О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV - 671 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На девети април, две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 492 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на „Кочак – Б“ – ЕООД - гр.Бургас – ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №312/11.02.19г., постановено по
гр. дело №8527 по описа на Бургаски районен съд за 2018 год., с което са отхвърлени предявените от
въззивника искове против „БИЛДИНГ ЗАХ“ ЕООД, с правно основание чл.240, ал.1 и
ал.2 и чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
ГЛАВНИЦИ: 10000 лева - главница по договор за
паричен заем от 20.11.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 7600 лева -
главница по договор за паричен заем от 22.11.2012 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; 14340 лева - главница по договор за паричен заем от 26.11.2012 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; 21750 лева - главница по договор за паричен заем от
27.11.2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; 12000
лева, главница по договор за паричен заем от 12.12.2012 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; 11700 лева -
главница по договор за паричен заем от 13.12.2012 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; 11500лева - главница по договор
за паричен заем от 14.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 10000 лева - главница по договор за паричен
заем от 05.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 9600 лева - главница по договор за паричен
заем от 21.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 10000 лева - главница по договор за паричен
заем от 28.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 10000
лева - главница по договор за паричен заем от 05.03.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; 13250лева - главница
по договор за паричен заем от 07.03.2013 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 12000 лева - главница по договор за паричен
заем от 15.03.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 13400
лева - главница по договор за паричен заем от 25.03.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; 13650 лева - главница по договор за паричен заем от
12.04.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; 7800 лева - главница по договор за паричен
заем от 23.05.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНИ ЛИХВИ: 600 лева - възнаградителна
лихва по договора за паричен заем от 20.11.2012 г.; 456 лева - възнаградителна лихва по договора
за паричен заем от 22.11.2012 г.; 860,40
лева - възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 26.11.2012 г.; 1305 лева - възнаградителна лихва по договора
за паричен заем от 27.11.2012 г.; 720
лева - възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 12.12.2012 г.; 702 лева - възнаградителна лихва по договора
за паричен заем от 13.12.2012 г.; 690
лева - възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 14.12.2012 г.; 600 лева - възнаградителна лихва по договора
за паричен заем от 05.02.2013 г.; 576 лева - възнаградителна лихва по договора за
паричен заем от 21.02.2013 г.; 600 лева - възнаградителна лихва по договора за
паричен заем от 28.02.2013 г.; 600 лева
- възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 05.03.2013 г.; 795
лева възнаградителна лихва по
договора за паричен заем от 07.03.2013 г.; 720
лева - възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 15.03.2013
г.; 804 лева - възнаградителна лихва по
договора за паричен заем от 25.03.2013 г.; 819
лева - възнаградителна лихва по договора за паричен заем от 12.04.2013
г.; 468 лева - възнаградителна лихва по
договора за паричен заем от 23.05.2013 г.;
НЕУСТОЙКИ: 4384
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху
главницата по договора за паричен заем от 20.11.2012 г.; 263,04 лева - представляваща неустойка за
периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 20.11.2012 г.; 3331,84 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
22.11.2012 г.; 199,91 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 22.11.2012 г.; 6286,66 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
26.11.2012 г.; 377,20 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 26.11.2012 г.; 9535,20 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
27.11.2012 г.; 572,11 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 27.11.2012 г.; 5260,80 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
12.12.2012 г.; 315,65 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 12.12.2012 г.; 5129,28 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
13.12.2012 г.; 307,76 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 13.12.2012 г.; 5041,60 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
14.12.2012 г.; 302,50 лева - неустойка
за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по
договора за паричен заем от 14.12.2012 г.; 4384 лева - неустойка за периода от 14.09.2015
г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от 05.12.2013
г.; 263,04 лева - неустойка за периода
от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 05.02.2013 г.; 4208,64
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата
по договора за паричен заем от 21.02.2013 г.; 252,82 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 21.02.2013 г.; 4384 лева
- неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по
договора за паричен заем от 28.02.2013 г.; 263,04 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 28.02.2013 г.; 4384 лева - неустойка за периода от 14.09.2015
г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от 05.03.2013
г.; 263,04 лева - неустойка за периода
от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 05.03.2013 г.; 5808 лева
- неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по
договора за паричен заем от 07.03.2013 г.; 348,53
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху
възнаградителната лихва по договора за паричен заем от 07.03.2013 г.; 5260,80 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата по договора за паричен заем от
15.03.2013 г.;
НЕУСТОЙКИ: 315,65 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 15.03.2013 г.; 5874,56
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата
по договора за паричен заем от 25.03.2013 г.; 352,47 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 25.03.2013 г.; 5984,16
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата
по договора за паричен заем от 12.04.2013 г.; 359,05 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 12.04.2013 г.; 3419,52
лева - неустойка за периода от 14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху главницата
по договора за паричен заем от 23.05.2013 г.; 205,17 лева - неустойка за периода от
14.09.2015 г. до 13.09.2018 г. върху възнаградителната лихва по договора за
паричен заем от 23.05.2013 г.; законната
лихва върху възнаградителните лихви и върху неустойките по всички договори от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното
решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и се претендира
отмяната му с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат
уважени.
