РЕШЕНИЕ
№ 587
гр. Варна, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Дияна Д.
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110117769 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба, с която по реда на чл. 422
ГПК от „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * срещу Т. И. Т., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Варна, местност Кочмар, са предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 870,93 лв.
/осемстотин и седемдесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща дължим сбор
от главници за периода от 24.01.2021 г. до 23.05.2021 г. за незаплатена ел.енергия по
фактури, издадени за периода от 15.03.2021 г. до 12.06.2021 г. за обект с аб.№ *, находящ се
в гр. В*, ап. *и кл. № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /26.08.2021 г./ до окончателното погасяване на задължението и
сумата от 23,29 лв. /двадесет и три лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сбор
от обезщетения за забава върху всяка от главниците за периода от датата, следваща падежа
по всяка фактура до датата 18.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 4546 от
31.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12595/2021
г. на ВРС.
В исковата молба ищецът „*” АД твърди, че ответникът има качеството на клиент на
дружеството и в тази връзка сочи, че същият има незаплатени задължения за ел. енергия за
обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, местност *№ *. Счита, че се дължи и
обезщетение за забава върху вземанията. Обосновава интереса си от завеждане на
настоящия иск с оглед осъщественото по чл. 47, ал. 5 ГПК връчване на издадената по ч.гр.д.
№ 12595/2021 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за уважаването им и за
присъждане на разноски.
Ответникът Т. И. Т., чрез назначения му от съда особен представител, подава отговор
на исковата молба, с който излага становище за допустимост, но неоснователност на така
предявените искове. Не се оспорва, че ответникът е клиент на ищцовото дружество за обект,
находящ се в гр. Варна, местност *. Оспорва се реалната доставка на посоченото във
приложените фактури количество за потребена ел. енергия. Оспорва се метрологичната
1
годност на СТИ с № 1127031800279136, с оглед на което счита, че се дължи заплащане само
на реално доставена ел. енергия, посредством законно монтиран и сертифициран
електромер. Намира, че доколкото главният иск е неоснователен, то акцесорната претенция
също се явява неоснователна. Моли за отхвърляне на така предявените искове.
С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа
отговора на исковата молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представено е извлечение от сметка от счетоводството на ищеца към 18.08.2021 г., от
което е видно, че са издадени фактури с падежи от 01.04.2021 г. до 01.07.2021 г. и са
осчетоводени задължения на ответника в размер на 870,93 лв. главница и 23,29 лв. лихва. /л.
7/ Представени са процесните фактури и извлечения по кл.№ **********, от които се
установява, че са фактурирани претендираните суми за главница /л. 8-13/ Представена е и
справка за потреблението на електроенергия за периода 24.01.2021 г. – 23.05.2021 г. /л. 14/
Представени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„*“ АД, както и доказателства за одобряването и публикуването им /л. 15-27/.
Представени са доказателства за сертифициране и протокол за монтаж на процесния
електромер /л. 110-122/, които са взети предвид от вещото лице по изготвената съдебно
електро-техническа експертиза.
От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 74-75/ се установява, след справка в счетоводството на ищеца, че за периода
15.03.2021 г. - 12.06.2021 г. са издадени фактури за суми на обща стойност 870,93 лв., по
които е начислена лихва за забава в общ размер от 23,29 лв. Цените на консумираната
електрическа енергия са остойностени правилно според утвърдените такива от КЕВР.
От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно електро-
техническа експертиза /л. 93-96/ се установява, че процесното количество електрическа
енергия е отчетено редовно от електромера и същото може да бъде реално доставено в
обекта на потребление. В случая не е извършвана корекционна процедура, а се касае за
редовен отчет по снети показания от СТИ. В процесния период електромерът е бил в
метрологична годност и същият е от одобрен тип. При монтирането му същият е бил с
нулеви показания.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за незаплатена
електроенергия и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че между него и ответника е налице валидно облигационно отношение,
изпълнението си по договора, а именно реално да е предоставил услугите, както и
основанието и размера на предоставените услуги. В тежест на ответника е било да докаже,
че е заплатил дължимата цена за предоставените услуги, в случай, че ищецът докаже
фактите, за които носи доказателствена тежест.
Не се спори между страните, че ответникът Т. И. Т. е клиент на дружеството-ищец за
обект, находящ се в гр. Варна, местност *.
Ищецът е доставчик на електрическа енергия съобразно предоставената му лицензия
на обособена територия, която включва и процесния обект в гр. Варна. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите без изрично писмено приемане.
2
По делото са представени тези общи условия.
Установява се от представените доказателства, че ответникът е клиент на
дружеството с кл.№ *и притежава три обекта, съответно с аб. № *, аб. № *, и аб.№ *. Видно
от представените извлечения за плащания за периода от август 2020 г. – октомври 2021 г.
същият е заплащал спорадично консумираната електрическа енергия за процесния обект с
аб. № **********, като последното плащане е от 05.04.2021 г. Налице са и плащания на
задължения за другите обекти. Доколкото ответникът е заплащал задължения по
правоотношенията си с ищеца, то може да се направи категоричен извод, че страните са в
облигационни отношения по доставка и продажба на електроенергия във връзка с процесния
обект на потребление.
От изслушаните по делото експертизи се установява, че ответникът реално е
изразходвал начисленото количество електрическа енергия, което е остойностено правилно
съобразно утвърдените от КЕВР цени. Същото е преминало и е отчетено от годно средство
за търговско измерване. Осчетоводените суми по издадените фактури не са заплатени на
съответните падежи, както и по-късно. Ответникът е изпаднал в забава, поради което и
дължи претендираното обезщетение, като последица от неизпълнението на задължението да
заплати продажната цена за изразходваната електроенергия.
В заключение ищецът е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест,
поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат.
Съобразно изхода от спора разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, който
е представил списък /л. 125/ и доказателства за плащане, като е претендирал разноски в
размер на 75 лв. в заповедното производство и 975 лв. в исковото производство, които
разноски съдът приема, като определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
за исковото производство. Същевременно съдът определя адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника в исковото производство в размер на 200 лв., за
която сума е и внесения депозит за назначения особен представител, на който е издаден
разходен касов ордер. Своевременно от особения представител е релевирано възражение за
прекомерност на юрисконсулстското възнаграждение, което е неоснователно, доколкото
същото се определя от съда съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, Закона за правната
помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ и не може да бъде прекомерно.
Претендираните от ищеца разноски следва да се присъдят изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявените по реда на чл. 422
ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „*“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу Т. И. Т., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. *, че ответникът дължи на ищеца сумата от 870,93 лв. /осемстотин и седемдесет
лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща дължим сбор от главници за периода от
24.01.2021 г. до 23.05.2021 г. за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от
15.03.2021 г. до 12.06.2021 г. за обект с аб.№ **********, находящ се в гр. Варна, м-ст
Кочмар, № 25, ап. 81899 и кл. № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /26.08.2021 г./ до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 23,29 лв. /двадесет и три лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяка от главниците за периода от
датата, следваща падежа по всяка фактура до датата 18.08.2021 г., за които суми е издадена
Заповед № 4546 от 31.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 12595/2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Т. И. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, *, ДА ЗАПЛАТИ на
„*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет
3
лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното производството
и сумата от 975 лв. /деветстотин седемдесет и пет/, представляваща дължими съдебно-
деловодни разноски в исковото производство.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената със заявлението
за издаване на заповед за изпълнение банкова сметка на ищеца в * АД с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4