Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 29.05.2020
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА Мл.с.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА
При секретаря П. С., като разгледа докладваното от
М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 22 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано във връзка с депозирана въззивна жалба от адв.М. процесуален
представител на В.Д.М. ЕГН **********,*** против решение № 55/26.07.2019 г. по
гр.д. № 540/2018г. на Котелския районен съд, в частта, с която съдът се
произнесъл по претенциите по сметки между страните и по отношение на
разноските. Жалбоподателят твърди, че в тези части обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и издадено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че решението на
РС Котел не е съобразено с трайно установената съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, както и с практиката на
ВКС, установена по реда на чл. 290 от ГПК. Неправилно съдът в спора между
страните бил приложил разпоредбата на чл. 72 от ЗС, а не разпоредбата на чл. 61
ал.2 от ЗЗД. Въззивникът посочва, че в тълкувателното решение е прието, че
когато собственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот, той не
владее само за себе си, а владее за себе си и за останалите съсобственици. В
отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестно и недобросъвестно
владение се поставял само в случаите, когато съсобственикът е манифестирал
намерение да владее имота само за себе си. Тогава отношенията между тях
следвало да се уредят по чл. 72 и чл. 74 от ЗС, а в останалите случаи
съсобствениците следвало да уредят отношенията си съобразно правилата на водене
на чужда работа без пълномощие /ако липсва съгласието на останалите
съсобственици/ и съобразно правилата на чл. 30 ал.2 от ЗС – ако подобрението е
извършено със съгласието на останалите съсобственици. Неправилно съдът бил
приел, че ответникът Ч. е променил намерението си и е започнал да владее имота
изцяло за себе си и поради това му е присъдил по-голямата стойност между
увеличената стойност на имота и действителните разходи, които той е извършил за
подобренията по него. В нито един момент ответникът не бил отричал правото на
собственост на ищцата. Той не се е позовавам на придобивна давност и не е
навеждал твърдение,у че се счита за владелец на частта на ищцата. Страната
счита, че в хода на процеса не са били доказани от ответника неговите облигационни
претенции, като не са били представени писмени документи договори за изработка,
фактури, касови бонове, от които да е видно ,че той е заплатил извършените
ремонтни дейности. Освен това, съдът не бил направил разграничение между
извършените необходими и извършените полезни разноски за имота. Страната
намира, че отговорността на ищцата следва да се ограничи до по-малката сума
между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на
подобренията стойност на съсобствения имот, което в случая означава, че следва
да се ангажира с частта си от сумата 20 128 лв., съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза. Посочва се, че движимите вещи, намиращи се в
банята и тоалетната не представляват подобрение, тъй като могат да се
демонтират. Освен това страната намира, че претенцията на ищцата за сметки за
периода от 20.02.2019 г. до 20.06.2019 г. в размер на 184 лв., за които съдът
бил формирал своя воля в мотивите, но не е отразил в диспозитива, следва да
бъдат присъдени на ищцата. На следващо място се посочва, че неправилно съдът е
осъдил въззнивицата да заплати сумата от 984,42 лв. разноски на ответника за
адвокатско възнаграждение, тъй като съдебното заседание на 20.06.2019 г.
процесуалният представител на ответника не е бил представил списък по чл. 80 от ГПК.
Моли
се обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която въззивницата е
осъдена да заплати сумата от 24154лв., със законна лихва от 16.05.2019 г.и е
отхвърлена претенцията по сметки за заплащане на сумата от 29 443 лв.,
като вместо това въззивницата бъде осъдена да заплати сумата от 10 064
лв., представляваща ½ от сумата 20 128 лв, с която се е увеличила
стойността на имота или да бъде осъдена да заплати сумата от 10 077 лв.
представляваща ½ от 24 154 лв – за извършени в имота подобрения.
Моли се претенцията за разноски да бъде изцяло отхвърлена.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв. Т., пълномощник на Д.В.Ч., ЕГН ********** ***, с който
жалбата е оспорена, като неоснователна. Посочено е, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Посочва се, че
съсобствеността на имота е възникнала по времето на брака между страните, но
въззивницата никога не била живяла в процесния имот и не била участвала нито с
труд, нито със средства в поддържането му, както и в извършваните ремонти след
прекратяването на брака. Имотът никога не бил семейно жилище и ответникът бил
манифестирал владението на имота само за себе си още преди прекратяването на
брака. Подобренията в имота били извършени след прекратяването на брака и то с
лични средства на ответника. По отношение на претенцията в размер н а 184 лв.
