О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./……………2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като
разгледа докладваното ч.т.дело
№174/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
Производството
е по чл.275 вр.чл.413 ГПК. Образувано е по частна жалба на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Д.Александрова, срещу
разпореждане №46044/22.11.2018г., постановено по ЧГД №17468/2018г. на ВРС, 20
състав, в частта, в която е оставено без уважение заявление на жалбоподателя
АКПЗ за издаване на заповед за изпълнение срещу Н.А.С., ЕГН **********, с адрес
***, за сумата 254,72 лв. (двеста петдесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение.
В жалбата се
излага, че постановеното разпореждане е неправилно и необосновано. Претендира
се отмяната му и вместо това издаване на заповед по чл.410 ГПК и за
претендираната със заявлението неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 254.72 лева ведно с присъждане на сторените в производството
разноски.
В
жалбата си Агенцията излага, че целта на заповедното производство е ускоряване
на съдебния процес както и установяване дали вземането, предявено по този ред
се оспорва. В това производство не се проверява дали вземането съществува. Позовава
се на наличието на предпоставки за редовност на подаденото заявление,
подсъдността му на РС както и липсата на приложени към същото доказателства
доколкото заявителят не е длъжен да прилага такива към заявлението по чл.410 ГПК. Съобразно характера на процедурата се твърди, че целта на заповедното
производство е единствено опростяване и облекчаване събирането на неоспорени
вземания. Поддържа се, че преценка по същество на клаузата за неустойка, вкл.
нейното съответствие със законовите разпоредби, не попада в предмета на това
производство, а евентуално при повдигнат спор от длъжника би могла да се
разгледа в общия исков процес. Поддържа, че претендираната със заявлението
неустойка е предвидена за неизпълнение на договорно задължение от страна на
длъжника за предоставяне на обезпечение по договора за кредит – поръчител или
банкова гаранция. Твърди се, че посредством уговорената неустойка се
обезщетяват вредите на кредитодателя от неизпълнение на договора – както
пропусната печалба, така и претърпени загуби в размер на разходите за заемане
на същия кредитен ресурс на свободния пазар., т.е. неустойката има
обезщетителен характер. Твърди се, че всички материални предпоставки за
неустоечната претенция са налице. Отделно от това, жалбоподателят сочи, че произнасяне
на съда относно неравноправността на уговорената неустоечна клауза е свързано
със състезателност на производството, наличие на две страни и ангажиране на
доказателства. Поради това поддържа, че съдът е направил погрешни правни
изводи. Претендира, че преценката на съда в заповедното производство е
ограничена единствено до изложените в заявлението факти като се простира
доколко въз основа на същите се установява конкретно индивидуализирано вземане
срещу длъжника. Поддържа се, че съдът е превишил правомощията си като е
навлязъл в преценка по същество на обстоятелствата от заявлението. /цит.опр. от
29.09.2017г. по ВЧГД №11715/2017г. и опр. от 15.02.2018г. по ВЧГД №61444/2017г.
на СГС/
Съдът
при преценка редовността на жалбата констатира, че същата е подадена от
надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване
акт в заповедното производство. Препис от същата не подлежи на връчване на
насрещна страна, каквато на този етап от производството не е конституирана.
При
преценка по същество на жалбата съдът съобрази, че производството пред ВРС е
образувано по заявление
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, ЕИК *********, чрез
процесуалния представител ю.к.Десислава Александрова, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н.А.С., ЕГН **********,***, за следните суми:
сумата 423,35 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за паричен заем № 3017336 от 21.08.2017 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Н.А.С., като вземането по договора е
прехвърлено на заявителя с Приложение № 1/01.09.2018 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и заявителя, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2018 г.
