Р Е
Ш Е
Н И
Е №3440
град Пловдив, 29.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното
заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15745 по описа
за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба от И.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: *** 3 срещу В.С.М., ЕГН **********,
с адрес: *** и И.Р.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявен иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в
размер на 24 500 лева, която сума представлява част от паричното
задължение на ответниците по издаден Запис на заповед в полза на И.Ц.И., с издател
В.С.М. за сумата от 36 000 евро,
място на плащане: ***, дата на издаване: ***., място на издаване: ***предявен
на ***., допълнителни условия „без протест“, с авалист: И.Р.М., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата
молба се твърди, че ответниците се обърнали към ищеца през 2010 г. с молба за предоставяне на паричен заем по
повод закупуване на семейното им жилище и за довършителни ремонтни дейности и
обзавеждане. Ищецът се съгласил, тъй като бил в приятелски отношения с
ответника В.С.М., познавал и съпругата му ответницата И.М.. Твърди се, че
ищецът им предоставил заем, освен заради приятелските си отношения и поради
факта, че не се съмнявал във финансовите възможности на ответниците, доколкото
същите имали сигурни и редовни доходи. Устно било уговорено ответниците да
плащат на ищеца ежемесечно сума в размер на 521 лева, а когато могат и повече.
Във връзка с така сключения договор за заем в устна форма, бил издаден запис на
заповед за обезпечаване на заема за сумата в размер на 36 000 евро или
70 409.88 лева „без протест“. Издател на записа на заповед бил В.М., а И.М.,
подписала записа на заповед като авалист.
Твърди се,
че в периода 2010 до 2012 г. ответниците заплатили по договор за заем общо
сумата в размер на 10 032 лева. Други суми не са плащани, поради което
записът на заповед бил предявен за плащане на ответниците, респективно на В.М.
на 25.08.2016 г., а на И.М. - на ***., с
получаване на нотариална покана и разписка към нея. С оглед изложеното са
предявени исковете по делото за задълженията по записа на заповед.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответниците, с който на първо място правят възражения по
редовността на исковата молба, след което
оспорват предявените искове по същество. Твърди се, че предвид обстоятелството, че записът на заповед е платим на
предявяване към датата на подаване на исковата молба се явява прескрибиран.
Същият не бил предявен в 1 – годнишния срок по чл.487, ал.1 ТЗ, изтичащ на
11.05.2011 г., поради което от тази дата е започнал да тече 3 – годишният
давностен срок по чл.531 ТЗ, изтекъл на 11.05.2014 г. Твърди се, че до дата на
подаване на исковата молба са изтекли всички давностни срокове за претендиране
на правата по представения по делото менителничен ефект. На следващо място се твърди,
че между страните никога не е сключван договор за заем, оспорва се и
обстоятелството, че записът на заповед е издаден като обезпечение на такъв
договор. Ответниците признават, че са подписали запис на заповед от ***., но той е във връзка с сключен
на същата дата – ***., договор за покупко – продажба на недвижим имот, по който
ответниците са купувачи, а родителите на ищеца – продавачи. Твърди се, че
записът на заповед е издаден, за да обезпечи плащането на продажната цена по
договора за покупко-продажба на недвижим имот в размер на 19 000 евро, а е
издаден в полза на ищеца, доколкото той им е заявил, че е действителния
собственик на имота и на него следва да заплатят продажната цена. Твърди се, че
ответниците са заплатили изцяло продажната цена по договора за покупко-продажба
на недвижим имот в размер на 19 000 евро, но след като записът на заповед
не им бил върнат, са се посъветвали с адвокат и са решили да продължават да
плащат по записа на заповед, защото той така или иначе бил издаден и за да не
произтекат за тях по-големи вреди.
Твърди се, че по
издаденият запис на заповед са плащани по –големи суми от посочените в исковата
молба, включително и сумата в размер на 19 000 евро. Твърди се, че няма
как ищецът да е предоставил заем на ответниците в размер на 36 000 евро,
доколкото самият той бил в процедура по изтегляне на заем за закупуване на
жилище и съответно не разполагал с такива средства. Оспорва се твърдението на
ищеца за наличие на близки приятелски отношения между страните, като се твърди,
че страните не се познават, запознали са се във връзка с подписването на
договора за покупко-продажба на недвижим имот от ***. Твърди се, че ищецът и
ответникът Василев никога не са работили заедно и не са били колеги в армията.
