Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………
гр.
Русе, 13.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
първи граждански състав в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Надежда Александрова
при секретаря Борянка
Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6067 по описа за
2020 год., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК
от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД против И.М.Ю. за установяване на задълженията на
ответника за сумата 188.03 лева за
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 25.02.2016 год. за номер ++359********* и
Допълнително споразумение от 23.07.2018 год. за отчетен период 01.09.2018 год.-
31.12.2018 год., за които са издадени следните фактури:
- № **********/01.10.2018 год. за периода 01.09.2018 год.- 30.09.2018
год. за сумата 60.23 лева;
- № **********/01.11.2018 год. за отчетен период 01.10.2018 год.-
31.10.2018 год., издадена за сумата 54.71 лева и
- № **********/01.12.2018 год. за отчетен период 01.11.2018 год.-
30.11.2018 год. за сумата 54.50 лева.
С кредитно известие № **********/01.01.2019 год. за отчетния период
01.12.2018 год.- 31.12.2018 год. от дължимата лизингова вноска 27.99 лева е
върната пропорционално начислена сума 7.39 лева без ДДС, при което е останала
за плащане сумата 18.59 лева.
Претендират се още законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 11.09.2020 год. до окончателно изплащане на
задължението, както и разноските в исковото производство.
Ищецът моли да бъде признато за установено и задължение на ответника по
Договор за лизинг към мобилен номер +359********* от 23.07.2018 год. в размер на
503.82 лева, от които 475.83 лева за
неплатени 17 лизингови вноски в периода ноември 2018 год.- януари 2020 год. и
една допълнителна вноска в размер на 27.99 лева за изкупуване на лизинговото
устройство- SAMSUNG
Galaxy A6 Plus Black.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва иска, не ангажира
доказателства. Прави възражение, че няма доказателства да е предадено
лизинговото устройство; че е следвало да бъде върнато, а не да бъде плащана
неустойка. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка в размер на
остатъка от лизинговите вноски и допълнителната вноска за изкупуване на
лизинговата вещ поради противоречие със закона и добрите нрави.
В своята молба- становище вх. № 273328/07.12.2020 год. адвокат Здравко
Цанев- пълномощник на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, излага съображения относно
неоснователността на възраженията на ответника.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 1842
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.09.2020 год. по ч.гр.
д. № 4037/2020 год. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника И.М.Ю. да заплати
сумата 188.03 лева- главница, формирана от
неплатени месечни задължения по Договор за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* от 25.02.2016 год. и Допълнително споразумение от 23.10.2018 год., както и сумата 503.82 лева-
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.07.2018 год., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 11.09.2020 год. до изплащането
на задължението, 25.00 лева разноски за държавна такса и 120.00 лева- разноски
за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Ответникът възразява, че няма доказателства да е предадено
лизинговото устройство; че е следвало да бъде върнато, а не да бъде плащана
неустойка. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка в размер на
остатъка от лизинговите вноски и допълнителната вноска за изкупуване на
лизинговата вещ поради противоречие със закона и добрите нрави.
За потребените от ответника услуги по договора за мобилни услуги и
допълнителното споразумение, както и по договора за лизинг ищецът е издал три
фактури и кредитно известие. Първата фактура е с номер **********/ 01.10.2018
г. и е за отчетния период на потребление 01.09.2018 год. -30.09.2018 год.
Дължимата сума за плащане е в размер на 60.23 лева, от които: 20.82 лева без
ДДС за абонамент Тотал 24,99; 1.25 лева без ДДС за допълнителен пакет SMS/MMS в
мрежата на Теленор; 27.99 лева за месечна лизингова вноска, както и
потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в: 2.00 лева
без ДДС за Други услуги с добавена стойност; 2.80 лева без ДДС за Услуги с
добавена стойност (SMS). Дължимата сума е платима в срок до 16.10.2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
Втората фактура № **********/01.11.2018 г. е за отчетния период на
потребление 01.10.2018 год.- 31.10.2018 год. с дължима стойност за плащане в
размер на 54.71 лева, от които: 20.82 лева без ДДС за абонамент Тотал 24.99
лева; 1.25 лева без ДДС за допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор;
27.99 лева за месечна лизингова вноска, както и потребление, фактурирано извън
месечния абонамент, изразяващо се в: 0.20 лева без ДДС за услуги с добавена
стойност (SMS). Дължимата сума е платима в срок до 16.11.2018 г. Към фактурата
е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към
фактурата с прибавена и незаплатената стойност от преходния отчетен период в
размер на 60.23 лева, при което общото задължение възлиза на 114.94 лева.
Третата фактура Фактура № **********/01.12.2018 г. е за отчетния период
на потребление 01.11.2018 год.- 30.11.2018 год. с дължима стойност за плащане в
размер на 54.50 лева, от които: 20.82 лева без ДДС за абонамент Тотал 24,99;
1.25 лева без ДДС за допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор; 27.99
лева за месечна лизингова вноска, както и потребление, фактурирано извън
месечния абонамент, изразяващо се в: 0.02 лева без ДД за Разговори към „Грижа
за клиента". Дължимата сума е платима в срок до 16.12.2018 г. Към фактурата
е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към
фактурата е прибавена и незаплатената стойност от преходния отчетен период в
размер на 114.94 лева, при което общото задължение възлиза 169.44 лева.