въззиваемата страна посочва, че първоначалното решение е било допълнено с
решение № 71/29.10.2019 г., с което било допусната поправка на ОФГ. Страната
счита, че съдът правилно е присъдил разноските въз основа на представен списък
за разноски. Моли се да не се уважава доказателственото искане за допускане до
разпит на свидетели пред въззивния съд, като извършено несвоевременно.
Претендират се разноски за въззивна инстанция.
В
с.з. въззивницата редовно призована не се явява и не се представлява. В писмено
становище до съда процесуалният и представител адв. М. заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна
редовно призована не се явява лично . Представлява се от адв. Т., която моли да
се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 06.08.2019г. и в рамките на
законоустановения срок – на 19.08.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Котел фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Пред РС
е бил предявен иск за делба на съсобствен имот. Делото се намира във втората
фаза на производството по делба . Споровете са по сметки.
По
спорния казус е налице константна практика на ВСъд – Постановление № 6 /1974 г.
на Пленума – т.14., както и Тълкувателно решение № 85/02.12.1968 г. на ОСГК на
ВС, които не са загубили значение и към настоящия момент. В годините по спорния
въпрос практиката е еднозначна.
По
отношение случаите, когато е налице съсобственост, в тълкувателното решение са
разгледани три хипотези. При всички случаи обаче, следва да се има предвид, че съсобственикът
по принцип владее както за себе си, така и за останалите съсобственици. Този
принцип важи докато не се докаже противното. В настоящия случай, макар в
отговора на въззивната жалба да се съдържат такива твърдения, по делото липсват
каквито и да е писмени или устни доказателства, от които може да се направи
извод, че въззиваемият в даден момент е започнал да владее процесния имот само
и единствено за себе си, афиширал е своя анимус на въззивницата и е владял
имота само за себе си достатъчно дълго, че да стане едноличен собственик.
Следователно следва да се разгледат останалите хипотези, по които ВС се е
произнесъл с тълкувателното решение № 85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС.
Първият
случай е когато съсобственикът е владял имота като съсобственик и другите
съсобственици нито са се съгласявали, нито са се противопоставяли на
извършените от него подобрения. В този случай отношенията между съсобствениците
следва да се уредят по правилата на чл. 61 2 от ЗЗД – водене на чужда работа
без пълномощие. Тогава, когато работата е била извършена и в собствен интерес
останалите съсобственици дължат връщане на сумата, с която са се обогатили.
Вторият
случай е когато съсобственикът извършва подобрения в съсобствания си имот със
съгласието на останалите съсобственици. Тогава отношенията между тях се уреждат
по реда на чл. 30 ал- 3 от ЗС – всеки от съсобствениците участва в разходите
съразмерно дела си.
Третият
случай е когато съсобственикът извърши подобрения в съсобствания имот при
противопоставяне от страна на останалите съсобственици. При този случай
отношенията се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване –
всеки връща онова, с което се е обогатил.
От
данните по делото е видно, че въззивникът не е владял изключително за себе си -
не е манифестирал намерение за владение на имота само за себе си на другия
съсобственик. От друга страна не са налице данни, от които да се установи, в
кой конкретно момент въззиваемата е научила за извършените подобрения в
съсобствения имот. Липсват и данни тя да се е противопоставила на извършването
на подобрения. Т.е. налице е първата хипотеза - съсобственикът е владял имота
като съсобственик и другите съсобственици нито са се съгласявали, нито са се
противопоставяли на извършените от него подобрения, поради което отношенията на
страните следва да се уредят по реда на чл. 61 ал.2 от ЗЗД – водене на чужда
работа без пълномощие, въззивницата следва да възстанови това, с което се е
обогатила. По делото е изготвена строително – техническа експертиза, от която
се установява, че стойността, с която се е увеличила пазарната цена на
процесния имот в резултат на извършените строително – ремонтни работи и
подобрения е 20 128лв. Като вземем предвид, че въззивницата има право на
½ ид.. от правото на собственост, се установява, че тя се е обогатила от
извършените по имота дейности с 10 064лв. Тази сума тя следва да бъде
осъдена да възстанови. Тъй като с първоинстанционното решение е присъдена по –
голяма сума, същото следва да бъде изменено.
