Решение по дело №709/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20224400500709
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. П., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
Членове:Р. В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от Р. В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224400500709 по описа за 2022 година
С решение № 258/24.08.2022 г. по гр.д.№ 20224440100031 по описа за
2022 година на ЧбРС е отхвърлен предявеният от М. С. М.а против М. А. М.
иск по чл.132, ал.1 от СК за лишаване от родителски права по отношение на
детето Р. М.ова А.а като неоснователен и недоказан.Изменена е на основание
чл.150 от СК определения с Решение № 94/22.04.2016 г., постановено по гр. д.
№ 37 по описа на РС – Ч.Б. за 2016 г., издръжка за роденото от брака на
страните дете – Р. М.ова А.а, родена на *** г. в размер на 170 лв., като е
осъден М. А. М. да заплаща на детето Р. М.ова А.а, родена на *** г.
ежемесечна издръжка чрез неговата майка и законен представител М. С. М.а в
размер на 200 лв., считано от 11.01.2022 г., с падеж пето число на месеца за
който се дължи до настъпване на законни основания за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.Заместено е липсващото съгласие на бащата М. А. М. за попълване и
подаване на заявление за издаване на задграничен паспорт на детето Р. М.ова
А.а, родена на *** г., както и за получаване на същия от М. С. М.а в
качеството й на родител и нейн законен представител.Разрешено е на
1
основание чл.127а, ал. 2 от СК, във вр. чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с
чл.11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за
самоличност да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Р. М.ова
А.а, родена на *** г., без да е необходимо за целта съгласието на бащата М. А.
М..Разрешено е на детето Р. М.ова А.а, родена на *** г., да пътува извън
пределите на Република Б. в страни членки на ЕС, многократно и без
ограничения, като осъществява пътувания в чужбина, придружено от майката
М. С. М.а или изрично упълномощено от него лице, до навършване на
пълнолетие на детето.Осъден е М. А. М. да заплати държавна такса по сметка
на ЧбРС върху разликата от досегашния и уважения размер на иска по чл.150
и иска по чл.127а от СК в размер общо на 73.20 лв., съгласно чл.69, т.7 от
ГПК във връзка с чл. 1 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и 300 лв. за назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител.Осъден е М. А. М. да заплати на М. С. М.а направените от нея
по делото разноски в общ размер на 530 лв.Постановено е на основание
чл.127, ал.4 от СК предварително изпълнение на решението в частта му
относно попълване и подаване на заявление за издаване на задграничен
паспорт на детето и разрешението за пътуване извън пределите на РБ в страни
членки на ЕС многократно и без ограничения, придружено от майката М. С.
М.а или изрично упълномощено от него лице, както и на основание чл.242,
ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдените издръжки.
Депозирана е въззивна жалба от М. А. М., чрез назначения му особен
представител, против решение № 258/24.08.2022 г. по гр.д.№ 20224440100031
по описа на ЧбРС, което се обжалва частично - в частта, в която е изменена
на основание чл.150 от СК определената с решение № 94/22.04.2016 г. по гр.д.
№ 37/2016 г. по описа на ЧбРС издръжка на малолетното дете Р. М.ова А.а,
като е осъден въззивникът да заплаща ежемесечна издръжка чрез неговата
майка и законен представител М. М.а, за разликата над 177.50 лв. до 200 лв.,
т.е. за 22.50 лв. на месец, като се прави искане да се измени решението в
обжалваната му част, като присъдената месечна издръжка бъде намалена от
200 лв. на 177.50 лв., т.е. с 22.50 лв.
Въззиваемата страна М. С. М.а, майка и законен представител на
малолетното дете Р. М.ова А.а, редовно призована, не взема становище във
въззивното производство.
2
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.Въззивната инстанция не е ограничена
от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
Решението се обжалва частично - в частта, в която е изменена на
основание чл.150 от СК определената с решение № 94/22.04.2016 г. по гр.д.№
37/2016 г. по описа на ЧбРС издръжка на малолетното дете Р. А.а, като е
осъден въззивникът да заплаща ежемесечна издръжка чрез неговата майка и
законен представител М. М.а, за разликата над 177.50 лв. до 200 лв., т.е. за
22.50 лв.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно в обжалваната му
част, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът
приема за установено следното.
На първо място във въззивната жалба е налице позоваване на чл.142, ал.2
от СК, според който минималната издръжка за едно дете е равна на ¼ от
размера на минималната работна заплата и е 177.50 лв.
