№ 2063
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513300 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 18188 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 8600/2024 г. на
СРС, 60 състав е:
Признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на Т. Л. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Лозен, Столична
община, ул. „*******, извършено със Заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на
„Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. И.няне, Столична община, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №
66, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал.
1, т. 2 КТ - неявяване на работа в течение на два и повече от два последователни
работни дни, е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от
19.12.2023 г.;
Възстановена е, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Т. Л. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Лозен, Столична община, ул. „*******, на заеманата преди
уволнението длъжност „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в
„Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД;
Осъдено е „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Р.В.В., със седалище и адрес на управление
1
с. И.няне, Столична община, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 66, да заплати на Т. Л.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Лозен, Столична община, ул. „*******, по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 3464 (три
хиляди четиристотин шестдесет и четири) лева, представляваща обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението за периода от 19.12.2023 г. до 15.02.2024
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
15.02.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Решението е обжалвано в срок от ответника „Частно основно училище Цар
Симеон Велики“ ЕООД, като недопустимо, поради нарушение на правилата на
диспозитивното начало, тъй като съдът се е произнесъл по факти-основания, които
ищецът не е заявил по надлежния ред. При условията на евентуалност решението се
обжалва, като неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите,
необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства.
Излага, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези
рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. Диспозитивното начало изисква от
съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение
свръх петитум. И доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените с
исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя инициатИ. да ги
променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се
предизвика правна промяна в правната сфера на правните субекти по почин на съда.
Това, според ответника е недопустимо и противоречи на правната същност на иска.
Заявява, че когато съдът е нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл по
предмет, с който не е бил сезиран фэ си по иск за признаване на уволнението за
незаконно на факти, които не са посочени от ищеца с исковата молба, защото по този
иск съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда
правото на уволнение или надлежното му упражняване.
В случая ищецът е задал рамка на търсената от него защита, а именно: че към
датата на уволнението служителката се ползва от закриталата на чл.333, ал.5, пр.2 от
КТ, тъй като е била в напреднал етап на лечение ин витро, за което е уведомила по
надлежния ред работодателя. Поради това и за да извърши уволнение без предизвестие
на посоченото основание – чл.330, ал.2, т.6 КТ, работодателят е следвало да получи
преди прекратяване на трудовото правоотношение предварително разрешение на
Инспекция по труда. Именно и въз основа на тези факти съдът е бил длъжен да се
произнесе.
Въпреки това, съдът се е произнесъл по други факти, които не са въведени от
ищеца с исковата молба, а именно: че ищцата била бременна към датата на
извършване на уволнението, поради което се ползва от закрилата на чл.333, ал.5 КТ и
2
работодателят е следвало да изиска предварително разрешение от Инспекция по труда.
Поддържа, че в производството е установено и съдът в мотивите си правилно е
посочил, че в случая е недоказано към момента на образуване на дисциплинарното
производство и към момента на налагане на дисциплинарното наказание ищцата да се
е намирала в напреднал етап на лечение „ин витро” по см. на закона - § 1, т.13 КТ.
Поради това и с постановеното решение съдът е следвало да отхвърли исковете като
неоснователни, а не да уважава същите на основание на факти, които не са били
изложени от ищеца.
Според ответника в проведеното производство е било установено, че ищцата не е
уведомила работодателя за твърдените от нея факти- че e била в напреднал етап на
лечение ин витро, за което е уведомила работодателя си най-късно към момента на
връчване на заповедта за уволнение.
От една страна в проведеното производство е доказано, че ищцата не е
уведомила работодателя, за това че в посочения период отново е била в период на
лечение ин-витро. Същевременно, на изпратените й по време на дисциплинарното
производство две покани, от 07.11.2023 г. и от 25.11.2023 г. /връчени лично на ищцата/
същата не е отговорила, не е дала обяснение за отсъствието си и не е представила
документи за това че е била в напреднал етап на лечение ин витро- състояние
ползващо се с предварителна закрила.
От друга страна е установено, че към момента на връчване на заповедта за
уволнение ищцата не е била фактически в напреднал етап на лечение ин-витро, поради
което същата не се ползвала със закрилата на чл. 333, ал. 5, пр. 2 КТ. Към датата на
връчване на заповедта за уволнение - 19.12.2023 г. ищцата вече не е била в напреднал
етап на лечение ин-витро по смисъла на § 1, т. 13 ДР КТ. Излага доводи, че според
цитираната разпоредба, работничка или служителка е в напреднал етап на лечение ин-
витро, когато е в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ
периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.
Поддържа, че издадената заповед за уволнение е законосъобразна, тъй като с
нея след законосъобразно проведено дисциплинарно производство е наложено
дисциплинарно наказание за извършеното от ищцата тежко нарушение на трудовата
дисциплина – неявяване на работа в продължение на 36 работни последователни дни
без даване на обяснения и документи от страна на ищцата за причината за отсъствието
й или за наличието на обстоятелство, което би представлявало основание за ползване
на предварителна закрила от посочения вид – че към момента на връчване на
заповедта за уволнение се е намирала в напреднал етап на лечение ин-витро по см. на
§ 1, т. 13 ДР КТ. По изложени доводи, според разпоредбата на чл.313 а КТ,
уведомяването на работодателя и представянето на надлежните документи от страна
на служителя е правопораждащия юридически факт за ползване на закрилата по КТ.
