Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия
В. Спасова възз.гр. дело № 140/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена
е жалба от
С.Г.С., чрез адв.С.К. ***, против отказа на ДСИ при
ЯРС да образува изпълнително производство по подадена от жалбоподателя молба от
22.02.2019 г.. В жалбата се сочи, че молбата до ДСИ е
подадена за събиране на вземане от длъжника „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, удостоверено с изпълнителен лист. Отказът за образуване на изп. дело е
незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл.426 ал.1 от ГПК, задължаващ
съдебния изпълнител при редовна молба и представено изпълнително основание да
образува производство и да пристъпи към изпълнение, ако е компетентен. Отказът
да образува изпълнително производство е отказ за извършване на изпълнителни
действия по см. на чл. 435 ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита още, че липсва
процесуална възможност ДСИ да извършва преценка за компетентност преди да
образува изпълнително дело, тъй като не може преди това да прави справки за
адресна регистрация на длъжника и взискателя, за принадлежност на посоченото
имущество на длъжника и установяване на местонахождението на движимите вещи,
или за установяване на имуществото при бланкетно изброени изпълнителни способи,
както е в случая. Сочи се, че едва след направени справки относно тези
обстоятелства ДСИ може да прецени, че не е компетентен и съобразно чл. 427 ал.4
от ГПК per argumentum a contrario да препрати делото на друг съдебен изпълнител, в
случая – в РС-Пловдив (където е седалището на длъжника) съобразно чл. 427 ал.1
т.5 от ГПК, освен ако съответният способ за изпълнение не определя компетентност
съобр. чл. 427 ал.1 т.1 или 2 на ДСИ при ЯРС. В случая длъжникът притежава
недвижими вещи във всеки град, в който има КЕЦ, какъвто има и в гр.Ямбол. Искането
в жалбата е за отмяна на отказа и връщане на преписката за образуване на
изпълнително производство и извършване на съответните действия.
В законоустановения срок „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. Н., е депозирало отговор на жалбата.
Счита същата за недопустима, като подадена след преклузивния срок,
както и за неоснователна, а постановения от ДСИ отказ-
за законосъобразен. Излагат се съображения
за това, че не са налице предпоставките
на чл. 427 от ГПК, определящи ДСИ при ЯРС като местно компетентен. От една страна
седалището на длъжника е в гр.Пловдив, а от друга взискателят не е поискал
изпълнението да се насочи върху движими или недвижими вещи на ЕАД, находящи се
в обл.Ямбол, каквито то и не притежава. На територията на обл.Ямбол е налице
имущество на друго дружество- „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Сочи се още, че
жалбоподателят е следвало да изпрати молбата си за образуване на изпълнително
производство до компетентния ДСИ в гр.Пловдив, а становището, че ДСИ при ЯРС е
следвало да образува дело и след това да го препрати на компетентния съдебен
изпълнител, е неоснователно. Доводите си
длъжникът основава на разпоредбата на чл. 427 ал.2 от ГПК, която съдържа израза
„след образуване на изпълнителното дело по правилата на ал.1 (взискателят може
да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на
длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител)“. Т.е. според
длъжника винаги образуването на изпълнителното дело следва да е съобразено с
правилата за местна компетентност.
ДСИ е изложил мотиви, според които
жалбата е неоснователна. Счита, че разпоредбата на чл. 427 ал.2 от ГПК изисква
във всеки случай изпълнителното производство да бъде съобразено с правилата за
местна компетентност, за които съдебният изпълнител следва служебно да следи. В
случая тази компетентност следва да се определи по правилото на чл. 427 ал.1
т.5-по седалището на длъжника. Взискателят не е конкретизирал недвижими имоти и
движими вещи, върху които желае да се насочи принудителното изпълнение и които
да се намират в района на действие на ДСИ при ЯРС, за да е налице основание да
образува изпълнително дело.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното изпълнително
дело № 181/2019 г. на ДСИ при ЯРС, същото е образувано на 22.02.2019 г. Това е
датата, записана на печата за образуване над подписа на ДСИ, поставен върху сезиращата
го молба от С.Г.С. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В молбата е
поискано образуване на изпълнително дело, след което ДСИ да проучи
имущественото състояние на длъжника на осн. чл. 426 ал.4 от ГПК. Към молбата е
приложен Изпълнителен лист от 13.02.2019 г. на ЯРС, съгласно който на
взискателя са присъдени разноски по граждански дела, водени пред две съдебни
инстанции.
