РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 20.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Антоанета
Александрова
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 54 по описа за 2021 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция
по горите гр.Ловеч, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 260119 от 23.12.2020 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 584 по
описа за 2020 година на Ловешкият районен съд, с което първи наказателен състав е отменил Наказателно постановление № 1099 от 10.12.2019 година,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, като
незаконосъобразно.
В касационната жалбата се
съдържат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение. Касационният жалбоподател, счита че визираното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна,
правната му квалификация е правилна и съответства на описаното нарушение, като
нарушението е извършено от лицензирано лице осъществяващо професионална дейност
по договор. Излага, че не са налице условията да се приеме
същото за маловажен случай, поради извършени други нарушения, за които са съставени
други АУАН за сходни нарушения на ЗГ и
законодателят не е поставил изискване АНО при издаване на НП да посочи мотиви
относно неприложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Счита,
че както съставеният АУАН,
така и издаденото НП отговарят на изискванията на
чл.42 от ЗАНН и чл.57 от същия закон, направено е пълно и точно описание на
нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва
противоречие между констатациите в АУАН и НП. При съобразяване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН наказващия
орган е определил размера на глобата в минималния такъв от 300 лева и с така наложеното наказание се постигат задачите и целите, поставени в чл.12 от ЗАНН. В заключение моли да бъде отменено
решението на РС и потвърдено издаденото НП в неговата цялост.
В съдебно заседание касаторът - Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно
призован, не се
явява. С молба вх. № 1101 от надлежно
упълномощен процесуален представител подържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът, редовно призован, не се явява. В Становище вх. №
1102, упълномощения адв.М.М. поддържа възражението срещу касационната жалба, с
което оспорва касационната жалба и моли да остане в сила постановеното решение като правилно и
законосъобразно. Изтъква се, че в АУАН и НП няма дадено описание на
нарушението, съгласно изискванията на ЗАНН и НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка. Изтъква, че нито в АУАН,
нито в НП са посочени диаметрите на пъновете на дърветата, които наказващият
орган приема, че са отсечени незаконно, за да може да се направи преценка за
това дали на същите според изискванията на Наредбата за сечите в горите, е следвало
да бъде поставена контролна горска марка и съответно дали са подлежали на
отсичане съобразно установения сбег в имота.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли
да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно. Споделя извода на решаващият съд за процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство и недоказаност на извършеното
административно нарушение.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна,
срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима. Изведените от касационната жалба
основания са за неправилно приложение на закона.
Разгледана по същество, жалбата
против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора
основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на
чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение първи наказателен състав на Ловешкият районен съд е отменил Наказателно
постановление /НП/ № 1099 от 10.12.2019 година, издадено от Директора на
Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на
Земеделието и храните, с което е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл.275, ал.1, т.2
от Закона за горите глоба в размер на 300/триста/ лева на М.Г.В., ЕГН: **********,
за нарушение на чл.257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от
Закона за горите, във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от същия закон, във връзка с
чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.за сечите в горите, във връзка с чл.47,
ал.1,т.1 от същата наредба, във връзка с чл.126, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Административно-наказателната
отговорност е била ангажирана затова, че на неустановена дата в периода от
04.08.2019г. до 04.09.2019 г., в землището на с.Българене, общ. Ловеч, в отдел
373, подотдел „п“, имот частна горска територия, с кадастрален № 07260.150.20,
като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите и регистриран за това в Публичен
регистър на ИАГ-София с удостоверение №7385/26.07.2012 г., на което е издадено
позволително за сеч № 0513157/ 04.08.2019 г. за имот частна горска територия, с
кадастрален № 07260.150.20, в землището на с.Българене, общЛовеч, отдел 373,
подотдел „п“ не е изпълнил задължения да
упражнявам контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, като следи за спазването на
правилата за сеч, а именно да се извършва сеч само на определените и отбелязани
за сеч дървета. Вследствие на това при разрешена сеч „постепенно-котловинна“, с
интензивност 30% е допуснал отсичането на 61 бр. дървета от цер, с общ обем
26,75 пл.мз, немаркирани за сеч с контролна горска марка в основата на
пъновете.