3
Това е необходимо, тъй като работодателя няма как да знае каква закрила служителя
претендира. Това съответно препятства и извършване на действия от страна на
работодателя във връзка с изискването на предварително разрешение в случай като
настоящия.
Поддържа, че изложените от съда в постановеното решение фактически
констатации, че към датата на връчване на заповедта за уволнение, ищцата не е била
фактически в напреднал етап на лечение ин витро даващо й право на закрилата по чл.
333, ал. 5, пр. 2 КТ са правилни и обосновани, чрез събраните пред първата инстанция
доказателства. За неправилни счита правните изводи на съда, че към момента на
връчване на заповедта за уволнение ищцата се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал.
5, пр. 1 КТ- основание каквито не е било въведено от ищцата в процеса и за което
обстоятелство съответно работодателя не е бил уведомен към момента на издаване и
връчване на заповедта за уволнение.
Освен това, според ответника, съдът в противоречие с разпоредбата на чл.313 а
КТ сочи, че задължението за уведомяване на работодателя е условно, тъй като в
случая е свързано с личния характер на обстоятелството, подлежащо на съобразяване
от работодателя. Неправилно, според ответника, е и даденото тълкуване на цитирината
разпоредба, че задължението за служителя възниква от момента, в който работодателя
го извести за факти, от които за него настъпват и съответните права. В отклонение от
цитираните разпоредби съдът не обсъжда представените в производството две
писмени покани от работодателя към служителя – ищец за даване на обяснения,
документи и обосновка за отсъствието си от работа в продължение на повече от два
последователни работни дни. Освен това съдът не съобразява и процесуалното
поведение на ищцата в хода на проведеното производство, че същата /чрез
процесуалния си представител/ не оспорва, че не е дала информация и документи на
работодателя си за състоянието си към момента на издаване на заповедта за уволнение
– обстоятелство потвърдено и от свидетеля Д..
Поддържа, че едва от представения в хода на производството амбулаторен лист
от проведен контролен преглед на 13.12.2023 г. е установено, че ищцата е бременна.
Този документ не е бил представен на работодателя преди това, както и в периода от
тази дата до 19.12.2023 г., когато е била връчена заповедта за уволнение.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС и за отхвърляне на исковете
като неоснователни. Претендира разноски.
ВъззИ.емата страна-ищец Т. Л. Д. оспорва жалбата с писмен отговор и моли
решението да се потвръди като валидно, допустимо и правилно, постановено в
съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и поради
обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства. Претендира
разноски.
4
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такИ.
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно.
Във връзка с доводите за недопустимост и неправилност по жалбата, съдът
намира следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Л. Д., с която
срещу „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, са предявени при
условията на кумулативност:
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
предишната работа на длъжност „учител, общообразователен предмет в
прогимназиален етап“ в ответното дружество;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 3464 лева, представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 19.12.2023
г. (след уточнение, направено в проведено на 17.06.2024 г. пред първата инстанция
о.с.з.) до 15.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен между
страните трудов договор № 194 от 22.02.2022 г. ищцата заемала длъжността „учител,
общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в ответното дружество с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1732 лева. Със Заповед № 166 от
15.12.2023 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на ищцата на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради неявяването й на работа в периода от
30.10.2023 г. до 25.11.2023 г. Оспорва уволнението като незаконосъобразно. Твърди, че
още в началото на 2023 г. директорът на ответното училище бил уведомен, че от
18.03.2023 г. ищцата започва ин-витро лечение в Турция. След две неуспешни
процедури, през месец ноември 2023 г. се наложило стартирането на трета такава. За
посоченото обстоятелство ищцата поддържа, че е уведомила работодателя с молба вх.
№ 150/25.10.2023 г.
5
Поддържа, че процедурата е приключила на 28.11.2023 г., като на 13.12.2023 г.
бременността на ищцата била потвърдена.
Поддържа, че ответното дружество многократно било уведомявано, че Т. Д. се
намира в напреднал етап на лечение ин-витро, поради което същата се ползвала със
закрилата на чл. 333, ал. 5, пр.2 КТ. Въпреки това работодателя прекратил
незаконосъобразно трудовото й правоотношение без да поиска предварително
разрешение от Инспекцията по труда, тъй като е била в напреднал етап на лечение ин
витро.