Позовават се на изтекла погасителна давност, доколкото в исковата молба не се
твърди падеж на договора за заем, то такъв можело да се извлече от записа на
заповед, за който ищецът твърди да е издаден като обезпечение на договора за
заем. В този смисъл падежът на договора за заем следва да се приеме, че е
падежът посочен в записа на заповед, а именно на предявяване. Излагат се
доводи, доколкото законоустановеният краен срок за предявяване на записа на
заповед на предявяване е 1 година, то след нейното изтичане, започват да текат
и давностните срокове по каузалното правоотношение, когато падежът на същото е
установен в съдържанието на записа на заповед. Излага съображения за липса на
сключен договор за заем, позовавайки се на обстоятелството, че ищецът предявява
правата си по съдебен ред близо 7 години след сключването му и след като
правата му по записа на заповед вече са погасени, което следвало да разколебае
твърдението му за наличието на договор за заем.
Предвид
всичко изложено оспорват предявените искове като неоснователни.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът погрешно е дал правна квалификация на иска по
чл.240 ЗЗД като иск за вземане по договор за заем. Видно от обстоятелствената
част на исковата молба, а и от петитума на същата ищецът излага твърдения, че в
негова полза е издаден запис на заповед от ***. за сумата от 36 000 евро,
с издател В.М., който запис на заповед е авалиран от И.Р.М.. Обосновава
отговорността на ответниците именно по записа на заповед. В исковата молба се
сочи и солидарна отговорност на ответниците за задължението, произтичаща от
записа на заповед – издател и авалист. Посочено е и че вземането се дължи от В.М.
като издател по запис на заповед, а от И.Р.М., като авалист по същата. В
петитума недвусмислено е посочено, че претенцията в размер на 24 500 лева
се претендира по записа на заповед, а не по заемното правоотношение, като
заемното правоотношение е въведено от ищеца с цел да обоснове издаването на
запис на заповед. Ищецът не е правил искане съдът да се произнесе на основание
договор за заем, а на основание издадения запис на заповед, по който В.М. е
издател, а И.М. е авалист. Не е предявен и частичен иск, доколкото такова
искане изрично не е направено.
Предвид изложеното съдът намира, че правилната правна
квалификация на исковете е по чл. 535, вр. с чл.538, ал.1, във вр. с чл. 537 ТЗ
ТЗ и чл. 485 ТЗ.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение
вземане запис на заповед от ***., издаден
в полза на И.Ц.И. за сумата от 36 000 евро, по който запис
на заповед издател е В.М., а авалист е ответникът И.Р.М., следва
да установи и, че записът на заповед е издаден като обезпечение на устен договор
за заем, по който е останал за плащане остатък в претендирания размер,
изпълнение на задължението си по договора, че е предоставил в заем сума на
ответниците в размер на 70 409.88 лева /36 000 евро/. Ответниците следва
да докажат възраженията си, че вземането по записа на заповед е погасено по
давност, както и че записът на заповед е издаден като обезпечение на продажна
цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, а при установяване на
горното от ищеца, че са платили в пълен размер претендираната сума по издадения
запис на заповед, респективно по заемното правоотношение.
Видно от приложеното по делото
копие на запис на заповед /л.7/ ответникът В.С.М. безусловно се е задължила да
плати на ищеца И. Ц. И. сумата в размер на 36 000 евро без протест на
предявяване. Посочено е датата на издаване – ***., място на издаване, място на
плащане, има означение „запис на заповед“ в текста на документа, посочен е
конкретен единствен падеж на вземането, подпис на издателя. Записът на заповед
е авалиран от ответника И.Р.М..
Между страните е безспорно, че
ответниците са подписали гореописания запис на заповед, като по него В.М. е
издател, а И.Р.М. – авалист.
Съдът приема, че са налице всички
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535 ТЗ и записът на заповед е
редовен от външна страна.
Записът на заповед е с падеж на
предявяване. По делото са представени доказателства, че записът на заповед е
предявен за плащане на издателя – В.М. на 26.08.2016 г. с нотариална покана
/л.10/, а на авалиста - И.Р.М. – на ***. /л.13/.
