РЕШЕНИЕ
№____
гр.
Русе.13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен
съд___________наказателна___________колегия
в публичното_____заседание________на_____дeвети________________януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Петър Балков
Членове:1. Александър И.
2. Ралица Герасимова
при секретаря_________Тодорка Недева________________и
в присъствието на
прокурор_____________Андрей Ангелов_______като разгледа
докладваното от
председателя__________Петър Балков______________ВНОХД № 761
по описа
за 2019 год.: и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 136/03.10.2019
год., постановена по НОХД № 1382/2019 год., РРС-ХІ-ти нак.
състав е ПРИЗНАЛ подс. Г.Р.Г. ***, за ВИНОВЕН в това, че на 30.03.2019 г. в гр.
Русе е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „А.А*“, с рег. № Р ****АМ,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство –
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1085-000078/04.02.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, влязла в сила на 23.03.2019 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 3 вр.
с ал.1 и чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ОСЕМ МЕСЕЦА, което да се изтърпи
при първоначален СТРОГ РЕЖИМ и наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 лв.
ОСЪДИЛ е Г.Р.Г., със снета
по-горе самоличност, да заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 138,23 лв. за
направени разноски на досъдебното производство, както и сумата от 30,00 лв. по
сметка на Районен съд – гр. Русе за разноски в съдебното производство.
Жалбоподателят Г.Р.Г. ***, чрез
договорно упълномощения защитник адв. Н. К. от РАК, недоволен
от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплаквания за нейната необоснованост,
моли да бъде отменена и вместо това да постанови друга присъда, с която да го оправдае
по първоначално предявеното му обвинение. Алтернативно се навежда и довода за
явна несправедливост на наказанието, като се иска присъдата да бъде изменена и
наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с наказание „Пробация“.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Русе счита, че жалбата е неоснователна, а присъдата за правилна
и законосъобразна, поради което настоява същата да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след като взе предвид
доказателствата по делото, наведените във въззивната жалба доводи и становищата
на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира,
че
ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителните основания по чл. 336 ал.1 т. 3, вр.
с чл. 348 ал.3 и изменителното основание по чл. 337
ал. 2 от НПК не са налице.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал,
който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка. Същият е взел под внимание всички относими по делото
доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и
категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на
извършеното от подс. Г. престъпление по смисъла на чл. 343в ал.3 от НК.
Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са
допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени
в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата по чл. 102, чл. 107, чл. 301,
чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до неправилен анализ на събраните
по делото доказателства. Съобразил е всички относими факти и обстоятелства и
след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин
фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно фактологията, доказателствата и правната страна на делото,
свързани с авторството, съставомерността и квалификацията на извършеното от
подс. Паскалев, престъпление по чл. 343в ал.3 от НК. По съществото си
наведените в жалбата доводи за необоснованост на постановената присъда не се
споделят от настоящата инстанция. След като подложи на задълбочена преценка
събраните и проверени от районния съд доказателства, намира, че възприетите
фактически констатации изцяло съответстват на събраните доказателства, а също
така и на изведените обосновани правни изводи. Поради това не са налице
нарушения и не водят до процесуална незаконосъобразност на присъдата.
Подсъдимият Г.Р.Г. е роден на *** ***, има българско
гражданство, средно образование, неженен е, безработен, осъждан.
Подс. Г.Г. е правоспособен водач и
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *********за категории „М“, „АМ“ и „В“.
На 02.02.2019 г. на подс. Г.Г. бил съставен АУАН серия АА, с бланков № 166231 за това, че е нарушил
чл.190, ал.3 от ЗДвП, тъй като на същата дата в гр. Русе, на ул.„Борисова“, е
управлявал лек автомобил „А.А3“ с рег.№ Р ****АМ, а
не е заплатил наложените му наказания „Глоба“ в срока за доброволно плащане - в
едномесечен от влизането в сила на съответните наказателни постановления и
електронни фишове. Заедно с акта било иззето СУМПС № *********.
Към 02.02.2019 г. подс. Г.
не бил заплатил наказания „Глоба“ по общо 4 бр. наказателни постановления и 2
бр. електронни фиша.
Във връзка със съставения АУАН Серия АА, с бланков №
166231 от дата 02.02.2019 г. била издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-000078/04.02.2019 г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе (Заповедта), с
която на основание чл. 171, т.1, б.„д“ от ЗДвП на поде. Г.Г.
била наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство - на СУМПС № *********, за следния срок - до заплащане на
дължимите глоби.
На 08.03.2019г. Заповедта била връчена лично на подс. Г.Г.. Последният не
обжалвал Заповедта и същата влязла в сила на 23.03.2019 г.