С Разпореждане от 01.03.2019 г. ДСИ
е отказал да образува изпълнително производство срещу длъжника, поради това че
седалището му и адресът на управление са в гр.Пловдив-извън района на ДСИ при
ЯРС. Като правно основание са посочени чл. 426 ал.3 вр. чл. 130 и чл. 427 ал.1 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 436 ал.1 от ГПК. Съобщението за разпореждането на ДСИ е връчено на
пълномощника на взискателя на 18.03.2019
г., а жалбата е подадена по пощата на 25.03.2019 г., видно от пощенското
клеймо. С оглед на това, без значение е, че датата на входирането й в ЯРС е
26.03.2019 г.-след изтичане на срока. Жалбата е подадена от надлежна страна и
при наличие на правен интерес от обжалване. Отказът да се образува изпълнително
дело може да се приравни на отказ за извършване на изпълнителни действия въобще
от ДСИ по смисъла на чл. 435 ал.1 т.1 от ГПК (в този смисъл е съдебната
практика на окръжните съдилища). Поради това жалбата е допустима, а разгледана
по същество се явява основателна по следните съображения:
ДСИ е отказал
да образува изпълнително производство, което вече е било образувано с
волеизявлението за образуване на изпълнително дело № 181/2019 г. на 22.02.2019
г. Преценяйки, че не е местно компетентен, единственото процесуално действие,
което е можел да извърши, е да прекрати производството и да изпрати делото на
местно компетентния ДСИ.
Съдът не
споделя становището, че разпоредбата на чл. 427 ал.2 от ГПК съдържа основание
за постановяване на процесния отказ. Разпоредбата урежда хипотезата на
направено пред местно компетентен съдебен изпълнител искане за налагане на
запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен
изпълнител. Смисълът й следва да се установи с помощта и на историческо
тълкуване. Редакцията на чл. 427 ал.2 изр.1 до изменението му с ДВ бр.86 от
2017 г. е предвиждала право на взискателя да поиска от съдебния изпълнител по
своя постоянен адрес извършването на
подобни действия- налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника,
независимо че по правилата на ал.1 изпълнителните действия подлежат на
извършване от друг съдебен изпълнител. С изменението на текста през 2017 г. е
изключена тази специална местна компетентност, съответно -възможността искането
да бъде подадено до СИ по постоянния адрес на взискателя, като и за това искане
се препраща към общата местна компетентност по ал.1. Изр.2 на ал.2 и преди, и
след изменението съдържа идентично правило- че съдебният изпълнител изпраща
делото за извършване на описа и проданта на надлежния СИ, след като първо наложи
запора или възбраната.
Ал.2 на чл.
427 не може да бъде тълкувана и изолирано от останалите алинеи, особено без да
се вземе предвид ал.4, на която се позовава жалбоподателят. Последната
предвижда, че настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в
обстоятелствата по ал.1 т.5, обуславящи местната компетентност, не са основание
за препращане на делото. Т.е. текстът визира настъпила промяна на постоянния
или настоящия адрес или седалището на длъжника, при която вече не попада в
района на съдебния изпълнител. По аргумент за противното, според жалбоподателя,
делото следва да се препрати, когато обстоятелствата по т.5 не са били налице
изначално. Разпоредбата на чл. 427 ал.4 е аналогична на чл. 120 от ГПК, касаеща
подсъдността в общия исков процес. И двете разпоредби уреждат изключение от
общото правило, приложимо при липса на местна компетентност на сезирания
съдебен орган-че той следва да препрати делото на компетентния такъв. Двете
разпоредби уреждат релевантния момент, към който се преценява тази компетентност
–на подаване на молбата. Именно с оглед на него определят последвалите
изменения на обстоятелствата като ирелевантни за компетентността.
Що се отнася
до факта, дали длъжникът разполага с имущество в района на ДСИ при ЯРС, този факт не подлежи на обсъждане
към настоящия момент, без да е бил изследван от ДСИ въз основа на искането на
взискателя по чл. 426 ал.4 от ГПК.
Разпоредбите,
на които ДСИ е основал обжалваното разпореждане -чл. 426 ал.3 вр. чл. 130 от ГПК- не обосновават постановения от него отказ. Първата разпоредба касае
проверката на редовността на молбата за образуване на изп. дело по реда на чл.
129 от ГПК, а в случая не е изтъкната нередовност на молбата и неотстраняването
на такава. Чл. 130 урежда връщането на недопустима искова молба, която хипотеза
в случая не е налице.
С оглед на
изложеното жалбата следва да бъде уважена, като атакуваното разпореждане се
отмени и изп. дело се върне на ДСИ за извършване на следващите се процесуални
действия по прилагане на чл. 427 от ГПК.
Ето
защо ЯОС
Р
Е Ш И :
Отменя Разпореждане от 01.03.2019 г. на ДСИ при ЯРС по изп.д.№181/2019г. на ЯРС, с което е отказал да образува изпълнително производство.
Връща изпълнително дело № 181/2019 г. на ДСИ при ЯРС за продължаване на
процесуалните действия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4, изр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: п. не се чете ЧЛЕНОВЕ:
1.п. не се чете
2. п. не се чете