено пред
първоинстанционния съдебен състав, така и в хода на ДП и прочетени по реда на
чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Обосновано районният съд е кредитирал
показанията на този свидетел, след като е констатирал, че те съдържат ценни
сведения за това, че определени части в скоростната кутия са били подменени с
нови такива, но неоригинални /тефлонов уплътнител, вместо метален/, че други са
били поправени вместо да бъдат подменени /турбина, цилиндър/, както и че е
възможно да са били сменени и част от дисковете, семеринги, гарнитури,
пръстени, а трети пък са били заменени с части втора употреба /зъбно колело/. Същите се намират в пълно съответствие с приобщените по делото писмени
доказателства- протокол за състоянието на скоростната кутия, издаден от „Йов
България“ ООД.
Същевременно показанията на свидетеля Б. разкриват важни подробности и за
последващата му уговорка със свидетеля П.да не бъде извършвана смяна на заварената
турбина и зъбното колело, а единствено да бъдат подменени част от изгорелите
дискове. Не е оставено без внимание и съобщеното от свидетелят обстоятелството,
че независимо от състоянието на турбината /заварена/ и на нараненото зъбно
колело /втора употреба/, скоростната кутия е била монтирана на грейдера и
същата е работела. Настоящата инстанция не намира основания да се съмнява в
достоверността на обсъжданите гласни доказателствени средства, доколкото същите
са съответни на останалите доказателства по делото, поради което подобно на
контролирания съд им се довери напълно при формиране на фактическите си и
правни изводи.
Въззивният
съдебен състав напълно се солидаризира и с преценката на показанията на
свидетелитеБ.и Л., като намира същите за логически последователни, достатъчно
подробни и взаимодопълващи се относно факти и обстоятелства, относими към
главния факт на доказване. Така въз основа на показанията
на свид.Б., безспорно се
установяват фактите и обстоятелствата, правилно възприети и обективирани в
мотивната част на присъдата на СРС, досежно повода, по който свид. П.е потърсил
подсъдимия Л. за съдействие, а именно желанието да му възложи ремонта на
скоростната кутия, постигнатата между тримата уговорка, плащанията по ремонта да
минават през сметката на „К.С.2004“ ЕООД, както и вътрешните уговорки между
свид.Б.и подсъдимия за последващото предаване на паричните средства на
подсъдимия, след удържане от свидетеля на ДДС и сумата от 500 лева, като
комисионна за услугата.
Въззивната инстанция даде пълна вяра на изнесеното от свид.Б.относно вида и произхода на вложените в ремонта части, като тези негови показания преразказват информацията,
която той е получил от сина на подсъдимия- свид. Л., и от тази гледна точка те
представляват производен източник на значима за случая информация и имайки
контролен характер, потвърждават изцяло изнесеното пред съда от свид. Л.. Независимо,
че соченият свидетел не е наблюдавал ремонта на скоростната кутия, което е
обяснимо с оглед на факта, че последния се е осъществявал в друго населено
място, то същият има преки впечатления от състоянието на трансмисията преди и
след ремонта, като заявеното от него в тази насока напълно кореспондира на
показанията на свидетелите Д. и Л.. От показанията на
свид.Б., а също така и на свид. Л. и на свид. П.по безспорен начин се
установява и, че подсъдимият се е занимавал професионално с ремонт на пътно-строителна
техника, което потвърждава логичните правни изводи по-долу, че подсъдимият е
имал практическа възможност да осъществи ремонта на оставената му скоростна
кутия
Кларк, модел 13.5 HR27450-1 със сериен номер JBEA044275.
С оглед на обстоятелството, че се
явява син на подсъдимото лице, логично от показанията свидетеля Л. би могло да
се очаква известна пристрастност, поради което съдържанието на същите следва да
бъде съотнесено с доказателствената стойност на останалите материали по делото.
