Решение по дело №2355/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 31.10.2019 г.

 ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на петнадесети октомври  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

   

        Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Елисавета Янкова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2355 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:     

 

Ищеца ЧСИ Венцислав Маринов твърди, че по воденото от него изп. дело № 20148330400187 е била подадена жалба от трето лице, което не е длъжник по делото- Л.И.Г., ответник в настоящото производство. Г. не заплатил дължимите такси по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на копие от изпълнителното дело и за администриране на жалбата в размери съответно 24 лева и 96 лева, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по гр. дело 870/2019г. на Русенски районен съд за тези суми, но ответникът депозирал възражение. В настоящото производство се иска установяването на вземането на ищеца, за което е била издадена заповед за изпълнение.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че е обжалвал незаконосъобразно изпълнително действие на ищеца, с което било насочено принудително изпълнение върху негови вещи, като той не е длъжник по изпълнителното производство. Жалбата му била уважена и за това той не дължи разноски свързани с тази жалба.

Искът е с правно основание чл.79 ал.2 от ЗЧСИ във връзка с т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

По молба на АЛФА БАНК АД е било образувано изпълнително дело № 20148330400187 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов срещу длъжниците К. Й.Д., Й. П.. Д., Й. К. Д. и С. Г. П., като в молбата взискателят е поискал да се насочи изпълнението върху ипотекиран недвижим имот- апартамент в гр. Русе, ул. „Ск.“ № .и намиращите се в него движими вещи, както и върху вземания на длъжниците, върху лек автомобил и върху дружествени дялове. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.дело №8392/2013г. на Русенски районен съд.

На 12.09.2018г. Л.И.Г. подава жалба до Русенски окръжен съд против разпореждане на помощник на ЧСИ Венцислав Маринов за извършване на опис на движими вещи от 23.08.2018г. находящи се в собствения му имот в гр. Русе по ул. „Л. Б.“ № ., ет.., ап... По тази жалба е образувано в.гр.д. № 760/2018г. на Русенски окръжен съд , като жалбата е уважена и извършеното изпълнително действие е отменено с влязло в сила решение.

При тази фактическа обстановка спорът между страните е дали Л.И.Г. дължи разноски по т.8 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на копие от дело в размер на 24 лева и по т.5 от ТТРЗЧСИ за връчване на страните по делото на преписи от жалбата в размер на 96 лева.

Съгласно чл. 79 ал.3 от ЗЧСИ:

„За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.“

Съгласно т.5 и т.8 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители:

„5. За изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв.

…

8. За изготвяне на копие от изпълнително дело се събира такса 10 лв.

За изготвяне на препис на изпълнително дело и предоставянето му на компетентния съд се събира такса 20 лв.“

Посочените норми обаче не дават отговор на въпроса от кого се дължат съответните такси, когато изпълнително действие се обжалва от трето лице.

Частична уредба на въпроса в чия тежест са разноските по изпълнението се дава в разпоредбата на чл. 79 от ГПК:

„Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:

1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или

2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;

3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

(2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.“

Цитираният текст обаче също не дава отговор дължи ли третото лице обжалвало действията на съдебния изпълнител таксите по ТТРЗЧСИ.

Този въпрос не намира отговор в законодателството и за неговото разрешаване следва да се изходи от разпоредбата на чл.5 от ГПК:

„чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.“,

като поради липса на закон следва да бъдат съобразени принципите на гражданския процес относно възлагането на отговорността за разноски.

Най-общият принцип за разноските в гражданския процес е изразен в  Определение № 289 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2016 г., III г. о., ГК (както и в много други):

„Отговорността за разноски е обективна - безвиновна и произтича от резултата по делото, независимо дали страната е била добросъвестна…“

Изхождайки от този принцип, при обжалването на изпълнителни действия разноските във връзка с това производство следва да бъдат възложени в тежест в зависимост от резултата от обжалването. Ако жалбата бъде отхвърлена разноските следва да се понесат от жалбоподателя, включително и тези по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ- защото с неоснователните си действия последният е станал причина за производството (независимо дали е бил добросъвестен). В този смисъл е и цитираната от ищеца практика на Русенски окръжен съд. Ако обаче жалбата бъде уважена разноските не трябва да се понасят от жалбоподателя. Обратното би влязло в противоречие с принципа, че разноските се разпределят съобразно изхода на делото. Така, когато жалбата бъде уважена, за да се определи в чия тежест са те следва да се анализира, кой е станал причина за извършване на незаконосъобразното изпълнително действие. Ако то е поискано от взискателя (например по реда на чл. 426 ал.2 от ГПК), тогава разноските за това изпълнително действие ще се възложат на последния. Ако обаче взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да определя начина на изпълнението (чл. 18 ал.2 от ЗЧСИ) и в резултат на това отмененото изпълнително действие е предприето по инициатива на съдебния изпълнител, то тогава разноските по т.5 и т.8 от тарифата следва да останат за сметка на последния, т.е. съдебният изпълнител няма право да претендира разноски. В подобен смисъл е и цитираната практика на Русенски окръжен съд цитирана от ищеца:

„Образуваното пред съда производство по обжалване действията на съдебния изпълнител е въззивно по своя характер и ако подадената жалба беше уважена, направените от третото лице-жалбоподател разноски следваше да се понесат от някоя от страните по изпълнението. Явно е, че в настоящия случай подадената жалба не е уважена, поради което и на основание чл.78 ГПК направените и дължими от жалбоподателя разноски в производството по чл.435 и сл. ГПК следва да останат в негова тежест. На това основание решението на районния съд, с което е уважен установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК и върху жалбоподателя са възложени направените по делото разноски, е правилно и следва да се потвърди, като върху страната се възложат разноските на ЧСИ за въззивното производство.“-

Решение № 134 по в.гр. дело №168 по описа на Русенски окръжен съд за 2019год.

В случая подадената от Л.И.Г. жалба е била уважена и разноските свързани с обжалването не следва да остават в негова тежест, поради което предявеният иск следва да се отхвърли, а на ответника да се присъдят направените в настоящото производство и в заповедното производство разноски в общ размер на 450 лева. Мотивиран така съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Частен съдебен изпълнител Венцислав Йорданов Маринов, ЕГН ********** с адрес *** за установяване, че съществува негово вземане срещу Л.И.Г., ЕГН ********** с адрес *** в размер на 120 лева с ДДС със законната лихва от 11.02.2019г. до изплащане на вземането, което вземане представляват такси по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ във връзка с подадена на 12.09.2018г. жалба от Л.И.Г. срещу изпълнителни действия по изп. дело № 20148330400187 и за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 870/2019г. на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА Частен съдебен изпълнител Венцислав Йорданов Маринов, ЕГН ********** с адрес *** да заплати на  Л.И.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата 450 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Районен съдия: /п/