Освен това в подадената искова молба излага, че уволнителната заповед е
немотивирана, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание ответникът не
съобразил нито обстоятелствата, при които било извършено твърдяното нарушение,
нито поведението на служителя. Причините за отсъствието на ищцата от работа били
добре известни на работодателя, като не били съобразени при издаване на оспорената
заповед. Освен това, според ищцата, наложеното й дисциплинарно наказание
уволнение не било съответно на тежестта на нарушението.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба,
ответникът „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни, както и изложените в исковата молба
фактически и правни твърдения. Поддържа, че работодателят е спазил сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание, заповедта била издадена от лице в кръга на
правомощията му да осъществява дисциплинарна власт и същата била мотивирана,
съдържаща изискуемото от закона съдържание. Твърди, че работодателят не само не е
препятствал ищцата при извършване на ин-витро лечение, но й съдействал, като
разрешавал всеки един поискан от служителя отпуск. Последният разрешен такъв бил
за периода от 04-ти до 27-ми октомври 2023 г. На 30.10.2023 г. ищцата следвало да се
яви на работа, но това не се случило нито на този ден, нито в някой от следващите
работни дни. От страна на служителя не бил осъществен контакт с работодателя и не
била изпратена информация за причините за отсъствието й от работа. Същевременно в
проведеното дисциплинарно производство на ищцата били изпратени и връчени лично
две писмени покани за даване на обяснения и представяне на документи в достатъчен
срок, но същите останали без представяне на отговор, обяснение и документи за
причините за отсъствието й от работа в продължение на 36 работни дни. Съответно,
при спазване на трудовото законодътелство и поради продължаващото отсъствие от
работа, на 15.12.2023 г. работодателят издал оспорената заповед, с което на ищцата
било наложено дисциплинарно наказание уволнение съответно на извършеното от нея
нарушение на трудовата дисциплина. Последната била връчена на ищцата лично на
19.12.2023 г. Възразява, че служителят не е уведомил работодателя си за
необходимостта да отсъства от работа през периода от 30.11.2023 г. до 19.12.2023 г.,
6
както и за обоснованата причина за това. Въпреки отправените покани, ищцата не
представила никаква информация, нито необходимата медицинска документация за
състоянието си, обосноваващо наличието на претендираната закрила по чл.333, ал.5,
пр.2 КТ. Поддържа, че от приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че към датата на връчване на поканите за даване на обяснения, както и на
заповедта за уволнение ищцата е разполагала с медицински документи, които е могла,
но е решила недобросъвестно да не представя на работодателя си. Освен това
възразява, че твърдяната закрила по чл. 333, ал. 5, пр.2 КТ не била налице, тъй като
към датата на връчване на заповедта за уволнение - 19.12.2023 г. ищцата вече не е била
в напреднал етап на лечение ин-витро по смисъла на § 1, т. 13 ДР КТ, тъй като
ембриотрансферът бил извършен на 28.11.2023 г. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове, като потвърди законността на
извършеното уволнение.
С обжалваното решение, съдът е уважил като основателни предявените искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ с излагане на съображения, че издадената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение е незаконосъобразна, тъй като към
момента на издаването й -19.12.2023 г. ищцата се е ползвала от предварителна закрила
по чл.333, ал.5, пр. 1 КТ, тъй като е била бременна, обстоятелство, за което макар
работодателя да не е бил уведомен не влияе на обективния характер на сочената
закрила. С оглед това е прието, че извършеното уволнение е незаконно и ищцата е
възстановена на заеманата длъжност „учител, общообразователен предмет в
прогимназиален етап“ в „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, като и
е присъдено и обезщетение в размер на сумата 3464.00 лева за оставането й без работа
поради уволнението за периода от 19.12.2023 г. до 15.02.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.02.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Решението е неправилно.
Страните не спорят и чрез събраните пред първата инстанция доказателства се
установява, че по силата на трудов договор № 194 от 22.02.2022 г. ищцата е заемала за
времето до 19.12.2023 г. длъжността „учител, общообразователен предмет в
прогимназиален етап“ в „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, при
непълен работен ден - 4 часа от 08,00 ч. до 12,00 ч., с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1732 лева и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година или
72,74 лева. С допълнително споразумение от 31.08.2022 г. страните приели, считано от
01.09.2022 г. ищцата да премине на непълно работно време от 6 часа - от 08,00 ч. до
14,00 ч., с основно трудово възнаграждение в размер на 1979 лева и допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
83,12 лева.
7
Страните не спорят и се установява от представената кореспонденция между
страните по електронна поща, че работодателят е бил уведомен от ищцата за началото
на ин-витро процедури през м. февруари 2023 г., които ще провежда в болница
„Бахчеджи“, Истанбул, както и за фоликуларната пункция и за неуспешния
ембриотрансфер през м. март 2023 г., за предстоящия замразен ембриотрансфер през
м. май 2023 г. и за неуспеха от тази процедура.
Установява се, че с молба /вх.№ 93/18.07.2023 г./, уведомление /вх. №
94/18.07.2023 г./, молба/вх.№ 95/18.07.2023 г./ и писмено искане /вх.№ 96/18.07.2023 г./
ищцата:
- представила болничен лист;
-уведомила работодателя си, че е в напреднал стадий на провеждано лечение
ин-витро чрез методите на асистирана репродукция в Клиника „Бахчеджи“, Истанбул,
за което посочила, че представя обобщаващ доклад от лечението, издаден от турската
клиника като компетентен здравен орган;
-поискала разрешаването на отпуск за изпълнение на граждански, обществени и
други задължения по чл.157, ал.2 КТ във връзка с провежданото лечение ин-витро чрез
методите на асистирана репродукция. В същата посочила, че ще уточни допълнително
периода на отпуск с допълнителна молба;
-поискала предоставяне на всички налични документи в трудовото й досие.
В отговор, с писмо /изх.№ 089/01.08.2023 г./, писмо изх.№ 090/01.08.2023 г.,
писмо изх.№ 091/01.08.2023 г., писмо изх.№ 092/01.08.2023 г. ответникът:
- приел болничния лист;
- поискал предоставяне на четливи заверени документи в превод на български
език, които да посочват еднозначно лечебното заведение, датата на издаването им,
лекуващия лекар /екип/, датата на фоликуларната пункция, както и датата /прогнозна/
на ембриотрансфера;
-посочил е, че молбата за отпуск ще бъде разгледана;
-предоставил е копие на документите съхранявани в трудовото й досие.