Същите обаче не носят друг доказателствен заряд. Напротив, явяват се
продължение на категорично установената устна договореност между свидетеля П.и подсъдимия, последният
да извърши ремонт на трансмисията на грейдера, обстоятелството,
че подсъдимият е взел трансмисията
в полу-разглобен вид, в работилницата си в гр. Асеновград
и е започнал да извършва ремонт на същата. Следва да се подчертае, че свидетелят
не е бил пряко ангажиран с ремонтната дейност, но е категоричен, че е виждал
трансмисията в хода на ремонта, най – малкото е участвал в нейното
разглобяване, съставил е опис на необходимите части, а впоследствие е бил
натоварен от подсъдимия и с тяхното закупуване. В тази насока, съмнения, че
свид. Л. е бил запознат с техническото състояние на кутията и закупените, и
вложени в ремонта й части, по делото няма. Това е така, защото свидетелят
последователно е описал пред съда какви точно части са му били възложени да
закупи от Гърция, а именно – помпа, някои дискове, лагери, шайби, муфи,
уплътнения, добросъвестно е уточнил, че сред тези части е имало и такива втора
употреба, а показанията му в тази част хармонично съответстват на данните в
показанията на свид.Б., който е потвърдил тези обстоятелства. Убедителността на
неговите показания е обоснована най-вече с показанията на свид. Б., който
потвърждава, че действително някои части на скоростната кутия са били сменени,
при това не само с нови, но и с такива втора употреба, като изброените от
свидетеля части като вид, съответстват на частите, посочени като закупени от
свидетеля Л. от Гърция, включително неоригиналните тефлонови пръстени и
уплътнения, което е допълнителен контролен коректив за тяхната добросъвестност.
Допълнителна индиция за добросъвестността и обективността на свидетеля Л. при
даването на информация по случая, долният съд правилно е извел от признаването
на неизгоден за подсъдимия факт, а именно, че въпреки уговорката със свид. П.,
нова турбина за скоростната кутия не е била купувана, като свидетеля не може да
посочи дали старата е била подменена или поправена.
Съобразявайки се с
двойнствената природа на обясненията на подсъдимия Л., правилно районният съд
ги е подложил на съответен анализ, довел до възприемането им като достоверно
гласно доказателство в основните им части. Така в голямата си част обясненията
на подсъдимия касателно ангажирането му с ремонта на скоростната кутия, уговорките
му със свид.Б.и свид. П.да бъде използвана сметката на „К.С.2003“ЕООД за превод
на сумите, извършения от него ремонт с доставените от свид. Л. части и
последващото сглобяване и изпращане на кутията обратно на възложителя се
препотвърждават от показанията на свидетелитеБ.и Л., и отчасти от показанията
на свидетелите Д., Б. и П., поради което и не са изолирани. Въззивната инстанция,
на свой ред кредитира изложеното в обясненията на подсъдимия, че не е уговарян
краен срок на ремонта, като подобно на първия съд намира противоположните
твърдения на свидетеля П., изнесени за първи път в допълнителния разпит пред
СРС за изолирани от останалия доказателствен материал и като такива за
недостоверни. Настоящият съдебен състав също счита, че обясненията на
подсъдимия Л. отговарят на останалата доказателствена съвкупност, а и не са
опровергани от показанията на свидетеля Б. в частта, в която сочи, че е
разглобил трансмисията, подменил е някои части /дискове, лагери, зъбно колело,
помпа, семеринги, уплътнения/ и е заварил турбината, вместо да я смени с нова,
поради което и като такива следва изцяло да се кредитират. Правилно обаче,
първоинстанционният съд е възприел като проява на защитна версия твърденията на
подсъдимия, че ремонтът е бил направен задоволително и не е имало оплакване за
качеството му, тъй като същите са в ярък дисонанс с изложеното от свидетеля Д.
и Б., които са дали подробно описание на вида, в който кутията им е била
предадена /с масло и кал, корозия, стърчащи и незавити докрай елементи/,
констатирайки, че самият й вид давал повод да се приеме, че същата не е годна
да функционира правилно и съответно да се монтира на грейдера. Резонно,
контролираният съд не е пропуснал да отбележи и обстоятелството, че не всички
необходими части са били подменени /някои от дисковете не са били сменени/,
както и че трансмисията не е била правилно съхранявана, което безспорно и
според въззивния съд обаче не може да омаловажи и изключи така изложените вече
действия от страна на подсъдимия по подмяна и поправка на други части от
трансмисията, респ. обстоятелството, че същия е пристъпил към нейния ремонт,
поръчал е и е вложил закупените от свид. Л. части, след което е сглобил
трансмисията й я е изпратил на свид. П..
Въззивният
съдебен състав, също като районния съд, прие без резерви писмените доказателства
по делото – банкови документи и фактури, упътвания за резервни части и ремонт
на трансмисията, протокол от „Йов България“ и др. Посочените писмени
доказателства са съответни на гласните доказателства по делото, поради което
въззивният съд намери опора в тях при изграждане на правните си изводи.
При това положение, щом събраните
по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното
убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да
бъде променяно или замествано.