При субсидиарното действие на НПК, районният съд е
изпълнил процесуалното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при спазване на
предвидения процесуален ред за събиране, проверка и анализ на доказателствената
съвкупност. Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства правилно
решаващият съд е приел, че в проведеното административно
наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения по
приложението на императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН,
тъй като в АУАН и в НП формално е направено описание на административното
нарушение, но липсва конкретика кога е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Решаващият състав е
изложил, че в случая не са изяснени спорни обстоятелства от значение за
установяване нарушението от обективна и субективна страна. Счел е, че при
установяване на нарушението е съставен протокол от 04.09.2019 г., в нарушение
на чл. 257, ал.1, предложение второ, т.1,
предложение първо от Закона за горите, във връзка с чл. 108, ал.2 и ал.3 от
същия закон, във връзка с чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.за сечите в
горите, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба, във връзка с чл.126,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Приел е, че вмененото нарушение не е доказано по безспорен и
категоричен начин. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните
правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
В
чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите законодателят е регламентирал изпълнителни деяния „не изпълни
задължения или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, защото
визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този
закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. В АУАН и в НП е
посочено, че В. не е упражнил контрол да следи за спазването на правилата за
сеч, в това число да извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч
дървета, вследствие на което са отсечени немаркирани за сеч с контролна горска
марка - 61 бр. дървета от цер.
Според ангажираната от
наказващият орган разпоредба на на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите е регламентирано, че до освидетелстване на сечището лицето, на
което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол
по спазване изискванията на чл. 47 и чл.48, както и за изпълнение на
технологичния план за добив на дървесина. В разпоредбата на чл.47, ал.1, т.1 от
същата Наредба е посочено, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив
на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета.
В разпоредбата на чл.126,
ал. 1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии е отразено, че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, каквото лице безспорно
е и В., след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата
за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета
върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч.
Задължението
по чл.108, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗГ на лицето, на което е издадено
позволителното за сеч, включва всеобхватен контрол и превенция за
законосъобразен добив на дървесина, за времето от издаването на позволителното
до освидетелстването на сечището.
Предвид ангажираните законови разпоредби от Закона за
горите и подзаконовите актове по прилагането му наказващият орган е дал
правилна правна квалификация на нарушението и правилно е определил санкционната
норма, но в хода на административнонаказателното производство е допуснал
съществени процесуални нарушения.
Фактическата установеност и приложимото право
налагат извод, че в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН съставеният акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаденото въз основа на
него НП
формално е направено описание на
административното нарушение, като липсва конкретика кога е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата,
при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко нарушението като
такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин, наред с неяснотата относно точната дата
на извършване на нарушението, винаги съставляват съществени нарушения на
процесуалните правила. В случая не са ангажирани категорични доказателства за
датата или периода на извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателят,
ответник в настоящото производство. От данните по делото и доказателствения материал не става
ясно по категоричен начин кой действително е извършител на незаконната сеч и
кога е била осъществена тя, тъй като посоченият от наказващият орган период не
е безспорно установен. Отделно от това липсват ангажирани доказателства, от
които по категоричен начин да може да се направи извода, че незаконната сеч е
била извършена след издаването на позволителното за сеч и че ответника
като лицензиран лесовъд, респ. лице по чл.108, ал.2 от ЗГ носи отговорност
за нея. Следва да се отбележи, че преди процесната проверка, извършена на
04.09.2019г., няма данни друга проверка не е била извършвана в имота преди
датата 04.08.2019г. - посочена като начало на периода, през който било
извършено нарушението, както и от 04.08.2019г. до процесната проверка на
04.09.2019г. Очевидно наказващият
орган е приел за начална дата на периода, в който е извършено нарушението,
началната дата на провеждане на сечта, посочена в позволителното за сеч и за
крайна дата - датата на проверката, обаче не е изследвал дали изобщо в този
период е извършена незаконната сеч и каква е съпричастността на привлеченото
към отговорност лице. Изследването на този въпрос е от съществено значение за
съставомерността на административното нарушение, тъй като отговорността за
неспазване на правилата за сеч е за лично поведение на нарушителя, докато при
допустителство, което в случая е прието от наказващият орган отговорността е за
действия или бездействия на извършителя, довели до административно нарушение
извършено от трети лица.