Установява се, че на 14.08.2023 г. ищцата е поискала да ползва отпуск по
чл.157, ал.2 КТ за изпълнение на граждански, обществени и други задължения в
периода 14.08.2023 г.-02.09.2023 г., като представила 2 броя служебни бележки
съответно от 25.07.2023 г. и 14.08.2023 г., носещи логото, подпис и печат на турската
клиника и удостоверяващи, че Т. Д. се намира в напреднал етап на лечение ин-витро
чрез методите на асистирана репродукция;
Чрез представените 2 броя служебни бележки съответно от 25.07.2023 г. и
14.08.2023 г., носещи логото, подпис и печат на турската клиника „Бахчеджи“,
8
Истанбул се установява, че Т. Д. е провеждала лечение ин-витро чрез методите на
асистирана репродукция, като в същите не е посочена дата на фоликуларната пункция
и прогнозната дата на ембриотрансфера.
В представения в производството обобщаващ доклад от лечението, издаден от
турската клиника като компетентен здравен орган /л.154 от делото/ е посочено, че
ищцата е била на лечение ин витро с начална дата 18.03.2023 г. до 07.04.2023 г.
С молба вх. № 131/04.10.2023 г. /л.169/ ищцата поискала от работодателя си да й
разреши ползването на 18 дни платен годишен отпуск през периода от 04.10.2023 г. до
27.10.2023 г. на основание чл.155, ал.1 КТ, вкл., при условията на евентуалност – на
основание чл.157, ал.2 КТ като отпуск за изпълнение на граждански, обществени и др.
задължения в периода 04.10.2023 г. до 23.10.2023 г., при условията на евентуалност
като отложен полагаем се платен годишен отпуск за 2022 г. на основание чл.176, ал.3
КТ.
Не е спорно и се установява, че молбата на ищцата за ползване на платен
годишен отпуск по чл.155, ал.1 КТ е била удовлетворена от ответника, видно от писмо
изх. № 158/04.10.2023 г.
От справка изх. № 211/18.03.2024 г. се установява, че служителят е следвало да
се яви на работа на 30.10.2023 г.
На 25.10.2023 г. ищцата изпратила до ответното дружество писмено становище с
вх. № 150/25.10.2023 г. /л.172/, в което поискала трудоустрояване на подходяща работа
с оглед продължителното ин-витро лечение проведено в периода м.март – м. август, в
резултат на което организмът й бил изтощен и изключително подателив на инфекции.
В същото посочила, че с оглед дадените й медицински предписания, моли да й бъде
разрешено да престира труда си изцяло онлайн и в облекчени условия изключващи
стресови ситуации и претоварване. Посочила, че с оглед бездействието на ответника,
което счита за мълчалив отказ, ще бъде принудена да откаже да извършва какъвто и да
е труд по сключения трудов договор. Съответно, посочила, че във връзка с
продължаващото ин-витро лечение и предстоящите през м. ноември 2023 г.
манипулации ще следва да прекрати трудовите си правоотношения с ответника.
В отговор, с писмо от 26.10.2023 г. /л.175 по делото на СРС/ ответникът е
посочил, че не проявява бездействие, че отговаря своевременно на всички искания на
ищцата; че е била потвърдена среща между страните на 30.10.2023 г. във връзка с
исканията на ищцата за облекчение на полагания от нея труд; за липса на основание за
трудоустрояването й, тъй като същата не е представила никакви медицински
показания, които налагат това; за уточняване волята на ищцата във връзка с трудовото
й правоотношение, по което следва да полага труд от 08.00 ч. до 14.00 ч. Според
приложеното допълнително трудово споразумение от 31.08.2022 г.
Страните не спорят, че в периода от 30.10.2023 г. до 07.11.2023 г., вкл. Т. Д. не се
9
явила на работа при ответника, за което били съставени 6 броя констативни протоколи
/от 30.10.2023 г. до 07.11.2023 г. вкл./, в които са положени подписи от страна на
служителите М.Д. и М.А..
Страните не спорят и се установява, че на 08.11.2023 г. на ищцата е била
връчена, чрез нотариална покана, покана за предоставяне на писмени обяснения /л.258
от делото на СРС/, с която е поискано обяснение за причините за отсъствие на ищцата
от работа в периода 30.10.2023 г.-02.11.2023 г., както и за периода от 14.08.2023 г.-
02.09.2023 г., като за последния посочен е бил поискан и съответно разрешен от
работодателя отпуск по чл.157, ал.2 КТ. Отправено е питане от работодателя дали се
извършват медицински манипулации на ищцата към настоящия момент, на коя дата, с
каква продължителност и е поискано представяне на медицински документи а това.
Освен това е поискано обяснение от ищцата дали на посочени дати от работодателя /по
време на разрешен й отпуск/ същата е участвала в публични мероприятия на
посочените теми и дати в т.ч. и като лектор.
Страните не спорят и се установява, че на 25.11.2023 г. на ищцата била връчена
чрез нотариална покана, писмена покана за даване на писмени обяснения във връзка с
неявяването й на работа от 03.11.2023 г. до 25.11.2023 г. С нея била предупредена, че
отсъствието от работа без основание в продължение на два последователни работни
дни представлявало нарушение на трудовата дисциплина и работодателят може да
наложи дисциплинарно уволнение. Ищцата била поканена да представи писмените си
обяснения в 3-дневен срок от получаване на нотариалната покана.