На основата на вярно изяснената фактология
обосновано и в съгласие с материалния закон районният съд е приел, че
подсъдимият Я.Л. не е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Изложените материалноправни доводи в тази насока са
правилни и не изискват коригиране от въззивния съд.
Непосредствен обект на
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост върху движими и недвижими
вещи. Измамата е престъпление, което има два предмета - измаменото лице и
ощетеното имущество, което се намира във фактическа или разпоредителна власт на
измамения. Изпълнителното деяние на измамата се изразява във въвеждане в
заблуждение, чрез въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у
него неверни представи. Вследствие на това заблуждение измаменото лице извършва
акт на разпореждане с имуществения предмет. Тъй като измамата е резултатно
увреждащо престъпление, вследствие на акта на имуществено разпореждане трябва
да е настъпила имотна вреда. Тя може да е за сметка, както на измаменото лице,
така и на трето лице.
Изложените задължителни съставомерни
елементи от престъплението "измама", съотнесени към фактите по делото
не водят до извод за извършено престъпление от общ характер.
В случая от доказателствата по делото несъмнено
се установи, че свид. П.и подсъдимия Л. са влезли в неформални отношения,
покриващи белезите на договор за изработка /извършване на ремонтни дейности/, т.е.
възникнала е валидна облигационна връзка, като последвалото частично
неизпълнение /забавено, некачествено и непълно/ несъмнено представлява
отклонение от законосъобразното й развитие, отговорност за която обаче се реализира
по гражданскоправен ред.
Верен
е извода на решаващия съд, че по принцип в съдебната практика не е била спорна
възможността престъплението по чл. 209 от НК да се извърши и чрез сключването
на договор, т. е. при наличието на договорни отношения.Според
обвинителната теза формираната невярна представа относно определени факти от
действителността се заключава в обещанието за изпълнението на гражданско-правно
задължение от страна на подсъдимия /че ще извърши ремонт на скоростната кутия,
като подмени и поправи описаните по-горе части/. Както правилно е заключил
първоинстанционният съд, ако това становище бъде споделено, то при всяко
неизпълнение от страна по гражданско-правна сделка, ще е налице състав на
престъпление „измама”, тъй като винаги изправната страна по сделката е била
мотивирана от неизправната за извършването на сделката с обещание за точно
изпълнение. Очевидно не това е смисълът на НК и противна на изложената е и
константната практика на ВКС, съгласно която неизпълнението на една сделка не е
достатъчно обстоятелство, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
едно лице, а е необходимо и допълнително условие – при наличие на договорно
отношение между страните трябва още при сключването на договора деецът да е
знаел, че не може да изпълни поетите с него задължения, т.е. изначално същият
да е съзнавал, че неминуемо (неизбежно) ще е налице неизпълнение на поетите с
него задължения.
Съдът, аналогично на предходния, не би могъл
да изведе от поведението на подсъдимия Л. задължителните елементи на
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, а именно изначалната липса на намерение
за задължаване по посочените устни договорености. Правилно установените от СРС
факти, сочат, че подсъдимия Л. не е действал с измамлива цел, а е имал
намерение и действително, макар и некачествено е изпълнил поетите задължения по
договора за изработка. Фактът, че подсъдимият Л. на
практика трайно и професионално се е занимавал с ремонт на пътно-строителна
техника, включително, че е имал и предходни
отношения със свидетеля П., отново свързани с ремонт на пътно-строителни машини, правилно е послужил на районния съд като
достатъчно основание за констатацията, че Я.Л. е имал
не само необходимите познания и умения за осъществяване на задълженията си по
устния договор, но е разполагал и с реална възможност за изпълнение на
поетите задължения по сделката още към момента на
нейното сключване. При наличието на подобна възможност контролираната инстанция
е концентрирала вниманието си върху действията на подсъдимия като обективен
израз на намерението му към момента на сключване на договора и в съответствие
със закона и доказателствата по делото е приела, че те не обосновават
еднозначно извод за отсъствие на намерение да бъде изпълнен поетия ангажимент.
В тази насока правилно е било съобразено, че подсъдимият Л. е пристъпил към
изпълнение на задълженията си по договора за изработка, като е превозил
процесната машина до сервиза си, където я е доразглобил, извършил е опис на
частите, които е следвало да бъдат подменени или поправени, а също така е
търсил схеми с указания за ремонт на конкретния модел трансмисия. С част от
дадената му от свидетеляБ.сума е поръчал на сина си да закупи необходимите
резервни части от Гърция, които впоследствие е вложил в ремонта на скоростната
кутия – помпа, лагери, муфи, уплътнения, тефлонови сегменти, зъбно колело и
някои дискове, като единствено спуканата турбина не е сменил с нова, а я е
заварил. Горният извод за извършвана ремонтна дейност е доказателствено
обезпечен от показанията на свидетелитеБ., Л., и обясненията на подсъдимия,
както и от незаинтересованите от изхода на делото свидетели Д. и Б., които са били
подложени на прецизен анализ от СРС.