Въззивникът счита, позовавайки се на Заповед № УК-5/04-13-163/2009 г.
на министъра на правосъдието, според която издръжката не може да бъде
повече от 177.50 лв., т.е. при сега действащата нормативна уредба долната и
горната граница на държавната издръжка съвпадат.
Във въззивната жалба се сочи също така, че искът е предявен срещу
3
родител с неизвестно местопребиваване и без постоянни
доходи.Единственият начин за майката да получава такава издръжка е чрез
събирането й от Общината.Сочи се също така, че присъдената издръжка е
прекалено завишена, несправедлива и несъобразена с доходите на родителя.
От доказателствата по делото е видно, че малолетното дете Р. е на ***
години (родена през *** г.).През учебната 2021/2022 г. е била ученичка в
първи клас на СУ“***“-гр.Ч.Б..
През 2019 г. бащата е направил финансови преводи в размер на 3 000 лв.
по изп.д.№ 30/2019 г., като е изплатил частично дължимата издръжка.
От доказателствата пред първоинстанционния съд е видно, че майката
получава месечен доход в размер на 650 лв., 40 лв. детски надбавки, бабата и
дядото по майчина линия също помагат.
Според показанията на свидетелите С.И., дядо на малолетното дете и
М.А., бащата е в Г..
Първоинстанционният съд е приел, че общият размер на месечната
издръжка е в размер на 380 лв., като въззивникът следва да поеме по-голяма
част от нея - 200 лв.
С решението от 22.04.2016 г. е определена издръжка за бъдеще време,
считано от 28.01.2016 г., в размер на по 130 лв. месечно.
Чл.152 от СК регламентира изплащането на присъдена издръжка от
държавата, като е приета Наредба за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка.
Според горепосочените разпоредби държавата изплаща присъдената
издръжка на ненавършил пълнолетие български гражданин, когато по
изпълнителното дело се установи, че длъжникът няма доходи и не притежава
имущество, върху което да се насочи принудителното
изпълнение.Издръжката се изплаща чрез общината по постоянния адрес на
взискателя по изпълнителното дело след установяване на обстоятелствата по
чл.152, ал.2 от СК с констативен протокол на съдебния
изпълнител.Издръжката се изплаща в размер, определен в съдебното
решение, но не повече от максималния размер на присъдената издръжка,
определян ежегодно със закона за държавния бюджет на страната, като
изплатените суми за издръжка са за сметка на длъжника.
4
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като
минималната издръжка за едно дете е равна на ¼ от МРЗ съгласно чл.142 СК,
т.е. възлиза на 177.50 лв.
Какъв размер от присъдената със съдебното решение издръжка ще бъде
изплатена на малолетното дете Р. при посочените в чл.152 от СК
предпоставки от държавата се определя ежегодно със ЗДБ на страната.
Правилно първоинстанционният съд е определил ежемесечната издръжка
на 200 лв., като не са налице основания същата да бъде намалена на 177.50
лв., т.е. със сумата от 22.50 лв.Бащата е в трудоспособна възраст, липсват
данни за влошено здравословно състояние, пребивава в чужбина и би могъл
да реализира доход поне в размер на МРЗ за страната, който е 710 лв. и да
заплаща увеличения размер на ежемесечната издръжка.
Не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му част и
следва да бъде потвърдено в същата.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати
по сметка на ПлОС държавна такса 25 лв. за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/24.08.2022 г. по гр.д.№ 20224440100031
по описа за 2022 година на ЧРС в обжалваната му част, в която е изменен на
основание чл.150 от СК определения с Решение № 94/22.04.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 37 по описа на РС - Ч.Б. за 2016 г., издръжка за
роденото от брака на страните дете - Р. М.ова А.а, ЕГН **********, родена на
*** г., в размер на 130 лв., като е осъден М. А. М., ЕГН ********** от с.Г.,
обл.П., ул.“***“№***, да заплаща на детето Р. М.ова А.а, ЕГН **********,
родена на *** г., ежемесечна издръжка чрез неговата майка и законен
представител М. С. М.а, ЕГН ********** от гр.Ч.Б., ул.“И. В.“№***, за
разликата над 177.50 лв. до 200 лв., т.е. за сумата от 22.50 лв.
Осъжда въззивникът М. А. М., ЕГН **********, от с.Г., ул.“***“№1,
обл.П., да заплати по сметка на П.ски окръжен съд държавна такса за
въззивното производство в размер на 25 лв.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6