Страните не спорят и се установява, че със Заповед № 166/15.12.2023 г. на
управителя на „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - неявяване на
работа в течение на два и повече от два последователни работни дни, на ищцата било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта е посочено, че в
периода от 30.10.2023 г. до 25.11.2023 г., включително, Т. Д. не се е явила на работа,
не е уведомила работодателя си за предстоящото отсъствие и не е представила
никакви документи за причините за неявяването си на работа. В предоставения й 3-
дневен срок същата не депозирала писмени обяснения, въпреки дадената й
възможност. При тези данни работодателят приел, че извършените нарушения на
трудовата дисциплина са достатъчно сериозни, поради което наложил на ищцата на
най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение“ и прекратил трудовия й договор
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ без предизвестие, считано от датата на връчване на
заповедта за уволнение.
Видно от отбелязване в нотариалната покана, заповедта за уволнение била
връчена на служителя лично на 19.12.2023 г., по което обстоятелство страните не
спорят.
10
Чрез представената в производството пред първата инстанция служебна
бележка, издадена от болница Бахчеджи, Истанбул, на 11.11.2023 г. започнала
подготовката за замразен ембриотрансфер. Контролният преглед бил осъществен на
21.11.2023 г. в същата клиника, а на 28.11.2023 г. била извършена самата процедура по
трансфера.
Чрез представения в производството пред първата инстанция амбулаторен лист
№ 1499 от 13.12.2023 г. се установява, че на посочената дата Т. Д. била прегледана от
д-р А.К. и бременността й била потвърдена. Установява се от представеното в
производството удостоверение за раждане № ********** от 12.08.2024 г., издадено от
Столична община, район „Витоша“, на 08.08.2024 г., че ищцата е родила момиченце.
От извършена констатация пред първата инстанция на трудовата книжка на
ищцата в оригинал се установява, че след уволнението й от ответното дружество, на
15.02.2024 г. Т. Д. е постъпила на работа при следващ работодател - „ЧСУ Увекинд“
ЕООД, на пълен работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
2450 лева.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане
на ищцата е разпитан свидетелят П.О.Д., който е неин съпруг, а по искане на ответника
- свидетелката М.М.Д., която заема длъжността „административен директор“ в
дружеството.
В производството пред първата инстанция са били събрани гласни
доказателства.
От показанията на свидетеля П.Д. /съпруг на ищцата/, преценени с оглед
указанията на чл.172 ГПК /с оглед всички доказателства по делото при съобразяване
евентуалната му заинтересованост се установява, че още в самото начало на ин-витро
процедурата ищцата била уведомила управителя на ответното дружество за
намеренията си да стане майка и г-жа В. напълно я подкрепяла. През месец март 2023
г. била извършена фоликуларната пункция в клиниката в Истанбул, а през месец май
бил направен ембриотрансфер, който обаче бил неуспешен. През месец юни същата
година настъпил разрив в отношенията между ищцата и работодателя й, като Т. Д.
упълномощила трето за спора лице, представило се за адвокат, да я представлява пред
работодателя й, докато двамата със съпруга й се занимават със следващия
ембриотрансфер и всички съпътстващи медицински процедури. Показанията на
свидетеля Д. в частта, с която същият съобщава, че съпругата му /ищца/ е изпратила
имейл до управителя на ответното дружество, в което я уведомявала, че заминават за
Турция за ин-витро процедурата, съдът не кредитира, тъй като се опровергават от
представената по делото кореспонденция по ел.поща. В последната е посочено, че във
връзка с продължаващото й лечение ин витро през м. ноември, ищцата не може да си
позволи трудовите им взаимоотношения да продължат по този начин, както и че не би
11
могла да продължи трудовите си правоотношения с работодателя – ответник.
Уведомяване на работодателя, че ищцата заминава за Турция не е извършено с
посоченото писмо, което акцентира на желанието на ищцата да продължи да работи
след връщането си на работа онлайн в облекчени условия, без стрес и натоварване.
Чрез показанията на свидетеля Д. се установява, че последната процедура ин
витро започнала на 11.11.2023 г., а трансферът трябвало да бъде извършен между 22-ри
и 25-ти ноември, но поради медицински причини се наложило да изчакат 3-4 дни.
Затова свидетелят и съпругата му се прибрали в България и на 25.11.2023 г. ищцата
получила нотариалната покана за даване на обяснения. През цялото време
комуникацията с работодателя била оставена в ръцете на представилата се за адвокат
жена до получаване на нотариалната покана за дисциплинарното уволнение на
ищцата. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., в частта, с която същият
сочи, че ищцата не е могла да представи документи за отсъствието си на
работодателя, тъй като това негово изявление се отнася за субективна оценка на друго
лице- ищцата, а не представлява възприето обстоятелство, което да бъде
възпроизведено пред съда. Субективната възможност/невъзможност на ищцата да
ангажира документи пред работодателя си за състоянието си своевременно преди
настоящето производство не е въведена като основание за оспорване законността на
уволнението.
Чрез показанията на свидетеля М.Д., преценени с оглед указанията на чл. 172
ГПК с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора се установява, че до
30.10.2023 г. ищцата депозирала множество молби до работодателя, в които го
уведомявала, че е в ин витро процедура, като ползвала различни видове отпуск. След
тази дата, когато трябвало да се яви на работа, комуникацията с Т. Д. прекъснала.