Вярно е, че подсъдимият не е подменил зъбното колело с ново, а е
използвал такова втора употреба, по което е бил констатиран дефект, както и че
е заварил турбината, поради невъзможността си да намери такава втора употреба,
но също така е вярно, че при все тези недостатъци, свидетеля П.е отказал
подмяна на коментираните части и въпреки тях кутията е била монтирана на
грейдера и е работела. Несъмнено действията на подсъдимия Л., както правилно е
приел районният съд сочат на едно макар и некачествено, но изпълнение на
поетите задължения по договора за изработка. В тази насока следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че отношенията между подсъдимия и свидетеля П.са
се характеризирали с липса на конкретност относно съществените елементи на
договора, каквито са срокът на изпълнение на задължението и условията, при
които ще бъдат подменяни частите – с нови или такива втора употреба, без
доказателствата по делото да позволяват несъмнено извода, че тази неяснота е
съзнателно търсена и постигната от подсъдимия, за да улесни съществуваща към
момента на сключване на договора измамлива цел. Възникналите впоследствие
спорове за това какви точно ремонти дейности са извършени и остойностени, и
извършен ли е бил необходимият ремонт на трансмисията добросъвестно, както
правилно е отразил районният съд, не са основание да се приеме наличието на
данни за престъпно поведение от страна на подсъдимия, а следва да се разглеждат
на плоскостта на неизпълнение на договорни задължения от страна на подсъдимия,
за реализацията, на които соченото за пострадало лице разполага с богат
гражданскоправен инструментариум.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя
съображенията на контролирания съд за недоказаност на съществена част от
обвинението, а именно датата, мястото и размера на сумите по второто и третото
инкриминирани деяния, включени в продължаваното престъпление, за което изложи
подробни съображения на съответното място от доказателствения си анализ, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря отново. Следва само да се
посочи, че времето и мястото на извършване на престъплението, както и размера
на имуществената вреда са сред фактите, които задължително следва да са ясно и
недвусмислено формулирани и конкретизирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт / ТР № № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС
/. В конкретния случай прокурорът е повдигнал и внесъл обвинение против
подсъдимия Л., че е извършил престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК за
това, че на 22.05.2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у Ц.М.П., че са му необходими средства за
закупуване на нова турбина, която ще бъде вложена в ремонт на трансмисия модел
„13, 5 HR27450-1“ със сериен номер „JBEA 044275“, в резултат на
което причинил на „И.**“ ЕООД имотна вреда в размер на 830 лева, както и за
това, че на 26.05.2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у Ц.М.П., че е приключил ремонта на трансмисия
модел „13, 5 HR27450-1“ със сериен номер „JBEA 044275“, в резултат на
което причинил на „И.**“ ЕООД имотна вреда в размер на 500 лева. По делото
обаче е безспорно установено, че тези две дати касаят единствено акта на имущественото разпореждане, когато действително
престъплението е било довършено с неговия резултат, и не могат да се приравнят
с тези на окончателно осъщественото изпълнително деяние по въвеждане в
заблуждение, което е било извършено в един предходен и неопределен момент,
когато именно свидетеля П.вече е бил взел решението за даването на парите,
воден от формираните у него неверни представи, както и че е налице разминаване
по отношение на размера на инкриминираните с обвинителния акт суми.
Предвид всичко гореизложено, въззивният съд
намира, че в настоящия случай са налице на усложнени, но изцяло
гражданскоправни отношения между подсъдимия Л. и свидетеля П., които, по своята
същност, не могат да бъдат подведени под хипотезата на престъплението
"измама", за което е повдигнатото обвинение. В този смисъл, налице е
несъставомерност на инкриминираното деяние както от обективна, така и от
субективна страна, поради което оправдателната присъда се явява единствен
законосъобразен и правилен завършек на наказателното производство.
След обобщаване на резултатите от
извършената, на основание чл. 314 НПК, служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед посочените
съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от тези съображения, Софийски
градски съд, НО, XII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 21.06.2019 г.,
постановена по НОХД № 17679/2018г. по описа на СРС, НО, 17 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.