№ 459
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100902432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на „В.“ ООД за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Т.П.“ АД, спрямо когото молителят твърди да има
установени с арбитражно решение и изискуеми парични вземания за главница, неустойка за
забава и съдебни разноски. Вземанията произтичали от търговска сделка за продажба на
бетон и ползване на строителна механизация и били в следните размери: 16 254,60 лв. –
главница, неустойка в размер от 0,1 % дневно за периода от 20.05.2014 г. до погасяването и
558 лв. разноски. За събирането им молителят образувал през 2015 г. изпълнително
производство, но до настоящия момент задълженията не били погасени и съгласно чл. 608,
ал. 4 ТЗ това давало основание да се приеме, че длъжникът бил неплатежоспособен. Наред с
това ответникът не бил публикувал годишните си финансови отчети за последните три
години, което също сочело на неплатежоспособност съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ. Въз основа
на изложеното молителят моли съда да открие спрямо ответника производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособността му, а евентуално – поради
свръхзадълженост. Претендира разноски.
Ответникът „Т.П.“ АД оспорва да са налице основанията за откриване на
производство по несъстоятелност и счита, че отношенията между страните по повод на
процесните вземания могат да се уредят доброволно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
1
Относно активната легитимация на молителя:
Вземанията на молителя са установени с влязло в сила арбитражно решение от
14.10.2014 г., постановено по арбитражно дело № 954/2014 г. по описа на Арбитражен съд
при Стопанска асоциация – гр. Пловдив. Със същото ответникът е осъден да заплати на
молителя сумата от 16 254,60 лв., представляваща цена на доставки съгласно фактури,
издадени през 2013 г., ведно с неустойка за забава в размер от 0,1 % на ден за периода от
20.05.2014 г. до погасяването, и съдебни разноски. За събиране на присъдените вземания е
издаден изпълнителен лист от 29.06.2015 г. и е образувано изп.д. № 20158630402670, като
съгласно издаденото от съдебния изпълнител удостоверение към 09.11.2021 г. общият
размер на вземанията възлиза на 61 415,22 лв. Ответникът не твърди погасяване на дълга
след датата на издаване на удостоверението от съдебния изпълнител.
Въз основа на изложеното съдът приема, че молителят е кредитор на ответника с
изискуеми парични вземания, възникнали от търговско правоотношение, и поради това на
основание чл. 608, ал.1, т. 1 ТЗ се явява активно материално легитимиран да иска
откриване спрямо ответника на производство по несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособността има три елемента - търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от посочения в чл. 608, ал. 1 ТЗ вид (1), като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) (2) и именно то е в причинна връзка с неизпълнението (3).
Първият елемент е налице. Както беше посочено, в тежест на ответника съществуват
непогасени задължения към молителя, произтичащи от търговска сделка, а от заключението
на СИЕ е видно, че са налице и други изискуеми и непогасени частноправни задължения в
общ размер от 610 938,22 лв. (Таблица № 1). Наред с това, от служебно изисканата справка
от НАП е видно, че ответникът е длъжник и на публични задължения, за събирането на
които образувано изпълнително дело № 2570/2013 г. Следователно в тежест на ответника
съществуват задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, които са
изискуеми и към момента на устните състезания не са погасени.
Наличието на непогасени задължения е презумптивна предпоставка по чл. 608, ал. 3
ТЗ за наличие на неплатежоспособност. Предположението, че спирането на плащанията се
дължи на влошеното финансово състояние, не беше оборено нито от служебно събраните
писмени доказателства, нито от заключението на приетата СИЕ. От справките от
търговските банки, при които съгласно удостоверението от БНБ ответникът има открити
сметки, е видно, че салдото е или нулево, или в изключително малък размер. Част от
активите, отразени в последния обявен ГФО, могат към настоящия момент да се приемат за
амортизирани или подлежащи на отписване поради несъбираемост. Според СИЕ
коефициентите за ликвидност за периода от 2017 г. до настоящия момент са значително
под референтните. При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.
Съдът счита, че е осъществен и юридическият критерий за трайност на
2
състоянието, тъй като молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на
доходи, и то от дълъг период от време (от 2018 г.). Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо.
Възможното състояние на свръхзадълженост, установимо от коефициентите за
финансова автономност, се явява ирелевантно, доколкото е заявено от молителя като
евентуално основание за откриване на производството по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
За определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да издири
този времеви момент, в който едновременно са налице елементите на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, трайна
финансова невъзможност за погасяването му и причинна връзка между тях.