По възражението на ответниците
направено в отговора на исковата молба, че правото на иск за вземанията по
записа на заповед е погасено по давност съдът намира същото за основателно. Това е така доколкото съгласно разпоредба на чл.487,
ал.1, изр.2 ТЗ, когато записът на заповед е с падеж на предявяване, същият
следва да се предяви за плащане в срок от една година от издаването му. Макар и
изтичането на този срок да не води до загуба на правата на поемателя по записа
на заповед, изтичането му е относимо към поставянето на издателя и авалиста в
забава, тоест вземането става изискуемо. В този смисъл е т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005
г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК. Когато записът на заповед не е предявен в
едногодишния срок по чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ изискуемостта на вземането по него
настъпва след изтичане на този срок. Съгласно чл.531,ал.1 от ТЗ исковете по менителницата
срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В чл. 538,ал.1 от ТЗ е предвидено, че издаделят на записа на заповед е задължен по
същия начин, както платецът на менителницата. В същата тригодишна давност се
погасяват исковете и срещу менителничния поръчител – авалиста, доколкото съгласно разпоредбата на чл.485, ал1 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето,
за което е поръчителствал.
В случая записът на
заповед е издаден на ***., същият не е предявен за плащане до 11.05.2011 г.,
включително, поради което и от 12.05.2011 г. е започнал да тече специалния
тригодишен срок, предвиден в чл.531, ал.1 ТЗ за предявяване на исковете по
записа на заповед срещу издателя и авалиста, който е изтекъл на 12.05.2014 г.
/включително/. В този смисъл са Решение №
69/05.07.2016 г., по т.д. № 81/2015 г., I ТО на ВКС; Решение № 96/28.07.2017 г. по т.д. № 1907/2016
г. I
ТО
на ВКС; Решение № 162/02.11.2012 г. по т.д. № 1126/2011 г., II ТО на ВКС.
Независимо, че
записът на заповед е издаден на предявяване и същият е предявен за плащане през
2016 г. на издателя и авалиста, правото на иск за вземанията по него е погасено по давност, доколкото
погасителната давност на чл.531, ал.1 ТЗ не тече от момента на предявяване
когато той е след едногодишния срок по чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ, а тече от
изтичане на едногодишния срок по посочената разпоредба. Предвид изложеното съдът приема, че към дата на подаване
на исковата молба, са погасени по давност исковете на ищеца срещу издателя по
записа на заповед и срещу авалиста – ответниците по делото, като само на това
основание исковете следва да бъдат отхвърлени.
Наред с това с исковата молба ищецът сам въвежда каузално правоотношение, за обезпечение
на което е издаден процесния запис на заповед, а именно договор за паричен заем
и доколкото такова е въведено, същото става предмет на делото и подлежи на
изследване. Авалистът – И. М. също има право да се позовава на възражения,
произтичащи от каузалното правоотношения, доколкото сам ищецът твърди, че
същата е страна по въведеното от него каузално правоотношение.
Следва да се посочи, че
съществуват резки и дълбоки противоречия в изложените обстоятелства от ищеца в
исковата молба, в молба от 09.01.2019 г. и разясненията и допълненията,
изложени в съдебно заседание, проведено на 04.02.2019 г. /л.129/ относно
въведеното от него каузално правоотношение.
В исковата молба са изложени
твърдения, че поради добрите приятелски и колегиални отношения с ответника В.М.
и по негова молба ищецът е предоставил на ответниците заем в размер на 70 409.88
лева, по силата на устен договор през 2010 г., който е обезпечен с процесния
запис на заповед, въз основа на който се търси вземането.
След представения отговор от
ответниците, с молба от 09.01.2019 г. /л.90/ ищецът заявява, че ответниците се
познават по повод на закупуване от тях на недвижим имот от родителите на ищеца,
по който продажната цена по предварителния договор е 52 000 евро, а по
нотариален акт е 19 000 евро. На ***. в кантората на *** С. З., ищецът и
родителите му научават, че ответниците не могат да получат банков кредит за
договорената в предварителния договор сума от 52 000 евро, а само за
19 000 евро, поради което ищецът и ответниците се договарят, последните да
се задължат към ищеца за сумата в размер на 36 000 евро, представляваща
сбор от разликата между отпуснатия на ответниците кредит от 19 000 евро и
действителната продажна цена в размер на 52 000 евро и стойността на
обзавеждането.