На 26.03.2019 г. подс. Г.Г. платил част от глобите, наложени му с наказателни постановления
и фишове. Останали неплатени глобите, наложени му с Наказателно постановление №
16-1085-001181/02.09.2016 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР — Русе, влязло в сила на 31.05.2018 г., Наказателно постановление №
19-1085-000406/22.02.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР — Русе, влязло в сила на 16.03.2019 г. електронен фиш № К/199386 от дата
20.04.2012 г., издаден от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, и
електронен фиш № К/883061 от дата 20.12.2014 г., издаден от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Шумен, в общ размер на 420 лв.
Безспорно е установено, че на 30.03.2019 г. след обяд в
гр. Русе, въпреки че му била наложена принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС № *********за срок до
заплащане на дължимите глоби, а част от тях все още не били платени, подс. Г.Г. привел в движение и
управлявал лек автомобил „А.А3“ с рег.№ Р ****АМ.
Около 15:35 ч. на 30.03.2019 г. подс. Г. се движел с
автомобила по ул. „Никола Й. Вапцаров“, в посока ул. „Даме
Груев“. По същото време св. П.С.С.и колегата му Л.Н.-
полицейски служители в Първо РУ при ОД на МР - Русе, извършвали обход със
служебния си автомобил, като се движили по ул. „Илинден“, в посока ул. „Никола
Й. Вапцаров“. Полицаите забелязали лекия автомобил „А.А3“
с рег.№ Р ****АМ и го спрели за проверка. В хода на проверката полицейските
служители установили, че водач на лекия автомобил „А.А3“
с рег. № Р ****АМ е подс. Г.Р.Г.. Последният бил сам
в автомобила. По време на проверката подс. Г. не
представил СУМПС. Поради това полицаите извършили справка чрез дежурния на
Първо РУ при ОД на МВР - Русе и установили, че поде.Г.Г.
има издадено СУМПС с № *********, но същото му е било
отнето.
С оглед установеното св. П.С.и колегата му Л.Н.поискали
съдействие от служители на Сектор „Пътна полиция“. Последните били ангажирани в
сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе. В тази връзка на св. С.и
колегата му Неделчев било разпоредено да придружат подс. Г.Г. и лекия автомобил „А.А3“ с рег.№ Р ****АМ
до сградата на Сектор „Пътна полиция“.
При такива предпоставки св. П.С.и колегата му Л.Н.изпълнили
разпореждането. В сградата на Сектор „Пътна полиция“, св. К.Н.П.- младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Русе, извършил проверка в АИС „АНД“ и установил, че на подс.
Г.Г. е била наложена принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство - на СУМПС № *********(със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-000078/04.02.2019
г.), която все още е действала. С оглед установеното св. П.съставил на подс. Г.Г. АУАН
Серия АА, с бланков № 238404 от дата 30.03.2019 г. за
това, че е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Полицейските служители забелязали, че
подс. Г.Г. има неадекватно
поведение и е превъзбуден. Поради това служители на
Сектор „Пътна полиция“ уведомили подс. Г., че ще му
извършват проверка за установяване употреба на наркотични вещества. Подсъдимият
категорично отказал да му бъде извършвана такава проверка. Поради това И.И.– младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР — Русе, съставил на подс.
Г. АУАН Серия АА, с бланков № 238069 от дата 30.03.2019 г. за това, че е
нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. Подсъдимият подписал и двата акта без възражения.
В хода на разследването били изготвена криминалистическа експертиза на подпис. От заключението на
експертизата се установява, че подписите, положени в реквизита „Подпис“ в
частта „Разписка“ на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-1085-000078/04.02.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Русе, Наказателно постановление № 16-1085- 001181/02.09.2016 г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе и Наказателно
постановление № 19-1085-000406/22.02.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР — Русе, са изпълнени от подс. Г.Р.Г..
Районният съд правилно е възприел изложената фактическа
обстановка и неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото
гласни доказателства, а именно изцяло от свидетелските показания на св. Калоян П.и св. Павел Станев, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, криминалистическа експертиза на подпис, заверено копие на
Наказателно постановление № 16-1085- GO 1 181/02.09.2016 г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, заверено копие на Наказателно
постановление № 19-1085- 000406/22.02.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Русе, заверено копие на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1085-000078/04.02.2019 г. на Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, заверено копие на АУАН Серия
АА, с бланков № 238404 от дата 30.03.2019 г., заверено копие на АУАН Серия АА,
с бланков № 238069 от дата 30.03.2019 г., заверено копие на разпечатка за
платени глоби, справка за нарушител от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Русе, писмо от ТД на НАП Варна, Офис Русе, удостоверение за раждане, протоколи
от медицинска комисия и експертни решения.
Решаващият съд е направил обстоен анализ на всички гласни
доказателства вкл. и на обясненията на подс. Г., в резултат на който обосновано
е достигнал до извода, че в действителност на посочената дата и място е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „А.А*“, с рег. № Р ****АМ,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство –
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1085-000078/04.02.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, влязла в сила на 23.03.2019 г.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че от всички
събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършено
престъпление, за което е обвинен подс. Г.Р.Г..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна
присъда спрямо него.
