№ 45
гр. София , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000049 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър (ЗТР).
Образувано е по жалба на „Еврохолд България“АД, чрез процесуалния му
представител адв. В. Х. срещу Решение № 260351, постановено на 13.11.2020 г. от
Софийски градски съд, ТО, 10с-в по т.д. № 2067/2020г., с което е оставена без уважение
жалбата му срещу отказ № 20200930162115/16.10.2020г. за обявяване на годишни
финансови отчети по партидата на дружеството.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение по
съображения, които са подробно изложени в жалбата.
Софийски апелативен съд, като извърши проверка на редовността на въззивното
производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, намира следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Няма спор, а и се установява, че е заявено за обявяване по партидата на „Еврохолд
България“АД на ГФО, годишен доклад за дейността и годишен консолидиран финансов
отчет за 2019 г., приети на общо събрание на акционерите, проведено на 30.09.2020 година.
Няма спор, а и се установява от проверка по партидата на дружеството в ТР, че е
обявено решение № 733-ПД от 29.09.2020г. на заместник-председател, ръководещ
1
управление "Надзор на инвестиционната дейност" на Комисията за финансов надзор за
прилагане на принудителна административна мярка спрямо публичното дружество
"Еврохолд България“ АД, с която дружеството се задължава да не подлага на гласуване на
редовно годишно общо събрание на акционерите, насрочено за 30.09.2020 г., съответно за
16.10.2020 г., следните проекторешения :
по т.4. Приемане на консолидирания финансов отчет на дружеството за 2019 г.
(проекторешение – ОСА приема консолидирания финансов отчет на дружеството за 2019 г.);
по т.5. Приемане на доклада на специализираното одиторско предприятие за
извършеното одитиране на консолидирания финансов отчет на дружеството за 2019 г.
(проекторешение – ОСА приема доклада на специализираното одиторско предприятие за
извършеното одитиране на консолидирания финансов отчет на дружеството за 2019г., и
по т.6. Приемане на консолидирания годишен доклад на УС за дейността ма
дружеството през 2019 г. (проекторешение - общото събрание на акционерите приема
консолидирания годишен доклад на управителния съвет за дейността на дружеството за
2019 година).
Правилни са изводите на длъжностното лице от ТР и на първата инстанция, че
наложената принудителна административна мярка по чл.212, ал.1, т.1 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа- забрана да се подлагат на гласуване от общото
събрание на посочените в нея проекторешения представлява пречка както за тяхното
гласуване, така и за тяхното вписване, респ. обявяване в ТР. С налагането им регулаторният
орган е целял да вземе предварителни мерки, необходими за предотвратяване, респ. за
отстраняване на нарушенията които твърди, че са били допуснати при съставянето на
консолидирания финансов отчет на групата, както и да предотврати настъпването на вредни
последици за интересите на инвеститорите. Въпросите дали тези мерки са законосъобразно
взети и дали са допустими с оглед намесата във вътрешните отношения на дружеството и на
техните акционери е извън предмета на настоящото охранително по характера си
производство, където се преценяват единствено наличието на предпоставките за вписване,
респ. обявяването на даден охранителен акт, а такива безспорно в конкретния случай са
налице предвид наличието на забрана за предприемане на действия по тяхното гласуване от
общото събрание на акционерите. Законосъобразността по повод налагането на тази
принудителна административна мярка ще бъде преценява единствено в производството по
нейното обжалване пред компетентния административен съд.
От друга страна, както напълно правилно се е мотивирал и първостепенният съд,
налагането на тази принудителна мярка, която по силата на закона освен друго подлежи и
на незабавно изпълнение, ще представлява и пречка да се обяви акта, ако върховният орган
на дружеството по своя преценка е решил да не се съобрази с нея, както е сторено в
настоящия случай. Правилата, регламентиращи дейността на публичните дружества по
смисъла на ЗППЦК са императивни в преобладаващата си част и целят охраняване на
2
обществения интерес в областта на публичната търговия на регулирани финансови пазари,
поради което и спрямо тези дружества важат специални правила. Поради това и налагането
на принудителна административна мярка за забрана да се подлага на гласуване определени
решения от общото събрание на акционерите и то отмяната му по съответния ред ще е
налице забрана да се вземат решенията, които са в обхвата му, а в случай че такива бъдат
взети, те ще бъдат неправомерни само на това основание, поради което и не може да се
приеме, че същото е валидно взето и въз основа на него да се постави обявяване на
съответните актове.
Правилни са и изводите на първата инстанция, че наложената принудителна мярка да
не се приема консолидирания финансов отчет на предприятията от групата представлява
пречка да се пристъпва и към финансовия отчет на дружеството. Както е посочено в
разпоредбата на чл. 38, ал.6 от ЗСч, респ. понятието за "Консолидиран финансов отчет",
дадено в т. 7 от ДР на ЗСч е „финансов отчет, който представя имущественото и
финансовото състояние, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в
собствения капитал на предприятията, включени в консолидирането, все едно че те са едно
предприятие“. Тоест налагането на посочената принудителна административна мярка засяга
едновременно с това и приемането на финансовия отчет на търговското дружество
„Еврохолд България“ АД и съответно отчета за дейността му и поради това не са били
налице основания да се обяви и ГФО за 2019 г. отчет за дейността и на това дружество. Още
повече, че в самата забележка в неконсолидирания доклад за дейността и неконсолидирания
отчет дружеството се сочи, че за да могат да придобият пълна представя за финансовото
състояние на Групата Еврохолд, потребителите на неконсолидирания годишен отчет е
необходимо да го четат заедно с консолидирания годишен отчет на Група Еврохолд за 2019
година. Ето защо и правилно първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо да се
обявяват отделно иначе свързани документи, които по силата на закона следва да се обявят
едновременно и следователно да се четат едновременно.
По горните мотиви на съда за съвпадение в крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260351, постановено на 13.11.2020 г. от Софийски
градски съд, ТО, 10с-в по т.д. № 2067/2020г
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4