Определение по дело №35793/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110135793
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8160
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110135793 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …/ …

17.02.2025г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
17.02.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров

като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №35793 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.233 от ГПК.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ..... срещу Н. С. Д., във връзка с
указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на
пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми- сума от 40,17
лв., представляваща задължение за ползвани електронни съобщителни услуги, съгласно
Договор за електронни съобщителни услуги №...... г.- ......, за периода от 23.10.2020 г. до
30.12.2020 г., сума от 477,40 лв., представляваща неустойка за едностранно прекратено от
мобилния оператор по вина на абоната договорно правоотношение и сума от 147,62 лв.,
представляваща обезщетение за забава общо върху двете суми за периода от 20.10.2021 г. до
18.10.2023 г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 57784/2023 г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски. Ищцовото
дружество твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за ел. съобщителни
1
услуги, въз основата на който ответникът е ползвал интернет услуги в процесния период,
които не е заплатил. Във връзка договора за предоставяне на мобилен интернет на ответника
било предоставен устройство за мобилен интернет. С оглед неизпълнението по договора
същият бил прекратен, като е възникнало задължение за заплащане на неустойка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира ОИМ, с който оспорва исковете като
недопустими, респ.- неоснователни. Не оспорва, че през 2020 г. е влязъл облигационни
отношения с ищеца по договор за предоставяне на кабелна телевизия и интернет. Твърди, че
след посещение на адреса от техници на ищеца било установено, че заради отдалечеността
на жилището и спецификата на мястото е било невъзможно да бъде предоставена кабелна
телевизия и интернет, поради което договорът бил изменен и ищецът предплатил сателитна
телевизия. По отношение на интернет услугата служители на ищеца са му предложили 4G
мобилен интернет, като бил уверен, че ако възникне проблем с връзката, договорът ще бъде
прекратен. На ищеца било предадено устройство за мобилен интернет със скорост 100 mbps
негарантирана максимална скорост. Ответникът твърди, че скоростта на интернета била в
пъти по-бавна от обявената. Сочи, че е посетил магазина на ищеца, в който е сключил
договора, като е поискал да върне устройството и да бъдат прекратени отношенията между
страните поради разлика между зададените параметри на интернет скорост по договора и
реално постигнатите такива. Служителите в магазина отказали, като обещали техници да
посетят адреса, за да оправят настройките на устройството. Поддържа, че адресът не е бил
посетен от техници на ищеца. Твърди, че на 14.06.2020г. е подал имейл до ищеца с искане за
прекратяване на договора и връщане на устройството за мобилен интернет. На 15.06.2020г. е
получил отговор от ищеца, в който гласяло, че се извършвала проверка по случая от
„технически отдел“. Било му отказано да прекрати договора, тъй като отказът в 14-дневен
срок важал единствено за договори, сключени онлайн. На 22.06.2020г. е получил съобщение
от ищеца, че „аварията е отстранена“, като ищецът твърди, че скоростта била в пъти по-
ниска от обявената. Твърди, че е изпратил ново съобщение до ищеца, с което разваля
договора и изявява желание да върне предаденото му устройство. На 23.06.2020 г. получил
отговор, че отново била предадена „заявка към техническия отдел“. На 03.07.2020 г.
ответникът получил отговор от ищеца, в който последният е посочил, че няма основание за
прекратяване на договора, а проверката е установила, че предоставената услуга е с качество,
съответстващо на договорените параметри. Поддържа, че ищецът му е спрял достъпа и до
сателитна телевизия, въпреки че за нея е имало сключен отделен договор. Моли за
отхвърляне на исковете.
С доклада по делото е обезсилена частично на осн. чл. 415, ал.5 от ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №57784/2023г. по
описа на СРС, 165 граждански състав, в частта й за сумите от 2,40 лв., представляваща
задължение за ползвани електронни съобщителни услуги, съгласно Договор за електронни
съобщителни услуги №......г.- ....., за периода: 04.10.2021г.- 19.10.2021г. и за сумата над
147,62 до размера от 148,09 лв., представляваща мораторна лихва, съгласно издадената
заповед за изпълнение, поради това, че ищецът не предявява искова претенция в пълнота за
сумите по издадената заповед за изпълнение.
С молба с вх. №34471/31.01.2025г. ищецът прави оттегляне на иска. Дадени са указания
с Разпореждане от 03.02.2025г., като с молба с вх. №51596/13.02.2025г. ищецът, чрез проц.
представител, прави отказ от иска, като е представено изрично пълномощно с права по
чл.34, ал.3 от ГПК за това.
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти
от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви
2
отново същия иск. На осн. чл.34, ал.3 от ГПК за извършването на oтказ от претенцията е
необходимо представянето на изрично пълномощно, каквото е приложено към горната
молба. Отказът от иска десезира съда и води до прекратяване на образуваното съдебно
производство. На осн. т.13 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на обезсилване в съответната
й част подлежи издадената заповед за изпълнение срещу ответната страна.
С оглед на гореизложеното, на осн. чл.233 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение за приключване на съдебното дирене.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №35793/2024г. по описа на СРС, 165
граждански състав.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№57784/2023г. по описа на СРС, 165 граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №57784/2023г. по описа на СРС, 165
граждански състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3