При така описаната фактическа обстановка, подс. Г.Р.Г. е осъществил от правна страна престъпление по
чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Авторството на подсъдимият е безспорно установено на база
преките впечателния на свидетелите посочени по-горе С.и
П., както и от изобилните писмени доказателства.
Обосновано е приетож също така
че, от обективна страна, на 30.03.2019 г. в гр. Русе подс.Г.Г. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „А.А*”
с рег. № Р ****АМ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство
- наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1085-000078/04.02.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
— Русе, влязла в сила на 23.03.2019г. Срокът на действие на наложената
принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС
№ *********бил до заплащане на дължимите глоби от подс.
Г.. Имайки предвид, че към 30.03.2019 г. подс. Г.Г. все още не бил заплатил глобите, наложени му с
Наказателно постановление №16-1085- 001181/02.09.2016г. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, влязло в сила на 31.05.2018 г.,
Наказателно постановление № 19-1085- 000406/22.02.2019 г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, влязло в сила на 16.03.2019 г.
електронен фиш № К/199386 от дата 20.04.2012 г. издаден от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Русе, и електронен фиш № К/883061 от дата 20.12.2014
г„ издаден от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен, в общ размер на 420
лв., той извършил процесното деяние в срока на изтърпяване (действие) на
наложената му принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС № *********.
От субективна страна подс. Г.Г. е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че му е наложена принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС № *********, както и че
към дата 30.03.2019 г. все още е изтърпявал /била е в действие/ тази
принудителна административна мярка. Между неговите действия и настъпилити противоправни
последици съществува пряка причинна връзка.
Правото на защита на подсъдимия не е нарушено, тъй като е
отговорено на исканията му при привличането, вкл и при предявяване на разследването.
Правилно съдът е приел, че изпълнителното деяние е било
осъществено от подс. Г., чрез действие. Именно въз
основа на тези доказателства съдът правилно е извел извода, че подс. Г.Г. е осъществил всички
обективни и субективни признаци от състава на престъплението по смисъла на чл.
343в ал.3 от НК.
Независимо от тезата на защитата на подсъдимия за
необоснованост на изложените в мотивите на присъдата съображения, въззивната
инстанция счита, че районния съд след като е подложил на преценка всички
доказателства и най-вече показанията на свидетелите очевидци и съпоставяйки ги
със съвкупния доказателствен материал, обосновано е достигнал до своите правни изводи,
относно наличието на обективната и субективна съставомерност на деянието. По-горе
бяха изложени подробни съображения относно приетите за достоверни от първата
инстанция гласни и писмени доказателства, в чиято доказателствена стойност няма
никакво съмнение. След като ги е съобразил съдът, правилно е приложил и
материалния закон, поради което с присъдата си го е признал за виновен по
предявеното му обвинение, правилно е индивидуализирал и му е наложил съответно
наказание.
Алетративно се навежда и оплакването за явна несправедливост на
наказанието с искане за приложение на чл. 55 ал.1 т.2 от НК и налагане на
по-леко наказание каквото е пробацията. В тази насока
настоящата инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието районният
съд е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като липсват
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което правилно го е
определил към минимума предвиден в закона размер. Медицинската
документация несъмнено доказва наличие на заболяване „хроничен вирусен хепатит
тип „С“, което заболяване е възникнало преди около 15 години и към 15.09.2014
г. /видно от експертно решение от същата дата/ е довело до 16 % трудова
неработоспособност. От значение в случая е, че подсъдимия е изтърпявал до този
момент вече ефективно част от наложените му наказания по предходните му
осъждания, поради което и несъмнено заболяването му не попречило да престоява в
затворническите общежития. Освен това следва да се отбележи, че въпреки
обстоятелството, че подсъдимия е баща на дете /видно от удостоверение за
раждане/, това не му е попречило и възпряло да извършва престъпления от общ
характер в този период от време /видно от справка за съдимост е осъждан общо 5
пъти до настоящия момент, като 3 от осъжданията му са в периода от 2012 г. - до
2016 г. когато вече е било родено детето му/. Предвид тези съображения, съдът
правилно е приел, че по делото не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да водят на приложението на чл. 55 от НК
Предвид изложеното окръжният съд намира, че не са налице инвокираните в жалбата отменителни
и изменителни основания, поради които изцяло
възприема обвинителната теза на прокуратурата. В този смисъл присъдата като
правилна и законосъобразна следва изцяло да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл.
314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда, счита,
че други изменителни или отменителни
основания освен сочените в жалбата не са налице.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК
съдът,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 136/03.10.2019 год., постановена по НОХД №
1382/2019 год., РРС-ХІ-ти нак. състав.
ПРИСЪДАТА е окончателна.
Председател:
Членове: 1.
2.