Във връзка с изводите на първоинстанционния съд за
нищожност на процесните правоотношения, направени в изпълнение на задължението
му служебно да следи за нищожност на правоотношенията, са изложени са
съображения за допуснати нарушения на процесуалния –закон – чл.146, вр. чл.6 и
7 ГПК – според въззивника при липса на възражения от ответника за нищожност на
договорите, съдът е следвало в доклада да даде указания за констатирани
нарушения на императивна правна норма и да даде на страните възможност да
предприемат съответните процесуални действия. Така съдът е съдействал на
ответника, а е лишил ищеца от възможността да предприеме съответните
процесуални действия – напр. да измени иска си, да предяви ИУИ, да ангажира
доказателства за лиценз по чл.13 ЗКИ и др. Така докато трае настоящото дело, са
изтекли давностните срокове и е препятствана възможността на ищеца да
претендира процесните суми на друго основание.
В тази връзка с позоваване на съдебна практика,
въззивникът представя доказателства с искане въззивният съд да обяви дали счита
договорите за нищожни, с оглед на което да допусне изменение на основанието на
иска във въззивното производство.
Изложени са съображения за валидност на процесните
договори. Оспорва се като неотносима съдебната практика, на която се е позовал
първоинстанционния съд. Според въззивника, съдът не е дал указания за
ангажиране на доказателства за оборване презумпцията на чл.286, ал.1 и 3 ТЗ.
Изложена е хронология и е извършен е анализ на
учредяването и облигационните отношения между двете дружества, за да се формира
извод за съществуване на търговска дейност, осъществена на приятелска основа,
за инвестиране и експлоатация на подземни богатства, предоставяне на движими вещи
под наем; в тази връзка междуфирменото предоставяне на заеми не се извършва по
занятие и ищецът не е извършвал банкова дейност.
На основание чл.266, ал.3 ГПК е направено искане
за събиране на писмени доказателства и свидетелски показания.
При проверката,
извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 25.02.19, чрез адв.П.. Въззивната жалба е подадена на 08.03.19г.
– в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. исковете, предявени от него са отхвърлени.
Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба
на ищеца е връчен на ответника „Билдинг Зах“ – ЕООД, чрез адв. С. на 18.03.2019г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 29.03.19г. е подаден
писмен отговор. В него са изложени
съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение. Споделят се
изводите на съда за осъществена в нарушение на Закона банкова дейност от
ищцовото дружество. Оспорват се аргументите на въззивника, досежно отношенията
между управителите на двете дружества и значението им за спора, доколкото
счетоводствата и на двете се водят от едно и също лице. Според въззиваемия,
съдът не е имал задължения да указва на ищеца да установи действителността на
договорите; валидността им е въпрос по съществото на спора, а при оспорване от
ответника, че те са недействителни, ищецът следва да установи валидността им.
Според въззиваемия, ищецът не е доказал предоставянето на парични суми –
представените договори и РКО към тях са съставени с цел да се оправдаят
преведени по банков път парични суми от сметката на управителя в банка в
Турция. Налице е бил договор за съвместна дейност, а не такъм за заем, в
каквато насока твърдението се потвърждава и от извършената съдебно – счетоводна
експертиза.
Изразено е противопоставяне
на доказателственото искане на въззивника.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателствените искания на
въззивника следва да бъдат оставени без уважение, поради настъпила преклузия за
представянето им. Съображенията на въззивника за допускането им не се споделят
от въззивния съд. Въпросите за валидността на правоотношенията, които основават
исковата претенция, са такива по същество на спора и по тях съдът се произнася
с решението. Недопустимо е съдът да обявява на страните предварително становището
си в тази насока, в това число и при разпределяне на доказателствената тежест,
а още по-вече - да им дава възможност или указания да преминат от един защита
към друг, чрез изменение на основанието на иска. Това важи и за въззивния съд,
за който е недопустимо предварително да обяви на страните, че счита решението
за не/правилно, правоотношението за не/действително и да дава указания в тази
връзка. Недопустимо е във въззивното производство да се променя основанието на
иска, независимо от оплакванията, че невъзможността да се предяви иска на друго
основание вече е погасена по давност.
В настоящия случай с
твърденията си във въззивната жалба и с представените доказателства,
въззивникът – ищец недопустимо се опитва да промени основанието на иска, което
съобразно нормата на чл.214 ГПК може да направи най-късно в първото заседание
за разглеждане на делото в първата инстанция. Не са изложени съображения, че
съдът неправилно е квалифицирал иска, поради което неправилно е разпределил
доказателствената тежест, в който случай въззивната инстанция би могла (в
съотв. с т.2 от ТР №1/13г. ОСГТКВКС) да даде указания и възможност да се
представят доказателства във връзка с действително предявения иск. Оплакванията
касаят допуснати от съда процесуални нарушения, за които по-горе настоящата
инстанция изложи съображения, че такива не са допуснати в контекста на чл.266,
ал.3 ГПК.
С оглед на гореизложеното и
на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №492/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 04.04.19г.
- на 13.05.2019г. от 14.50 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззивника – за събиране на писмени и гласни доказателствени средства.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.