Началната дата може да се определи чрез някоя от установените в чл. 608, ал. 2-4 ТЗ
презумпции, но само по изключение – само когато не са налице достатъчно доказателства,
от които да се формира извод за наличието на горепосочените елементи на
неплатежоспособността.
В настоящия случай са събрани достатъчно доказателства, от които може да се
заключи, че влошеното състояние на ответника, изразено в нереферентни коефициенти на
ликвидност, със сигурност е било налице към 2017 г., доколкото до такъв извод е стигнало
вещото лице въз основа на анализа на данните по обявения годишен финансов отчет за тази
година. От обявения за 2016 г. ГФО обаче може да се направи извод за идентично
финансово състояние, доколкото стойностите на краткотрайните активи и краткосрочните
задължения, служещи за определяне на коефициента за обща ликвидност, са сходни с тези за
2017 г. (впрочем тези данни са видни и от баланса за 2017 г. в графа „предходна година“).
Същевременно са налице данни, че наличието на изискуеми и непогасени задължения
датира отпреди 2016 г., вкл. през 2015 г. е образувано изпълнителното производство на
молителя срещу ответника за събиране на присъдените с арбитражното решение суми. От
изложеното е видно, че влошаването на финансовото състояние на ответника е
започнало преди 2016 г. или най-късно – през 2015 г.
Тъй като обаче състоянието на неплатежоспособност предполага трайност във
влошаването, съдът счита, че наличието на непогасени задължения към 2015 г. не може да
обоснове прилагане на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ. Към 2015 г. не би могла да бъде
приложена и презумпцията на чл. 608, ал. 4 ТЗ, тъй като от представеното удостоверение
на ЧСИ не може да се установи кога е връчена поканата за доброволно изпълнение
(възможно е единствено да се предполага, че към момента на публичната продан през април
2016 г. покана вече е била връчена, но този момент отново сочи на дата на
неплатежоспособността през 2016 г.). Не са налице предпоставките за приложение и на
сочената от молителя презумпция по чл. 608, ал. 2 ТЗ, още по-малко към момент, по-ранен
от 2017 г. – видно от партидата в търговския регистър, ответникът е обявил за 2018 г.
3
декларация по чл. 38, ал. 9, т. г ЗСч, с която е декларирал преустановяване на търговската си
дейност, и е налице висящо производство по обявяване на такава декларация за 2019 г.
Същевременно, съгласно изменението на посочената разпоредба, считано от 01.01.2020 г.,
декларирането на прекратената търговска дейност се извършва еднократно за първия
отчетен период, поради което за периода 2020 г. – 2021 г. вече не е било необходимо
обявяването на нови декларации.
Въз основа на всичко изложено съдът счита, че като дата на неплатежоспособността
следва да се определи датата 31.12.2016 г., към който момент чрез съставянето на ГФО се
обобщава финансовото състояние за 2016 г. - към тази дата със сигурност може да се приеме,
че влошеното финансово състояние на длъжника, започнало в предходните години, вече е
придобило траен и необратим характер.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Длъжникът притежава право на собственост върху дълготрайни материални активи,
които обаче не могат да се третират като средства, достатъчни за покриване на разноските
по несъстоятелността. Това следва от разпоредбата на чл. 639б, ал. 4 ТЗ, съгласно която
предварителното им осребряване е обусловено от съгласие на събранието на кредиторите,
т.е. тази възможност е неприложима в настоящия етап на производството, когато такъв
орган не е сформиран. Същевременно, на основание чл. 193 ДОПК за налично имущество не
могат да се считат и средствата по банкови сметки, тъй като същите са запорирани по реда
на ДОПК и публичното изпълнение спрямо тях не се спира с откриване на производството
по несъстоятелност, а може да продължи в период от шест месеца след този момент.
Ето защо по реда на чл. 629б ТЗ съдът е указал на кредиторите възможността да
бъдат привнесени разноски за покриване на началните разходи по производството. Това не е
сторено в дадения срок (изтекъл на 13.04.2022 г.), поради което съдът следва да постанови
решение при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя разноски за настоящото производство в
размер от 1 580 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Т.П.“ АД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Т.П.“ АД , ЕИК
*******.
4
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Т.П.“ АД, ЕИК
*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.П.“ АД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 2432/2021 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Т.П.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „В.“ ООД, ЕИК *******, сумата
от 1 580 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5