По
отношение възражението на въззивната страна за липса на диспозитив в
обжалваното решение по отношение на претенцията за сметки за периода от 20.02.2019
г. до 20.06.2019 г. в размер на 184 лв., съдът намира същата за неоснователна.
Действително с първоначалното решение, съдът не е постановил диспозитив за нея,
макар да е формирал воля в мотивировъчната част от решението. С допълнително
решение № 71 / 29.10.2019 г., обаче съдът е постановил допълване на
първоначалното решение със съответния осъдителен диспозитив.
По
отношение на разноските присъдени с първоинстанционното решение:
По
делото и двете страни са претендирали разноски . Не е отразено в протокола дали
въззиваемият е бил представил до приключване на делото списък по чл. 80 от ГПК.
Непредставянето му обаче не лишава страната от правото на разноски. Тя просто
няма право да обжалва решението на съда в тази част. С оглед на това
претенциите за разноски следва да се уважат по общите правила.
Пред
първоинстанционния съд разноските на въззивната страна са : 1000.00 лв.
адвокатско възнаграждение и 250.00 лв. възнаграждение за ВЛ или общо 1250.00
лв. Разноските за въззиваемата страна са 1000.00 лв. – 600.00 лв. адвокатско
възнаграждение и 400.00 лв. възнаграждение за ВЛ. Пазарната стойност на имота е
32 200лв., така че всяка от страните дължи ДТ в размер на 644.00лв., както
е определено от РС. Останалите разноски се определят по общите правила
съобразно уважената част на иска по сметки. Тъй като са били претендирани общо
29 443.50 лв.( по 14 721.75 лв. за всеки от съделителите), а искът се
уважава за сумата от 20 128лв ( или по 10 064.00 лв. за всеки съделител),
то уважената част на предявения иск се явява 0.68 %. При това положение ищцата
следва да бъде осъдена да заплати деловодни разноски за първа инстанция на
ответника в размер на 680.00 лв., а той на нея разноски в размер на 400.00 лв. Тъй
като с обжалваното решение Ч. е бил осъден да заплати на М. сумата от 44.23 лв.
деловодни разноски и 0.43 лв. разноски по допълнителна експертиза, то той
следва да бъде осъден да заплати още 354.94 лв. деловодни разноски за първа
инстанция.
Страните
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху уважената част по
претенциите за сметки на въззиваемия – всеки по 402.56лв. и по 6.66лв. държавна
такса по искането за сметки на ищеца – за ответника и 159.74лв. ищцата. Така
дължимата държавна такса по исковете за сметки от ищцата е 562.30 лв. , а за
ответника 409.22 лв. Тъй като той е бил осъден да заплати държавна такса по
претенциите за разноски в размер на 211.58 лв. е необходимо да бъде осъден да
заплати допълнително 197.64лв. от своя страна въззивницата е била осъдена да
заплати държавна такса в размер на 966.32 лв., същата сума следва да се
редуцира до дължимите 562.30лв.
За
въззивна инстанция има право на деловодни разноски. Такива са били поискани с
въззивната жалба, но не са доказани, поради което разноски не следва да се
присъдят.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение
следва да се измени.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № №
55/26.07.2019 г. по гр.д. № 540/2018г. на Котелския районен съд в частта, с
която
· В.Д.М. ЕГН **********,***
е осъдена да заплати на Д.В.Ч.,
ЕГН ********** *** от 24 154 лв. представляваща обезщетение за извършените
в делбения имот подобрения за сумата над
10 064лв.
· В.Д.М. ЕГН **********,***
е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Котел държавна такса върху
уважената част от претенциите по сметки в размер на 966.32 лв. за сумата над 562.30лв.
· В.Д.М. ЕГН **********,***
е осъдена да заплати на Д.В.Ч.,
ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 984.42 лв, както и 205.12 лв.
разноски за ВЛ по допълнителната строително – техническа експертиза, за сумата над 680.00лв., КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Вместо това постанови:
ОСЪЖДА Д.В.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.М. ЕГН **********,***
354.94
лв. деловодни разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА Д.В.Ч., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Котел допълнително
197.64 лв. държавна такса.
В останалата част потвърждава решението като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.