до окончателното й изплащане; сумата
43,25 лв. договорна лихва за периода 20.09.2017г. – 17.02.2018г.; сумата 254,72 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; сумата
37,04 лв. – законна лихва върху непогасената главница в периода 18.02.2018 г. –
14.11.2018г. Съдът е преценил, че заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл.127, ал. 1 от ГПК, тъй като съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава то. Доколкото в производството по чл.410
от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи въз основа на
представени такива (съобразно приетото в т. 2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД №
4/2013 г. на ВКС), преценката на съда по основателността на искането, с което е
сезиран, е ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в
заявлението, съответно то следва да съдържа надлежно конкретизирано по
основание и размер вземане. Съдът е намерил, че в разглеждания случай
твърденията изложени в т.9 и т.12 от заявлението по чл. 410 от ГПК точно
индивидуализират претендираното цедирано вземане по основание и размер за всяко
от отделните пера (главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, законна лихва върху
непогасената главница), посочени са начинът и периодът на формиране на
акцесорните вземания; налице са данни за завършен фактически състав на цесията
предвиден в чл.99 от ЗЗД, т.е. налице е формална редовност на заявлението, за
която съдът следи в заповедното производство.
Първостепенният съд е
извършил и преценка по чл.411, ал.2, т.2 ГПК служебно относно обстоятелството
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Приел е, че в
заповедното производство съдът осигурява реализация на правото на заявителя, но
само в рамките, в които е зачетено от правния и обществен ред в страната, с
оглед на конкретното правоотношение като извършването на тази преценка не
представлява разглеждане „по същество” на същото. Въз основа на това, съдът е
достигнал до извод, че неустойката очевидно излиза
извън присъщите ѝ обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и
единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от
нея вземане влиза в противоречие с нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД. На основание
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е заключил, че
заявлението следва да бъде отхвърлено поради противоречие със закона в частта
му относно претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение.
Съгласно чл.411, ал.2,
т.1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед
съдържащото се в чл.410, ал.2 ГПК изрично препращане към чл.127 ГПК, следва да
се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска. Горното означава, че заявителят
трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за
възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно
обстоятелство в случая се явява договорената неустойка. При твърдения за
начислена неустойка в по-голям размер от 353.40 лева от кредитора, предмет на
претенцията е сума в размер на 254.72 лева като размерът не е обвързан от
период на начисляване доколкото е налице уточнение, че неустойката се начислява
еднократно. /вж.т.12 от заявлението/ Едновременно с това, заявителят не е
посочил начина на формиране на неустойката – като глобална сума и/или процент
от друго вземане или задължение, т.е. липсва конкретизация на същата. Както
спрямо първоначалния и размер от 353.40 лева, така и спрямо заявения от 254.72
лева, липсва яснота за начина на изчисляване. Тъй като твърди извършено
частично плащане от длъжника, не е ясно как заявителят е отнесъл платеното по
отделните основания за задължаване по договора – към главница, договорни лихви
и неустойка. Тази неуточненост на подаденото заявление и конкретно,
претендираната с него неустойка, съдът намира за достатъчно да обоснове
неоснователност на искането по смисъла на чл.411, ал.2 ГПК.
При преценка, че е налице
липса на яснота относно начина на формиране на заявеното вземане, макар с
посочено основание, заявлението се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Жалбоподателят правилно възприема същността на заповедното производство като
процесуално средство за проверка наличието на спор относно заявеното вземане,
но също така следва заявеното да е ясно и точно определено. Едва след тази
преценка на съда, последният дължи и преценка за съответствие на претендираното
право с добрите нрави – арг. от чл.411, ал.2 ГПК. Едва след преценка за пълна и
точна индивидуализация на вземането, предявено по реда на чл.410 ГПК, съдът с
оглед спецификата на потребителския кредит, дължи служебен контрол относно
валидността на направените уговорки и съответствието им с добрите нрави. При
липса на приложен договор и липса на пълна и точна индивидуализация на
вземането, съдът не може да упражни в пълна степен потребителската защита.
Доколкото въззивният
състав достига до извод за липса на индивидуализация на вземането за неустойка,
предмет на жалбата, извършването на служебна преценка за неравноправност и
осъществяване на потребителска защита спрямо по-уязвимата страна, се явява
преждевремнно. Съобразно горното, съдът достига до идентичен краен извод
относно неоснователност на искането, поради което разпореждането в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №46044/22.11.2018г., постановено по ЧГД №17648/18г. по описа на ВРС, 20 състав,
с което е отхвърлено искане на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.А.С., за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, придобити от заявителя с цесия от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, на
осн.чл.413 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (т. 8 от ТР4/2013
на ОСГТК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: