Решение по дело №2506/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1528
Дата: 15 август 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20195330202506
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1528

 

гр. Пловдив, 15.08.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 2506/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от В.Х.Д. с ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 2501974 от 17.11.2018 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на фиша. Твърди се автомобилът да не е управляван от жалбоподателя, както и по задължително присъствие на контролен орган, посоката на движение на автомобила и годността на техническото средство за измерване. Моли се да бъде отменен.

Въззиваемата страна не е взела становище и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, тъй като липсват каквито и да е доказателства за връчването на фиша на санкционираното лице, подадена е от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 17.11.2018 г. в 10:09 ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1 при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС товарен автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № **** се е движил в посока запад-изток със скорост от 76 km/h, като е превишил максимално допустимата с 26 km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство /АТС/ № TFR1-M № 581. Електронният фиш е издаден на лицето В.Х.Д..

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-M № 581 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 07.02.2018 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо средство клип № 8763, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4835 на БИМ, протокол за проверка № 1-33-18/07.02.2018 г. на Лаборатория Полицейска техника, протокол за използване на АТСС, разпечатка на фиш серия К № 2501974, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вх. № 103000-1043/22.01.2019 г., договор за наем от 01.08.2018 г..

Връчването на НП, собствеността върху лекия автомобил и правното основание за ползването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия, съгласно изявлението на жалбоподателя, от него електронен фиш.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша фотоснимка № 8763, свалена от АТСС, е посочена измерената скорост, отчетената след толеранса, ограничението на скоростта, превишена скорост, регистрационния номер на заснетия автомобил и координатите на нарушението. Тези обстоятелства съдът счита за достатъчни, за да бъде описано нарушение в цялост, т.е. да са посочени всички релевантни факти около него. Посоката на движение съдът не счита, че е от тези обстоятелства, чието невписване във фиша би могло да доведе до неговата незаконосъобразност. Това не е съществено обстоятелство, което да определя и самото нарушение и не е задължителен реквизит на електронния фиш. Въпреки това посоката е отразена както в снетия от АТСС клип № 8763, така и географски обозначена в съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, поради което и се установява безспорно.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към ППС, което обаче е стационарно, т.е. временно разположено на участък от пътя и е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или както е в случая да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице всички  кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е последваща техническа проверка на 07.02.2018 г., за което е и представен протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността ѝ към общата пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично изображение, в който промеждутък от номера е и процесния клип, станал основа за издаване на електронен фиш.

Необходимо е да се посочи същностната разлика, че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата. Именно по този повод законодателят е предвидил и съставянето на протокола по чл. 10 , ал. 1 от Наредбата, в който се включва и номерът на служебния автомобил, където се е намирало устройството. Аргументите от жалбата в обратната насока са неоснователни.

Не може да бъде споделено и становището, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП касае само стационарни АТСС, не и мобилни. Както вече се отбеляза, отсъствието на контролен орган касае само издаването на електронен фиш, не и установяване на нарушението. Както сам жалбоподателят твърди, процесното АТСС е мобилно. Установява се и от делото, че то е от тези, които са прикрепени към МПС, тъй като в протокола е попълнен регистрационният номер на автомобила, в който се  е намирала АТСС – пар. 6, т. 65 бр. „б“ от ДР към ЗДвП, на който жалбоподателят сам се е позовал и който определя мобилните устройства като такива прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя. Бидейки от тази категория за него не е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, тъй като същата засяга категорията АТСС, които са разположени временно на участък от пътя. Следователно за тези средства и системи прикрепени към МПС не се изисква снимков материал.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че товарен автомобил „БМВ Х5“ с рег. № **** се е движил в посока запад-изток в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1 със скорост от 76 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50 km/h за градски условия с 26 km/h.

Правилно на основание чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на ползвателя на процесното МПС. Собственикът на процесното МПС се е възползвал от възможността да подаде в 14-дневен срок писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, която е придружена с договор за наем, страна по който е жалбоподателят. Следователно установено е и авторството на извършеното нарушение. Въпреки съществуващото възражение, че автомобилът не е управляван от ползвателя му по договора за наем, не се посочва лице, което да го е управлявало към момента на извършване на нарушението, нито се сочат доказателства и обстоятелства, които да изключват отговорността на жалбоподателя. Не се твърдят обстоятелства, които са свързани с липсата на правоспособност у жалбоподателя. Отделно от това предвид факта, че собственикът и ползвателят се намират в облигационни отношения, не може да се изисква от първия да се снабди с личен документ, каквото е свидетелството за съдимост на ползвателя, за да го предостави на административнонаказващия орган. Достатъчно за съда е представянето на документ за правното основание за ползването на процесното МПС, релевантно към момента на извършване на нарушението и неоспорването му от страна на нарушителя. Затова съдът счете същото за неоснователно.

Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

По наказанието:

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението, така и за пешеходците покрай пътя. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.

По посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от това – да бъде потвърден. 

Така мотивиран Районен съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2501974 от 17.11.2018 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В.Х.Д. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

 

                                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала.

            А.Д.