Служителят не се явил на работа не само на 30.10.2023 г., но и през всички следващи
работни дни. Нямало отговор на двете изпратени от работодателя нотариални покани
за даване на обяснения и оправдателни документи. От страна на служителя не били
изпратени никакви документи, нито информация какво е състоянието й. След като
изчакал да минат няколко дни от получаване на поканата за даване на обяснения,
работодателят прекратил трудовия договор на ищцата.
Чрез представената пред настоящата инстанция справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 КТ за служителя С.Н. не се установява знание на
работодателя – ответник за състоянието на ищцата към момента на уволнението –
19.12.2023 г., а именно: за това че същата е била към този момент в напреднал етап на
лечение ин витро или за това че същата е била към този момент бременна.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на
12
това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е
съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че
това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено,
уволнението е незаконно.
Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това
право или имат значение за надлежното му упражняване. Разбира се, няма пречка
ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът - някои опорочаващи,
правоотлагащи или правопогасяващи факти. Независимо от това от кого са посочени и
с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху
тях.
Както е посочено в постановените по реда на чл.290 ГПК, Решение №
665/01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. на ВКС, ІV г.о., ГК, Решение № 459 ОТ
27.10.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1532/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и Решение № 290 ОТ
11.07.2012 Г. ПО ГР. Д. № 882/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, които се възприемат от
настоящия състав, съдът не може да основе решението си по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл.344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като
посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното
потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на
които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите
факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното
производство.
Доводите на въззивника – ответник, че първоинстанционния съд се е
произнесъл неправилно с постановеното решение по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ
основавайки се на правопораждащи факти, които не са били посочени и въведени
своевременно от ищеца, съдът намира за основателни. Оплакванията на въззивника
обаче, че постановеното решение е недопустимо, а не неправилно, съдът намира за
неоснователни.
В случая съдът не е дължал произнасяне по иска за признаване на
дисциплинарното уволнение за незаконно и неговата отмяна на основание, че ищцата
се ползвала от предварителната закрила на чл.333, ал.5, пр.1 КТ, тъй като е била
бременна към момента на уволнението. Това е така, защото такова фактическо
твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба. В последната ищцата е
посочила, че към момента на уволнението се ползва от предварителната закрила на
чл.333, ал.5, пр.2 КТ, тъй като е била в напреднал етап на лечение ин витро според
13
указанията дадени с разпоредбата на § 1, т. 13 ДР КТ - това са работнички и
служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция,
включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20
дни.
След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като
посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното
потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на
които то се основава. В случая тези предпоставки отсъстват.
Освен това с подадената искова молба ищцата е претендирала незаконност на
дисциплинарното си уволнение на още едно основание - нарушена процедура по чл.
193 КТ доколкото преди налагане на дисциплинарното наказание работодателя не е
събрал и оценил всички доказателства.
Съобразно изложеното по-горе неправилно първата инстанция е приела, че
уволнението на ищцата на основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (без предизвестие/ е
незаконно, защото е извършено без да бъде изискано предварително разрешение на
инспекцията по труда, тъй като към датата на извършването му ищцата е била
бременна с оглед предварителната закрила на чл.333, ал.5, пр.1 КТ. Този въпрос не е
посочен в исковата молба като основание за незаконност, поради което е извън
предмета на спора.
С оглед това доводите на въззивника, че съдът е следвало да се произнесе на
въведеното основание, а именно, че уволнението на ищцата на основание по чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ (без предизвестие/ е незаконно, защото е извършено без да бъде изискано
предварително разрешение на инспекцията по труда, тъй като към датата на
извършването му ищцата е била в напреднал стадий на лечение ин витро с оглед
предварителната закрила на чл.333, ал.5, пр.2 КТ, настоящия състав намира за
основателни.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решения № 208 от
02.05.2012 г. по гр. д. № 738/2011 г. ІV г.о.; решение № 559/09.07.2010 г. по гр. дело №
650/2009 г. ІV-то г.о.; решение № 608/12.10.2010 г. по гр. дело № 1139/2009 г. ІV г.о. и
решение № 615/02.11.2010 г. по гр. дело № 852/2009 г. на ІV г.о., постановени по реда
на чл. 290 ГПК, които се възприемат от настоящия състав, моментът, към който следва
да е налице предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е връчването на заповедта за
уволнение или предизвестието за това, т.е. моментът, към който правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие с
достигането на писменото изявление до адресата. Това е правнорелевантният момент,
към който следва да се преценява законността на изявлението - моментът, към който
следва да се извършва преценката съществувало ли е потестативното право и
надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333,
14
ал. 1 КТ.
В случая, както правилно е установила и първата инстанция, към момента на
извършване на уволнението – 19.12.2023 г., който момент съвпада с датата на връчване
на заповедта за уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ /без предизвестие/,
работодателят не е бил уведомен, за това че ищцата е била в напреднал етап на
лечение ин витро. Правилно съдът е посочил, че според указанията на разпоредбите на
чл.333, ал.5, пр.2 КТ и § 1, т. 13 ДР КТ – в напреднал етап на лечение ин-витро са
работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана
репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не
повече от 20 дни. Съответно, правилно е било прието от съда и настоящата инстанция
констатира по идентичен начин, че от представените в производството доказателства е
установено, че по смисъла на закона ищцата е била в напреднал етап на лечение ин-
витро от 18.03.2023 г., когато била извършена фоликуларната пункция, до 07.04.2023 г.,
когато е изтекъл 20- дневният срок, тъй като до тази дата ембриотрансфер не е бил
осъществен.