Процесуално нарушение от категорията
на съществените е, че наказващият орган
е посочил като нарушена разпоредба бланкетна такава, като не е описал в какво
точно се изразява това бездействие на наказаното лице. За законосъобразното
реализиране на административнонаказателната отговорнаст не е достатъчно да се
посочи само, че нарушителят е бездействал и с това му поведение са били
отсечени незаконосъобразно посочения брой дървета. Необходимо е наказващият
орган да запълни тази празнота като опише конкретно в какво се изразява това
бездействие и точно с кои си действия наказаното лице е осъществил цитираното
нарушение. Прави впечатление, че едва в касационната жалба се прави опит да се
санира този порок с допълване описанието на нарушението и съставомерните му
признаци с дадени действия, които В. не
е изпълнил, като съставяне на констативни протоколи, актове /при установяване
на извършител/при условията на чл.274 ЗГ/, сигнал в полицията, което е недопустимо, вкл. поради
факта, че касационния съд не събира нови доказателства, не е съд по фактите и
няма как този пропуск да бъде преодолян.
Правилни са изводите на
районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване
на административното нарушение и наказателно постановление, че са нарушени
разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не съдържат
еднозначно и ясно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата
който го потвърждават. Обоснован е извода на решаващият съд, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка
и административното обвинение е основано на предположения, доколкото в
акта и в НП не са налице доказателства, които да наведат по несъмнен начин на
извършено от ответника нарушение, като от тях не става ясно в какви действия се
изразява неупражняването на контрол при изсичането на дървета, които не са
маркирани. Не е посочено отвеника да е присъствал при извършване на нарушението
или по някакъв начин да е давал съгласие на когото и да било за изсичане на
немаркирани дървета, нито са описани обстоятелствата при които е извършено така
твърдяното нарушение.
Предвид гореизложеното вмененото
във вина на ответника нарушение не е безспорно доказано. В тежест на
административнонаказващият орган е да установи по несъмнен начин участието на
лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и връзката му с него,
т.к. отговорността не е принципна и почиваща на предположения, а конкретна и в
тежест на наказващият орган е да докаже по безспорен начин деянието и неговият
извършител.
Неоснователни са твърденията в
жалбата относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата,
вкл. по съставомерността на изпълнителното деяние и авторството му, като
съвкупният анализ на събраните по делото доказателства в тази връзка
съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от
настоящият състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да ги
препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността
на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Ловеч
за постановено при правилно прилагане на относимите материалноправни
разпоредби. Изводите на РС за допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административно-наказателното производство и тези, че не е осъществено от
обективна и субективна страна така описаното в акта и НП нарушение, формирани
от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради
което не е необходимо и тяхното повтаряне.
При
постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото.
От касационната инстанция не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд.
С
оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд Ловеч за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила, като правилно. Не са налице касационните основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.
Следва
да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски в претендирания размер от 400 лева, съгласно представения
договор за предоставяне на правни услуги, пълномощно, както и представения
списък с разноски, като ответника бъде осъден да му заплати тази сума.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН
във връзка с чл.221, ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260119 от 23.12.2020
година, постановено по наказателно административен характер дело № 584 по описа
за 2020 година на Районен съд Ловеч.
ОСЪЖДА РДГ-Ловеч да заплати на М.Г.В., ЕГН: **********
сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски по делото, представляваща договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.