С Кредитно известие № **********/01.01.2019 г. за отчетния период на
потребление 01.12.2018 год.- 31.12.2018 год. с дължима стойност за плащане в
размер на 18.59 лева, от които на абоната е върната пропорционално начислена
при сключване на абонамента сума в размер на-7.39 лева без ДДС и е
начислена дължимата лизингова вноска в
размер на 27.99 лева. Дължимата сума е платима в срок до 16.01.2019 г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от преходния отчетен период
в размер на 169.44 лева, при което общото задължение възлиза на 188.03 лева.
Възражението на ответника, че лизинговото устройство не му е предадено
се оборва от подписания от него договор за лизинг, в чл. 4 от който е
декларирал, че устройството SAMSUNG Galaxy A6 Plus Black му е
предадено в момента на подписване на договора, при това то е във вид, годен за
употреба, функционално изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики, като и комплектовано с цялата документация, включително
гаранционна карта.
Неоснователно е и възражението на ответника, че е следвало лизинговото
устройство да бъде върнато, а не да бъде плащана неустойка. Това зависи изцяло
от неговата воля и при липса на твърдения и доказателства, че е упражнил
правата си по чл. 1, ал. 2 и 3 от договора за лизинг, възражението не може да
бъде уважено. Посочените клаузи сочат, че лизингополучателят има право да
придобие правото на собственост върху лизинговата вещ, когато изплати
задължението си и подпише договор за изкупуването му и изплати допълнителна
сума от 27.99 лева. Ако лизингополучателят не упражни правото си да изкупи
вещта, тя подлежи на връщане в едномесечен срок от изтичане на договора. Ако
устройството не бъде върнато или не бъде върнато в посоченото в договора
състояние, респективно, ако лизингополучателят писмено заяви, че не желае да го
изкупи, той дължи неустойка в размер на 27.99 лева. Невръщането на полученото
устройство от ответника, прави изискуемо задължението му за заплащане на тази
неустойка.
Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на клаузата за
неустойка в размер на остатъка от лизинговите вноски и допълнителната вноска за
изкупуване на лизинговата вещ поради противоречие със закона и добрите нрави.
При положение, че вещта не е върната, той дължи плащане на цената за ползването
й, което е временно и възмездно, съгласно чл. 1, ал. 1 от договора. Сумата се
дължи под формата на неустойки, визирани в чл. 11, ал. 2 от общите условия. Неизпълнението
на абоната- ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 188.03 лева, е довело до едностранно прекратяване на договора за
мобилни услуги (чл. 19б от общите условия) и от там- на разваляне на договора
за лизинг (чл. 11 от общите условия). Следва да се има предвид и че към датата
на последното открито съдебно заседание- 14.09.2021 год. е настъпил падежът за
плащане на уговорените в погасителния план вноски, като няма доказателства те
да са били заплатени от абоната, нито мобилното устройство да е върнато на
ищеца. Следователно е налице неизпълнение на задължението да се плати цената на
лизинговата вещ, предоставена за ползване на ответника.
Относно прекратяването на договора за мобилни услуги законът не изисква
форма за валидност, нито за доказване. То настъпва по силата на договора поради
неизпълнение от страна на абоната на задължението му да заплати предоставените
му мобилни услуги.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен
иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът му
дължи парични суми по Договор за
мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 25.02.2016 год. и Допълнително
споразумение от 23.10.2018 год., както и
сумата 503.82 лева- незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
23.07.2018 год. въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение,
връчена на
ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест по делото, ищецът при пълно и
главно доказване следваше да установи, че между страните са сключени посочените
договори, по които е бил изправна страна, предоставил мобилни услуги, както и
че ответникът е потребил услуги на стойност 188.03 лева с ДДС, които са
включени трите фактури, описани по- горе. Съдът намира за доказани претенциите
на ищеца за предоставени мобилни услуги, посочени в горните фактури, както и
тези за заплащане стойността на лизинговите вноски.
Поради
изложеното исковете следва да бъдат уважени, а ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и исковото
производство, които са в размер на 145.00 лева в заповедното производство
(възнаграждение за адвокат на заявителя и държавна такса) и 405.00 лева в
исковото производство (депозит за възнаграждение на особен представител на
ответника, възнаграждение за адвокат на ищеца и държавна такса), съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК или общо 550.00 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж. к. Младост, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.П.Г. *** и ответника И.М.Ю.,
ЕГН **********, настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца вземането по заповед № 1842 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 16.09.2020 год. по ч.гр. д. № 4037/2020
год. по описа на РРС, а именно: 188.03 лева за
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 25.02.2016 год. за номер ++359********* и
Допълнително споразумение от 23.07.2018 год. за отчетен период 01.09.2018 год.-
31.12.2018 год. и 503.82 лева по Договор
за лизинг към мобилен номер +359********* от 23.07.2018 год., от които 475.83 лева за неплатени 17
лизингови вноски в периода ноември 2018 год.- януари 2020 год. и една
допълнителна вноска в размер на 27.99 лева за изкупуване на лизинговото
устройство- SAMSUNG
Galaxy A6 Plus Black, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 11.09.2020 год. до
окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА И.М.Ю., ЕГН ********** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж. к. Младост, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.П.Г. *** сумата 550.00 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: