Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 544/11.10.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и седми
септември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 997 по описа на съда за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от от Г.В.И., чрез адв. К. Х. К., с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД срещу М.Г.С..
Ищецът твърди, че на 14.11.2016 г. в гр. София с ответника сключили договор за паричен заем, по силата на който му дал сумата от 5 000 лева
срещу задължението да му я върне на 23.12.2016 г. Многократно
неформално го
канил след посочения падеж да изпълни поетото задължение, но към края на 2017 г. ответникът
му върнал само част от сумата, а именно 700 лева по банков
път. Поради това ищецът депозирал в Районен съд - Хасково заявление по чл. 410 ГПК за
вземането си, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 2860/2017 г. по опис на ХРС. По него била издадена заповед № 1498/15.11.2017
г. за изпълнение на парично задължение, с която се разпореждало М.Г.С. да заплати на Г.В.И. сумата от
4 300 лева - главница, дължима по договор за паричен заем от 14.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху нея от 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 86 лева за държавна такса и
380 лева - адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, за което ищецът бил уведомен на
18.08.2016 г., което пораждало правният интерес от предявяването на настоящия
иск. Предвид изложеното се
иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочената сума от 4 300 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем от 14.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2860/2017 г. по описа на Районен
съд -
Хасково, до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство
и в развилото се заповедно производство.
В о.с.з. на 27.09.2018 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск и прави искане да
бъде постановено неприсъствено решение.
С протоколно определение от 27.09.2018 г. и по молба на
пълномощника на ищеца е прекратено производството по отношение на предявения иск за сумата над 3 300 лева до първоначално заявения размер от 4 300 лева,
на основание чл. 232 ГПК.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в
първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 999/06.07.2018 г.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено
решение против ответника, с което да бъде уважен предявения иск, като на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл.
236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива
предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените
от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2860/2017 г. по описа на ХРС. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 466 лева
за платени държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено
на същия следва да се присъдят такива в размер общо 486 лева отново за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по отношение
на М.Г.С., ЕГН **********,***, че дължи
на Г.В.И., ЕГН
**********,***, съдебен адрес:***, офис № ** - Адвокатска кантора: "*************", сумата от 3 300,00 лева,
представляваща неизплатена главница по сключен между тях договор за паричен заем от 14.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2860/2017 г. по описа на Районен
съд – Хасково - 14.11.2017 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г.В.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис № ** - Адвокатска кантора: "*************",
сумата от 952,00 лева, от която 486,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 466,00 лева, представляваща направени
разноски по ч. гр. д. № 2860/2017 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 1498/15.11.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.