В съдебно заседание от 04.02.2019
г. ищецът твърди, че за погасяване на задълженията на ответниците към
родителите му във връзка с договора за продажба на имот, страните се уговорили
ищецът да изтегли кредит, с който да покрие част от задължението на ответниците
към родителите на ищеца, като ответниците се съгласили да изплатят кредита.
Ищецът изтеглил кредит в размер на 35 000 лева с договор за кредит от ***.,
която сума превел на родителите си като изпълнение от ответниците по договора
за продажба, общият размер на кредита бил 62 756.84 лева, в това число
главници и лихви, които следвало да бъдат покрити от ответниците.
Всичко изложено
само по себе си разколебава твърденията на ищеца за наличие на договорно
правоотношение с ответниците по договор за заем. Наред с това твърденията на
ищеца не са подкрепени с относими и преки доказателства.
По делото липсват
каквито и да било доказателства на първо място за предоставяне на заем на ответниците
в твърдения в исковата молба размер от 70 409.88 лева. Издаването на запис
на заповед не установява, че сумата по него е предоставена въз основа на
договор за заем, нужно е пълно и главно доказване в тази насока.
На следващо място
по делото липсват доказателства, поради което и не се установяват твърденията
на ищеца за новиране на задължението за заплащане на продажната цена по
договора за покупко – продажба на недвижим имот, при което родителите на ищеца,
самият ищец и ответниците да са постигнали съгласие вместо ответниците да
заплатят цялата продажна цена, уговорена в предварителния договор за продажба
на имот да се задължат към ищеца по договор за заем за разликата между
52 000 евро и посочения в нотариалния акт цена 19 000 евро и
обзавеждането в размер на 36 000 евро, за която сума е издаден записа на
заповед. Обстоятелството, че в предварителния договор от 10.10.2008 г. /л.101/
е уговорена продажна цена в размер на 52 000 евро, а в окончателния
договор за продажба, обективиран в нотариален акт от ***. /л.69/, продажната
цена е 19 000 евро само по себе си не води до извода, че е постигнато
съгласие купувачите да се задължат към ищеца – син на продавачите за разликата
от 19 000 евро до 52 000 евро плюс обзавеждането като по договор за заем
и ще дължат на него тези суми. Липсват доказателства в тази насока.
Действително ответниците твърдят, че записът на заповед е издаден като
обезпечение на продажната цена по договора за покупко – продажба на недвижим
имот, сключен с родителите на ищеца, чрез него като техен пълномощник, което
обаче не установява, че същите са се задължили по договор за заем към ищеца.
Това обстоятелство е следвало да бъде доказано от ищеца при условията на пълно
и главно доказване. В случая не е налице и реалния характер на договор за заем,
не се установява, ищецът да е погасил задължението на ответниците към неговите
родители, поради което и да се новира задължението от продажна цена на договор
за заем.
Не се усатновява и
наличие на съглашение между ищеца и ответниците същият да изтегли заем в размер
на 35 000 лева, с която сума да погаси част от задълженията на ответниците
по договора за покупко-продажба на имот, както и тази сума да е предоставил на
родителите си, а от своя страна ответниците да погасят цялото вземане по
кредита в размер на 62 756.84 лева. Не се установява и че извършените
плащания от ответниците към ищеца са именно по повод на предоставен им от ищеца
заем.
С оглед изложеното
по делото не се установяват твърденията на ищеца, че процесния запис на заповед
е издаден като обезпечение на вземане по договор за заем, сключен между
страните, което също е основание за отхвърляне на исковете. Исковете като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат за ответниците, които са
направили своевременно искане в тази насока. Представили са и списък на
разноски по чл.80 ГПК. Ответникът И. М. е направила следните разноски – 1265
лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са
представени разписки /л.170 и л.171/, които следва да й бъдат присъдени в пълен
размер на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът В.С. Ищецът е направил следните
разноски – 1265 лева – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което
са представени разписки /л.167 и л.168/ и
30 лева – такси за съдебни удостоверения или общо разноски 1295 лева, които
следва да му бъдат присъдени в пълен размер на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: *** искове за присъждане на сумата в размер на 24 500 лева,
представляваща част от паричното задължение на ответниците по Запис на заповед,
издаден в полза на И.Ц.И., с издател В.С.М. за сумата от 36 000 евро,
място на плащане: ***, дата на издаване:***., място на издаване: ***предявен на
***., допълнителни условия „без протест“, с авалист И.Р.М., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на В.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 1295 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на И.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 1265 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.