№ 77
гр. К., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103249
по описа за 2021 година
Предвид всичко изложено по-горе счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, съществува само формално, лишен е от смисъл и
съдържание.
Желае бракът му с ответницата да бъде прекратен, без съда да се
произнася по въпроса за вината.
Предвид гореизложеното моли съда с решението си да прекрати брака
между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася
по въпроса за вината. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат Р. Ж., който моли съда да прекрати гражданския брак между страните
като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за
вината.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
За съдебно заседание ответникът е редовно призован не се явява и не вземе
становище по предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, страните са сключили граждански брак на *** г. в град К.,
за което е съставен акт за граждански брак №*** от същата дата. От брака си
съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.
За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан свидетеля Й.Д.
Б..
От показанията на свидетеля Б. /брат на ищеца/ се установява , че на 11
1
септември. А. и Ш. сключили граждански брак. Като се оженили заживяха „в
къщата на баща ми в махалата долу“. Около един два месеца живеели
добре..Отношенията им се влошили, когато Ш. *** „и след това го остави“.
През месец ноември направила аборрт и не се върнала. Не знаел защо си е
тръгнала. Оттогава не се е обаждала не знаели къде е.
Показанията на свидетеля следва да бъдат преценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК. След тази преценка съдът счита, че следва да
кредитира показанията на свидетеля изцяло, тъй като същите са
непосредствени, безпротиворечиви и логични.
По отношение на иска с правно основание чл.49 от СК.
С оглед събраните по делото доказателства – писмени и гласни, съдът
приема за доказано, че от месец ноември 2020г. страните се намират в
състояние на фактическа раздяла, при което двамата съпрузи нямат контакт
по между си. При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, като това нейно
обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на
нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде
прекратена. Израз на това състояние на брака е и фактическата раздяла между
съпрузите - от месец ноември 2020г. Самата фактическа раздяла не е
абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС № 10/1971 г., т.3),
както и не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата
продължава повече от 4 месеца, през които бракът съществува само
формално, поради което наред с останалите обстоятелства тя също обуславя
извода за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Още повече, че от
раздялата между съпрузите, двамата не са поддържали никакви отношения по
между си, които обстоятелства препятстват възможността за съвместно
живеене, а оттук и за липса на общо домакинство и общ семеен бюджет.
Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и
същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
По въпроса за вината.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК, с решението за допускане
на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака,
ако някой от съпрузите е поискал това.
Съдът счита, че не следва да се произнася по вината за разстройството
на брака предвид обстоятелството, че никоя от страните няма претенция за
същото.
По въпроса за фамилното име.
След прекратяването на брака съпругата ще носи брачното си фамилно
име Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
2
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при
решаване на делото.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между АНДР. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес град К., *** и Ш. ЮС. Б., ЕГН **********, с адрес град
К., ***, среден апартамент, сключен с акт за граждански брак №***/***г. в
град К., като дълбоко и непоправимо разстроен..
ПОСТАНОВЯВА съпругата Ш. ЮС. Б., ЕГН **********, с адрес град
К., улица „***, среден апартамент след прекратяване на брака да носи
брачното си фамилно име Б..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 лева.
ОСЪЖДА АНДР. Д. Б., ЕГН **********, с адрес град К., *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
К., сумата от 20 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Ш. ЮС. Б., ЕГН **********, с адрес град К., улица „***,
среден апартамент да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – К., сумата от 20 лева, представляваща държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3