Чрез представените едва в настоящето производство доказателства е установено,
че във връзка с проведеното лечение на ищцата последният замразен ембриотрансфер,
осъществен на 28.11.2023 г. е бил успешен и на 13.12.2023 г. бременността на ищцата е
била потвърдена. С оглед това към датата на уволнението - 19.12.2023 г. е установено
едва чрез представените по настоящето производство доказателства състоянието на
ищцата, а именно: че е била бременна към датата на уволнението. Макар във връзка с
това й състояние същата да се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 5, пр.1 КТ, това
основание, както бе посочено не е било посочено от ищцата с исковата молба и съдът
не е следвало да се произнася по него.
Освен това, както се установява в производството към датата на уволнението –
19.12.2023 г. от страна на ищцата не са били представени на работодателя нито
документи за напредналия етап на лечение ин витро, нито такИ., които сочат за
нейната бременност. Доводите на въззивника за липса на ангажирани документи от
ищцата във връзка с оплакванията за приложение на закрилата на чл.333, ал.5, пр.1 и
пр.2 КТ, съдът намира за основателни.
Чрез обсъдените по-горе доказателства е установено, че документите, въз
основа на които е установено, че в хода на проведеното лечение ин витро последният
замразен ембриотрансфер, осъществен на 28.11.2023 г. е бил успешен и на 13.12.2023
г. бременността на ищцата е била потвърдена, са били представени едва в хода на
настоящето съдебно производство пред първата инстанция. Оплакванията на
жалбоподателя в този смисъл са основателни.
Както е посочено в разпоредбата на чл.313а, ал.1 КТ, бременната работничка
или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-
15
витро ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2 КТ, чл. 147, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 157, ал. 2 КТ, чл.
307, 309, 310 КТ и чл. 333, ал. 5 КТ след удостоверяване на състоянието си пред
работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.
Доводите на ищцата, че работодателят е бил известен своевременно /към
момента на уволнението 19.12.2023 г./ за състоянието й в т.ч., че е в напреднал етап на
лечение ин-витро, както и за обстоятелството, че е бременна към този момент са
неоснователни с оглед обсъдените по-горе обстоятелства установени едва чрез
събраните в производството доказателства. Доказателства за състоянието на ищцата са
били представени едва в хода на настоящето производство. Представените преди това
на работодателя документи сочат за провеждано лечение ин витро с неуспешен
резултат към датата на образуване на дисциплинарното производство – 08.11.2023 г.,
когато е била изпратена и получена първата покана за даване на обяснения за
отсъствието на ищцата от работа. Съответно, във втората покана до ищцата от
25.11.2023 г. работодателя е уведомил ищцата за процедурата по ангажиране на
дисциплинарната й отговорност за неявяване на работа в продължение на повече от
два последователни работни дни. Въпреки това, както бе посочено, ищцата не е
посочила обяснения за отсъствието си от работа, съответно не е представила
документи за причините, които препятстват изпълнение на трудовите й задължения, с
каквито както се установи е разполагала.
При така изложеното, настоящия състав намира за неправилни изводите на
първата инстанция, че задължението на работника или служителя за уведомяване на
работодателя по реда на чл. 313а КТ е условно. Разрешението дадено с Решение № 342
ОТ 02.01.2013 Г. ПО ГР. Д. № 240/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, постановено по реда
на чл.290 ГПК е неприложимо в случая, доколкото същото се отнася за случай, в който
трудовото правоотношение е било прекратено с предизвестие и към този момент
служителя е уведомил работодателя за състоянието на бременност- обстоятелство
обуславящо предварителна закрила по силата на чл.333, ал.5, изр. 1 КТ. Дори и
съобразно това разрешение обаче, както бе посочено, към момента на получаване от
ищцата на поканата /от 25.11.2023 г./, с която работодателя я е уведомил, че ще бъде
реализирана дисциплинарната й отговорност за неизпълнение на трудовите й
задължения за явяване на работа, ищцата не е ангажирала документи, с които да
удостовери състоянието си – бременност или напреднал етап на лечение ин витро.
В последната подадена от ищцата до ответника молба от 25.10.2023 г. е
посочено, че във връзка с продължаващото й лечение ин витро през м. ноември,
ищцата не може да си позволи трудовите им взаимоотношения да продължат по този
начин, както и че не би могла да продължи трудовите си правоотношения с
работодателя – ответник. Уведомяване на работодателя, че ищцата заминава за Турция,
както и че се намира в напреднал етап на лечение ин витро след неуспешните преди
това процедури не е извършено с посоченото писмо. С последното се акцентира
16
основно на желанието на ищцата да продължи да работи след връщането си на работа
онлайн в облекчени условия, без стрес и натоварване.
С оглед това, настоящия състав намира че служителят не е изпълнил
задължението си по чл. 313а КТ за уведомяване на работодателя за състоянието си.
Това, според настоящия състав представлява недобросъвестно поведение на ищцата, с
оглед установеното обстоятелство, а именно- че към този момент същата е
притежавала документ, с който да го удостовери. Поради това и работодателят е бил в
неизвестност към датата на връчване на заповедта на уволнение- 19.12.2023 г. за
състоянието на ищцата. Съгласно чл. 313а, ал. 1 от КТ, ищцата е могла да се ползва от
закрилата след като удостовери състоянието си пред работодателя с надлежен
документ, издаден от компетентните здравни органи, каквото в случая не е направено.
Изводите на първата инстанция, че ищцата е могла да представи документ за
състоянието си на работодателя едва по настоящето производство, настоящият състав
намира за неправилни и необосонвани чрез събраните доказателства.
Както бе посочено, ищцата е можела да представи документи за състоянието си
в отговор на двете покани /от 08.11.2023 г. и от 25.11.2023 г./ в хода на
дисциплинарното производство, както и към момента на връчване на заповедта за
уволнение – 19.12.2023 г., каквото поведение не е било осъществено.
Доводите на ищцата, че знанието на работодателя за нейното състояние –
напреднал етап на лечение ин витро и бременност се установява от представените пред
въззивната инстанция доказателства, съдът намира за неоснователни. Чрез последните
не се установяват сочените обстоятелства, а се установява подаване на уведомление за
друг служител – С.В.Н..
Доводите на въззивника, че прекратяването на трудовото правоотношение в
случай на дисциплинарно уволнение се извършва без предизвестие според указанията
на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, съдът намира за основателни. В случая е установено, че
прекратяване на трудовото правоотношение е било извършено на основание
цитираната разпоредба поради неявяване на работа на ищцата в продължение на
повече от два последователни работни дни. Това основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е предвидено, че се извършва от работодателя без
предизвестие.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина, като
"виновно неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл. 187 от КТ
посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.
Съобразявайки цитираните законови разпоредби с оглед всички обстоятелства
17
по делото, съдът намира, че атакуваната от ищцата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание " уволнение" е законосъобразна.Дисциплинарното наказание
"уволнение" се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите
задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно.
Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от
компетентни органи, когато са налице предпоставките за това. Тежестта на доказване
относно спазването на тези изисквания е за работодателя. Настоящият състав намира
за доказани сочените предпоставки в настоящето производство, чрез събраните и
обсъдени по-горе доказателства.
Така, в хода на проведеното производство е установено, че ищцата не се е явила
на работа в продължение на повече от два последователни работни дни - от 30.10.2023
г. до 25.11.2023 г., включително – дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1,
предл. 3 КТ, за което същата е била уведомена лично с втората от двете изпратени от
работодателя покани /от 08.11.2023 г. и от 25.11.2023 г./.
Не се установява в предоставения от работодателя срок в образуваното и
провеждано дисциплинарно производство ищцата да е дала обяснение за своето
отсъствие, съответно, да е дала документи с които да удостовери състоянието си или
да посочи причини за неявяването си на работа.
С императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ законодателят въвежда
изисквания към съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Задължителни реквизити на същата са: имената на наказваното лице - нарушителят,
конкретното нарушение на дисциплината, описано чрез обективните и субективните
му признаци, времето на извършването му, наказанието и законовата норма за
налагането му. Противно на доводите на ищеца това изискване в случая е спазено.
Посочено е извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина с неговите
обективни и субективни белези-време на извършване, наказание и законовата норма,
която е нарушена, както и дисциплинарното наказание, което се налага.
Доводите на ищцата, че в проведеното дисциплинарно производство
работодателя не е оценил представените от нея документи и подадените от нея молби,
настоящия състав намира за неоснователни. С изпратените от ищцата молби и
документи е установено провеждането на лечение ин витро с неуспешен изход към
момента на образуване на дисциплинарното производство. Съответно, с последното
изпратено писмо на работодателя от 25.10.2023 г. ищцата е акцентирала на това, че
желае да продължи да изпълнява трудовите си задължения при облекчен режим – само
онлайн и без стрес и натоварване с оглед здравословното си състояние след
18
проведеното лечение. Уведомяване за етапа на лечение ин витро, на който се намира
ищцата в т.ч. с ангажиране на медицински документи за състоянието й към този
момент не е било извършено с посоченото писмо. Съответно, представените преди
тази дата документи както бе посочено сочат за лечение ин витро с неуспешен изход.
Ето защо изискването на чл. 195, ал. 1 КТ е удовлетворено, а възраженията на
ищцата в противен смисъл са неоснователни.
Страните не спорят и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че дисциплинарното наказание е било наложено на ищцата при спазване
установената в чл. 193 КТ процедура след изискани във връзка с констатираното
нарушение обяснения.
Ето защо трябва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си
да прекрати едностранно без предизвестие трудовото правоотношение с ищцата.
Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ трябва да се отхвърлят като
неоснователни.
Поради разминаване изводите на двете инстанции, постановеното от първата
инстанция решение като неправилно следва да бъде отменено на основание чл.271,
ал.1, пр.2 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18188 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 8600/2024
г. на СРС, 60 състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от Т. Л. Д., ЕГН **********
срещу „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, ЕИК ********* искове:
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на Т. Л. Д.
извършено със Заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на „Частно основно
училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал.
1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за извършено дисциплинарно нарушение -
неявяване на работа в течение на два и повече от два последователни работни дни в
периода от 30.10.2023 г. до 25.11.2023 г., за незаконно и неговата отмяна; с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Т. Л. Д. на предишната й работа
на длъжност „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в „Частно
основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД; с правно основание чл.344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225 КТ за осъждане на „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД
да заплати на Т. Л. Д. сумата в общ размер на 3464 лева, представляваща обезщетение
за оставането й без работа поради уволнението за периода от 19.12.2023 г. (след
19
уточнение, направено в проведено на 17.06.2024 г. пред първата инстанция о.с.з.) до
15.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20